Category Archives: BG Content

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

*Един текст, който написах за Капитал:  за озадачаващия опит на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

 

Поводът:   заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел  пое цялата отговорност със следното обяснение –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

 

 

За някои – срещу ипотеки, за други – срещу друго

Вестник Банкер е публикувал материал за ГМ Прес – 57 милиона за медии.  Още един фрагмент от най-новата история на българските медии –  към темата как властта си купува медиен комфорт.

 

Какво ни говореха: 

Цветан Василев  и премиерът  Борисов по времето на мощното финансиране на проправителствените медии от КТБ:

2011 – благодарение на  портрета, който Валерия Велева публикува  в Труд, знаем  какво изрично подчертава Цветан Василев:

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

В онези години премиерът  Борисов твърди, че причината за състоянието на медиите е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат за пари:   да напуснат, да си ипотекират апартаментите, да  вземат кредит от банката – и да си направят медии:

Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник.

 

Какво се оказа: че не било точно така:

Имало е щедро кредитиране   не срещу ипотекирани апартаменти –  а срещу  поръчкови  публикации и предавания  –  и нещо повече: тези кредити  – след развитието с КТБ –  са на нашата сметка. 

2015 – в интервю за бТВ Цветан Василев вече лично очертава кръга на така-наречените-медии-финансирани-от-КТБ :

След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

Изброените по-горе вестници не са вземали пари директно от КТБ, а  индиректно – от търговски дружества, финансирани от КТБ. Такова е Булит 2007.  Фактът, който изнася Банкер е, че

ГМ Прес дължи на финансираното от КТБ дружество  Булит 2007 сумата   56 482 703 лева. Това е потвърдено с определение  на Софийския градски съд  № 1122  от 29 март 2016, което не подлежи на обжалване.

Стандарт, Блиц, Шоу, Марица, Струма и пр. –  и едни 57 милиона подарък  – още през 2012 г. дружеството  ГМ Прес  спира да обслужва кредитите, но въпреки това са  му отпускани нови.

 

Какво предстои

В последните дни  Блиц и Пик размениха шефовете си, досегашни автори на Блиц преминават в Пик. 

Като начало Пик се отрече от Пеевски, квалифицира го като ислямист и твърди – каквото и да значи това – че

Пеевски посяга на различни медии през последните дни, тъй като е поел ангажимент пред Местан да му осигури медиен комфорт. Вероятно част от трафиците са пренасочени към новите медийни попълнения на Пеевски, обещани да работят в полза на ислямистката каузи на партията на Местан.

 

Дали разместванията са по производствени съображения или има и различия в ориентацията на собствениците (кои?) – предстои да видим.

#RSF INDEX 2016 | 113 (-7), медиите са контролирани

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.

 

 

 

Mossack Fonseca: ролята на островите в българския преход

Изтичането на данни от компанията Mossack Fonseca държи в центъра на вниманието една тема, която много хора с радост биха заличили от дневния ред на медиите – кой кой е.

Ето тази карта от  публикация, свързана с Панамските документи,  подсеща, че има червени  точки,   доста свързани с българския преход.

British Overseas Territories

Само за илюстрация –  Британските Вирджински острови и Каймановите острови, само за последните десетина години и без особено търсене

  • 2005 – БТК – появяват се връзки на БТК с  Британските Вирджински острови – вж  Решение на КЗК  № 308/2005 г. – решението е докладвано от заместник-председателя на КЗК Веселин Божков.
  • 2007 – Кейбълтел – Дневник пише за  британци, придобиващи български предприятия – британци или не, става дума за Британските Вирджински острови, вж Решение на КЗК  № 242/2008 г.
  • 2008 Винпром Пещера – собственост на офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови
  • 2008 –TOP TONE MEDIA HOLDINGS LIMITED, Британски  вирджински острови.  Както се вижда от този договор –  т.4 и други –  развити са  различни инструменти за контрол върху съдържанието на една телевизия. Красимир Гергов използва офшорна собственост за избягване на ограниченията на закона и контрол върху съдържанието.   Първото управление на ГЕРБ с отскок премахна и законовите ограничения, свързани с хоризонталната концентрация реклама – медии, след като парламентарното мнозинство по времето на  Станишев осигури must carry – съответно  добра цена за ТВ2.
  • 2009 – 2011  мултиплексите: c  Решение No 1262/2009 г. КЗК дава съгласие БТК да се придобие от две холандски компании  – под непряк контрол на PineBridge Capital Partners LLC  – под едноличния контрол на Бридж Партнърс Л.П., Кайманови острови. Отделно цифровият преход в България се основава на баланс на интереси в офшорни фирми – със съдействието на правителството, КРС, КЗК и това, което имаме като държава.  Сега шефът на КРС – който наричаше реакциите пушилка някаква – ни казва, че  бил казвал, че работите вървят  зле. Собствениците? “Знам, че едната компания е английска, другата нямам и представа каква е” – министър Московски, 2012.  Колко е английска  – и  как ще се изпълни решението на Съда на ЕС – и кой ще плати сметката – още предстои да видим. Министър Московски пак е министър, Веселин Божков по това време   е шеф на КРС, както и сега.
  • 2010 – Пернишки  университет – основен инвеститор Инвестек – собственост на Спидиа Интернешънъл, Кайманови острови.
  • 2011 – Кремиковци – Бессиън мениджмънт лимитид, Британски  Вирджински острови

Тези дни и Манджуков го е казал директно:  направих офшорна фирма, защото законодателството ми забраняваше да работя тоя бизнес. Не е първият, който го казва.

Приносът към офшорната тема  на министър Лукарски (вж Терминал 3):

luk2-681x383

Ахмед Башев обаче е по-уверен по въпроса  – хората плачат, Пеевски държи   Булгартабак  и с ликвидирането на този му бизнес не е ясно какво става нататък.

Не изглежда реалистично правителството да знае по-малко от Ахмед Башев, особено след изказването на г-жа Бъчварова, че един премиер ако не знае нещо, значи не е истински премиер.

Просто не  ни е дадено да знаем много за прилежащия на властта бизнес, поне докато не спре да бъде прилежащ.

 

 

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 г. в НС и беше предавана пряко от БНТ.

Непълно и субективно проследяване на изказванията.

2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.

2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.

2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.

2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.

2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;

2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.

3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Синхронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.

3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.

3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

  • необходим ли е нов закон;
  • необходим ли е конвергентен регулатор;
  • необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.

3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.

3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.

3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.

3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.

Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.

3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.

3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.

3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.

4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.

4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт

4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.

4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.

4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).

4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева

4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.

4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.

4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.

4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.

4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.

Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.

Стенограма, пдф

*..

Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов

8 март 2016

Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.

Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.

 

“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.

А как се информирате?

Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.

За коя медия говорите?

Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.

Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?

Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.

Кои са вторите и третите?

Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.

В България няма чиста информация, така ли?

Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.

Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?

Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.

Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?

Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.

Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.

Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.

Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?

Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.

Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.

За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”

Обида или критика 2: към дискусията: мотивите на съда

Станаха известни мотивите  на Панагюрския РС към присъдата за обида по делото на Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените. Може би ще са интересни на повече хора.

Съдът оправда Сандов по две обвинения за клевета и го призна за виновен за обида. В първия коментар Обида или критика:към дискусията стана дума за това, че:

  • несъмнено присъдата е за политическо слово (теми в центъра на обществения дневен ред, по дефиницията в решението  VGT v. Switzerland);
  • политическото слово е с висока степен на защита по стандартите на ЕСПЧ;
  • изказването е критичен текст и трябва да се разглежда в своята цялост, а не думи да се вадят от контекста и да не се подлагат на преценка за истинност: когато гражданите критикуват решения, които ги засягат, следва да избягват изрази, които са безпричинно обидни  – но не когато съставляват принос към обществени  дебати, казва ЕСПЧ;
  • прави впечатление, че съдът не се позовава на стандарти на ЕСПЧ за пределите на свободата на изразяване.

Свободата на изразяване има предели. Несъмнено. Но дали в случая съдът правилно балансира свободата на изразяване и защитата на доброто име?

Според   мотивите   Панагюрският РС   установява фактическите основания на критичното изказване:

В процеса по административно дело №8474/2012г.на ВАС, по което било атакувано решението на министъра на околната среда и водите,одобряващо осъществяването на инвестиционното намерение на „А М”АД за разширяване на промишлената му площ, били събрани множество доказателства за периодично замърсяване на намиращите се в близост до индустриалния обект реки от промишлени аварии в предприятието, заради които му били налагани имуществени санкции от РИОСВ.

Анализите на взетите проби показали, че водите на двата основни притока на р.Банска Луда Яна /р.Панова и р.Асарелска/ преди производствената площадка на „А М” не са замърсени или са констатирани единични несъществени замърсявания, дължащи се на естествени фонови концентрации. Пробите от р.Панова, р.Свинарски дол и р.Асарелска след производствената площадка на „А М”показали сериозни отклонения по показателите мед, манган, цинк и желязо. Липсвали живи клетки от фитобентос в реките,което означавало   много лошо състояние и токсичност на водите.

Съдът прави извода, че не е налице клевета, тъй като

извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът разгласява дадени факти или обстоятелства или приписва престъпление, но с увереност, основана на обективни факти,че тези твърдения са истински. В случая подсъдимият е имал право на такава обоснована увереност.Това е така,тъй като подсъдимият е разполагал с информация за изследванията на Басейновата дирекция за управление на водите,направени през 2014г.,/и то още преди да бъде доставена на поискалото я лице/,според които водите непосредствено след производствената площадка на „А М”АД са токсични, т.е. отровни.

И в същото време  – при наличие на изводи в  официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са токсични, т.е.отровни  –    думата отровител се изолира от цялостно критично изказване  –  и за нея е произнесена присъда за обида.

След като виждаме мотивите, изглежда още по-обосновано да се приеме, че не е налице обида –

извън обхвата на обидата би трябвало да остават твърдения, които не са непристойни, вулгарни и цинични, нито безпричинно обидни ([Otto-Preminger v Austria], а  са  част от критична оценка на решения с обществено значение – в случая основана на множество доказателства, събрани в хода на съдебен процес.

Отделна сюжетна линия е аргументацията, произтичаща от специфичната среда – социалната мрежа, но има достатъчно аргументи и по принцип.

 

Най-доброто от България, най-доброто от Европа: заблуждаваща реклама

Решението на ВАС по касационна жалба на Лидл България ЕООД се отнася до нарушение на правилата на конкуренцията – заблуждаваща реклама.

КЗК налага санкция в размер на 0.1% от приходите на Лидл от продажба на стоки за предходната година, 370 859 лв, за заблуждаваща рекламна кампания под мотото “Най-доброто от България. Най-доброто от Европа.” Интересно от фактическа страна е какво установява КЗК за качествата на стоки, предлагани в мрежата на Лидл:

КЗК е приела представените от  Лидл България  изпитвания и лабораторни анализи на предлаганите продукти краве кисело мляко под марката  Pilos Чуден, меда под марката  Coneira , лютеницата под марката  Chira  и протоколите от изпитвания на предлаганите пилета, които е съпоставила с изискванията на БАБХ, относно изискванията за качествата на билковия и акациевия мед, на процентното съдържание на нишесте в лютеницата и изискванията въведени с чл. 15, 1 на Регламент (ЕО) № 543/2008 г. относно съдържанието на вода в замразените или бързо замразените пилета. Въз основа на това е направила изводи, че  производителят на киселото мляко, предлагано под посочената марка, е предприятие от ІІІ категория, което има възможност да реализира млечни продукти само на националния пазар. Относно меда под предлаганата марка, съдържанието на билки и акация в него е в минимални количества, а лютеницата  съдържа продукт, който е несъвместим с Браншови стандарт 01/2011. От изпитванията и лабораторните анализи на пробите от предлаганите пилета, които не са направени в съответствие с посочения регламент, само за едно от изпитванията е посочен отговор  одобрява. Посочените стойности са по-близки до пределните стойности, които определят продуктите като годни, над които продуктите не биха били годни за консумация.

Това е добре да се знае.

Върховният административен съд отхвърля жалбата срещу решението на КЗК, петчленният състав на ВАС оставя в сила решението на тричленния състав.

Решението на петчленния състав е интересно от гледна точка на въпроса установимо ли е твърдяното превъзходство на стоките, предлагани в Лидл.

Във връзка с твърдението на касатора, че установяването на фактическите му твърдения в рекламния слоган е обективно невъзможно и съдът не е могъл да изисква от него осъществяването на подобно доказване, следва да се отбележи, че с чл. 7 от Директива 2006/114/ЕО е предвидена възможност при преценката на административните и съдебни власти, да се изисква представяне на доказателства за точността на фактическите твърдения на рекламодателя. Поради това и тъй като изразът  най-доброто  несъмнено създава усещането за превъзходството на продуктите, то правилно е обследван въпроса дали използваният от  Лидл България  рекламен анонс е обективно верен и точен, т.е. дали превъзходството на стоките му е установимо.

 

Противно на защитната теза на касатора, проведената рекламна кампания обективира по категоричен начин твърдението, че предлаганите продукти превъзхождат останалите продукти от категорията им за съответните държави в Европа, което несъмнено оказва влияние върху поведението на средният потребител. Именно това обстоятелство е и изследвано от първата инстанция, при което са направени обосновани и правилни крайни изводи за установеността на санкционираното от КЗК нарушение. В този смисъл и твърдението на касатора, че рекламното му изявление е недоказуемо, съставлява по-скоро признание на направените от решаващия състав констатации.

 

Що се отнася до приложението на Директива 2005/29/ЕО, то именно съгласно чл. 6, пар. 1, б. б, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение неговите преимущества. Ето защо в случая правилно е изследван въпросът за верността на направеното от рекламодателя съобщение, обосновано прието за недоказано от първонистанционния съд, още повече, че самият рекламодател не оспорва факта на използвана в рекламата му превъзходна степен, която не отговаря на действителността, а твърди, че тя представлява изразено от него субективно твърдение, което не подлежи на установяване.

В същото време от сайта на КЗК се вижда, че Лидл отново е предмет на дейността на КЗК – комисията се самосезира по сигнал за промоционална кампания с подвеждащи и непълни условия под надслов: „Спечели 366 дни безплатно пазаруване”.

Големият български адверториал

Съществуването на поръчкова журналистика  не е новина.  Информацията за  кредитиране на медии чрез търговски дружества – длъжници на КТБ очерта контурите на широк кръг финансово зависими от банката медии. За съжаление зависимостите са се създавали не само чрез  известното пряко или косвено финансиране. Продължаваме да научаваме за  форми, в които медиите са се отдавали за ползване и са манипулирали аудиторията си.

През 2014 г. 24 часа публикува  интервю на Любомир Денев, член на борда на КТБ,  в което сигналите за банката се наричат абсурдни клеветнически твърдения, отрича се финансирането на България без цензура  от КТБ и се призовава прокуратурата да си свърши работата.  

Две години по-късно се оказва, че въпросното интервю  е   адверториал “в изпълнение на  рамков договор между Вестникарска група България и КТБ за рекламно-информационно обслужване на дейността на КТБ   през 2014 година”.  Това научаваме от отговор на главния  редактор на 24 часа Борислав  Зюмбюлев до съда, огласено от Протестна мрежа.  В писмото се твърди, че интервюто  било форма на реклама,  адверториал,  предмет на информационно обслужване, хибрид между реклама и вестникарски текст:  “Става дума за форма на реклама и отговорността за нейното съдържание е изцяло на възложителя.”

Не е имало никакви указания, че агресивната защита на  КТБ в 24 часа е реклама.  Според Зюмбюлев липсата на посочен автор била указанието за читателите, че става дума за  адверториал. Информация по възлагане, казва  главният редактор – и   24 часа не носи никаква отговорност.

Поредната иновация:  живеем в  голям български адверториал, в  информация по възлагане.

Въпросът  може ли да има медии – свободни демократични медии  – в държава без върховенство на закона е риторичен.  Едва разпадът в отношенията Василев – Пеевски позволява да се погледне отвъд привидността – и то  частично, заради обвързаностите по върховете, които препречват всеки опит да се говори за срастването на медии и власт.   Цветан Василев говори в интервютата си от Сърбия колко важна била истината, но засега е в режим “имам доказателства”,  което  означава, че може да ги предостави, а може и да не ги предостави.

В  какъв адверториал сме сега и колко дълго ще продължава той  трябва да не зависи от желанията на отделни лица – и ще бъде точно така, когато  гражданите си върнат превзетата  държава.

Унгария, Полша, Гърция: медиите, този вампирски бизнес

 

В парламента на Гърция се говори за медии. Обсъждат се принципите на лицензирането и политическите разногласия ескалират.

През октомври 2015 г. Гърция прие медийно законодателство, по силата на което предстои да се извърши лицензиране  в частния медиен сектор. Стана ясно, че в Гърция, държава от ЕС, търговските медии 25 години работят във временен режим и едва сега законът е предвидил издаване на лицензии за срок от 10 години, на основата на състезателно начало. Нищо ново – за тези, които не помнят, и правителството на Сакскобурготски измени медийния закон, за да допусне т.нар.   временна търпимост – и  да даде възможност на ред нелицензирани икономически субекти да работят и без лицензии.

Състезателно начало може да означава търг или конкурс – доколкото става ясно, в Гърция лицензиите ще се издават чрез  търг.  Според Ройтерс предвижда се кандидатите за лицензии да имат капитал най-малко  2-8 милиона евро и поне 50-400  служители, в различните случаи според програмите и обхвата, за които ще е лицензията.

Тръжните условия, предоставяните честоти, броят на лицензиите и т.н. ще се определят от член на правителството – в момента това е влиятелната фигура в Сириза Никос Папас. Папас казва, че е време  да се сложи край на беззаконието.

Опозицията, напротив, твърди, че не може да се сложи край на корупцията и беззаконието, като се даде властта над медиите в ръцете на един човек. В отговор Сириза уверява, че ще бъдат проведени прозрачни търгове, отворени за международни участници.

Лицензирането би трябвало да е правомощие на независимия медиен регулатор NCRTV. Мандатът на членовете е изтекъл, но нови членове не са избрани, тъй като за избор се изисква мнозинство от 4/5 от конференцията на президентите на всички политически партии – а такова мнозинство не е постигнато,   според EurActiv. Междувременно по известен маниер броят на членовете е увеличен от 7 на 9. Властта  излиза от ситуацията, като  “de facto  отстранява” NCRTV  от процеса на лицензиране и   предоставя компетентността на независимия регулатор на управляващото мнозинство в парламента. Това е и поводът за недоволството на опозицията, пишат гръцки медии.

Мнозинството има отговор:  статуквото се защитава, като пречи за обновяване на състава на независимия регулатор.  Според   водещ гръцки политик, вицепремиера Драгасакис,  медийният бизнес  е  вампирски  бизнес, крепящ се на кредити, които едва ли ще бъдат върнати. Ето защо властта действала решително чрез парламентарното мнозинство.

Впрочем през 2015 държавата  е действала решително и по отношение на обществените радио и телевизия, след двегодишно прекъсване се възстановява работата на ERT (обществените радио и телевизия,   закрити по безпрецедентен начин  през 2013). И в тази област има въпроси, например Асоциацията на търговските телевизии алармира за идеята цифровото наземно разпространение да се осъществява от дъщерно дружество  на обществените радио и телевизия (ERT-NET), което би нарушило принципи на конкурентното право на ЕС.

И в Полша

В началото на 2016 г. със закон в Полша медийният регулатор   беше отстранен – но не de facto, a  de jure – от изпълнение на функции, свързани с управлението на обществените медии. Правомощията на незавиисмия регулатор  във важна за гражданите област се поемат от правителството.

Както е известно, Европейската комисия започна процедура за анализ на върховенството на закона в Полша. Но  Унгария заяви, че ще блокира каквито и да е мерки срещу Полша (изискващи единодушие). Наистина, Унгария първа даде пример за консолидиране на властта и контрола върху институциите и медиите, така че сходството в линията на следваните мерки е очевидна.

И в Унгария

По времето на Орбан – първа опора на Качински – Унгария прие медиен закон, който беше анализиран от Европейската комисия за съответствие с правото на ЕС и променен по-късно, а заедно с това унгарският Конституционен съд обяви разпоредби от закона за противоконституционни, включително такива, свързани с правомощията на медийния регулатор.

Европейският парламент даде ясен знак с резолюцията относно състоянието на основните права в Унгария след изготвянето на Доклада Тавареш  (Tavares Report ) и предупреди за сериозните заплахи за правата и свободите в Унгария.

Тревожно предупредително звучат областите, в които ЕП очертава проблеми в Унгария, в частност:

  • Разделение на властите: отслабване на взаимния контрол и уравновесяването на правомощията: Конституционен съд, Парламент, Орган за защита на данните;
  • Независимост на съдебната власт;
  • Медийно законодателство – включително политически хомогенния състав на Медийния орган и Медийния съвет,   нарушаването на принципа на поверителност на журналистическите източници и др.

В края на 2015 г. беше регистрирана и Европейска гражданска инициатива за поставяне на Унгария под наблюдение, призоваваща Комисията да предложи започване на процедура по член 7 от Договора за предполагаеми нарушения на основните ценности на ЕС от страна на Унгария.

Изказванията на премиера Орбан срещу либералната демокрация  и действията му  доведоха до  (направилия  впечатление на медиите) поздрав на Юнкер към Орбан –  Здравей, диктатор!

И у нас

Унгарският премиер Орбан гостува през седмицата в България.  В ефира на Българската национална телевизия и друг път* е звучала възхвала на Орбан, но тази седмица  унгарският премиер беше определен като  голям държавник, голям лидер, в допълнение  има за съпруга жена, а не  мъж, както някои западни министър-председатели*  –  без никаква реакция  в студиото – напротив: Дали този унгарски опит може да бъде привнесен в България?, заинтересува се водещият.

Сигурно може. Втори въпрос е  дали това е повод за ентусиазъм в обществената телевизия:   резолюцията на ЕП добре очертава  какво се е случило  на медиите, особено пък на обществените.

*Двата записа от БНТ  вече не са на адресите си за съжаление – става дума за Георги Марков (депутатът) при Димитър Цонев в Още от деня. Това, че записите ги няма, не променя факта, че БНТ е домакин на антидемократична пропаганда.