Медийно право

*Един текст, който написах за Капитал:  за озадачаващия опит на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

Поводът:   заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел  пое цялата отговорност със следното обяснение –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

Вестник Банкер е публикувал материал за ГМ Прес – 57 милиона за медии.  Още един фрагмент от най-новата история на българските медии –  към темата как властта си купува медиен комфорт.

Какво ни говореха: 

Цветан Василев  и премиерът  Борисов по времето на мощното финансиране на проправителствените медии от КТБ:

2011 – благодарение на  портрета, който Валерия Велева публикува  в Труд, знаем  какво изрично подчертава Цветан Василев:

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

В онези години премиерът  Борисов твърди, че причината за състоянието на медиите е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат за пари:   да напуснат, да си ипотекират апартаментите, да  вземат кредит от банката – и да си направят медии:

Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник.

Какво се оказа: че не било точно така:

Имало е щедро кредитиране   не срещу ипотекирани апартаменти –  а срещу  поръчкови  публикации и предавания  –  и нещо повече: тези кредити  – след развитието с КТБ –  са на нашата сметка. 

2015 – в интервю за бТВ Цветан Василев вече лично очертава кръга на така-наречените-медии-финансирани-от-КТБ :

След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

Изброените по-горе вестници не са вземали пари директно от КТБ, а  индиректно – от търговски дружества, финансирани от КТБ. Такова е Булит 2007.  Фактът, който изнася Банкер е, че

ГМ Прес дължи на финансираното от КТБ дружество  Булит 2007 сумата   56 482 703 лева. Това е потвърдено с определение  на Софийския градски съд  № 1122  от 29 март 2016, което не подлежи на обжалване.

Стандарт, Блиц, Шоу, Марица, Струма и пр. –  и едни 57 милиона подарък  – още през 2012 г. дружеството  ГМ Прес  спира да обслужва кредитите, но въпреки това са  му отпускани нови.

Какво предстои

В последните дни  Блиц и Пик размениха шефовете си, досегашни автори на Блиц преминават в Пик. 

Като начало Пик се отрече от Пеевски, квалифицира го като ислямист и твърди – каквото и да значи това – че

Пеевски посяга на различни медии през последните дни, тъй като е поел ангажимент пред Местан да му осигури медиен комфорт. Вероятно част от трафиците са пренасочени към новите медийни попълнения на Пеевски, обещани да работят в полза на ислямистката каузи на партията на Местан.

Дали разместванията са по производствени съображения или има и различия в ориентацията на собствениците (кои?) – предстои да видим.

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.

Изтичането на данни от компанията Mossack Fonseca държи в центъра на вниманието една тема, която много хора с радост биха заличили от дневния ред на медиите – кой кой е.

Ето тази карта от  публикация, свързана с Панамските документи,  подсеща, че има червени  точки,   доста свързани с българския преход.

Само за илюстрация –  Британските Вирджински острови и Каймановите острови, само за последните десетина години и без особено търсене

• 2005 – БТК – появяват се връзки на БТК с  Британските Вирджински острови – вж  Решение на КЗК  № 308/2005 г. – решението е докладвано от заместник-председателя на КЗК Веселин Божков.
• 2007 – Кейбълтел – Дневник пише за  британци, придобиващи български предприятия – британци или не, става дума за Британските Вирджински острови, вж Решение на КЗК  № 242/2008 г.
• 2008 Винпром Пещера – собственост на офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови
• 2008 –TOP TONE MEDIA HOLDINGS LIMITED, Британски  вирджински острови.  Както се вижда от този договор –  т.4 и други –  развити са  различни инструменти за контрол върху съдържанието на една телевизия. Красимир Гергов използва офшорна собственост за избягване на ограниченията на закона и контрол върху съдържанието.   Първото управление на ГЕРБ с отскок премахна и законовите ограничения, свързани с хоризонталната концентрация реклама – медии, след като парламентарното мнозинство по времето на  Станишев осигури must carry – съответно  добра цена за ТВ2.
  
• 2009 – 2011  мултиплексите: c  Решение No 1262/2009 г. КЗК дава съгласие БТК да се придобие от две холандски компании  – под непряк контрол на PineBridge Capital Partners LLC  – под едноличния контрол на Бридж Партнърс Л.П., Кайманови острови. Отделно цифровият преход в България се основава на баланс на интереси в офшорни фирми – със съдействието на правителството, КРС, КЗК и това, което имаме като държава.  Сега шефът на КРС – който наричаше реакциите пушилка някаква – ни казва, че  бил казвал, че работите вървят  зле. Собствениците? “Знам, че едната компания е английска, другата нямам и представа каква е” – министър Московски, 2012.  Колко е английска  – и  как ще се изпълни решението на Съда на ЕС – и кой ще плати сметката – още предстои да видим. Министър Московски пак е министър, Веселин Божков по това време   е шеф на КРС, както и сега.
• 2010 – Пернишки  университет – основен инвеститор Инвестек – собственост на Спидиа Интернешънъл, Кайманови острови.
• 2011 – Кремиковци – Бессиън мениджмънт лимитид, Британски  Вирджински острови

Тези дни и Манджуков го е казал директно:  направих офшорна фирма, защото законодателството ми забраняваше да работя тоя бизнес. Не е първият, който го казва.

Приносът към офшорната тема  на министър Лукарски (вж Терминал 3):

Ахмед Башев обаче е по-уверен по въпроса  – хората плачат, Пеевски държи   Булгартабак  и с ликвидирането на този му бизнес не е ясно какво става нататък.

Не изглежда реалистично правителството да знае по-малко от Ахмед Башев, особено след изказването на г-жа Бъчварова, че един премиер ако не знае нещо, значи не е истински премиер.

Просто не  ни е дадено да знаем много за прилежащия на властта бизнес, поне докато не спре да бъде прилежащ.

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов

8 март 2016

Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.

Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.

“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.

А как се информирате?

Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.

За коя медия говорите?

Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.

Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?

Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.

Кои са вторите и третите?

Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.

В България няма чиста информация, така ли?

Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.

Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?

Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.

Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?

Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.

Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.

Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.

Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?

Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.

Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.

За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”