Точно преди десет години в този блог има постинг, озаглавен по подобен начин с число
1 116 967
са правоспособните юристи в САЩ за 2006.
Според статистиката блогове имат под 1% от юристите. Малко е нужно – пет фактора: време, вкус към новото, експертиза, сериозен ангажимент (”да имаш блог е като да имаш куче”) и кураж.
Тази проста рецепта може да се радикализира като рецепта за успех в какво ли не. Наистина в какво ли не.
Фалшиви новини – измислено съдържание, което преднамерено се представя като новинарско отразяване на действителните събития.
Според президента Тръмп не е така – а е новинарското отразяване, което не е съпричастно към неговата администрация и неговата работа, дори когато новините са точни – вж и тук за двете употреби на понятието
Ето и статистика – 153 пъти Тръмп е говорил за фалшиви новини към 6 ноември 2017, публикацията е тук
I
Публикувано е решение по делото C‑649/15 P TV2/Danmark A/S срещу Европейска комисия.
С жалбата си TV2/Danmark иска частична отмяна на решението на Общия съд, с което той отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама са държавни помощи и отхвърля жалбата му в останалата ѝ част.
Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark
TV2/Danmark е втората обществена телевизия в Дания. Дейността на обществената телевизия се финансира от такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания, и от рекламна дейност.
В резултат на жалба, подадена от SBS Broadcasting, ЕК анализира финансирането и приема, че това са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар – с изключение на една сума, която представлява свръхкомпенсация.
Срещу решението на ЕК постъпват четири жалби. Общият съд отменя посоченото решение. Комисията преразглежда въпросните мерки. Тя запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и приема, че приходите от реклама представляват ресурси на държавата.
И второто решение на ЕК се обжалва. TV2/Danmark иска от Общия съд да отмени спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че:
– всички разглеждани мерки представляват нови помощи,
– приходите от такси, прехвърлени на регионалните станции на TV2/Danmark, представляват държавни помощи за TV2/Danmark,
– приходите от реклама представляват държавни помощи за TV2/Danmark.
Общият съд отменя спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама представляват държавни помощи, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
TV2/Danmark обжалва.
Жалбата е отхвърлена в нейната цялост, пълният текст на решението
II
В отделно решение Съдът се произнася и по дело C‑656/15 P , в което Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отменено решението на Комисията, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи
Според ЕК:
Общият съд е тълкувал неправилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията поддържа, че тъй като TV2 Reklame е публично дружество, чийто единствен акционер е датската държава, това дружество е изцяло под контрола и на разположение на последната, така че средствата му е трябвало да се считат за ресурси на държава членка по смисъла на тази разпоредба. По-конкретно Комисията твърди, че произходът на съответните ресурси не е релевантен за такава квалификация и че първоначално частният характер на тези ресурси не отнема характера им на ресурси на държавата членка.
Според решението:
40 Съгласно постоянната практика на Съда, за да бъде квалифицирана дадена мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия.
41 Посочената разпоредба предвижда четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на ползващия се от нея. Четвърто, тя трябва да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. решение Altmark Trans и др.)
45 Всъщност правото на Съюза не може да допусне правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни единствено със създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите.
46 Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, като е без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“
47 Следователно, при положение че ресурсите на публичните предприятия попадат под контрола на държавата, така че са на нейно разположение, тези ресурси се обхващат от понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност посредством упражняването на своето доминиращо влияние върху тези предприятия държавата е напълно в състояние да насочи използването на техните средства, за да финансира евентуално специфични предимства в полза на други предприятия
52 Вследствие на това въпросните приходи се намират под публичен контрол и на разположение на държавата, която може да взема решения относно тяхното разпределяне.
53 При това положение съгласно припомнената в точки 43—48 от настоящото решение практика на Съда, разглежданите приходи представляват „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
54 Следователно, като е приел, че приходите от продажбата от TV2 Reklame на рекламните блокове на TV2/Danmark и са преведени на последното посредством фонд TV2, не представляват ресурси на държава членка, поради което Комисията неправилно ги е квалифицирала като „държавна помощ“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.
63 Впрочем, както вече бе отбелязано, настоящото дело се отнася до публични предприятия, в случая TV2 Reklame и фонд TV2, създадени, притежавани и упълномощени от датската държава, за да управляват приходите от продажбата на рекламните блокове на друго публично предприятие, а именно TV2/Danmark, така че тези приходи се намират под контрола и на разположение на датската държава.
По изложените съображения Съдът (първи състав) отменя решението на Общия съд TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684), в частта му, в която е отменено Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Европейската комисия е приела, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.
III
По дело C‑657/15 P с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Драйтън (Обединеното кралство) Съдът приема следното –
27 Според Viasat прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са ресурси на държава членка, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.
28 Предвид тези обстоятелства Viasat счита, че настоящото дело се различава съществено от делата, по които са постановени решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), и от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124), отнасящи се до случаи, при които съответните ресурси в нито един момент не са напускали частния сектор.
Съдът уважава първото основание, изтъкнато от Viasat, в подкрепа на жалбата му.
*
На вниманието на всички, които имат намерение да се произнасят по реформата на финансирането на обществените медии.
Facebook ще изпробва нов превантивен метод за блокиране на неразрешеното разпространение на интимни снимки в социалната мрежа. Методът ще се приложи първо експериментално – с помощта на австралийски потребители на Facebook.
Компанията ще се бори с т.нар. ‘revenge porn’, разпространение на снимки без съгласието на лицето като отмъщение. Няма съмнение, че задачата е важна – но проблемът е кой иска премахване на достъпа и как да се установи, че това е точно засегнатото лице.
Доколкото става ясно, ще трябва засегнатото лице да достави на компанията материал за сравнение – оригинала на снимките. Не звучи достоверно, но така се разбира от съобщението в медиите.
Why Isn’t the Senate Intel Committee looking into the Fake News Networks in OUR country to see why so much of our news is just made up-FAKE!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) October 5, 2017
https://platform.twitter.com/widgets.js
Президентът на САЩ в Twitter с предложение Сенатската комисия за разузнаване да разследва новинарските медии и да установи защо толкова много от новините са фалшиви.
Предложението идва един ден след като лидерите на комисията обявиха, че техните констатации потвърждават заключенията на американското разузнаване, че Русия се е опитала да се намеси в президентските избори през 2016 г. и предупредиха, че руснаците може да се опитат да продължат да се намесват в бъдещите избори, включително следващата година и президентските избори през 2020 г., пише Вашингтон Пост.
Макс Шремс стана известен като човекът, завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor). По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм – “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ” (Privacy Shield).
Шремс смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни, който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд.
На 3 октомври 2017 г. е огласено решението (153 страници) на Ирландския ВС.
Според ВС опасенията, че защитата на гражданите е недостатъчна и в рамките на щита (новото споразумение) имат основание и следва да бъдат отнесени до Съда на Европейския съюз.
Шремс коментира решението така:
американското законодателство изисква Facebook да помогне на NSA с масов надзор, а правото на ЕС забранява точно това. Facebook е обект на двете юрисдикции, поради което се озовава пред правна дилема, която не може да реши в дългосрочен план.
Резюме на решението на Ирландския ВС
Графиката е от http://www.europe-v-facebook.org
Стана известно заключението на Генералния адвокат Бот по дело C−210/16 Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein
срещу Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH в присъствието на Facebook Ireland Ltd.
„Преюдициално запитване — Директива 95/46/ЕО — Членове 2, 4 и 28 — Защита на физическите лица при обработване на лични данни и свободно движение на такива данни — Разпореждане за деактивиране на фенстраница в социалната мрежа Facebook — Понятие „администратор“ — Отговорност на оператора на фенстраница — Съвместна отговорност — Приложимо национално право — Обхват на правомощията за намеса на надзорните органи“
Запитването е отправено в рамките на спор между Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH, частноправно дружество, специализирано в областта на образованието и органа за защита на данните на Шлезвиг-Холщайн („ULD“), във връзка със законосъобразността на разпореждане, прието от последно посочения орган срещу Wirtschaftsakademie, с което се иска деактивиране на „фенстраница“ (Fanpage), хоствана на сайта на Facebook Ireland Ltd (наричано по-нататък „Facebook Ireland“).
Това разпореждане е мотивирано от твърдяното нарушение на разпоредбите на германското право за транспониране на Директива 95/46, по-специално поради факта, че посетителите на дадена фенстраница не са информирани за това, че техните лични данни се събират от социалната мрежа Facebook благодарение на „бисквитки“, които се разполагат на техния твърд диск, като това събиране се извършва с цел да се изготвят статистически данни за посетителите, които са предназначени за оператора на посочената страница, и за да се предостави възможност на Facebook да разпространява целеви реклами.
Надзорните органи на няколко държави от ЕС са решили през последните месеци да наложат глоби на Facebook за нарушаване на правилата за защита на личните данни на неговите потребители – на 11 септември 2017 г. Agencia española de protección de datos (испанската Агенция за защита на данните) е обявила, че налага глоба в размер на 1,2 милиона евро на Facebook Inc. Преди това, на 27 април 2017 г. Commission nationale de l’informatique et des libertés (Националната комисия по въпросите на информатиката и свободите, CNIL, Франция) приема решение срещу дружествата Facebook Inc. и Facebook Ireland, като при условията на солидарна отговорност им налага имуществена санкция в размер на 150 000 EUR.
Разглежданото дело ще даде възможност на Съда да уточни обхвата на правомощията за намеса, с които разполага надзорен орган като ULD при обработване на лични данни, включващо участието на няколко субекта.
Заключението:
„1) Член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба за администратор следва да се счита операторът на фенстраница в социална мрежа като Facebook, що се отнася до етапа на обработване на лични данни, състоящ се в събирането от тази социална мрежа на данни относно лицата, които консултират тази страница, с оглед на изготвянето на статистически данни за посетителите на посочената страница.
2) Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато предприятието, което управлява социална мрежа, създава в тази държава членка дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от това предприятие, и чиято дейност е насочена към лицата, живеещи в тази държава членка.
3) В положение като разглежданото в главното производство, при което към съответното обработване на лични данни се прилага националното право на държавата членка на надзорния орган, член 28, параграфи 1, 3 и 6 от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че този надзорен орган може да упражнява всички възложени му в съответствие с член 28, параграф 3 от посочената директива ефективни правомощия за намеса по отношение на администратора, включително когато администраторът е установен в друга държава членка или пък в трета държава.
4) Член 28, параграфи 1, 3 и 6 от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство надзорният орган на държавата членка, в която се намира обектът на администратора, има право да упражнява самостоятелно правомощията си за намеса по отношение на този администратор и без да е длъжен предварително да поиска от надзорния орган на държавата членка, в която се намира посоченият администратор, да упражни своите правомощия“.
Стана известно решение на Общия съд по дело T‑394/15 KPN BV (Netherlands), v European Commission
Жалбоподателят KPN BV е активен в сектора на кабелните мрежи за телевизионни, широколентови интернет, фиксирани телефонни услуги и мобилни телекомуникационни услуги, по-специално в Нидерландия.
Liberty Global plc е международен кабелен оператор, който притежава и експлоатира кабелни мрежи, предлагащи телевизия, широколентов интернет, фиксирана телефония и мобилни телекомуникационни услуги в единадесет държави-членки на Европейския съюз и Швейцария. Г-н Джон Малоун, американски гражданин, притежава най-голямото миноритарно участие в Liberty Global.
Ziggo NV притежава и управлява широколентова кабелна мрежа, която обхваща повече от половината от територията на Нидерландия. Това предприятие предоставя цифрови и аналогови кабелни видео, широколентов интернет, мобилни телекомуникации и услуги за цифрова телефония (Voice over Internet Protocol). Ziggo притежава 50% от HBO Nederland.
На 10 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C (2014) 7241, с което обявява концентрацията, включваща придобиването от Liberty Global на изключителен контрол над Ziggo, за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело COMP / M.7000 – Liberty Global / Ziggo) (ОВ 2015, C 145, стр. 7) .
KPN обжалва решението на три правни основания – явна грешка в преценката относно евентуалните вертикални последици на концентрацията на пазара на pay tv, нарушение на задължението за анализ на евентуалните вертикални антиконкурентни ефекти на пазара на спортни телевизионни канали и явна грешка в преценката относно упражняването на решаващо влияние върху г-н Malone върху Liberty Global.
Съдът анализира второто основание – липсата на мотиви – и потвърждава, че обжалваното решение не съдържа достатъчен анализ относно вертикалните ефекти, които биха произтекли от предложената концентрация.
В резултат отменя решението на ЕК.
На 19 октомври 2017 г. Съдът за правата на човека се произнесе по делото Fuchsmann v. Germany. В решението се обсъжда баланса между правата по чл.8 (личен живот) и чл.10 (свобода на изразяване) ЕКПЧ.
Борис Фуксман е собственик на телевизия в Киев. Ню Йорк Таймс (електронно издание) публикува статия, в която се споменава подкуп за украинска администрация с цел получаването на лицензия за телевизионна дейност, също така споменават се предполагаемите връзки на Фуксман с руската организирана престъпност и че на лицето е забранено да влиза в САЩ.
Онлайн версията е достъпна от Германия, засегнато е името на гражданин на Германия, със случая се занимават съдилища в Германия. Фуксман твърди, че е оклеветен, но съдилищата стигат до извода, че има справедлив баланс между свободата на изразяване на изданието и защитата на личния живот на бизнесмена. В последна сметка Фуксман завежда дело пред ЕСПЧ.
Решението
Съдът е установил наличие на обществен интерес, данните са изнесени в светлината на корупционни скандали в Ню Йорк.
Съдът приема, че Фуксман е публична фигура в качеството си на германски предприемач, работещ глобално в областта на медиите.
Съдът приема, че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен източник на изявленията е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади. Журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници. В това отношение ЕСПЧ утвърждава отново стандартите на отговорната журналистика:
Съдът отново заявява, че член 10 от Конвенцията не гарантира напълно свободна свобода на изразяване, дори и по отношение на пресата за въпроси от сериозен обществен интерес. Съгласно чл.10, параграф 2 свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [42]
Не се разкриват подробности от личния живот на лицето и лични данни.
Според ЕСПЧ националните органи са анализирали баланса на права в съответствие с практиката на Съда. Необходими са сериозни мотиви, за да се промени оценката им. В случая няма такива мотиви, тъй като германският съд е постигнал разумен баланс между конкуриращите се права и е действал в рамките на своята свобода на преценка [54].
Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Интересен момент в решението е акцентирането върху ролята на онлайн архивите за проучване на важни минали събития.
[…] описването на предполагаемия криминален произход на някои от участващите лица е било необходимо за разбирането на публикацията. Съдът също така взе предвид, че статията остава достъпна в онлайн архив на всекидневника. […] има признат обществен интерес не само от информацията за текущите събития, но и от възможността да се изследват събития от новата история.[16]
With all of the Fake News coming out of NBC and the Networks, at what point is it appropriate to challenge their License? Bad for country!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) October 11, 2017
//platform.twitter.com/widgets.js
Президентът Тръмп открито днес поставя въпроса за отнемане на лицензиите на NBC и други критично настроени медии, недоволен от новинарските им емисии. Отдавна се знае, че Тръмп сочи CNN като производител на фалшиви новини, сега към CNN се добавят и други медии.
Network news has become so partisan, distorted and fake that licenses must be challenged and, if appropriate, revoked. Not fair to public!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) October 12, 2017
Отделен въпрос е кой и как може да отнеме лицензии – това е регулаторът FCC – и то при определени основания – и то не на цели мрежи. Но това не прави заплахата на президента по-малко опасна, предупреждават американските медии. Става дума за конституционна разпоредба – зачитане на свободата на изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Ценност, която и президентите не си позволяват да атакуват.
