Author Archives: nellyo

325 НК

“На Михаил Михайлов Бозгунов е съставен протокол за предупреждение по чл.56, ал.2 и ал.3 вр.ал.1 от Закона за МВР за спазване на чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс – “Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, а именно /затрудняване или затваряне на движението в отделни булеварди и улици на територията на гр.София за неопределен период от време/”

Имах един асистент по Наказателно право, мъдър. Той казваше за чл. 325 НК: когато няма по кой текст да привлекат някого, привличат го по чл.325 НК, хулиганство.

Не разбирам добре какво точно е действието, което се очаква да извърши Михаил и на какво основание го предупреждават. Не мисля обаче, че критичната реакция на най-образованата и най-обществено чувствителната част от младежта към тежък рецидив по отношение на българската природа (преди Странджа беше Иракли) може да се квалифицира като хулиганство.

*

Обзор на реакциите при Валери , при Симион, в Сега и Медиапул, и Дневници за забраняване, и Капитал (авторът е скочил в материала с моя цитат от Лесиг за безкомпромисно свободния блогър – призовавам към повече фантазия: намери си свой цитат, може би? – а цитатът впрочем е заживял през коментарите и собствен живот).

Нов акцент в историята е свободата на словото, в частност свободата на словото в новите медии. Според мене такъв въпрос не е относим към конкретната ситуация, не се забелязва основание за ограничаване на свободата на словото. [Много повече основания има в предаванията на СКАТ, струва ми се.]

За статуса на блогърите – отново

По думите на Михаил Бозгунов полицаите са го предупредили, че журналистите се ползват с по-голяма защита, когато пишат за подобни събития, докато “обикновените хора” нямат такава. (Дневник)

Практиката често поставя въпроси, които не са (и не може да се очаква да са) стояли пред законодателя. Такъв е въпросът за статуса на блогърите. Или, в контекста на събитията от последните дни, има ли триада журналисти – блогъри – обикновени хора.

В България журналистите нямат такива привилегии по закон, каквито имат в някои други страни – като отделна категория граждани с по-специален статус (заради мисията им да информират). Покрай идеите за промяна на 339а НК (дали журналистите да имат право да използват специални технически средства) се изясни, мисля, че не е важно кой говори (формално юридически принадлежи ли към медия), а дали допринася за по-голямата информираност по важни въпроси от обществен интерес.

Това (като цяло) е изводът и на съда в страни, в които журналистите имат привилегии по закон, вж Apple v. Does (САЩ, 2006).

Съдът намира, че „всеки опит за разделяне на новините на легитимни и нелегитимни е неетичен. Всеки опит да се иска от съда да провежда такава граница противоречи на фундаменталната цел на Първата поправка – най-добрите, най-важните, най-стойностните идеи да се определят не по социологически или икономически формули, закон или правителствена процедура, а чрез конкуренция на пазара на идеи.”

Лесиг казва, че единствената разлика е в това, че блогърът (по-често) не търси заплащане, което го прави безкомпромисно свободен.

Интересно откъде се е взел този въпрос в България – а ако се постави все пак (и се мине отново по дългия път: какво е интернет, какво е сайт, какво е блог и т.н.), очаквам дискусията само да възпроизведе  аргументация, изложена вече в чуждата съдебна практика.

Съществува и симетричният аспект (на въпроса за правата): отговорността на този, който информира. Разбира се (или по-добре: подразбира се), че блогърите са отговорни, поне в обхвата на етичния кодекс на журналистите.

ГДБОП чете: мрежовото общество

ГДБОП не чете Мануел Кастелс, но щом чете блогове – използвам възможността любезно да  препоръчам  Информационната епоха и  теорията (в три тома) за мрежовото общество.

Според Кастелс, новите технологии позволяват мощни изблици на колективна идентичност. Той изследва социални ефекти на информационното общество – от значението на мобилните комуникации в предизборните кампании до каузални мобилизации в името на екологичната справедливост.

По-просто казано, вече няма нужда от позиви и радиостанции: има нови ефективни начини за бързо мобилизиране в името на нещо – било то и екологичната справедливост.

Не е работа на ГДБОП да реагира рефлекторно срещу всяка гражданска кампания – все пак тази ГД е само за Б срещу ОП. В бързото мрежово общество все по-често гражданската реакция няма да минава през нормата за митингите и демонстрациите, а пък и там не пише за флаш моб.

Изобщо, кампаниите чрез новите медии (свобода да говориш) са двойно изпитание: и за този, който говори, и за демократичната традиция на свободата на словото. По първия въпрос много голяма е ролята на образованието, гражданското общество се състои от граждани, някой трябва да се занимава с това. Що се отнася до границите на свободата – засега властта не си дава сметка за мощта на мрежата и за пореден път действа като в затворените общества. Времената са други обаче.

При това положение закономерно възниква напрежение – и последната година в България потвърждава това – между младежта в широки граници на понятието (основен субект в мрежовото общество, поне на тази фаза, поне тук) и демодираните методи на реализиране на власт, в последна сметка сведени до ограничения на комуникацията (забрани на торент технологии, забрани на порнография, забрани на препратки в блогове). Неадекватните (неоснователни, непропорционални или технологично абсурдни) мерки водят до отчуждение и противопоставяне на единствената ни надежда и перспектива, нашите деца.

Друг извод, който правя за себе си, е, че вече не е задължително всяко мобилизиране/гражданска кампания да зависи от регистрирана гражданска организация за целта, както беше навремето. Организациите се изчерпват, динамичните общности бързо се формират, но и бързо се реформират и са податливи на вътрешни напрежения, освен това в общността има авторитети, а в гражданските организации – ръководства (задължителни по закон) – има разлика.

Блогърите реагират според разбиранията си за солидарност, още тук. Милко Георгиев е изпратил протест до Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа за реакцията на ГДБОП към т. нар. незаконни протести.

Castells – едно интервю (видео)

ПП – Милена Фукеджиева при Антония и Милена Фурнаджиева при Валери всъщност е Милена Фучеджиева

Лобизъм

Конституционната комисия на Европейския Парламент гледа на 16-17 юли два интересни въпроса – лобизъм (COM(2007)0127) и финансиране на партиите (COM(2007)0364).

Не тези с блоговете

ГДБОП разкри организираната престъпност (ОП) – блогърите, които пазят Via Pontica (Optimiced.com).

Ето какво: ОП са онези с бетона на плажа, а не тези с блоговете. Ето още новини – за един, който вградил мелницата в Несебър в хотела си – общинския съветник Маждраков: това е по-лошо от ОП, защото е местна власт.

Ето какво: няма нужда от правни анализи, няма нужда да се доказва има ли в случая Странджа право на свободно изразяване на мнение – бих искала да видя този,  който ще се наеме да доказва  обратното:

imgp0822_for_my_childrenth420.jpg от Мишел

Председател на КРС: парламентарен контрол

Иван Иванов пита, министър-председателят отговаря:

[1] Министерски съвет ще вземе решение и ще предложи председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в достатъчно кратки срокове.
[2] Георги Александров, който до януари имаше мандат като председател на КРС, беше уволнен от предишното правителство. Той беше възстановен от сегашното правителство въпреки редицата възражения, в т.ч. и на коалиционен партньор, тъй като беше ясна политическата воля на единия от партньорите.
[3] Без съмнение има много интереси в телекомуникациите и съобщенията и те се проявяват и в парламента. Върху народните представители е оказвано влияние при обсъждането на Закона за електронните съобщения.
[4] Правомощията за назначаване на председателя на КРС са на Министерски съвет, а инициативата трябва да бъде на министър-председателя, определянето не е на базата на политически договорености между партньорите в коалицията.

[5] В настоящия момент на трима от членовете на КРС, един от които е заместник-председател на комисията, мандатът не е изтекъл. Те формират мнозинство и могат да взимат решения от името на комисията.

Новини различни. За какво става дума изобщо? За какви закони и за какви съдебни решения – извольте шутить.

Коалиционен партньор запазил Александров на поста председател след възстановяването му от ВАС, а не принципът на мандатността в закона, нито съдебното решение на ВАС, както човек би помислил.

В момента КРС е от трима действащи членове, следователно законният състав според Станишев не включва председателя – а той какво извършва там?

*

И още – Станишев не е казал кой точно, според него, оказва влияние върху народните представители, затова ще четем блогове: БТК – на части, Николай Горчилов

 

Бяла книга за спорта: малко спорт, много права

Бялата книга за спорта в ЕС

Не случайно спортното право систематично върви до медийното право – поради значението на тв права.

Музикалните права: пазар или не

Ако говорим за лобизъм – те са такива. Те присъстват, често шумно, там, където се вземат решения – и водят борбите си. Организациите за колективно управление на права.

През март 2007 CISAC, the International Confederation of Societies of Authors and Composers, изпрати предложения до Европейската комисия. Същността – носителите на права (само музикалните права) да зависят по-малко от националните граници в ЕС. Комисията се зае да проучва предложенията.

Ето реакцията на засегнатите (Deutsche Telekom, France Telecom, Liberty Global, SBS Broadcasting, Orange, rtl, ProsiebenSat1, Telenet, ORF, CableEurope, VPRT и др.) : Letter to Commission President Barroso and Commissioner Kroes

Разрешена концентрация

Разрешава концентрацията на стопанска дейност, която ще се осъществи чрез придобиването от “Кейбълтел”ЕАД, гр. София на 100% от акциите от капитала на „Евроком АБЦ” АД, гр. Разград.

Решението