Category Archives: BG Content

Dec 29 2014
2 Comments
BG Content, Digital, EU Law, Media Law

Право да бъдеш забравен: Google прилага решението Google Spain

Google публикува поредния си доклад за исканията към търсачката за заличаване на резултати при търсенето.

Този път докладът включва и данни за изпълнение на решението Google Spain на Съда на ЕС – след 29 май 2014.

 

В изпълнение на решението Google Spain:

Постъпили са  191 573 искания от държави от ЕС към Google,  оценявани с оглед заличаване са 691 418 URL, в 40 на сто от случаите исканията са изпълнени.

Има и данни по държави, най-много са исканията от Франция.

От България са постъпили 753 искания, а исканията се отнасят до  2,826 URLs.

 

Tagged ,
Dec 14 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, EU Law, Media Law

ЕС: финансиране на културните и творческите индустрии

Достъпът до финансиране е ключов за културните и творческите индустрии.

Мрежата от експерти в областта на културата (EENC) публикува аналитичен доклад (ноември 2014) за финансовата рамка на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, изготвен по възлагане на ГД Образование и култура (DG EAC) на Европейската комисия –  Възможности за достъп до финансиране на културните и творческите индустрии в ЕС . Докладът (автори Cornelia Dümcke, Zora Jaurová, Péter Inkei) съдържа обзор на финансови механизми и регулаторни инициативи,  както и примери за иновативни практики.

В допълнение интерес представлява и докладът от 2013 г., който разглежда същия въпрос на национално равнище (16 държави от ЕС) – Тенденции в общественото финансиране на културата в държавите от ЕС.

Tagged , ,
Dec 12 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, Media Law

Защита на тайната на източниците: “ролята на журналистите е да предупредят, особено за лоши новини”

Свободата на медиите зависи не само от медийни закони. БНБ вече имаше искания на базата на Закона за кредитните институции, Комисията за финансов надзор се активизира  на основание на друг закон – Закон за КФН.

Първо   Капитал разказа за две писма,  подписани от КФН, с които се иска информация за източниците, на основата на които са написани една статия и статуси във Фейсбук. От самата КФН са съобщили, че са изпращали писма и до други медии по  повод други публикации. Наскоро има и нова публикация на Люба Йорданова Как се обезвреждат медии.

Сега Биволъ разказва, че е застигнат от подобни писма. От изданието са внесли данни  от разследвания  в БНБ и в прокуратурата. БНБ е обещала проверка. Вече има реакция на организацията Репортери без граници.

Малко повече за нормативната рамка и стандартите, свързани с практиката на ЕСПЧ*.

България

В българското право принцип на защита на тайната на източниците е записан изрично в Закона за радиото и телевизията. Според ЗРТ (чл.15) доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация пред Съвета за електронни медии, пред аудиторията и пред ръководството на доставчика. Защитата не е абсолютна, законът допуска разкриване при определени обстоятелства.
Защита на тайната на източниците на специално основание е предвидена в Закона за достъп до обществената информация. Според ЗДОИ (чл.19) достъпът до информация за медиите се извършва при зачитане на тайната на достъпа.

Процесуалните кодекси у нас не съдържат привилегия за журналистите/хората от медиите да не разкриват източниците си. В други държави от ЕС такава привилегия е регламентирана, например чл. 109, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Франция се предвижда, че „всеки журналист, който се яви като свидетел относно информация, придобита във връзка с журналистическата му дейност, има право да не разкрива източниците на тази информация.”

Съд за правата на човека

В такава ситуация е полезно да се използва подборка от дела на Съда за правата на човека (ЕСПЧ)   по темата за защитата на тайната на източниците.  Практиката на  Съда по прилагане на чл.10 от Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) прибавя яснота по темата.

1. През 1996 с решението Goodwin v United Kingdom ЕСПЧ признава принципа на защита на тайната на източниците. Според решението «защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. […] Без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация. Като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“
2. В решението по делото Tillack v. Belgium се изяснява, че националните институции преценяват дали е налице належаща социална необходимост и в това те разполагат с известна зона на преценка (т.55). В конкретния случай е важно още, че при преценката дали да се разкрие тайната на източниците се взема предвид и степента, в която са обосновани фактите – Тилак е бил под подозрение заради „неясни и непотвърдени слухове“, поради което няма преобладаващ обществен интерес да се оправдае намесата в свободата на изразяване.

3. В решението по делото Financial Times   and others v the United Kingdom Съдът обсъжда защитата на тайната на източниците, след като националните съдилища са приели, че приоритет имат целите на правосъдието. ЕСПЧ приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на засегнатото юридическо лице Interbrew да бъде обезщетено – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.

4. В по-ново време важно решение на ЕСПЧ (Голям състав)  относно тайната на източниците е решението по делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие именно той се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

5. В решението Ressiot and Others v. France Съдът стига до извода, че правото на журналистите да не разкриват своите източници не може „да се дава или отнема“ в зависимост от оценка на вида и характера на източниците: то е неразделна част от правото по чл.10 ЕКПЧ. Съдът последователно приема в решенията си, че разкриването не може да се позволи без доказателства за съществуването на належаща обществена необходимост. В случая според Съда правителството не е доказало такава необходимост. Дори ако мотивите са релевантни, те не са достатъчни, за да оправдаят намесата. Използваните средства не са разумно пропорционални на преследваните законни цели, като се вземе предвид интересите на едно демократично общество в осигуряването и поддържането на свободата на пресата.

6.  Жалбоподателите по делото Martin and Others v. France са журналисти, публикували статии в пресата на базата на доклад на Сметната палата. Изнася се информация относно управлението на публични средства от страна на избраните длъжностни лица, които се критикуват в доклада. „Това е тема от общ интерес, която журналистите са имали право да доведат до знанието на обществеността. Ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“ С оглед на горното, Съдът заключава, че правителството не е доказало, че конкуриращите се интереси – защитата на журналистическите източници и предотвратяването и разкриването на престъпление – са правилно балансирани. Причините за намеса са релевантни, но не достатъчни. Намесата е била непропорционална и е нарушила правото на жалбоподателите по чл.10 ЕКПЧ.

7. Същата линия на аргументи продължава в решението Telegraaf and others v. The Netherlands. Съдът настоява, че разкриването трябва да се ръководи от ясни критерии, включително  като вземе предвид дали съществуват по-леки мерки за постигането на законовата цел. Безпристрастен орган трябва предварително (ex ante) да оцени дали разкриването създава сериозен риск от компрометиране на самоличността на източниците [..]. Препоръчва се да има специален ред, за да може преди използването на материала да се ограничи използването на информация, която би могла да доведе до идентифицирането на източниците.

Накратко, към разкриване може да се премине:

  • ако въпросната информация е в предмета на делото;
  • ако не съществуват други начини за получаване на информацията;
  • ако се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  • ако съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В някои държави от ЕС правната рамка е още по-конкретна, например в Обединеното Кралство има изрична норма, според която съдилищата могат да изискват от журналистите да разкрият източниците си „само ако разкриването е необходимо за интересите на правосъдието или за националната сигурност или за предотвратяване на безредици или престъпления” [ Contempt of Court Act, 1981, S. 10.]

Тъй като принципът е да не се предоставя информация за източниците, а разкриването е изключение, би трябвало основанията на изключението да се тълкуват стеснително. Ако се върнем към повода, неотложната необходимост се доказва предварително, а не впоследствие;  същото е по отношение на факта, че не съществуват други начини за получаване на информацията.

* обзорът е  цитиран в  Как се обезвреждат медии, тук  е пълният вариант на подборката.

Tagged ,
Dec 05 2014
2 Comments
BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law

Новините на турски език

Въпросът за новините на турски език възниква периодично. Най-напред при създаването на Закона за радиото и телевизията. Законът изисква обаче обществените медии да направят нужното, за да информират адекватно гражданите от всички социални групи. Това е част от обществената мисия на БНТ и БНР: “Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.”

Обществените медии по дефиниция работят   безпристрастна и качествена информация за дневния  ред на обществото да достига до всички български граждани,  а в допълнение – и до българите зад граница, какъвто е ангажиментът на БНТ Свят.  Радио България  на БНР излъчва  уникални радиопрограми на 11 езика. Съдържанието онлайн, видео и подкасти са част от изпълнението на тази функция. Законът не предпоставя конкретни програмни решения или услуги, нито начин на разпространение (онлайн, сателит, кабел, спектър).

Решенията на медиите са динамични, зависят както от потребностите, така и от развитието на технологиите, така и от потребителските модели. Не се спори например, че младежката аудитория може да се достига все повече онлайн – и обществените медии се съобразяват с това, когато вземат програмните си решения.

Новините на турски език се обсъждаха широко във връзка с предложението на ПП Атака съществуването на новини на турски език да се реши с референдум. Това беше в началото на управлението на ГЕРБ (2009) – вж например

За и против новините на турски – БНТ, Сутрешен блок.

Още тогава имаше позовавания на проучвания, че новините не се гледат и е възможно да се търсят други програмни решения, за да се изпълни задачата за информиране, но и за търпимост и разбирателство.

Пет години по-късно същият въпрос се поставя от Патриотичния фронт. Петър Москов  (Реформаторски блок), подчертава днес в Народното събрание: няма отстъпление от позицията, че БНТ работи за информиране на всички български граждани, включително на гражданите, за които българският не е майчин език:

  • принципите и ценостите са важни, но програмните решения подлежат на промяна; в последна сметка въпросът е какво казваш, и още: за да бъде една общност интегрирана с помощта на  националната телевизия, програмните решения на телевизията трябва да бъдат ефективни.

При обсъждане на компромиса е направено предложение новините да се включат в БНТ2, но естествено в този разговор – за ефективните програмни решения – БНТ не е обект, а e субект.

Aug 10 2014
1 Comment
BG Content, BG Law Making, BG Media

Технологиите за контрол

Информацията от вчера за косвеното финансиране на издатели от страна на КТБ допълва разказа за несвободата на медиите в последните години.

През 2010 г.   по времето на управлението на ГЕРБ в закон беше предвиден публичен регистър за медийната собственост и тази мярка беше широко рекламирана като решение за прозрачността на собствениците на печатните издания –  “до действителен собственик”. Изменението в закона не беше с цел регулиране на медийни концентрации, а  – според мотивите  – с цел да може да се търси отговорност в случай на засягане на доброто име. През 2010 г. проблемът с концентрациите изобщо не се признаваше за валиден от управлението на ГЕРБ.

Тенденцията беше налице и преди 2010,  по времето на Станишев. По негово време се променяха законите, за да се продаде успешно ТВ2  и да се организира овладяването на цифровата телевизия в бъдеще. Въпросната телевизия е добър пример за ролята на фактора консултанти.  Независимо от собствеността, посочена в регистрите, с договори се урежда правото на консултанта да запазва контрол върху позиции, свързани с новините.

От това време датира продажбата на ТВ7   с  консултанти Кръстева – Пеевски  :  “НБМГ на Ирена Кръстева и синът й – зам. министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ 7 и в.  Експрес  от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите  ТВ Седем ЕАД и  Експрес БГ  АД”, се казва в  съобщението,   ТВ7  започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009),  а Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с  аналоговите бележки). Тогава бяха и опитите за овладяване на регулаторите с увеличаване на състава им. При Станишев.

През 2010 година – ако се върнем към регистъра за собствеността – се заговори за прозрачност, но беше съвършено ясно, че само се имитира дейност.  Тогава се отмени  ограничението за вертикална интеграция на медии и реклама.Медийното съдържание по времето на ГЕРБ показа  – въпреки уверенията на Борисов, че ГЕРБ няма медии – че положителното отразяване на властта беше абсолютно доминантно в десетки медии, поръчковата журналистика цъфтеше, държавните пари пребиваваха в КТБ, в същата посока с благословията на Станишев и довършителните действия през 2010  заминаха и разрешенията за  мултиплексите. Когато ВАЦ реши да се изтегли от България, допълнително стана ясно за каква игра на прозрачност става дума. Беше обявено, че сделката по придобиването е с банкови кредити, но при конфликта на собствениците стана ясно, че  дружествата, с чиито активи се обезпечават кредитите, стигат  до Любомир Павлов.

По време на кризата държавата стана основен източник на финансов ресурс,  а  средствата за информационни кампании се управляваха така, че скоро  ЕК санкционира България   –   ПР-и на властта първо са изготвяли технически задания, а след това са печелели поръчки. Депутатът  Пеевски и КТБ, властта и парите  работеха в единен ритъм и се защитаваха от интереса на медиите с всички средства. Местан отричаше, че   депутат на опозиционната ДПС   лее дитирамби за управляващите – Пеевски няма вестници – а Ирена Кръстева спечели дело срещу Икономедия за атаки и увреждане на доброто име с недоказани твърдения.

Тогава американският посланик, този любител на киното и джаза,  каза нещо за неясната собственост  на банките, а шефът на БНБ Искров веднага обяви, че на него собствеността на КТБ му е ясна. При събитията през 2014 се оказа, че все пак зад т.нар. омански фонд има люксембургска офшорка и връзката на КТБ с Оман е косвена: “люксембургското дружество Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л. в качеството му на дружество, косвено контролирано от фонд  Генерален държавен резерв  на Султаната на Оман, има право да придобие акции с право на глас от Корпоративна търговска банка АД.” Това –  по повод недоказаните твърдения.

Когато ГЕРБ излезе от властта, твърденията започнаха  да се потвърждават. Вежди Рашидов призна, че ГЕРБ е оставил “всички мангизи да минават през банката, парите са на Доган, а Пеевски е боздуганът отпред с майка си.” Първото служебно правителство на Плевнелиев се зае с въпроса. Но дори през 2013 темата остана табу, дори  медии като Дойче Веле и Економист  не се разминаха с натиск от страна на КТБ, а от  Еми Барух и Иван Бедров се искаше да доказват широко известни, но трудно проверими в онова време факти.

Трудно проверими – до разпадането на тандема Василев – Пеевски. Тандема пари – власт. Защо: защото парите пожелали да играят самостоятелно за властта – “Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата”, според Пеевски,  и защото Пеевски  „стигнал прекалено далеч и се вживява като властелин на България”, според Василев.

Медиите след разпада: част продължават да остават на Пеевски, въпреки обявената сделка Халпени.  Вчера Протестна мрежа публикува документи за финансови отношения на още три издателя с  кредитирани от КТБ търговски дружества. Не че от съдържанието досега не може да се направи извод за ориентация на тези медии, но връзката принадлежи към труднопроверимите факти. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците  Труд  и  24 часа ), “Обединени свободни медии” АД (издател на  Преса и  Тема ) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в  Стандарт прес ,  Шоу  и  Блиц  и издател на вестниците  Марица  и  Струма). Съответно сега са внесени молби за несъстоятелност в СГС  срещу тези издатели. Венелина Гочева казва днес, че атаката се дължи вероятно на факта, че българите имат доверие на 24 часа – очевидно включва и  Пеевски, който избра точно 24 часа да даде ексклузивното си интервю. И да, тези финансови връзки по странен начин обясняват новия Български медиен съюз като съюз край КТБ.

ТВ7, за която се твърди, че е собственост на Алегро Кепитал, на по-високо ниво (според някои източници) има собственик на същия адрес, на който е  Бългериън Акуизишън Къмпани.  Какви са тези пари по произход и каква  точно е ролята на Цветан Василев подлежи на изясняване. С днешна дата се водят дела за несъстоятелност на ТВ7, като в играта се появява и Ноу Фрейм Бареков, което е друга тема. Според Капитал в конфликта Ноу Фрейм – ТВ7  Цветан Василев е успял да  запази студиото в Герман.

Публицистиката в бТВ олеква, а очакванията за свободно и качествено новинарство, свързани с Венелин Петков, засега остават очаквания. Качествена журналистика на хартия в днешната българска среда  е  подвиг.  И качествена журналистика изобщо. За БНТ и БНР трябва да се говори отделно. Там освен общите проблеми има и специфични трудности.

На сметката на кръга Цветан Василев е и цифровата наземна телевизия. Скандалът е голям, ако фитилът наистина догаря. Типичен случай на пълно загърбване на обществения интерес заради корпоративния. Сега желанието е сметката да се поеме от  бюджета.

В разпространението на печатните издания е Лафка.

Според информация  за средствата, предоставени за информационни кампании по времето на правителството Орешарски, на първо място е  България он ер .

И така, технологиите за контрол, за които има информация, са все повече –

  • пряк натиск  върху журналистите в медиите, търговски или обществени;
  • косвен натиск върху журналистите чрез контрол върху назначенията на ключови позиции – ръководител на програма, ръководител на новините, маркетинг, юристи и др.
  • участие в собствеността, включително вертикална интеграция от рекламата до разпространението;
  • пряко финансиране с публичен ресурс – бюджет, оперативни програми;  насърчаване на проправителствено поведение и санкциониране на  проявите на независимост;
  • корпоративно  финансиране – пряко или косвено;  в частност  и финансиране чрез реклама;
  • операции върху състава на регулаторите; натиск на парламента върху СЕМ и опит за изземване на функциите;  особености на поведението на конкурентния регулатор по въпроси, свързани с медиите;
  • присвояване на саморегулирането;
  • възможността (отпадането на забраната в закона) ръководни длъжности в регулатора и обществените медии да бъдат заемани от сътрудници на бившата ДС също.

 

Кризите дават шанс за подготовка и приемане на ефективни мерки.

Но разбира се, мерките са само думи, ако липсва  политическата воля за прилагането им.

 

Jul 14 2014
Leave a comment
BG Content, Media Law

Тайна на източниците: BG практики

Би трябвало журналистите в  България да нямат проблеми със защитата на тайната на източниците –  стандарт, изведен при прилагането на Конвенцията за правата на човека.

Но опити на институции да изискват  разкриване на тайната на източниците има  – и тези опити трябва да стават известни.

КФН по-добре да повиши ефективността на  ФН,  защото става ясно, че ФН не е бил ефективен и не медиите са виновни за това.

А и – както пише днес самият Цветан Василев – КТБ: При една медийна атака банката би устояла.

 

 

Jun 17 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, Media Law

Няма фирми, защото няма право по закон

Собствеността и контролът върху медиите.

Това, което се вижда:  проблемът е системен и засяга не  медиите – засяга държавата.

Ето какво казва банкер днес:

  Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, пише във всички медии, че той е собственик на Булгартабак и на редица други фирми. Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Така е с Пеевски, така беше  с  Красимир Гергов:  “относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.”

 

Извод първи. В България монополистите без фирми   са  над законите.

Ако искат,  ги спазват – ако искат,  ги пишат според интереса си.

Красимир Гергов промени закона.  Пеевски написа нов.

Извод втори. В България днес е ноторен факт  това, което вчера е увреждане на конкурента, клевета или набедяване.    Шеф на КТБ   се позовава не на документите, които държи, а на медиите, които години наред КТБ притискаше и заплашваше със съд.

Пример са делата пред ЗЗК и ВАС за публикации на Дневник и Капитал   – недоказани факти днес се сочат от КТБ като ноторни:

От решение на ВАС: […] Установено е,че в статия на в. „Капитал”, брой от 17.04.10 г., раздел „Какво ни чака”, е посочено, че „трескавото изкупуване на вестници … от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес”; че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”, както и че „търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по- голяма част от българския медиен пазар”.

Първите страници на Монитор и Телеграф тези дни са абсолютното доказателствоtelegraph201-1.qxd, че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”.

 

 

 

 

 

 

Интервю на Цветан Василев за бТВ

May 16 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media

Медийната кампания 2014 в решения

Създаването на практика по отношение на правилата за предизборна кампания е интересно за ефективността на всеки закон. През 2005 е свален клип на ПП Атака заради нарушени права на БНТ. През 2007 е спрян клип на ПП Атака (Да спрем фесовете) ” по чл.64 ал.4 ЗИДЕП за нарушаване на добрите нрави, честта и доброто име на кандидати”.  Решението на ЦИК тогава:

предизборен клип на ПП Атака, с който грубо се нарушават разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и на чл. 64, ал. 4 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ) и на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията.

И през 2014 ПП Атака отново  е с принос към създаване на практика по глава 12 от новия ИК:

  • Решение № 350-ЕП / 13.05.2014   ПП Атака е санкционирана за нарушение на ИК за клип,   изглеждащ като коктейл от   *нарушени авторски права (клип без съгласието на автора), *нарушени  права върху лични данни и лична неприкосновеност (според практиката на Комисията за защита на лични данни използване на чужда снимка/видео е нарушение), *дискриминация  и още – вж clubz.bg и dnevnik.bg. На адрес ataka.tv – сайтa на телевизията на ПП Атака  клипът е свален –   забраната е и за разпространение  онлайн.
  •   Решение № 381-ЕП / 15.05.2014  Клип на ПП Атака с участие на дете. Председателката на ЦИК е защитавала мнение  да се препрати преписката към Агенцията за защита на децата. ЦИК приема, че има нарушение на ИК (добри нрави).
  • Решение № 312-ЕП / 08.05.2014; Решение на ВАС ; Решение № 385-ЕП / 15.05.2014   Благодарение на бързата гражданска реакция се създава  практика относно билбордовете и външната реклама на телевизията на Атака и означението Алфа- Атака чрез три последователни решения на ЦИК – ВАС  – и отново на ЦИК:

Върховният административен съд приема, че дори в рекламните материали да не е налице призив за подкрепа и неподкрепа на ПП „Атака”, в случая става въпрос за забрана за недопускане в търговска реклама да се правят внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет. В тази връзка и с оглед съдържанието на представените в преписката писмени доказателства и други материали – диск и книжка, Централната избирателна комисия приема, че изображението на стилизирания образ на профила на Волен Сидеров върху рекламните пана, чрез които се рекламира телевизия „Алфа”, както и съдържащия се върху рекламата надпис АТАКА, представляват внушение по смисъла на чл. 191 от ИК в полза на ПП „Атака”.  Постановява премахване на рекламите (билбордове, стени на сгради и др.) на телевизия „Алфа”, съдържащи стилизирания образ на Волен Сидеров, надпис АТАКА и номер 20, независимо дали съдържат и надпис „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.

Междувременно – извън кампанията – но във времето на кампанията Сидеров печели дело за клевета (на първа инстанция) в Бургас  срещу журналист в Скат и дело в Окръжния съд срещу Валери Симеонов за „лумпени, малоумници, прости и тъпи хора”, но малко преди това губи от Яне Янев  в СГС (решението не е влязло в сила) за „лумпен”, „измекяр” и „презерватив…на Б.…”

Други решения на ЦИК за кампанията досега:

  •  Решение № 364-ЕП / 13.05.2014 – Всяка неделя, ЦИК приема за неустановено дали в предаването се използва платена или безплатна форма. Остава неустановено защо ЦИК не установи.

 За Централната избирателна комисия остава открит въпроса платена или безплатна форма е използвана при излъчването на този агитационен клип, както и дали водещият на предаването „Всяка неделя” е решил по собствена преценка да го излъчи в предаването си след края на разговора с двете кандидатки.

  • Решение № 351-ЕП / 13.05.2014 – ПП Атака срещу Бареков за твърдения като „Сидеров извърши най-голямото предателство, превърна се в мекере, защото продаде партията си и българските патриоти на Лютви Местан и ДПС”.

 

А има и факти, за които още няма решения.

ataka_nAtaka2_n

 

Sep 13 2013
2 Comments
BG Content, BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Дойдох свобода да ви дам

Дойдох свобода да ви дам. Шукшин нарича така един свой роман. Заглавието е подходяща оценка за атаката на властта към медиите и журналистиката. Това управление ескалира усилията си за контрол върху информацията.

Пропагандно представяни като усилия да се освободят медиите.

*

Войната за контрол над информацията се водеше и при управлението на ГЕРБ, но основните симптоми  бяха

  • концентриране на собствеността, забранени теми в контролираните медии,
  • насърчаване на трафика на добри новини с финансиране с публични средства,
  • влошаване на качеството на журналистиката
  • и в резултат от горното – паралелен свят с паралелни добри  и  лоши  в поръчковата журналистика.

Тази практика   е регистрирана и документирана в анализи, макар че предишното управление избягва да я признава.  По времето на ГЕРБ   медиите  се отдалечиха рязко от мисията си да информират и се приближиха до желания от властта модел на пропагандни машини. По времето на ГЕРБ парламентът прие или отмени разпоредби в полза на правилните олигарси, Цветанов честваше рождения си ден с торта – със сцена Цецо подарява часовник на Бойко –  направо в  студиото на Бареков, а КТБ акумулира повече публични средства, отколкото при Тройната коалиция.

Тройната коалиция.

Тройната коалиция показа какво смята да бъде бъдещето на българските медии в контекста на цифровизацията много ясно:  от това време са

  • идеите за овладяване на регулаторите преди изборите 2009 (двойната КРС с девет члена),
  • Закона за публичното радиоразпръскване и чрез него – контрол върху БНТ и БНР, този закон отваряше и вратата за олигарсите  към обществените медии,
  • промените в закона (конкретно в интерес на обръчите и заради продажбата на ТВ2)
  • и – разбира се – овладяването на медиите през КТБ и с помощта на КРС и разрешенията за използване на честоти.

След изборите 2013 се налага да си спомним методите на Тройната коалиция.

Дойдох свобода да ви дам –

  • на медиите,
  • на журналистите,
  • на регулатора СЕМ – защото другият регулатор КРС начело с Веселин Божков е добре интегриран елемент в машината на властта,
  • на обществените медии,
  • на гражданите, защото сега регулаторът пречи те да бъдат информирани.

Остриетата на атаката са в парламента – той и така е конструиран.

Дойдох свобода да ви дам: мнозинството, което  издържа абсолютния си тест: гласуването за Пеевски за шеф на ДАНС.

Пеевски, предложен от Орешарски. От ДПС естествено. Съвместно, зад което застанах. Връщането към въпроса е добре премислен сценарий. Нелогично е да се пита за Пеевски. Въпросът е изчерпан. Отговорът е очевиден. Отговорите да убодат очите ви.

Къде сте тръгнали с тези въпроси.

Ще се освобождаваме май.

Обществените медии, ало. Регулаторът, ти къде с брадясалите си методи.

Това, което вчера се е случило в парламента по повод внасянето на отчета на СЕМ за 2012, няма нищо общо с експертен разговор по проблемите. Нищо експертно няма в обвинението, че СЕМ е виновен за забавянето на цифровия преход. Но какво да очакваме: какво експертно основание се чу за назначаването на Пеевски, освен беглата фраза, че е работил като магистрат. Ако качествата на магистрат бяха водещи за това назначение, измененията в Закона за ДАНС щяха да подчертаят професионалните критерии.

Експертен разговор за медиите има, но и в опита да се назначи Пеевски, и в исканията на Миков за успокояване чрез медиите, и в ролята на Станишев от началото на цифровия преход досега,  и в удивителното поведение на Местан към водещи журналисти има друго, едно и също – и това не е грижата за свободата или за медиите.

Контрол върху информацията, това е целта.

Технологиите за контрол? Има изявление от КТБ,  според което

КТБ АД не притежава нито чрез свое дружество, нито директно проценти от собствеността на бТВ, както и на нито една друга медия.

Вежди Рашидов като министър твърдеше същото, но сега твърди, че става дума за контрол върху 90 на сто от медиите.

Това е наистина  добро начало за експертен разговор. За властта, публичния ресурс и  технологиите за контрол. За журналистите, медиите, мултиплексите и банките. За разпределянето на евросредствата. За медиите в предизборната кампания –  и новите идеи за контрол, които има опасност да се реализират в бъдещия Изборен кодекс.

Време за избор:  искаш да участваш в технологиите за контрол или в усилията за  разкриване на технологиите за контрол и създаване и прилагане на правилата за прозрачност и гарантиране на свободата на информацията.

Подкрепилите Пеевски са избрали.

*

ПП Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС?

Sep 06 2013
5 Comments
BG Content, BG Media, Media Law

Метаните и килърството

Министър на културата, член на правителството близо 4 години, отговорник  за изготвянето на законодателството за медии в случаите, когато МС упражнява законодателна инициатива, в последно време говори за състоянието на българските медии, недоволен от отношението им към него.

Това напомня за министър на вътрешните работи, член на правителството близо 4 години, отговорник  за изготвянето на нормативните актове за вътрешен ред и сигурност, който започва да твърди, че приета от него наредба  противоречи на Конституцията, едва когато наредбата се прилага лично по отношение на него. 

И двамата министри, сега депутати  в опозиция,  стигат до истината едва организирайки собствената си защита.  Рашидов свидетелства, че има медийна концентрация и контрол на КТБ – Пеевски върху медиите. И още:

(1) Размерът на концентрацията е оценен от министъра.

90% се концентрираха в ръцете на един човек. Ние говорим за монопол в енергетиката, но никой не казва, че свободата на словото е заплашено, защото един човек има монопол над нея.

(2) Началото на процеса е датирано.

Кой даде идеологията за закупуване на всички медии? Знам къде започна, знам как се осъществи в рамките на осем години. Нещата са по-прости, стават на една маса. Няма да ви кажа сега, когато трябва, ще ви кажа.

(3) Резултатът е квалифициран като медийно килърство:

Те станаха килъри, те започнаха да стрелят  по неудобните.

Поръчковите медии наистина се използват не за информиране, а за натиск и разправа  в интерес на лица и корпоративни интереси. По времето на Борисов  – и  за обслужване лично на премиера  и на правителството:

Да, тогава наистина са правили много големи метани на ГЕРБ, за да може ГЕРБ пък да не бъде вражеската страна и да не търси сметка за банковите сметки, които са там.

Метаните и килърството са две страни на едно и също явление, което представлява тежка деформация на медиите и е основа на медийната несвобода.

Без килърство? Пътят минава през отказ от мечтата за метани.

  • Разкриване на общите тайни на БСП-ДПС и ГЕРБ за контрола върху медиите.
  • Стандарти за медиен плурализъм.
  • Невъзможност на правителствата да насърчават метаните с публични средства от бюджета и еврофондовете.
  • Независима журналистика.

Възможни ли са тези мерки сега: съвършено не.  Не и в този парламент. В този парламент ДПС-БСП  гласуват за Пеевски, макар с преобръщане на душата, недоволстват от отразяването на протестите срещу правителството, членове на медийната комисия  искат изгонването на посланиците на Германия и Франция.  А сегашните депутати от ГЕРБ осигуриха комфорт на медийната олигархия, за което говори и Рашидов, преди това и Мирослав Найденов (Можех да дам на Кристина поръчка за два-три милиона). Факт.

Отношението към медиите трябва да е ключов въпрос в предизборната кампания.

За излизане от кръга метани – килърство.

 

 

← Older posts
Newer posts →