Конституционният съд е приел крайно интересно решение №1/2011 по дело 22/2010.
Става дума за конституционносъобразността на §83 от Закона за държавния бюджет за 2011 г., с който се променя чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. Съществуващата досега долна граница на финансирането за кино е заменена с горна: Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя … до 7 игрални филма и пр.
Съдът констатира отново известния факт, че бюджетните закони имат по начало ограничено действие във времето, но главно чрез своите преходни и заключителни разпоредби те се вписват в останалото законодателство и придобиват и присъщите на всеки закон признаци.
По-нататък КС развива известни вече от други решения възгледи за парламентарната процедура, вкл. стига до извода, че необходимостта от дебат като основополагащо изискване на законодателния процес не е била елиминирана.
По същество, Съдът намира новата формулировка на чл.17 несъвместима с Конституцията, защото допуска неустановеност там, където съществува задължение за определено поведение:
Според Конституцията държавата създава условия за свободно развитие на изкуството и го подпомага. Формулирането на подобно изискване в Конституцията няма друг смисъл освен да установи едно задължение за държавата по отношение развитието на българското изкуство. След като Конституцията установява едно правило в обществен интерес, сам по себе си този факт отхвърля възможността за неговата преоценка с помощта на текст на закон. Държавата няма право да се освобождава със закон от конституционно установените си задължения.
Съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков имат особено мнение: обезсилва се една противоконституционна разпоредба, но се възстановява друга, също така противоконституционна разпоредба, тъй като и двете редакции чл. 17 ЗФИ обслужват противоконституционна цел – предварително да създадат методика (алгоритъм) за определяне на конкретния размер на годишната бюджетната субсидия за киноизкуство, която задължително трябва да залегне във всеки последвал закон за държавния бюджет.
Според особеното мнение, размерът на бюджетните субсидии не може да бъде предрешен. Народното събрание не може да бъде задължено от друг, трайно действащ закон да включи отделно перо за субсидия с предварително фиксиран размер. Нима в условията на тежка икономическа криза, природно бедствие или военен конфликт, когато животът и здравето на много хора са поставени в риск, разходите за преодоляване на социалното бедствие ще бъдат определени едва след като по установената в ЗФИ методика се отдели предварително фиксираният финансов ресурс за субсидиране на киноизкуството. Такава привилегия, очевидно резултат на лобиране за корпоративни интереси, е несъвместима със социалния характер на държавата и справедливостта, обявени за основополагащи ценности с преамбюла на Конституцията.
