Медийно право

Законопроект за държавния бюджет 2012

Текст на законопроекта Архивирана папка

Доклад на парламентарната комисия за култура и медии  по законопроекта за бюджета  – за първо четене:

За 2012 г. за функция „Култура” по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 393 700,0 хил. лв., които са 0,5% от брутния вътрешен продукт, като за текущи разходи са предвидени 337 900,0 хил. лв., а за капиталови 55 900,0 хил.лв.
Приетият от Министерски съвет проектобюджет предвижда разходи на Министерство на културата в размер на 117 903,1 хил. лв.

*

Разходите по бюджета на Министерството на културата са насочени към осъществяването на:
– политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги;
– политика в областта на популяризиране на културата;
– политика в областта на качественото образование по изкуства и култура;
– програма „Администрация”.

* * *
В Законопроекта за държавния бюджет предвидената държавна субсидия за Българската телеграфна агенция се запазва в размер от 4 185,0 хил. лв. Разходите включват текуща дейност, технико-икономическо обслужване на кореспондентски бюра в чужбина, международни комуникации и техническо осигуряване, такси за членство в Алианса на европейските информационни агенции.

*
За Съвета за електронни медии в законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени приходи в размер от 1 400,0 хил. лв. и разходи в размер на 1 429,0 хил. лв. Разходите за издръжка на Съвета за електронни медии са насочени към провеждане на политика „Регулиране на радио- и телевизионния пазар” като по този начин СЕМ осъществява своите приоритети по следните програми:
– лицензиране и регистриране на доставчици на медийни услуги;
– мониторинг на доставчици на медийни услуги;
– обща администрация.
С предвидените разходи за 2012 г. на Съвета за електронни медии се осигуряват условия за осъществяване на дейността му в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията – да регулира радио- и телевизионния пазар чрез издаване на лицензии и регистрация за осъществяване на аудиовизуална дейност на радио- и телевизионни оператори и да осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги.

*
За Българското национално радио в законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 44 165,9 хил. лв. и са намалени спрямо 2011 г. с 13,66%. Разходите на БНР са за осъществяване на основните цели на обществения оператор по подготовката, създаването и разпространението на националните и регионалните радиопрограми. Капиталовите разходи по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 3 900,0 хил. лв. и са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяване на БНР.

*
За Българската национална телевизия в законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. са предвидени разходи в размер на 74 614,0 хил. лв., увеличението спрямо 2011 г. е в размер от 4 514,0 хил. лв. Капиталовите разходи са в размер на 15 343,6 хил. лв. Средствата за БНТ основно са за разпространение на национални и регионални програми. Разчетените средства за капиталови разходи са предвидени за технологичното обновяване на БНТ във връзка с предстоящата цифровизация на излъчваните програми.

* * *
В § 74 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. се отлага за следващо време действието на § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2012 и 2013 г. Текстовете определят държавното субсидиране на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия и Българското национално радио на основание издръжка, определен от Министерския съвет норматив за час програма и отсрочване на финансирането от фонд „Радио и телевизия” по чл. 103 от Закона за радиото и телевизията.

С решение на Конституционния съд №9 / 2011 г.  се  приема, че на народните представители не се предоставят сведения и документи, когато те представляват следствена тайна.

Главният прокурор в искането си до КС твърди,  че  с  чл. 100 ПОДНС Народното събрание задължава всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинска администрация и гражданите да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват следствена тайна. Главният прокурор поддържа разбирането, че чл. 100 ПОДНС в атакуваната му част е в несъответствие с Конституцията на Република България и законодателната власт недопустимо се намесва в конституционните правомощия на съдебната власт.

Според КС искането на главния прокурор трябва да се обсъди във връзка с чл. 80 от Конституцията. Тази разпоредба на Конституцията задължава длъжностните лица и гражданите да предоставят исканите сведения и документи на парламентарните комисии. Нормата няма предвид държавните органи, каквито са прокурорите и следствените органи. Законодателят е ограничил кръга на лицата, които са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да предоставят исканите сведения и документи, вкл. и факти, представляващи следствена тайна.

В този смисъл  разпоредбата на чл. 100 ПОДНС е в противоречие с изискванията на чл. 8 от Конституцията, провъзгласяващ разделението на властите, и с чл. 117, ал. 2 от Конституцията, който гарантира независимостта на съдебната власт. Поради това   чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  следва да се обяви за противоконституционен.

В коментар  Росен Босев  посочва, че след това решение прокуратурата може да се превърне в още по-капсулирана и безотчетна институция, а подслушването и тайните служби  да бъдат  още по-безконтролни. Дори решението на НС по повод сваляне на имунитет може да се наложи да се взема без информация за основанието.

В особеното мнение на съдиите Ненков и Пунев тази позиция е изразена по следния начин:

От конституционна гледна точка е недопустимо с оправданието за “следствена тайна” Народното събрание, стига да зачита конституционните правомощия на прокуратурата по ръководство, надзор и осъществяване на досъдебното разследване и по повдигане на обвинение за извършено престъпление, да бъде ограничавано във възможностите си да следи за проблемите при изпълнение на полицейските оперативно-издирвателни мероприятия, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, организацията на полицейското разследване, дейността на службите на МВР и ДАНС и т.н.

Абсолютно неоправдано е парламентът да иска разрешение от орган на друга власт, какъвто е прокурорът, за разкриване на следствената тайна, когато информацията му е необходима за осъществяване на собствените му конституционни правомощия – например, при искане на главния прокурор за снемане на имунитета на народен представител се налага достъп до информация, която не е представена с искането.

Под предлог за опазване на независимостта на прокуратурата като орган на съдебната власт от конституционна гледна точка е абсолютно неоправдано досъдебното производство да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в т.н. “черна кутия”, каквато то в голяма степен е понастоящем.