ЕСПЧ: Законодателството за чуждестранните агенти в Русия противоречи на Конвенцията за правата на човека

Делото Kobaliya and Others v. Русия се отнася до законодателство в Русия, изискващо неправителствени организации, медии и физически лица да се регистрират като  чуждестранни агенти – със сериозни последици от това върху тяхната дейност и личен живот.

През седмицата ЕСПЧ постанови единодушно, че законодателството за чуждестранните агенти е в нарушение на член 10 (свобода на изразяване),  член 11 (свобода на сдружаване)  и на чл.8 (право на зачитане на личния и семейния живот -само по отношение на физическите лица) от Конвенцията за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.

Съдът установи, че   законодателството е стигматизиращо  и използвано по прекалено широк и непредсказуем начин. Целта на законодателството е да наказва и сплашва, а не да отговаря на предполагаемата необходимост от прозрачност или законност или защита на  националната сигурност.

През 2017-19 г. обхватът на понятието чуждестранен агент е  разширен  и за медии,  както и за отделни журналисти, блогъри, създатели на съдържание и обществени личности. През 2020 г. той е  допълнително разширен, за да включи всяко лице, участващо в широко дефинирани “политически дейности”. В крайна сметка Законът за чуждестранните агенти от 2022 г. кодифицира и  разширява предишния закон, като в обхвата вече попада практически всяко лице „под чуждо влияние“.

В решението се споменава по-специално задължението на физически и юридически лица да поставят етикети на всичко, което публикуват, както и   изключването им от всички изборни процеси, ограничения на учителските професии, отказ на достъп на младите хора до аудиториите и лишаване от приходи на частни рекламодатели. Законът създава  атмосфера на подозрение и недоверие към независимите гласове и подкопава самите основи на демократичното общество. Нарушение на чл. 10 и 11.

Законът освен това има сериозни последици за социалния и професионалния живот и репутация на хората, което се равнява на намеса в тяхното право на зачитане на личния живот.  Съдът не може да види как публикуването на личните данни на жалбоподателите и задължението да представят чести и подробни отчети за своите приходи и разходислужат на друга цел освен сплашване. Ограниченията не са  необходими в едно демократично общество. Нарушение на член 8.  

Решението на Съда идва навреме предвид енергичното предлагане на подобен проект по модела на въпросния руски закон и у нас, вж и решението на ЕСПЧ от 2022 г.

Tagged

Leave a comment