За отговорността, мисията и доверието. Пита Джон Хъмфрис.
Отговаря (днес вече бившият) директор на БиБи Си Джордж Ентуисъл.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Author Archives: nellyo
Кой може да каже, че миналото никога не е мъртво
“Миналото не е мъртво. То всъщност дори не е минало. Знаете ли кой е казал това? Фокнър …”
Реплика на герой на Уди Алън в Полунощ в Париж, заради която носителите на права за произведенията на Фокнър съдят Сони Пикчърс. Създавало се впечатление за връзка между Фокнър и Сони и зрителите се обърквали, а пък и цитатът не е съвършено точен.
Както медиите предполагат, очевидни са две защити – свобода на словото и fair use. Намерението да се контролира използването на няколко думи (“The past is never dead. It’s not even past”) озадачава експертите, при това – оказва се – има достатъчно примери на свободно използване на фразата, вкл. в реч на президента Обама през 2008 (“The past isn’t dead and buried. In fact, it isn’t even past”).
Ден след това носителите на права внасят и втори иск – този път защото едно търговско дружество с предмет на дейност в областта на военната индустрия публикува във Вашингтон пост и на сайта си търговска реклама, в която има цитат – 
Според носителите на права така се създавало впечатление, че има връзка между Фокнър и търговското дружество. Едва ли, но казусът е различен най-малко защото търговското слово е по-слабо защитено от Първата поправка.
Киберпрестъпност, борба, институционални структури
Днес в Официален вестник на ЕС:
Становище (резюме) на Европейския надзорен орган по защита на данните относно съобщението на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент за създаването на Европейски център по киберпрестъпност
Из заключенията:
- съблюдаването на режимите за защита на данните следва да се разглежда като неразделна част от борбата срещу киберпрестъпността, а не като пречка за нейната ефективност.
- обсъжда се създаването на нов Европейски център по киберпрестъпност в рамките на Европол въпреки наличието на Център по киберпрестъпност на Европол, който вече функционира от няколко години. ЕНОЗД би искал по-голяма яснота относно новия капацитет и дейностите, които ще разграничат новия EC3 от съществуващия Център по киберпрестъпност на Европол.
- ЕНОЗД съветва компетенциите на ЕC3 да бъдат ясно определени, а не просто да бъдат изложени чрез позоваване на определението за „компютърно престъпление“, включено в настоящото законодателство за Европол. Освен това определянето на компетентността и предпазните мерки за защита на данните на EC3 следва да представлява част от прегледа на законодателството за Европол. ЕНОЗД препоръчва Комисията да предвиди такава компетентност и предпазни мерки за защита на данните в мандата на центъра преди влизането в сила на новото законодателство за Европол. Те биха могли да включват:
— ясно определение с какви задачи по обработване на данни (по-специално дейности по разследване и оказване на оперативна подкрепа) може да се ангажира персоналът на центъра, самостоятелно или в сътрудничество със съвместни екипи за разследване, и
— ясни процедури, които от една страна гарантират зачитането на индивидуалните права (включително правото на защита на данните) и от друга страна осигуряват гаранции, че доказателствата са получени законно и могат да се използват пред съд.
- обменът на лични данни от страна на EC3 с „участници от възможно най-широк кръг публични, частни и общодостъпни източници“ предполага конкретни рискове за защитата на данните, тъй като те често ще включват обработване на данни, събрани с търговска цел и международно предаване на данни. Тези рискове са разгледани в действащото решение за Европол, в което се установява, че като цяло Европол не трябва да обменя данни пряко с частния сектор и само с някои специфични международни организации при наличието на много конкретни обстоятелства.
По-добър интернет за децата и защита на личните данни
Днес в Официален вестник на ЕС:
Становище (резюме) на Европейския надзорен орган по защита на данните относно Съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — „Европейска стратегия за по- добър интернет за децата“
Според становището:
- държавите следва да гарантират, че в своите образователни кампании и материали включват позовавания на рисковете за защитата на данните, както и информация за това как те могат да бъдат предотвратени от децата и родителите. Освен това следва да бъдат създадени полезни взаимодействия между органите по защита на данните, държавите-членки и отрасъла с цел засилване на осведомеността относно безопасността в онлайн пространството сред децата и родителите,
- отрасълът следва да гарантира, че обработва личните данни на децата в съответствие със законодателството, както и че получава родителско съгласие, когато това е необходимо. Той следва да въведе автоматични настройки за защита на личните данни на децата, които осигуряват механизми с по- голяма степен на защита в сравнение с тези, които следва да бъдат включени в автоматичните настройки за останалите потребители. Освен това той следва да въведе подходящи предупредителни механизми, с които да се уведомяват децата, желаещи да променят своите автоматични настройки за защита на личните данни, и да се гарантира, че тази промяна е извършена с родителско съгласие, когато това се изисква. Отрасълът следва да работи в посока въвеждане на подходящи инструменти за проверка на възрастта, които не влияят на защитата на данните,
- по отношение на информирането на децата отрасълът следва да проучи начините за изготвяне на таксономия с цел предоставяне на информация на децата по опростен начин и за осведомяването им относно потенциалните рискове от промяна на техните автоматични настройки,
- по отношение на рекламите, които достигат до децата, ЕНОЗД припомня, че не следва да съществува пряк маркетинг, насочен конкретно към непълнолетни лица, както и че децата не трябва да стават жертви на поведенческа реклама. ЕНОЗД счита, че Комисията следва да насърчи в по-голяма степен отрасъла за разработване на мерки за саморегулиране на равнище ЕС, съобразени с неприкосновеността на личния живот, популяризиращи добрите практики по отношение на онлайн рекламата за деца, които следва да бъдат основани на пълно спазване на законодателството за защита на данните. Освен това той насърчава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на допълнителни законодателни актове на равнище ЕС с цел гарантиране на подходящо отчитане на правата неприкосновеност на личния живот и защита на данните на децата в контекста на рекламата.
Веселин Божков – председател на КРС с нов мандат
Веселин Божков е определен от правителството за председател на Комисията за регулиране на съобщенията с нов петгодишен мандат, заповедта е на министър-председателя Борисов.
Веселин Божков става председател на КРС със заповед на министър-председателя Станишев по време на тройната коалиция на 29 ноември 2007 година. Под ръководството на Божков и в края на мандата на Станишев се вземат решения с дългосрочен ефект, вкл. разпределяне на честоти по тези правила на КРС – когато спектър без конкурс печелят кандидатите с най-много реклама.
Преди да оглави КРС през 2007 г., Божков беше заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията от квотата на БСП.
Показателна над-партийна, дори над-политическа и отвъд-мандатна подкрепа.
Идва ли ред на Аудиовидео Орфей
През 2011 мнозинството извади Аудиовидео Орфей от забранителния списък за приватизация с едно кратко изменение в закона: В раздел VІ „Министерство на културата“ на Приложение №1 т. 13 се отменя.
Тогава депутатът Валентин Николов казва:
Нашата идея е да изкараме четири дружества от забранителния списък, с цел даване възможност за изготвяне на стратегия от Агенцията за приватизация и евентуалната им приватизация. В същност по този начин ще повишим тяхната ликвидност, ще повишим конкурентоспособността им. Това е нашата цел. И съответно да влезнат пари, както в Сребърния фонд, така и в бюджета на страната.
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол приет през 2002 г. и приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 се съдържа така наречения „забранителен списък” с предприятията, които не подлежат на приватизация. Списъкът е изменен и допълнен от българския парламент общо 17 пъти. При приемането на закона тогава са били други реалностите.
Аз смятам, че тези четири дружества, които сме предложили за излизане от списъка не отговарят на тези критерии вече в новите реалности.
Зам. министър Митко Тодоров иска отлагане:
Имайки предвид особения характер на предмета на дейност на “Аудиовидео Орфей”, имайки предвид също така, че ние сме възложили оздравителна програма, която ще се реализира след като започне работата по редица проекти във филмовото и телевизионното производство и имайки предвид, че ние сме се лишили от възможностите да имаме студия в Бояна – това е единственото студио, което е останало в държавата. Нашето намерение е да го ползваме за младите дебютни проекти, нещо което е изключително важно, след като те завършат, още не разполагайки с техника и бази, където да се осъществи.
Поради тази причина ние молим и изразяваме нашето становище да отложим изваждането от списъка.
Въпреки изложеното мнение, дружеството е извадено от забранителния списък.
Александър Донев публично изразява съмнения, че апетити към имотите на дружеството (би могъл да) има всеки от големите олигарси, особено тези с медиен бизнес, такива опасения има и при предходни правителства.
В този контекст е интересно изявлението на министъра на културата Рашидов вчера:
На мен много ми се иска да направя едно младежко градче със студия, с ателиета, с киносалончета, малки, с печатница.
Според медиите набелязаното от него място е студио “Орфей” 1 в квартал “Изток”, където министерството имало 20 декара земя: младите хора трябва да могат да намерят една своя среда, да експериментират, да се развиват. Изобщо да стане една хубава работилница, градче на младите хора, казва Рашидов.
Ако предстои приватизационна процедура, има оценител и пр., наистина представлява интерес как министърът може да реализира мечтата си.
Повторна употреба на информацията и лични данни
ЕК прие в кр ая на 2011 г. предложение за Директива за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ИОС). За съжаление не е проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), както се изисква в чл.28. 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001.
Предвид големия обем лични данни, които е възможно да бъдат засегнати от тази инициатива ЕНОЗД препоръчва да се определи по-ясно в кои ситуации и при какви гаранции може да се изисква информация, която съдържа лични данни, да бъде предоставяна за повторна употреба и, в частност:
— да се установи по-ясно обхватът на приложимост на директивата за ИОС по отношение на личните данни (раздел 3.1),
— да се изисква извършване на оценка от заинтересования орган от обществения сектор преди всяка една ИОС, която съдържа лични данни, да може да бъде предоставена за повторна употреба (раздел 3.1),
— когато е целесъобразно, да се изисква данните да бъдат изцяло или частично анонимизирани, а в условията на лицензия изрично да се забранява повторното идентифициране на лица и повторната употреба на лични данни за цели, които могат да засегнат поотделно субектите на данни (раздели 3.2 и 3.3),
— да се изисква условията на лицензията за повторна употреба на ИОС да включват клауза за защита на данните всеки път, когато се обработват лични данни (раздел 3.3),
— когато е необходимо, да се отчитат рисковете за защитата на лични данни, да се изисква от заявителите да докажат (чрез оценка на въздействието във връзка със защитата на данните или по друг начин), че всички рискове за защитата на личните данни са адекватно разгледани, както и че заявителят ще обработва данните съгласно приложимото законодателство за защита на данните (раздел 3.3),
— да се направи разяснение, че повторната употреба може да зависи от целта, за която се извършва повторна употреба, чрез дерогация от общото правило, позволяващо повторната употреба за каквито и да било търговски и нетърговски цели (раздел 3.3).
B Официален вестник на ЕС:
Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно пакета на Европейската комисия за свободно достъпни данни, който включва предложение за Директива за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ИОС), съобщение относно свободно достъпните данни и Решение 2011/833/ЕС на Комисията относно повторната употреба на документи на Комисията
