Медийно право

Съдебно решение изисква да се спре разпространението на документален филм, продуциран от ВВС, за 18-годишно момиче с IQ 63, което има бебе и се готви да го даде за осиновяване. Момичето е дало съгласие да бъде филмирано, но съдът преценява, че съгласието не е валидно и разкриването на историята не е в интерес на майката и дъщерята.

Съдът констатира едновременно намеса в личната сфера и засягане на личното достойнство. Филмът може да се разпространи само ако се внесат промени така, че да не се разкрива самоличността на героинята.

Решението

Шефът на полицията във Варна Веселин Петров прочете на специално свикана пресконференция специално подготвен текст, според който

е недопустимо журналисти от авторитетна в целия свят медия, каквато е БиБиСи, да не сигнализират своевременно органите на МВР.

БиБиСи : не потърсихме МВР, защото имаме информация за корупция в системата. Спазени са всички журналистически стандарти. Подкрепяме нашите репортери.

Фактите (разследване по въпроса има ли канал за износ на бебета) според Дневник. В такава фактическа обстановка:

[1] Тезата, подготвена на Петров (вж заглавието), не изглежда априори вярна – източниците на информация наистина се подбират така от БиБиСи, че да не се обезсмисли разследването.

[2] Отново е използвана скрита камера – което напомня, че депутатите обещаха прецизиране на чл.339а НК заради Бухнич и случая на русенската митница (не е престъпление събирането на данни със специални технически средства без разрешение, ако има оправдан публичен интерес) – и не направиха нищо за изминалите две години.

В това отношение Етичният кодекс на българските медии е доста по-адекватен, ставаше дума 339а НК да отрази същите идеи – за публичният интерес, за балансирането между правото на информация и личната неприкосновеност – но не би.

Bulgarian baby trade exposed

Ако се рекламира спирала за мигли и Пенелопе Круз демонстрира ефекта с помощта на изкуствени мигли, това може да въведе потребителите в заблуждение.

Британско саморегулиране – Гардиан отразява.

Решението срещу L’Oreal.

Това е поредна неприятност за компанията, след като през този месец в Париж излезе окончателното решение по делото на правозащитната организация SOS Racisme срещу Garnier, собственост на L’Oreal. Делото е за дискриминационна промоция на козметични продукти (шампоан).

Според съда, за промоцията са ангажирани само бели “BBR” участнички (на френски “bleu-blanc-rouge”, цветовете на френското знаме). Терминът се използва от крайно десни и откровено фашистки партии във Франция.

За пръв път голяма компания във Франция е осъдена за расова дискриминация. Нещо повече, служител от висшата администрация има присъда лишаване от свобода. Гардиан пише

Наистина, ако всички започнат да избират BBR?

L’Oreal заедно с Garnier заслужават един хубав потребителски бойкот [бойкотирам и агитирам срещу продуктите на L’Oreal ].