Category Archives: BG Law Making

Нови грами: законодателството за ГМО

Посланик Джеймс Уорлик пише до Вашингтон: “Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС, беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум.”

Министърът на земеделието Мирослав Найденов информира посланика, че   мораториумът  е тактически подход, целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет.  Според Найденов  било по-лесно да се премахне мораториума под натиск от ЕК.

“Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложения мораториум, правителството ще има извинението, от което се нуждае“, пише  посланикът.

Според грамите привържениците на ГМО са  подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ.  Има подобни грами за активната роля на САЩ по същия въпрос в други държави от ЕС.

http://wikileaks.org/cable/2010/02/10SOFIA105.html и

http://www.bivol.bg/wlgmo.html

Медии, сделки, разопаковане

Летен обзор на информацията за собствеността на българските  медии, тъй като в последните месеци  има някои развития. Медийни събития според разкази на участници в тях.

  • Труд и 24 часа

1.    Карл фон Хабсбург и Христо Грозев предприемат мерки да обявят за нищожна сделката за продажба на 83% от Медийна група България – Холдинг, сключена между  БГ Принтмедия ООД като продавач и Огнян Донев като купувач.
2.    Любомир Павлов е изключен от БГ Принтмедия, която притежава сега 17 на сто от МГБХ.
3.    На 27 май   в прокуратурата и ДАНС е внесено писмо от Карл фон Хабсбург   до Европейската народна партия. Любомир Павлов се обвинява в пране на пари.
4.    От писмото става ясно кои са 4-те дружества, с чиито активи се обезпечава кредитът от Булбанк  за сделката.  Това са:
– Ди ен Джи Асетс ЕООД със собственик   кипърската офшорна фирма „Нетман Инвестмент Лимитид“,  собственост на друга кипърска офшорна фирма, „Нетнейв Ентърпрайзис Лимитед“,    собственост на офшорната фирма от Британските Вирджински Острови (БВО) „Портсман Лимитед“;
– Недвижими Имоти София АД СИЦ – собственост на Ди ен Джи Асетс ЕООД  и Любомир Павлов;
– Финансова Консултанстка Компания – еднолична собственост на Любомир Павлов;
– Деница Имоти АД – собственост на ФКК и Любомир Павлов.
5.    На 27 май 2011 година Любомир Павлов купува 100% от фирмата  Ди енд Джи Асетс .

6. Сделката  от 14 декември 2010 за придобиване на МГБХ  (Труд и 24 часа) не е минала през КЗК, защото според Грозев това е било условие на Павлов.

  • в.България днес

От 4 юли 2011 излиза  вестник България днес  (40 ст.) с издатели Огнян Донев, Недялко Недялков и Любомир Павлов. Участието на Недялко Недялков се разчита като връзка с Алексей Петров.

Ще съдя Бареков до дупка за твърдението, че  съм лице на Октопода,  казва Недялков.

  • Сателайт БГ

Любомир Павлов  се сочи като собственик на Сателайт БГ, преди това Тотал тв, преди това  ITV Partner.  Официално, Павлов е консултант на  новия собственик на ITV Partner,  поканен  от кредитора й Уникредит Булбанк, който обяви дружеството за продажба заради дълг от 16.5 млн. евро.

Сателайт БГ  и Павлов (като консултант в Сателайт БГ,  развиващ предприемаческа дейност с имоти на Френската Ривиера)  са представени в 24 часа.

Консултант и собственик не е едно и също, но Огнян Донев отлично обяснява условността на вписаната собственост:  няма значение дали ще ме впишат като акционер, мога да упражнявам контрол и като лице с финансов интерес.

В 24 часа  излизат публикации за другия бизнес на собствениците на вестника, вкл. за Сателайт БГ  като тази публикация , също тази,   (има и  за Софарма).

  • Сателайт БГ и БНТ

В началото на 2011 (Протокол 6 на УС/2011) ръководството на БНТ обсъжда сателитния пренос на БНТ Свят. Става ясно, че техническото
устройство „телепорт”, чрез което БНТ Свят се доставя за разпространение през сателита на EUTELSAT,  е  част от активите, които сега са  придобити от Сателайт БГ . Така дружеството, свързано с Любомир Павлов,  се оказва и доставчик на БНТ – за услуга  пренос и качване на сигнал на програмата  БНТ Свят .

БНТ винаги ще е интересна за  доставчиците на такъв тип услуги.  Сега в парламента чака ред  законопроект за изменение на ЗРТ с  искане   за нова алинея 4 на чл.44 ЗРТ: Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 (пренос като въпросния) се осигуряват от държавния бюджет.

  •  ББТ

НБМГ (Ирена Кръстева)  купи ББТ от Петър Манджуков. През 2011  има  развитие – ББТ щастливо получава:

1)     аналоговите честоти,  с които преди това  ТВ2  получи цифрова  лицензия според  специално създадената и преправяна  заради ТВ2  норма в закона (пар.37а).

бТВ Екшън (преди това ПроБГ, преди това ТВ2) смени  име и формат и се освободи от аналоговите честоти, които вече не са нужни на телевизията,   в полза на ББТ.  Не  директно   наистина,  а с участието на двата регулатора, които дават съгласие.

2)    честота за Благоевград по   разрешение № 00283-01/03.07.2008 г. (както обясняват  местните,  55  канал – с временно разрешение по §9, първоначално издадено на собственика на някогашното радио Стримон и бивш заместник-кмет на града Пецев, който я продава на Макс ченъл).

3)    софийската честота, която Гергов използваше като оборотна. Честотата беше предоставена на 7 дни на Агафонов, но   през 2006   двата регулатора дадоха съгласие  Гео Адвайзерс на Гергов да придобие контрола в лицензоносителя Макс Ченъл.

Тази именно честота беше заета на ББТ , после на ТВ7 , после се оказа в ЛГ консулт, собственост  на Топ Тон Медиа Люксембург – и като такава е елемент от сделката със СМЕ.

ББТ   може да вземе цифрова лицензия с честоти втора употреба: “Ако сега някоя от настоящите кабелни телевизии изкупи честотите на Pro.bg, то тя вече ще има ефирно покритие в над 60% от територията на страната. При това положение тази телевизия – която и да е тя, ще кандидатства при нас за правото да бъде качена на мултиплекс, без да участва в конкурс. И ние ще бъдем длъжни да одобрим,  коментира пред “168 часа” председателят на СЕМ.

  • ББТ2 – RS TV

На софийската честота (канал 53)  според форумите се излъчва втора програма на ББТ  (Пеевски)  – RS TV (музикална, фолк).

  • За БТВ Груп  след този ход остават:

1)     честотите на БТВ , вкл.  честоти по аналоговите бележки;
2)    софийската честота  на БТВ Комеди, която идва от GTV, която идва от Триада, която идва от честотата, на която БНТ излъчваше руската телевизия.  Според 24 часа: “Достатъчен ни е националният ефир на Би Ти Ви. Имаме и софийския ефир на “Би Ти Ви Комеди“, който беше на Джи Ти Ви“, обясниха пиарите на медията.

  • БНТ  региони 

БНТ получи финансиране ад хок  на няколко основания (как се дава финансиране ад хок  на обществена телевизия е  друга  тема).

За финансово осигуряване  на старта на програмата  БНТ региони  се предвиждат  500 000 лв. Със сумата ще бъде дадено начало на програма за София и обединяване на програмите  на регионалните телевизионни центрове, както и за заплащане на авторски и сродни права за излъчване на рубрики, игрални и  документални филми, за студийно оборудване и снимачна техника.

Тази честота   е включена в  процедурите на КРС без конкурс  (за аналоговите бележки)  и оттеглена в хода на процедурата с мотив, че е за БНТ  София (канал 43). Въпрос за тази честота присъства в писмото на ЕК.

  • ТВ7

Информацията на Карл фон Хабсбург  връща вниманието към възникването  на телевизия ТВ Седем. Не е новост,  че телевизията на Любомир Павлов  се създава с помощта на 5 милиона кредит от Общинска банка (с председател на Надзорния съвет Любомир Павлов, обезпечен  с имоти, по-късно прехвърлени в офшорно дружество на Любомир Павлов). Въпреки наистина епичните усилия за получаване на аналогови честоти по реда на закона, ТВ Седем остава кабелна телевизия.

И тогава през 2008 г. Любомир Павлов продава ТВ7 на неизвестен собственик. Консултант по сделката е  НБМГ : “НБМГ на Ирена Кръстева и синът й – зам. министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ 7 и в.  Експрес  от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите  ТВ Седем ЕАД и  Експрес БГ  АД”, се казва в  съобщението.

Скоро  след сделката нещата се променят,  ТВ7  започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009). Защо: защото дават повече пари, казва тогавашният директор на ТВ2 и сегашен на ТВ7 Огнян Димов.

А през юни 2009 Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с  аналоговите бележки) .

Сега за собствеността  на ТВ7  на сайта на телевизията се казва следното:  През май 2009 г.  ТВ Седем  ЕАД бе закупена от Австрийски фонд  България медия холдингс GMBH , специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите.

Финансов консултант е Цветан Василев, председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ), пише в официално прессъобщение. Твърди се, че Василев  представлява интересите на собствениците, но  не е собственик.  Но според Пари, работещи в телевизията казват, че той контролира медията и одобрява бюджета й.

  • еcon.bg и stat.bg

Сайтовете за икономическа информация и статистика еcon.bg и stat.bg вече са собственост на Ирена Кръстева и нейния син и депутат от ДПС Делян Пеевски чрез компания 3Бей.БГ. Това съобщaва   самият сайт econ.bg.

3Бей.БГ е собственик на няколко сайта – Sporta.bg, Jenite.bg, FitWell.bg, Sever.bg, Izlizam.bg и iNews.bg.
Според търговския регистър равна собственост в 3Бей.БГ имат  Спорта.БГ  и  Никкомерс 01 . Общото събрание на акционерите  увеличава капитала до 5.86 млн. лв, като ще бъдат емитирани 4.86 млн. акции с номинал 1 лв. и всички ще бъдат записани от трето лице – регистрираната на Британските Вирджински острови офшорна компания  Matterhorn Fund  LTD.

НБМГ притежава  Монитор, Телеграф, Политика, Меридиан мач, Засада (преди Експрес) и великотърновския Борба, като контролира и телевизиите TV7 и ББТ. Изкупуването им беше финансирано от Корпоративна търговска банка. (от Дневник)

  • в. Уикенд

В. Уикенд  се контролира от Кръстева – Пеевски, според следното изявление на предишния собственик в 24 часа:
Дудук, ти чудесно знаеш от господаря си Делян Пеевски истината за  Уикенд. Как да бъда изгонен от вестника, който създадох в един гараж през 2003 г., а после продадох наполовина на Пеевски?! В  Уикенд  бяхме приготвили яко продължение на темата, обаче се намеси уважаваният зам.-министър Пеевски (тогава вече съсобственик), помоли да те пазим и да “замразим” темата. В замяна си щял да “слушкаш”.

  • в. Всеки ден

Вестник на издателите на  Монитор ,  Телеграф  и  Уикенд + собствениците на сайта Всеки ден.  

  • електронен сайт Всеки ден

Редакционният екип на новия таблоид  Всеки ден  работи в екип заедно с едноименния електронен сайт, който също е собственост на Нова българска медийна група.

  • в. Стандарт

Пеевски и комания  влязоха  и в Стандарт, има заглавия през седмицата. Има  предположения, че следващата цел е отборът Левски.

Сделката за продажба на 34.5% от в.  Стандарт  вече е финализирана. Официално купувач е компанията  ГМ Прес. Според източници на Агенция КРОСС обаче реалните нови собственици са Делян Пеевски и председателят на Надзорния съвет на Корпоративна банка Цветан Василев.

За физическите лица: Собственик на  ГМ прес е президентът на волейболния клуб на ЦСКА и строителен предприемач Георги Георгиев.Другите двама собственици са Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Очевидно дружеството е създадено специално за тази сделка, защото според Търговския регистър съществува само от два месеца. От  регистъра става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата  Вектор Фикс , собственост на захарната компания  Сигма консултинг . Тя притежава пловдивския производител на цигари  Кингс табако , свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната  Винпром Пещера . Новите собственици нямат общо с медийния бизнес, но отдавна харесвали Стандарт.

Винпром Пещера се появи в медиите преди време в контекста на медийната сделка за Труд и 24 часа. Любомир Павлов обвини Христо Грозев, че се е опитал да вкара като акционери  собствениците на  Винпром Пещера    Антон Щерев и Атанас Петров. Когато не е успял, по думите на Павлов, е лансирал Пеевски и банкера Цветан Василев, които да финансират дела му и да влязат като собственици. Грозев отрече.

  • бизнес телевизия България Он Ер

Започва работата на телевизията – собственост на МСАТ Кейбъл, ЦКБ, ЗАД Армеец и др. Политематична, с бизнес акцент. Имената се променят: Мустанг – МСАТ – България Он Ер.

Телевизията е част от Bulgaria On Air Media Group, управлявана от г-жа Виктория Миткова, пише екран.инфо. “Ще се разпространява цифрово в 85 процента от кабелните мрежи в страната. В 13 български града ще се приема ефирно, а на територията на цяла Европа – чрез сателит.”

Какво като са ме подслушвали? Подслушването е гаранция, че има демокрация, няма недосегаем. (Новини.бг)

  • в. Утро , Русе

БГ Приватинвест закупува Пресгрупа Утро, издаваща вестник Утро.  Пресгрупата е собственост на ВАЦ от 1998, но е останала извън сделката за Труд и 24 часа.

БГ Приватинвест вече е без изключения Любомир Павлов (според някои публикации опитът за изключване е неуспешен). В сигнал до КЗК Донев и Павлов  са оспорили сделката, тъй като така се нарушавало решение на КЗК от 2005 г. , според което ВАЦ трябва да продаде  русенския вестник,  за да избегне концентрация на пазара – Решение на КЗК-968-19.07.2011-1.

На 23 юли купувачът е внесъл  в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предварителното уведомление (според някои публикации  е  получил разрешение). | 10 август

*

Има и развития, свързани с радиопазара и мултиплексите,  със  спортните права и продуцентските дружества. Но и те в голямата си част се затварят в същия кръг.

Историята с писмото на Карл фон Хабсбург показва, освен другото, че медийната собственост е  здраво опакована, вкл.   в офшорни дружества, и няма особени шансове за разопаковане. Само по случайност, прочетох някъде,  списъкът на дружествата на Павлов, които обезпечават кредита,  бил заснет с мобилен телефон, по-точно Блекбъри.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията : обществени медии

Внесен е пореден  законопроект 154-01-55 за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Вносители са народни представители от ГЕРБ. Предлаганите промени засягат БНР и БНТ.

Те са по три въпроса.

  • Първо,  разпространението на програмите  (макар в закона да пише “излъчване”):  не се ограничава изборът на начин на разпространение извън България.  Изрично се записва, че и тази дейност се покрива с бюджетната субсидия.
  • Второ, позиционирането на продукти: заличава се забраната за позициониране  в програмите на обществени доставчици на аудиовизуални медийни услуги.
  • Трето, предложено е да отпадне и ограничението за праймтайма на БНТ  при запазване на общата продължителност на рекламата от 15 минути.

Щеше да е добре мотивите да не съдържаха неверни твърдения:  “Употреба на продуктовото позициониране в момента: Макар и все още неразрешено от закона (?), продуктовото позициониране на практика присъства отдавна в програмите на българските търговски оператори, за което те неведнъж са санкционирани. Основен негатив на липсата на законова регламентация на продуктовото позициониране към момента (?) е, че чрез нерегламентираното си присъствие то нарушава основни права на зрителите, а именно: зрителите попадат под въздействието на продуктова реклама, без да бъдат предупредени за наличието й и без тя да бъде ясно обозначена. Още по-обезпокоителен е фактът, че продуктовата реклама на този принцип присъства и в детски предавания, а децата възприемат за „чиста монета” всичко, поднесено в едно предаване, без да могат да разграничат рекламните внушения от останалото съдържание.”

Точно обратното: позиционирането е регламентирано от закона, а в детските предавания е забранено. Мотивите изобщо са забележителни, казват как позиционирането ще се хареса на независимите продуценти и на външните предавания, а за служителите “ще спомогне за по-добри правила”.

Но като изключим това, промяната за търговското слово се очакваше, или по-скоро забраната през 2010 г.  беше неочаквана.

За разпространението извън България. Нормата е замислена  да бъде изрично основание за държавна субсидия. По ред причини такива норми се очаква да са максимално ясни – за да е прозрачен механизмът на вземане на решения в изпълнение на такива норми.

Ето и текстовете.

*

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 и ал.3 се осигуряват от държавния бюджет.

(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Позиционирането на продукти в новини, религиозни предавания и в аудио-визуални медийни услуги на обществени доставчици е забранено.

(2) Позиционирането на продукти в детски предавания, включително в предавания по ал. 3, се забранява.

(3) Позиционирането на продукти е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги, в спортни и в забавни предавания, както и в други предавания, които не са изрично посочени в ал. 1. Позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги. (…)

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ – 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР – 6 минути на час.

(2) Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(3) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.

(4) Ограниченията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат за рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. В този случай за времетраенето на рекламата се прилагат общите разпоредби.


Дневник, Капитал

Внесен законопроект за изменение на 164.1 НК – омраза на религиозна основа

В Народното събрание е внесен нов законопроект за изменение на НК. Предвижда изменение на разпоредбата за проповядване  на омраза на религиозна основа – разширяване на обхвата u  въвеждане на долен праг на санкцията лишаване от свобода.

*

Законопроект за изменение на НК

Параграф единствен : Чл.164,ал.1 придобива следната редакция :
Чл.164,ал.(1) Който проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева , както и с обществено порицание.

Мотиви
Глава трета от Наказателния кодекс урежда материята относно престъпленията против правата на гражданите.
Съществува разлика между текстовете по раздел първи, третиращи
престъпленията против равенството на гражданите и текстовете по раздел втори , третиращи престъпленията против вероизповеданията.
Чл.162 , ал. 1 обявява за престъпление проповядването или подбуждането към дискриминация , насилие или омраза , основани на раса, народност или етническа принадлежност.

( Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.)

Чл.164 , ал.1 обявява за престъпление проповядването на омраза на религиозна основа.
( Чл. 164. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.)

При тази редакция проповядването на дискриминация или насилие на
религиозна основа , а така също и подбуждането към дискриминация , насилие или омраза на религиозна основа остават несанкционирани.
Считам ,че законът следва да има еднакъв подход към престъпленията против равенството на гражданите и престъпленията против вероизповеданията. Това налага уеднаквяване на тестовете , визиращи изпълнителните състави на тези престъпления. Тъй като това са престъпления с еднаква степен на обществена опасност, считам че следва да се уеднаквят и наказанията, като се избере по-тежкото такова на чл.162, ал.1. Наличието на долна граница на наказанието отнема възможността за прилагане на правилата за условно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Вносител:
Христо Бисеров

Цифров преход бг: по прозрачни и недискриминационни правила

Има съобщение, потвърдено от офиса на комисаря по конкуренцията, че до България е изпратено писмо по повод българския модел на цифров преход. Процедурата, която се използва от ЕС  при некоректно прилагане на правото на ЕС има фази – това е началото на първата (информационна) фаза с два месеца срок за отговор.

Проблемите според медиите са няколко –

  1. изискването кандидатите да нямат телевизионна дейност в чужбина;
  2. резервиране на честоти за  БНТ, която към момента е нямала съответна лицензия;
  3. българският модел must carry, въведен с особености заради ТВ2, впоследствие включил ТВ7, МСАТ, Дарик  и ББТ;
  4. аналоговите   честоти, които  се раздадоха по критерий обем реклама – не се налага ЕК да казва в чия полза е това.

Според правото на ЕС:

Радиочестотите  трябва да бъдат разпределяни и давани от националните регулиращи органи според набор от хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и според обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотата.

По силата на  това писмо тежестта на доказване е за България.

Интервенцията на ЕК е по сигнал. Има изключени от старта на цифровия преход интереси и  включени  интереси. Някои първоначални предположения:

  • Посочените проблеми възникват по времето на тройната коалиция, но ефектите са и по-късни:  напр.  ефектът  НУРТС-България   (1) се появи и получи разрешение през 2010, (2) комбинира разрешение за спектър (Тауърком) със собственост върху българската преносна мрежа (НУРТС), (3) има собственици с дялове 50 на 50, търсен паритет на интереси, (4) в конструкцията има офшори с определен контекст, (5) икономически субекти, свързвани с миналото правителство, са свързани с държавата и собствеността й и сега. Включените интереси изглеждат актуализирани.
  • Няма да се защитава всичко, което тези бизнес кръгове вече имат. От финала на отчета на СЕМ се вижда например, че  цифровото must carry  е дошло в повече на някои: “Българският законодател е въвел твърде широк кръг субекти на това право, като същевременно не са предвидени  достатъчни мотивации за възползването от него. Така има реален риск да се резервират позиции  на цифровите мултиплекси, които за дълго да остават неизползвани.”  ЕК не одобрява модела – добър повод за промени.

Новината идва в  навечерието на срещата на независимите  българските медии, тази година в Холандия, която има тема Медии и пари  и ще бъде открита от министър-председателя.

Съдът в Страсбург: България да ускори съдебните процеси

Съдът в Страсбург дава едногодишен срок на България да предприеме необходимите мерки за ускоряване на съдебните процеси.

Съобщението

От 2004 г. Съдът прилага този вид процедура (pilot-judgment procedure), при която ако има  голям брой идентични дела, породени от сходни причини, Съдът   идентифицира системен или структурен проблем.

В момента има около 700 жалби срещу България заради продължителността на производствата.

Tagged

Конституционен съд: Електронно гласуване – не веднага

“Уредбата на опазването на тайната  на вота в Изборния кодекс създава у Съда основателни опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. Дава се възможност за упражняване правото на глас повече от един път (ал. 12), което противоречи на класическото изборно правило „един човек – един глас”.

Липсва контрол при упражняването на предвидената възможност за анулиране на електронния вот и за последващото гласуване по общия ред (ал.14); тази възможност предполага съхраняване на информацията как избирателят е гласувал електронно до приключване на изборния ден.

И още, ако тайната на вота на едно лице, гласувало по електронен път, бъде разкрита, кодексът предвижда да се анулира вотът на всички, чиито гласове са в електронната урна (ал. 19), което представлява недопустимо от Конституцията лишаване на избиратели от правото на глас.

Съдът преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.

Електронното гласуване не е абсолютна новост в българското изборно право. На изборите за народни представители през 2009 г. въз основа на действащия тогава ЗИНП бе проведено електронно гласуване с автоматизирани системи в определени секции. За разлика от него, предвиденото в Изборния кодекс електронно гласуване е чрез интернет и Конституционният съд не може да не си постави въпроса, доколко упражняването на активното избирателно право чрез интернет и тайната на подадения по интернет вот ще се подчиняват на общите правила в специалния закон – Закона за електронните съобщения (чл. 250а), които изискват от доставчиците на интернет услуги съхраняване на данни, от което може да произтекат рискове за неприкосновеността на електронната информация във връзка с проведеното гласуване.

Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота. За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.”

Решение на Конституционния  съд 4/2011 година

Председателката на медийната комисия за 162.1 НК

Председателката на комисията по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова пред Фокус  за промените в НК (162.1), засягащи наказанията за слово, след реакцията на ОССЕ:

Считам, че те не са нещо ново, но в сегашните текстове наказанията са завишени малко повече. Като че ли размерът на наказанието не съответства на превенцията, която следва да осъществява самият текст. Действително самият НК се разписва, за да се уредят деяния, които трябва да се накажат, ако се извърши деянието.

Като разписан текст, ако то не бъде извършено, по-скоро текстът има превантивен характер, каквито са и целите на наказателното производство.

В интерес на истината не следя всички текстове, минаващи през другите комисии, тъй като заседанията са в сряда и четвъртък и не знам точно кога е минала тази поправка.

След като вече е факт, каквото сме приели, това и ще прилагаме.

Държавата няма право да се освободи със закон от конституционни задължения

Конституционният съд е приел крайно интересно решение №1/2011 по дело 22/2010.

Става дума за конституционносъобразността на §83 от Закона за държавния бюджет за 2011 г., с който се променя чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. Съществуващата досега долна  граница на финансирането за кино е заменена с горна: Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя … до 7  игрални филма и пр.

Съдът констатира отново известния факт, че бюджетните закони имат по начало ограничено действие  във времето, но главно чрез своите преходни и заключителни разпоредби те се вписват в останалото  законодателство и  придобиват и присъщите на всеки закон признаци.

По-нататък КС развива известни вече от други решения възгледи за парламентарната процедура, вкл. стига до извода, че необходимостта от дебат като основополагащо изискване на законодателния процес не е била елиминирана.

По същество, Съдът намира новата формулировка на чл.17 несъвместима с Конституцията, защото допуска неустановеност там, където съществува задължение за определено поведение:

Според Конституцията  държавата създава условия за свободно развитие на изкуството и го подпомага.  Формулирането на подобно изискване в Конституцията няма друг смисъл освен да установи едно задължение за държавата по отношение развитието на българското изкуство. След като Конституцията установява едно правило в обществен интерес,  сам по себе си този факт отхвърля възможността за неговата преоценка с помощта на текст на закон. Държавата няма право да се освобождава със закон от конституционно установените си задължения.

Съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков имат особено мнение: обезсилва се една противоконституционна разпоредба, но се възстановява друга, също така противоконституционна разпоредба, тъй като и двете редакции   чл. 17 ЗФИ обслужват противоконституционна цел – предварително да създадат методика (алгоритъм) за определяне на конкретния размер на годишната бюджетната субсидия за киноизкуство, която задължително трябва да залегне във всеки последвал закон за държавния бюджет.

Според особеното мнение, размерът на бюджетните субсидии  не може да бъде предрешен.  Народното събрание не може да бъде задължено от друг, трайно действащ закон да включи отделно перо за субсидия с предварително фиксиран размер. Нима в условията на тежка икономическа криза, природно бедствие или военен конфликт, когато животът и здравето на много хора са поставени в риск, разходите за преодоляване на социалното бедствие ще бъдат определени едва след като по установената в ЗФИ методика се отдели предварително фиксираният финансов ресурс за субсидиране на киноизкуството. Такава привилегия, очевидно резултат на лобиране за корпоративни интереси, е несъвместима със социалния характер на държавата и справедливостта, обявени за основополагащи ценности с преамбюла на Конституцията.

Публичен интерес, общо благо, градини и пустини

Президентът Кенеди разказвал историята за френски маршал, който – както се разхождал една сутрин през градината си – се спрял и поискал от градинаря да посади  дърво там на следващата сутрин.  Градинарят се учудил: Но дървото ще цъфти след 100 години!  Маршалът отговорил: В такъв случай е добре да го  посадите още днес.

За политиките, градините и пустините и защо един бивш шеф на FCC иска един ден да го запомнят с думите публичен интерес:  The Atlantic пише.