Медийно право

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”

№ 952-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dir.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 16:50 ч. и 17:50 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до клиенти на сладкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва, а именно резултати към 16:00 ч. – десерти – Паста Гербер – 23.01%; Канадски тарт – 21.02%; Торта Червено кадифе – 14.2%; Баклава Сарай – 9.27%; Има такъв сладкиш – 9.09%; Парфе Демократ – 7.01%; Възрожденски пестил – 3.6%; Петифури Мая – 2.86%; напитки:  Генералско кафе – 48.15%; Професорски чай – 24.01%; Шербет – 9.15%; Лозов сок – 5.1%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на dir.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като клиенти на складкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия.

№ 949-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 9:30 ч. и 15:40 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в автомобилни състезания, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва:

В 9:30 ч. „Джипът на Борисов – 21%, Ладата на Нинова – 18%, Бусът на Карадайъ – 11%, Смартът на Харвардците – 13%, Хамърът на Слави – 10%, , Тротинетката на Костов – 9%, Танкът на Каракачанов – 1%, Влакът на Мая – 2%“.

В 15:40 ч. „Джипът на Борисов – 25,9%, Смартът на Харвардците – 20,8%, Ладата на Нинова – 18,7%, Бусът на Карадайъ – 10,4%, Хамърът на Слави – 8,8%, Тротинетката на Костов – 7,6%, Фордът на Коцето – 3,2%, Влакът на Мая – 2,4%“. Танкът на Каракачанов – 1,1%“.

В 15:10 ч. на интернет страницата на агенцията е представен „Екшън във формула „Президент“ между болидите на Генерала и Професора – Болидът на Генерала – 44.06 %; Болидът на Професора – 31%; Болидът на Председателя – 9.31%; Болидът на Магистрата – 8.02%; Болидът на Възрожденеца – 3.22% и Болидът на Луната – 1.9%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в състезание рали „България“ и „Екшън между болиди“.

№ 950-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Клуб З, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 10:00 ч. и 14:30 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в залагания в букмейкърски къщи, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г. като на интернет страницата на Клуб З е публикуван линк в Туитър, в който са отразени самите резултати от залаганията.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Клуб З представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., въпреки че самите резултати са публикувани на линк в социалната медия Туитър, а не директно на интернет страницата на Клуб З.

***

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

В посочените случаи ЦИК  констатира нарушение, оправомощава  председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение и указва да се премахне публикуваните резултати от социологически проучвания, а в последния случай – връзката към данните от страницата на изданието.

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

Вестник Сега:

Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните програми е публична тайна, но конкретните числа остават тема табу. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай е най-строго пазена тайна. „Сега“ нееднократно е изисквал през годините достъп до такава информация и е получавал откази.

Служебното правителство обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни договори от министерства, агенции и държавни дружества извън сумите по оперативните програми. „Сега“ поиска информация за сключените договори с печатни медии в рамките на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за популяризиране на отделни дейности, дискусии, семинари, комуникационни компании и др. и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми.

Прегледът на информацията показва, че безспорно има две любими издания, получили основната част от финансирането по тази схема – вестниците „24 часа“ и „168 часа“. Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник „Стандарт“, спрял да излиза в края на 2018 г.

Повече данни – в цитираната публикация от 4 август 2021 г.