Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз („Съда“) за неизпълнение на задължение по Договорите, тя може да предложи на Съда да наложи финансови санкции на тази държава членка в два случая:
— когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на Съюза (член 260, параграф 2 от ДФЕС ),
— когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).
И в двата случая наложената от Съда санкция може да се състои от:
— еднократно платима сума, като последица от продължаването на нарушението до постановяване на решението или до пълното му изпълнение, ако е постигнато по-рано, и
— периодична имуществена санкция, за да се насърчи съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-скоро след обявяване на съдебното решение.
Комисията предлага на Съда размера на финансовите санкции, но Съдът, при упражняване на правото си на преценка, определя сумите, които счита за подходящи според обстоятелствата и пропорционални както на установеното нарушение, така и на платежоспособността на съответната държава членка.
Възможността Съдът да налага финансови санкции на държавите членки и Комисията да изисква налагането на такива санкции датира от Договора от Маастрихт от 1992 г. С цел да осигури прозрачност и равно третиране, от 1996 г. насам Комисията е публикувала редица съобщения и бележки, в които излага своята политика и методологията, която прилага при изчисляването на финансовите санкции.
В настоящото съобщение се прави преглед на всички съобщения на Комисията относно финансовите санкции, приети от 1996 г. до 2021 г. (вж. списъка в приложение II). То заменя и включва тяхното съдържание, като при необходимост ги актуализира с оглед на най-новата съдебна практика на Съда. Такъв е случаят най-вече с премахването на всякакво позоваване на институционалната тежест на съответната държава членка при изчисляването на финансовите санкции, предлагани от Комисията на Съда (вж. раздел 3.4.).
Комисията счита, че наложените финансови санкции следва да се основават на три основни критерия : тежестта на нарушението, неговата продължителност, необходимостта да се гарантира, че финансовата санкция сама по себе си има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.
