С голямо смайване виждам (след онази “досадна грешка” в Закона за бюджета, която даваше 200 минути реклама на БНТ) нова “досадна грешка” в Избирателния закон. В Глава пета от закона.
Законът не се отнася до кабелни оператори- избирателните комисии гледат жалби само срещу предавания на оператори с лицензии (чл.11д) – а кабелите са с регистрации. Законодателят благосклонно е пропуснал да каже кой гледа жалбите срещу кабелните оператори – значи никой.
Не може чл.11д от изборния закон да се “тълкува разширително” и “лицензии” да се разбира като “лицензии и регистрации“. Нито пък може ЦИК да извърши “разширяване на предмета на закона” с решение – има такова решение № 95 на ЦИК, непубликувано на сайта на комисията – но не ми се вижда законно.
Има и други “особености” на уредбата, но те искат повече място. Световно-историческо значение има например разпоредбата на чл.11 г, ал.6:
(6) Общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове.
Под каква юрисдикция?
А има и едно решение на ЦИК 79 за пропагандата и агитацията. То въвежда в т.8 задължение за равенство на всички кандидати по отношение на всички средства ( прилагаме горната норма – следователно и по отношение на сайтовете).
