Преди дни стана известен докладът на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека за 2010. На правителствения сайт докладите са от 1999 г., за последната година са отразени 190 държави, има оценки за широк спектър от права.
Ако се интересуваме от оценките на Държавния департамент на САЩ за свободата на изразяване в България, можем да поставим тази част от доклада за 2010 в контекст – от една страна, във времето: как през годините е оценявана свободата на словото у нас; от друга страна – как изглежда през 2010 България сред другите държави от ЕС.
В сравнителен план се потвърждават изводите на Репортери без граници и на Фрийдъм Хаус, които въвеждат и подредба – България на последно място в ЕС, само България и Румъния в зоната на частично свободните медии, тенденция надолу.
Състоянието на свободата на изразяване във времето не е извор на особен оптимизъм. Две са линиите на загриженост: икономически и политически натиск, вкл. заплахи, но и поведението на хората в медиите. Още от 2005 г. в доклада на Държавния департамент за България се появява твърдението, че журналисти вземат пари от три категории лица, за да ги отразяват позитивно: политически лидери, бизнес лидери и от организирана престъпност. За изминалите години леко се е променила лексиката (от accept payment до директното take money).
Като изключим примерите, които се различават в годините (Алексей Лазаров, Васил Иванов, Огнян Стефанов, Боби Цанков и др.), за 2010 новите изречения са следните:
- “Медийни собственици принуждават журналисти да представят превратно определени факти.”
- “В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост.” Цели да наложи.
- “Придобиването през юни на част от медийния бизнес от групи, свързани с икономически и политически интереси, доведе до продължаващо монополизиране на частните медии и ограничи многообразието на гледните точки в печатните медии и по телевизията.”
Идеята за монополизиране се явява като опасение на неправителствени организации (“НПО се оплакват, че”) в доклада от 2009 г. Има наистина процеси за отбелязване през 2009.
През 2010 докладът вече съобщава за по-нататъшно монополизиране като твърдение за факт. И споменава юни 2010. Могат да се правят предположения кое събитие през юни дава ход на по-нататъшно монополизиране, едно предположение е свързано с решението на КЗК_№709-22.06.2010.
Принос към картината има друго важно развитие от април 2010: което показа какво означава опитен български fixer, процесът в цитати.
Събитията продължават и през 2011 с участието на все същите герои. Любопитно е какво ще съдържа следващият доклад на Държавния департамент.
Доколкото става въпрос за позиция на една държава – САЩ, има значение какво се съобщава като факт, какво се съобщава с известна дистанция (“според наблюдатели”) и какво не присъства в текста.
Оценката на БХК с много по-големи детайли е тук, а частта за свободата на изразяване може да се види и тук.
