В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.
Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.
Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.
Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.
Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:
- броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
магистрати; - институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
- характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
които са били отправяни исканията; - броя на отказите за разрешаване на СРС;
- съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди; - продължителността на прилагането на СРС и случаите на
многократно продължаване на разрешенията; - практиката относно унищожаването на първичната информация и
контрола върху този процес; - режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
когато не е образувано наказателно производство; - наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
мотиви и оперативните основания; - наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
е разрешено прилагането им; - необходимостта от законодателни изменения за засилване на
гаранциите срещу злоупотреба.
Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
участието на представители на професионалната общност, академичните
среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.
