Проучването на т.нар. новинарски пустини е по методология на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) за оценка на рисковете въз основа на 55 въпроса, които се отнасят до условията на местния медиен пазар; безопасност и условия на работа на местните журналисти, редакционна независимост и социална насоченост на местните медии. Установена е значителната липса на данни не само за географското разпределение на местните медии, но и за тяхното финансиране, приходи и измервания на местната аудитория в целия ЕС.
Проучването показва намаляващи приходи и тенденциозно разпределение на държавната реклама и субсидиите за местните медии . Друг спешен проблем е политическият контрол, упражняван чрез пряка и/или косвена собственост върху местни медии.
Намаляването на броя на местните журналисти – широко разпространено в целия ЕС – до голяма степен произтича от нарастващата тенденция за централизиране на редакциите в големите градове и преобладаването на настолната журналистика. Съобщава се за незадоволителни условия на труд за местни журналисти, особено за журналисти на свободна практика и самостоятелно заети журналисти, а онлайн атаките срещу тях нарастват.
Проектът е в помощ на LM4D Схема за независими местни и общностни медии, разположени в новинарски пустини.
Докладът за държавите от ЕС, интерактивни карти и картината за България
Терминът новинарски пустини не се използва в обществения дебат за състоянието на медиите в България. Въпреки това проблемните развития в местния медиен сектор често се обсъждат, най-вече в изследвания, извършвани от журналистически организации, от НПО, [в академични изследвания и понякога – от професионалисти от медийната индустрия. В страната обаче няма структурирана дискусия, насочена към насърчаване на политически мерки за подобряване на състоянието на местните и регионалните медии.
Член 110 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) предвижда, че всеки лиценз за радио и телевизионно излъчване трябва да посочва обхвата на разпространение: национален, регионален или местен. Българското законодателство не съдържа дефиниции за регионални, местни и общностни медии.
След трансформацията на медийния пейзаж след 1989 г. общото състояние на местните медии в България е до голяма степен неустойчиво. В началото на 90-те години на миналия век имаше бързо и нерегулирано развитие на частния сектор и бяха създадени много местни медии. Финансовата нестабилност обаче доведе до пазарни промени (закриване, сливания, краткотрайни проекти и т.н.), несигурност на работните места и компромиси в журналистическите стандарти.
