Върховният съд на Канада (ВКС) гледа делото Andrei Bykovets v. His Majesty the King (40269).
Според юристи изходът от делото е от голямо значение за защитата на личния живот и прилагането на раздел 8 от Канадската харта за правата и свободите (Харта), защитаваща хората от неоправдана намеса от страна на правителството. Данни за кредитни карти са използвани неправомерно (без разрешение) за покупки онлайн и компанията, която обработва данните, разкрива на полицията двата IP адреса, свързани с транзакциите. На тази база лицата са намерени и осъдени. Те се обръщат към съда за нарушаване на правото им на личен живот и лична неприкосновеност.
Първоинстанционният съд прилага теста за “оправдано очакване за поверителност” и стига до извода, че няма нарушение на Хартата.
Пред Апелативния съд жалбоподателят обръща внимание, че няма съдебен акт, на базата на който полицията да получи IP-адресите. Позовава се на предходно решение на съда по делото R v Spencer , 2014 SCC 43, според което полицията трябва да получи съдебно разрешение, преди да поиска от доставчик на интернет услуги (ISP) да идентифицира конкретен потребител, свързан с конкретен IP адрес.
Но в случая R срещу Spencer полицията е получила IP адрес и неговите данни без съдебно разрешение, докато в този случай полицията е получила само IP адреси . Според някои съдии делото е неразличимо от R v Spencer предвид потенциала на IP адрес да идентифицира едно лице. Ако един IP адрес сам по себе си не разкрива нищо, освен ако не е комбиниран с данни за лицето, защо полицията се нуждае от заповед за достъп до него?
Централната задача е балансирането на полицейско разследване със защита на личния живот. Може ли полицията да изисква информация за IP адрес без съдебен акт? Върховният съд ще даде отговор.
За европейски контекст вж решение на Съда на ЕС по дело C‑582/14 и GDPR, рецитал 30
За български контекст вж Становище на КЗЛД
