Новината, така както се появява в The Hollywood Reporter : и трите комисии, които днес гласуват, са срещу споразумението.
Някои протоколи от времето на преговорите станаха публични в навечерието на днешните гласувания –
Meeting notes Paris 2008
Meeting notes Rabat 2009
Meeting notes Seoul 2009
Meeting notes Guadalajara 2010
с коментар на EDRI какво е успяла да постигне в преговорите Европейската комисия и какво – не.
Информация от EDRI за графика на комисиите в ЕП относно АСТА, както и за пленарното гласуване.
Българските евродепутати са постигнали консенсус по този въпрос – или поне така беше съобщено през февруари.
| Комисия | |
|---|---|
| INTA | Вероятно гласуване 21 юни |
| JURI | Обсъждане 30 май Гласуване 31 май, ca. 10:30am |
| ITRE | Гласуване 31 май, ca. 10:00am |
| DEVE | Вероятно гласуване 4 юни |
| LIBE | Гласуване 31 май, ca. 12:10 |
| PETI | Изслушване 19 юни |
| Пленарно гласуване: 3 юли 2012 | |
Холандия е една от държавите, които не са подписали АСТА. На 29 май парламентът в Холандия се ангажира да не ратифицира АСТА и да не сключва нови договори, подобни на това споразумение.
И повече – като взема повод от АСТА – парламентът определя приоритетите на политиката към авторските права: да се реализират възможностите за растеж, които интернет дава, чрез нови бизнес модели за предоставяне на легално съдържание.
Из резолюциите:
Към списъка на доклади, съдържащи негативни оценки за медиите в България, през седмицата се добави новият доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2011.
Той следва общите изводи в предходния доклад:
От известно време е достъпен и докладът на БХК, в частта Свобода на изразяване и достъп до информация, за 2011 г. Според доклада
търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие.
Оценката на Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация Конрад Аденауер:
пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт.
Решение на Съда за шоколадовите зайци с червена панделка, ленти и звънчета.
Предприятието Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG подава четири заявки за регистрация като марки на следните триизмерни знаци:
• формата на шоколадов заек в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-336/08);
• формата на шоколадов северен елен в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-337/08);
• формата на звънче в червен и златист цвят с червена панделка (T-346/08), и
• формата на шоколадов заек в златист цвят (T-395/08).
Заявките са отхвърлени, тъй като марките са лишени от отличителен характер. Lindt се обръща към Общия съд и губи. Днес стана известно и решението на Съда: Lindt губи – решение по дело C‑98/11 P:
Продаваният от жалбоподателя шоколадов заек не е единственият, опакован в златисто фолио.
Що се отнася до червената плисирана лента, завързана на панделка и с окачено звънче, Общият съд посочва, че нито едно от доказателствата по делото не оборва изводите, че е обичайно шоколадовите животни или опаковките им да се украсяват с панделки, ленти и звънчета и че следователно звънчетата и панделките са често срещани елементи за шоколадовите животни.
Съдът приема тази аргументация.
Трагедии се отразяват със съчувствие и сдържаност.
Основно правило: да не се увеличава травмата на семействата и близките на жертвите, която не може да се обезщети с никакви последващи санкции за медиите.
Ново решение на британската комисия
Правилото в българския кодекс:
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
Публикуван е проект на първия доклад за прилагането на Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуалните медийни услуги.
Има известни истини, казани отново: ако ефективността не е удовлетворителна, първо гледай прилагането, после разпоредбите.
Когато в резултат на оценяването се установят възможности за подобрение, това не означава, че логиката за интервенция съгласно ДАВМУ не е издържана, а че са нужни по-ефективни средства.
Друга важна истина засяга предаването на мача Лудогорец – ЦСКА, макар засега косвено, но ще дойде ред, когато европейските норми ще засягат отразяване на спортни събития и пряко. Комисията цитира Общия съд:
Общият съд призна възможността за ограничаване на основните свободи по първостепенни съображения от обществен интерес, който в този случай се изразява в правото на обществеността на информация като елемент на свободата на изразяване на мнение и получаването на информация.
Напълно основателно се напомня и решението на Съда за правото на държавите да конкретизират квотата за европейски произведения с квоти за произведения на официалния език, ако има аргументация за това.
Съдът потвърди, че държавите членки могат да приемат мерки за защита и подкрепа на един или няколко официални езика като част от своята културна политика.
Отново се напомнят начините една държава да допусне повече от 12 минути реклама на час. И ние ги умеем. Тълкуването на рекламен спот като кратка форма доведе Испания до санкция. Но тук през 2010 г. в закона бяха заличени две норми по този въпрос:
– Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.
– Общото времетраене на рекламата за търговските тв оператори не може да надхвърля 12 минути.
Законодателят записа ограничението от 12 минути само за спотове. ЕК напомня, че 12 минути е ограничение за общото времетраене :
В съответствие с позицията на Комисията Съдът намери, че всеки вид реклама, излъчена между предавания или по време на паузи, представлява рекламен спот, освен ако тя спада към друга форма на реклама, изрично уредена от ДАВМУ, или ако поради начина, по който се представя, изисква повече време отколкото рекламните спотове,
при условие че прилагането на ограниченията, предписани за рекламни спотове, би поставило без сериозно основание въпросната форма на реклама в по-неблагоприятно положение.
Има и интересни новости – т.3 е посветена на влиянието на важни технологични промени върху регулаторната рамка в процеса на бързото сближаване на традиционното разпространение на радио- и телевизионни програми с интернет.
Бързо сближаване на традиционното разпространение с интернет – свързаната телевизия – води до трудности за правото.
В допълнение към традиционното телевизионно излъчване, свързваните към интернет устройства, включително таблети, смартфони и конзоли, осигуряват на потребителите достъп до услуги „видео по заявка“ чрез съответни приложения, както и достъп до записи на вече излъчени телевизионни предавания чрез собствени хибридни платформи на телевизионните оператори за излъчване и широколентов достъп.
Приблизителните оценки сочат, че в края на 2011 г. броят на свързаните към интернет домашни устройства в Европа е достигнал 47 милиона.Възможна последица от това технологично развитие е „размиването“ на границите между традиционното разпространение на аудиовизуално съдържание и неговото
доставяне онлайн без намесата на интернет доставчика (услуги „over the top“).
Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.
На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.
Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб при нарушенията на интелектуалната собственост.
Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации, не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.
Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.
Българският парламент гледа промени в НК. Предложенията за промени във внесения проект винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:
Блатечки е гладен и това ще трае дълго.
Пейо е писал днес.
Бившият вече министър на транспорта Александър Цветков преди година съобщава за медиите, че БТК е безогледно източвана, но това няма да трае дълго, защото държавата води дело за неизпълнени приватизационни задължения – и когато това се установи, ще има права на основание на златната си акция.
Новина от вчера: Арбитражният съд в Париж се е произнесъл в полза на БТК (по това дело, водят се още две). Александър Цветков не е министър, вероятно новият министър има коментар за запазения контрол на държавата чрез правата по златната акция.
Към БТК беше и НУРТС, чиято (обособена) собственост стигна в последна сметка формално неизвестно у кого, но този някой остава влиятелен фактор при наземното разпространение на радио и телевизия.
