Медийно право

Вече стана дума за петте програми, които се появиха на сайта на БНР с марката Digital radio. Въпросът е какъв е интересът на българското обществено радио  да плати за програми с търговска марка Digital radio, за да ги включи в програмите на сайта си. Защо едно обществено радио с 1450 души, музикални състави от най-висок клас и златен фонд  плаща на външно търговско дружество за тези пет музикални програми Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.

Вече стана дума за това, че общественото радио има уникални функции и уникална мисия и не всичко, което някой   предлага да се качи на сайта на БНР, е допустимо и законно да се финансира с публичен ресурс. Според журналисти на заседанието на СЕМ в четвъртък генералният директор на БНР попитал къде пише – ако наистина е възникнал  такъв въпрос – ето тук : Съобщение на ЕК, основано на договорите и практиката на Съда на ЕС.

Вече стана дума за това, че БНР носи редакционна отговорност и трябва да има пълен контрол върху съдържанието, достъпно чрез сайта му.

Вече стана дума, че не се обсъжда технически въпрос – един плейър, едни стриймове – а програмна политика (5 от обявените 22 програми на общественото радио, според съобщението на сайта на БНР). От което следва, че не може решения от подобен тип да се вземат неизвестно на какви нива или еднолично.

Но сега за друго. Радиото получава публичен ресурс,  за да информира, но също и да се  развива като основен български културен институт. За какво плаща БНР на частно дружество: за стрийминг и за търговска марка, казва Мартин Захариев (Клубът на журналистите, БНР, водещ Ирен Филева).

Какво се оказва:   БНР, основен български културен институт,  става  един от клиентите на частно дружество и марката на това дружество се появява върху музикалните програми на сайта на  общественото радио.  Какъв е общественият интерес  да се сключва договор, по силата  на който на изхода на БНР (ако предположим, че правата за стрийминг на произведенията са на БНР – което е отделен въпрос, подлежащ на проверка)  се появява посредник към аудиторията?

Наистина ли няма кой в БНР да се занимае със стриймването, та да се налага да се възлага на колеги – директори/бивши директори/собственици на радиа от частния сектор? Наистина ли? След опита от Бинар? И не, не е убедителна тезата за цената, когато говорим за цифровото бъдеще на радиото.

Наистина ли тези програми вече се предлагат на телекоми и на всеки, който ги желае, срещу заплащане,  под марката на частно дружество? Наистина ли?  Офертите са на пазара  –  в каталозите на телекомите. Това казват и  прессъобщенията на частното дружество – партньор на БНР:

Каталог на Виваком, 2015:

Мтел предлага “иновативното радио” срещу  1.20 лв месечно.

Въпросът е принципен.  Да се коментират имена, лица, кой за избирането на кого като какъв е гласувал като депутат,  кой идва от частния сектор и  кой какво общо има с какво – има смисъл, но е друга тема.

*

Съветът за електронни медии на две заседания се занимава с петте програми.

На сайта на СЕМ е публикувано Решение, в което Съветът  указва на БНР

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

Правото на изразяване на мнение е защитено от конституцията, медиите са четвърта власт, журналистиката имат право на свободно изразяване, в допълнение българското законодателство предвижда и клауза на съвестта.

Мотивирани ли са журналистите да работят за правото на информация на аудиторията, да разработват сериозни теми, да разкриват нарушения: ето някои предположения на базата на публикации в  медиите и социалните мрежи в последните дни:

1. Отзивчивата прокуратура

Как прокуратурата чете вестници: факти, систематизирани от Росен Босев. Подборката е дълга, но въпреки това непълна –  липсва например светкавичното сезиране по сигнал на кметицата на Казанлък, с която прокуратурата работи добре –  и озадачаващото прилагане на чл.326 НК. Известни са случаи – някои са посочени в публикацията –  в които прокуратурата разпорежда проверка, насочена срещу авторите на публикацията, която има за цел да установи източниците им  – има и нееднаква практика по снемане на показанията от журналиста при самосезиране.

2. Деликатният премиер

Я елате, пиленца, при батко:   записи, показващи отдавна  известното отношение на премиера към вестник Сега: “Аз искам много внимателно и с голяма молба към вас, особено към тези медии бухалки на газовите посредници, които по стотици милиони на година взимаха като посредници от газа, които много услужливо техните вестници стоят така в сутрешните блокове, че да се виждат най-много… Какво от реформата сме орязали? […] Цяла сутрин слушах точно обратното. В медиите-бухалки на газовите посредници, които стотици милиони изгубиха на година вследствие на моите действия, се манипулира общественото мнение.”

И по-нататък към репортерка: “Съседът ми там има едни пуйки и като им кажеш така, и те точно по същия начин звучат. Кажете сега пак, не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, а просто така – прлю-рлю-рлю-лю”.

3. Стриктният към правилата директор на обществена медия

Както се вижда в социалните мрежи, водещата на предаването Клубът на журналистите в БНР получава искане за писмени обяснения, защото е създала предпоставки за некоординираност в звученето.

Поставени са въпроси за договор с частно дружество, какво точно го налага  и на базата на какъв анализ и каква процедура БНР дава достъп до чужди програми на сайта на общественото радио.  Ако говорим за координиране в звученето – това изглежда да са  уместни въпроси.

Наскоро програмният директор в същото обществено радио трябваше  да представи диплома по Публична администрация. Дали отстраняването му координира звученето, знае само ръководството.

4. Мултиплексите все пак

И като говорим за свобода в цифровото време:  кой е собственик на БТК и на предприятията, които имат засега разрешения за цифрово наземно разпространение на програми.  Пиер Луврие твърди, че вече не е. Той и не поиска разрешение от КЗК.

5. Контролът върху вестниците

• Не е такава работата с Пади Халпени – или т.нар. Пади Халпени – който щеше да става собственик на вестниците на Пеевски – Кръстева, получи  разрешение от КЗК – но така и не се е появил в регистъра на действителните собственици. Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /08.05.2015 г./
• И тази ситуация остава важна – графиката е от сайта на Протестна мрежа – по  думите на  един от издателите: всеки заем представлява  “акционерното участие на Пеевски”.

Тук се налагат допълнения,  по  всеки ред на схемата има промени (30 юли):

– промени в   Преса   –  вместо Тошо Тошев и Валери Запрянов –  Интегрирани пътни системи –  тук веригата е дълга (Медиапул: регистрираното в Сърбия “Ботса” ДОО, “Юлинор” ЕООД,  “Евробилд Проект” ЕООД) и води до Симеон Лозанов Симов, известен като подставено лице на Бисер Лазов, защитен свидетел по КТБ от лагера на Пеевски. И дори Преса спира да излиза.

– промени в  собствеността на Труд: ще играе ли пенсионерката Райна Иванова Велинова сериозна роля на медийния пазар? През юли в медиите е изнесена информация, основана на публични регистри, че на Райна Велинова са прехвърлени  Таргет Медиа и Делта Нюз  – дружества на Петьо Блъсков – син;

– Славка Бозукова чрез ново дружество Пи комюникейшън ще олицетворява вторите 50 на сто от Интермедия, издател  на Блиц и Шоу – първите 50 на сто вече са в ГМ Прес (в. Стандарт).  Новата директорка  Мастагаркова идва от ПИК. Началото на историята тук е от 2009.

6.  ТВ7,  смяна на собствениците, голямата картина изток – запад, нови официози

ТВ:  острие в хибридната война:   предупреждението на Илиан Василев.  Това е нов момент в родния телевизионен пейзаж,  макар че вече имаме впечатления от известната Алфа ТВ.  Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили, се очаква да е свързан с управлението на телевизията ТВ7.

От друга страна, интересно е да се следи как Канал 3 встъпва във функциите на ТВ7 от времето на Бареков, Може да се чуе същата линия на коментари, същия  погром върху хора  – с етикети (нищожество и пр.)  и същият апломб на  хора  от властта, които  легитимират този стил с участието си.

*

Индексите за свободата на изразяване за 2015  се изготвят на базата на факти като тези –  и  фактите са важни, а не индексите – които само регистрират отрицателната тенденция.