BG Media | Медийно право

Тройната коалиция действаше по-директно

Без декоративни дискусии и инициативи отдолу.

Като питаха Йордан Мирчев, шефа на парламентарната транспортна комисия, как върви законопроектът за публичното радиоразпръскване, той отговаряше с “Нещата там са много тънки” . И нито дума повече.

Тънки, тънки – колко да са тънки: накрая беше приет закон и изменения в ЗРТ и ЗЕС, в които се видя персонално кой печели от тези разпоредби – освен другото (продажбата на ТВ2 и пр.) – това е началото на Ирена Кръстева като телевизионерка – ако помните, че преди да говорим за детето, говорехме за майка му. Дали нещата са много тънки или работата е много дебела – може да се спори.

Сега е усвоен друг подход

Колкото и слуховете да създаваха очаквания за готови закони, сега са решили (да се създава видимост, че) самите медии искат от парламента да се заеме с преструктуриране на медийния сектор, инициатива отдолу.

Това, което имаме като инициатива отдолу:

Полина Карастоянова обявява “обществено обсъждане” – всъщност със селективно поканени;
дава се думата на предварително записани за участие, Мартин Захариев съобщава точки, които “висят във въздуха”;
дава се думата на поканените за подкрепа на точките на предварително записаните за участие: Венелина Гочева експлицира алгоритъма (запис 1:05:50): да се започне от трите точки на Мартин Захариев … когато Поли Карастоянова ми звънна… тя знае… един кръг колеги се срещаме много редовно и си говорим за медийната среда … Поли знае, тези хора са професионалисти и знаят какво трябва да се направи…

Кратко, чистосърдечно, от източника.

На дискусията се била родила някаква идея, пише на сайта на БНТ – чак да се е родила? Бяхте там, наистина ли го твърдите.

Официализираха това, което бяха решили да се официализира.

Стенограма, пдф

Започва и (фейк) кампания, че самите медии искат обединение: заглавието в 24 часа: “Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност”…

update. Впрочем този механизъм на производство и пускане на новини се потвърждава от известния запис на двете каки – съдия Янева разказва как Венелина Гочева я пита “какво да пускам” в 24 часа:

щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“

Mar 10 2016

1 Comment

BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 г. в НС и беше предавана пряко от БНТ.

Непълно и субективно проследяване на изказванията.

2.30 Председателите на комисиите – медийна и транспортна – приветстват събраните в залата.

2.40 Предс. Полина Карастоянова представя целите на обществените медии.

2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.

2.46 Веселин Божков, предс. КРС. Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.

2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите; защита на децата, медийна грамотност; промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;

2.58 Вяра Анкова, БНТ. Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.

3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Синхронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър. Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.

3.14. Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.

3.15 Мартин Захариев – три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

необходим ли е нов закон;
необходим ли е конвергентен регулатор;
необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране. Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества – самостоятелни или холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.

3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.

3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.

3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.

3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии – и знаем какво трябва да се направи.

Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.

3.41 Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.

3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.

3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта са ниски.

4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.

4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр. Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт

4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.

4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.

4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не: от 2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия – но изобщо: налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).

4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева

4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.

4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.

4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.

4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.

4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията. Настимир Ананиев: за регулиране на съдържанието в интернет.

Запис на събитието от БНТ. Когато стане готова стенограмата, ще бъде добавена тук.

Стенограма, пдф

*..

Преди месец писах за ключовите въпроси на уредбата на обществените медии. С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.

Mar 10 2016

Leave a comment

BG Content, BG Media, Media Law

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов

8 март 2016

Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.

Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.

“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.

А как се информирате?

Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.

За коя медия говорите?

Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.

Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?

Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.

Кои са вторите и третите?

Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.

В България няма чиста информация, така ли?

Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.

Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?

Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.

Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?

Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.

Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.

Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.

Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?

Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.

Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.

За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”

Feb 25 2016

4 Comments

BG Law Making, BG Media, Digital, Media Law

Обида или критика: към дискусията

Борислав Сандов е съпредседател на ПП Зелените. На 22 февруари 2016 Панагюрският Районен съд го признава за виновен в това, че

като длъжностно лице – съпредседател на ПП „***” по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф. д-р Л.Д.Ц.,в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като го е нарекъл „отровител олигарх”,като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.

и го оправдава по други две обвинения:

че е приписал престъпление на проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във Фейсбук е написал, че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин и
че е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във Фейсбук е написал, че прилага процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин.

Делото се води по повод текст, публикуван в личен профил във Фейсбук, включително:

Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

Общественият проблем

От публикации в медиите става ясно, че територията, в която Асарел-Медет иска да разшири промишлената си площ, попада в зона Натура 2000. Има разногласия дали проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху природната среда – например по поречието на река Луда Яна. Сандов изнася в медиите, че ВАС е потвърдил с решение отравяне на река от въпросната компания. Цитираното изказване е реакция по повод възложени изпитания на качеството на атмосферния въздух и изпитване на водни проби от отпадъчните води на Асарел-Медет от общини и райони на река Луда Яна, където е нямало обществени консултации за проекта – Бъта, Попинци и Баня. Авторът изразява мнение, че изпитанията са начин за протакане на решението по казуса.

Политическо слово: важни обществени дебати

Осъществена е намеса в свободата на изразяване по отношение на политическо слово. Политическо слово според практиката на ЕСПЧ е налице, когато става дума за важни обществени дебати в съвременното общество в най-широк смисъл, включително за опазване на околната среда, за защита на животните, за здравословен начин на живот [ECHR, VGT v. Switzerland, Application no. 24699/94, Judgment 21 June 2001].

Политическото слово има най-висока степен на защита според международните стандарти и може да бъде ограничено на много малък брой основания, свързани с демократичните принципи на управление и с ценностите на демократичните общества. Според ЕСПЧ във възможно най-голяма степен следва да бъдат избягвани изрази, които са безпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им – но не когато съставляват принос към обществени дебати за осигуряване напредъка на човешката дейност [Otto-Preminger-Institut v. Austria, 20 September 1994, Series A no. 295-A]. Също така според ЕСПЧ [Oberschlick v. Austria No. 2 1997 ] публикации и изказвания могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях […] Те са били част от политическата дискусия […] и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване. Подобно мнение може обаче да бъде прекалено крайно, особено при липса на каквато и да е фактическа база, но в светлината на горните разсъждения, това не е така в настоящия случай, се казва в решението Oberschlick №2, освен което:

Що се отнася до полемичния тон на статията, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда, не бива да се забравя, че чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени (виж решение Обершлик v Австрия № 1 , стр. 25, § 57).
В заключение Съдът счита, че не е доказана необходимостта от намесата при упражняването на свободата на словото на жалбоподателя и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията .

Разширението на мината над Панагюрище също е предмет на дискусия и, с думите на ЕСПЧ, има фактическа база на изразеното мнение – позицията на ПП Зелените се защитава в съдебно производство пред ВАС – за което именно се говори в постинга.

Обида или критика

Възможно е намесата в свободата на изразяване да не нарушава чл.10 ЕКПЧ – когато е предвидена в закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целите: но при провеждане на разлика между критика, от една страна, и обида/клевета, от друга. Българските съдилища имат практика в същия смисъл:

следва да се направят важни разграничения – между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата, както и с оглед допустимите ограничения на критиката срещу частно лице. За да е налице обида, трябва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Докато мнението представлява лично становище, позиция или оценка на личности и събития. [нчхд 826/2002, СРС, НК, 16 състав]

За да е налице обида, се изисква обективно казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. [нчхд 8345/2001, СРС, НК, 22 състав]

Критичните оценки в личния профил на Сандов не са непристойни, вулгарни или цинични. Не изглежда изказването да се цели в честта на професора. То е посветено на замърсяването, реката, мината. Става дума и за отровителя олигарх – което отново се свежда до известното мнение на съпредседателя на ПП Зелените за ефектите от дейността на тази компания, в лицето на председателя на борда.

Въпреки че оправдава автора по обвиненията за клевета, съдът селективно, вън от цялостната реакция по темата, е квалифицирал отделни думи като обида. По тази логика отделни думи от критични позиции, принос към обсъждането на значим обществен проблем, и елементарни вулгаризми могат да се третират еднакво от съда.

Както сподели известен български юрист –

третират критиката като псувня.

Всъщност да, засега потвърдена присъда за обида във Фейсбук има за човек от силистренско село, който написал „Това е най-големият педераст в с.Б.“ за свой приятел във Фейсбук [нчхд 165/2015 г., Силистренски РС]. Фейсбук приятелствата са отделна тема – но по този път има риск границите между критика, обида и клевета тревожно да се размият.

Обида: да цели да унизи и да използва годни за това средства

Съвсем неотдавна Софийският районен съд (СРС) реши, че Николай Бареков не е обидил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, наричайки го тъп в национален ефир на 19 октомври 2013 г., приемайки, че за да бъде довършено престъплението обида , тя трябва да бъде възприета лично, а по делото категорично е установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването, а е чул преразказ впоследствие. На втора инстанция делото е спряно поради имунитета на Бареков – но проблемът е ясно поставен.

Панагюрският РС е констатирал обида в социална мрежа, в която проф. Цоцорков няма профил и е разбрал за казаното от други лица впоследствие. Наистина в България вече има решения, засягащи свободата на изразяване във Фейсбук – за враждебна реч, за обида, за клевета. В посочения случай в Силистренско съдът е установил, че “тъжителят А. видял лично снимката и надписа, тъй като и той бил включен към приятелите на подсъдимия”. По обсъжданото дело отсъства такава връзка: отсъства канал, годен ефективно да осигури възприемането на твърдението лично от професора.

Деянието е несъставомерно и от субективна страна. Обидата предполага умисъл. Да се приеме, че – при умисъл да унизи едно лице – авторът ще използва социална мрежа, в която това лице изобщо няма профил, изглежда необосновано и нелогично.

За всяка държава е важно практиката на съдилищата добре да разграничава критични мнения по обществено значими въпроси от престъпления против честта на гражданите.

И Съдът за правата на човека прави уговорки – “полемичния тон, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда” – но все пак при балансирането на права държи под око голямата перспектива – дали и кога намесата в свободата на изразяване е допустима с оглед стандартите и ценностите на демократичните общества.

Присъдата породи отзвук и дано дискусията е крачка към утвърждаване на стандарти. Очаква се обжалване.

Feb 22 2016

Leave a comment

BG Media

КТБ, избрани цитати

2005: Тройната коалиция всеки момент ще дойде на власт. Доган гостува при Слави Трифонов:

всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.

2011: Вече управлява ГЕРБ: Валерия Велева е автор на портрет на Цветан Василев, публикуван в Труд.

Противно на публикациите във в. “Капитал” Василев твърди, че нито едно ведомство или министерство, смятано за приближено до ДПС, не е работило с КТБ.

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

Противно за независимостта на банкера Цветан Василев го свързват с определена политическа сила. Заради близостта му с депутата от ДПС Делян Пеевски – връзка, която той не само не отрича, но казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя. Но, подчертава, това е личен контакт.

2013: След края на първия мандат на ГЕРБ Вежди Рашидов разказва за КТБ самокритично:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

март 2014: Любомир Денев, интервю за Труд, България – страната на медийните гилотини, адверториал

Вярно ли е, че КТБ АД има кредити към свързани лица в пропорции, които многократно надхвърлят ограниченията на закона? – Не само че не е вярно, изобщо не може да се допусне подобно нещо. Това също е една нелепица и клевета.

март 2015, интервю с Цветан Василев

показанията са в сейфове при трима нотариуси от различни държави и ще бъдат отворени ако бъде убит. На въпрос какво съдържат те, отговорът е: „Много нелицеприятни неща за целия политически елит”.

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев..

2016: Истината на Цветан Василев, интервю на Сашо Диков за БИТелевижън – този списък на предприятия (БТК, НУРТС, Петрол и други: исканията на Пеевски, за да няма проблеми) “дойде от Пеевски, донесе го адвокатът му Александър Ангелов, чист рекет” – причината:

Логиката на този списък е, че ДПС на мене ми е помагало, аз съм правил пари, а не съм ги отчитал, това е логиката.

Цялото общество не трябва да бъде оневинявано как е допуснало това.

Обществото не трябва да бъде оневинявано.

Но е екстравагантно да крепиш нелегитимен център на власт – и да пълниш каси с документи за корпоративно-политическите си партньори – да мачкаш свободните гласове, да пращаш заплашителни писма до Дойче Веле, Икономист и пр. – да си фактор в изборите, да дадеш опора на телевизионната партия България без цензура несъмнено с публичен ресурс, да наливаш милиони в бухалки и да провалиш цифровия преход с любезното участие на няколко правителства – да си свидетел, може би не само свидетел, на корумпирането на правосъдието – да пееш с шефа на БНБ, когато трябва, и да си чувал за танзанийската му сметка, когато трябва – да се активизираш заради пари, а не заради превземането на държавата – и накрая да очакваш справедлив процес, да се подредиш до хората от протеста, до момчето от Лондон и до Шпигел – и заедно с тях да питаш КОЙ.

*Иначе няма съмнение, че всеки има право на справедлив процес – @Петя Владимирова от Дневник.

Feb 13 2016

Leave a comment

BG Content, BG Media

Големият български адверториал

Съществуването на поръчкова журналистика не е новина. Информацията за кредитиране на медии чрез търговски дружества – длъжници на КТБ очерта контурите на широк кръг финансово зависими от банката медии. За съжаление зависимостите са се създавали не само чрез известното пряко или косвено финансиране. Продължаваме да научаваме за форми, в които медиите са се отдавали за ползване и са манипулирали аудиторията си.

През 2014 г. 24 часа публикува интервю на Любомир Денев, член на борда на КТБ, в което сигналите за банката се наричат абсурдни клеветнически твърдения, отрича се финансирането на България без цензура от КТБ и се призовава прокуратурата да си свърши работата.

Две години по-късно се оказва, че въпросното интервю е адверториал “в изпълнение на рамков договор между Вестникарска група България и КТБ за рекламно-информационно обслужване на дейността на КТБ през 2014 година”. Това научаваме от отговор на главния редактор на 24 часа Борислав Зюмбюлев до съда, огласено от Протестна мрежа. В писмото се твърди, че интервюто било форма на реклама, адверториал, предмет на информационно обслужване, хибрид между реклама и вестникарски текст: “Става дума за форма на реклама и отговорността за нейното съдържание е изцяло на възложителя.”

Не е имало никакви указания, че агресивната защита на КТБ в 24 часа е реклама. Според Зюмбюлев липсата на посочен автор била указанието за читателите, че става дума за адверториал. Информация по възлагане, казва главният редактор – и 24 часа не носи никаква отговорност.

Поредната иновация: живеем в голям български адверториал, в информация по възлагане.

Въпросът може ли да има медии – свободни демократични медии – в държава без върховенство на закона е риторичен. Едва разпадът в отношенията Василев – Пеевски позволява да се погледне отвъд привидността – и то частично, заради обвързаностите по върховете, които препречват всеки опит да се говори за срастването на медии и власт. Цветан Василев говори в интервютата си от Сърбия колко важна била истината, но засега е в режим “имам доказателства”, което означава, че може да ги предостави, а може и да не ги предостави.

В какъв адверториал сме сега и колко дълго ще продължава той трябва да не зависи от желанията на отделни лица – и ще бъде точно така, когато гражданите си върнат превзетата държава.

Feb 01 2016

Leave a comment

BG Law Making, BG Media, Media Law

За обществените медии и правната им уредба

На заседание на парламентарната комисия за култура и медии е заявено, че ще се провежда обществено обсъждане във връзка с правната уредба на обществените медии у нас. Съобщението за обществено обсъждане идва на фона на вълни от слухове, този път за сливане на БНТ, БНР и БТА – въпрос, поставен днес в предаването Неделя 150 на БНР.

Dа продължа с някои въпроси, за които не стигна времето в предаването.

1. За връзката с въвеждането на ревизията на медийната директива

Предстои ревизия на медийната директива, но нерешените проблеми на обществените медии не зависят в съществената си част от динамиката на медийната директива. Ревизията на медийната директива не пречи и не помага, не ускорява и не задържа диалога за правната уредба на обществените медии. Това не означава, че обществените медии не трябва да са в съответствие със сложна мрежа актове – но връзката с медийната директива не е такава, че ревизията на директивата да спира по някакъв начин работата по уредбата на БНТ и БНР. А и досега да не би европейският фактор да е спирал работата.

2. За предметното поле на реформата на БНТ и БНР

Работата по уредбата на обществените медии има определена логика. Реформа на обществените медии не се постига чрез законопроект за сливане на медии, нито чрез законопроект за закриване на Фонд Радио и телевизия, нито чрез законопроект за заличаване на изискванията за предавания на майчин език. Изходна точка за работа по уредбата на обществените медии е въпросът каква информация е важно да достига до всекиго в българското общество, съответно каква информация трябва задължително да се предоставя от обществените медии. Какъв е приносът на обществените медии за плуралистичната медийна среда. На тази основа – въпроси, изискващи работа:

Правен статус. Мисия: това, за което обществото съзнателно ще плаща. Определяне, актуализиране и контрол за изпълнението на мисията, роля на регулатора.

Обществените медии като многоплатформени и многоканални медии. Медийни услуги, основани на мисията и познаването на потребителските модели. Традиционни и нови медийни услуги. Услуги, предназначени за различни платформи, канали, среди за разпространение. Специфични изисквания към тях. Механизъм, гарантиращ адекватността на медийните услуги на обществените медии спрямо динамично променящото се общество (оценки екс анте, екс пост). Достъпност на услугите (различно от достъп)/ вкл. технологиите в полза на хората с увреждания.

Независимост. Информацията трябва да е качествена и безпристрастна, медиите и журналистиката трябва да са свободни. Дейностите, които имат връзка с доставката и производството на съдържание. Обществените медии като национални културни институти. Структура, включително регионални звена. Управление (двете вертикали), гарантиращо независимостта, качеството, икономическата ефективност, оптималната комуникация, отговорност. Човешки ресурси. Атестиране, оценка, саморегулиране, защита на журналистическия труд. Непрекъснато образование.

Технологии. Връзка производство – разпространение – достъп, отношение с разпространителите.

Финансиране. Принцип: отказ от принципа “на час програма”, нов принцип: според мисията, обоснована общо и по услуги. Устойчивост и предсказуемост на финансирането. Източници: смесено финансиране. Търговско слово: преосмисляне на значението и функциите във времето на адблокинга. Редакционно съдържание и търговско слово. Публичен ресурс: бюджетно финансиране: съответствие с принципите на конкурентното право. Отказ от таксите от аудиторията като източник на финансиране. Допустими и недопустими платени услуги. Разходване. Задължения за собствено производство, европейска квота и квота на независимите продукции. Мониторинг. Прозрачност и граждански контрол.

Нататък действа общата рамка за електронните медии в ЗРТ (която именно ще се влияе от ревизията на медийната директива), уредбата на правата на човека и др.

Релевантната проблематика ще се окаже и по-широка, това е само примерно очертаване на работното поле, първа импровизация. Ако има късмет, може да прерасне в книга.

3. За волята за реформа на обществените медии

Кой да има воля и защо – това е труден въпрос в парламент с участието на депутати-а-ла-успелият и прочее проксита*.

По-скоро има интерес към отделни аспекти в тази уредба: едни – за властта и бизнеса (търговско слово, избор на ръководства, натиск върху бюджета, фонд, права върху мултиплекса и др.), други – за хората в обществените медии (свободата на изразяване; прилични условия на работа и защита на журналистическия труд; ръководство с грижа за каузата; ясно предсказуемо прилично финансиране според оценката, получена при атестирането, възможности за развитие и растеж) – и още по-други – за хората като потребители и като граждани.

*proxy прокси

Jan 21 2016

Leave a comment

BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Държавната реклама: обещаха правила, получихме пак същото

Практиките за контрол върху медиите се развиват и обогатяват, някои се възпроизвеждат. В този контекст Народното събрание прие на второ четене Закона за обществените поръчки с вносител Министерския съвет. Законът въвежда новата Директива 2014/24 за обществените поръчки.

Не става дума за медийно право, а за мерки в други отрасли, които се отразяват върху свободата и безпристрастността на медиите, а оттам – и върху правото на информация.

Историята с изключението

В определени случаи режимът на обществените поръчки не се прилага за електронни медии. Изключението не се въвежда сега, а още в предходни директиви – в Директива 92/50/ЕИО, след това в Директива 2004/18/ЕО:

Директивата не се прилага за обществени поръчки за придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програмен материал от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време

Защо? Каква е целта? Според рецитал 25 на Директива 2004/18:

Възлагането на обществени поръчки за някои аудиовизуални услуги в областта на радио и телевизионните предавания трябва да допуска аспекти с културно-социална значимост да бъдат вземани под внимание, което прави правилата за възлагане на обществените поръчки неприложими. По тези причини от обществените поръчки за услуги трябва да се изключи придобиването, създаването, продуцирането или копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и други подготвителни услуги, свързани със сценарии или художествени дейности, необходими за създаването на програмата, както и предоставянето на програмно време. Горното не се отнася за доставките на техническо оборудване, необходимо за създаване, копродуциране и излъчване на такива програми.

Новата Директива 2014/24 (член 10 б) възпроизвежда правилото, като го разширява и към нелинейните услуги. Отново в рецитал (рецитал 23) са възпроизведени изложените по-горе мотиви ( за аспектите с културна или социална значимост, като например свързаните със сценарии или художествени дейности, които правят неподходящо прилагането на правилата за обществените поръчки).

Практиката на Съда на ЕС

по делото C – 337/06 Bayerischer Rundfunk and Others дава още малко яснота за смисъла на изключението:

62      Директивата не се прилага за обществени поръчки с предмет услугите, свързани с присъщата на радио- и телевизионните оператори функции, а именно със създаването и реализирането на програми, поради съображенията от културно и социално естество, посочени в единадесето съображение от Директива 92/50 и още по-недвусмислено в съображение 25 от Директива 2004/18, които правят неподходящо едно такова прилагане.

63      Тази разпоредба, както се подразбира от точка 80 от заключението на Генералния адвокат, отразява същата загриженост като изразената в германската конституция, а именно да се гарантира изпълнението на задачата за предоставяне на обществени услуги от обществените радио- и телевизионни оператори при условията на пълна независимост и безпристрастност.

64      Разглежданата разпоредба […] трябва да бъде тълкувана ограничително […] обществените поръчки за услуги, които нямат връзка с дейността по изпълнение на задачите на обществените радио- и телевизионни оператори за предоставяне на обществени услуги в тесен смисъл, са изцяло подчинени на правилата на Общността.

66      Следва да се уточни все пак, че тези съображения се прилагат само ако конкретният случай се отнася за поръчка, възлагана от доставчик – „възлагащ орган“ по смисъла на Директивата.

Това изглежда толкова ясно на Генералния адвокат по делото, че той пише в заключението си, цитирано впрочем и от Съда в решението:

75.      Текстът на тази разпоредба [изключението] е толкова ясен, че би било достатъчно да се използва поговорката „in claris non fit interpretatio“. Той освобождава от задължението за подчиняване на процедурите за възлагане на обществени поръчки договорите, тясно свързани със съдържанието на радио- и телевизионните програми (придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програмен материал и договорите, които се отнасят до предоставянето на програмно време).

76.      Тъй като става въпрос за изключение от общото правило, посочената разпоредба трябва да се тълкува стеснително и следователно всяка дейност, различна от тези, които са изрично посочени в нея, трябва да получи формален израз в рамките на правна процедура, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.

77.      Общностното законодателно развитие изглежда потвърждава това заключение, както се установява от сравнението на съображенията от Директива 92/50 и от Директива 2004/18. Така съображение 25 от Директива 2004/18 нюансира краткото единадесето съображение от Директива 92/50, като изключва „други подготвителни услуги, като свързаните със сценарии или художествени изпълнения, необходими за създаването на програмата“. Обратно, то не изключва „доставката на необходимото техническо оборудване“ за изготвянето на тези програми. […]

80.      Ще си позволя да направя една последна бележка, тъй като спазването на конституционната гаранция за безпристрастност на германските радио- и телевизионни оператори се съдържа по-скоро в контекста на посочената разпоредба, отколкото в рамките на техния начин на финансиране; ето защо общностният законодател е предвидил изключението относно програмите, за да бъдат взети предвид аспектите с културно-социална значимост, както посочва съображение 25 от Директива 2004/18.

Научаваме в каква светлина Съдът вижда това изключение –

когато медията е възлагащ орган,
само в специфични полета със социално-културна значимост,
целта е медията да действа в условията на пълна независимост и безпристрастност от властта,
нормата се прилага стеснително в националните мерки.

Що се отнася до предоставянето на програмно време,

в ръководствата на СИГМА (проект на ОИСР и ЕС) се споменава, че предоставянето на програмно време принципно е в обхвата на директивата, но може да възникне необходимост от излъчване за нуждите например на обществената сигурност или защитата на здравето. За целите на превенцията и разкриването на престъпността, при граждански извънредни ситуации, епидемии и други подобни се налага най-широко и възможно най-бързо информиране – тогава точно може да се предостави програмно време извън реда на директивата.

Реалността у нас: предоставянето на програмно време извън процедура е масова практика – не само в посочените хипотези – и ефектът е поставяне на медиите в зависимост.

И двете страни (даващите и вземащите) знаят за какво става дума – и участват – както и в обръчите около КТБ – това е важно за българския случай. Защото научаваме се, че после някои медии и журналисти се смятат за жертви.

В България

този текст (досега чл.4 ЗОП) се превърна в правно основание не за гаранция за безпристрастност на медиите, а обратно: за извеждането на трафика на публичен ресурс от властта към обслужващите медии без процедурите по ЗОП.

Медиапул (2013): Становището на държавата е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове.

Вестник Сега (2013) писа, че е получил от експерти в ЕК следния отговор по темата: “Това е нечувано извращение на европейското законодателство”. Европейската комисия никога не е препоръчвала и не може да си представи, че е възможно да се препоръча на правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод – включително и за разясняване на европейските програми.

Тъй като ЕК не може да си представи много от практиките у нас, българските граждани настояваха за изричен ангажимент от страна на българските политици. Когато ги избираха.

Правителството, което дойде на власт след протестите през 2013 – 2014, обеща

нещо много просто: правила.

В правителствената програма беше записан приоритет: разпределяне на публичен ресурс за медии при ясни правила.

Обществените поръчки имат своите правила, но свободата и независимостта на медиите са ценност от по-висок порядък. Неслучайно при изготвянето на правителствената програма ставаше дума за въвеждането на оценка за медийна свобода и медиен плурализъм.

Правителството обеща да спре да си плаща директно за любовта на медиите.

Нищо подобно. Текстовете в новия ЗОП:

Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:
[…] 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:
[…] 3. при придобиване, разработка, продуциране или съвместно продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, които се възлагат от доставчици на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги;

Някой би казал – не е пак същото, а е по-лошо.

Така е. Предметното поле се разширява и към нелинейните услуги. Публичен ресурс и за тях.

Втора причина – практиката да се излива публичен ресурс към медии и не-медии се стабилизира и нормализира. Искат това край нас да се нормализира.

Налага ли се да се причинява това на избирателите, които са те довели на власт след Орешарски/Пеевски? В такива случаи човек се сеща за графитите из София:

Изборите не променят нищо, ако променяха, щяха да ги забранят.

Jan 14 2016

1 Comment

BG Media, EU Law, Media Law

Върховенството, чие върховенство

Две новини от вчерашния ден, засягащи независимостта на медиите, заслужават отбелязване.

На заседание на Европейската комисия на 13 януари 2016 г. беше активиран механизмът за защита на върховенството на закона по отношение на Полша. Поводът е светкавичната процедура за промяна на закона и поставянето на обществените медии под директен контрол на правителството.

Европейският съюз за радио и телевизия вече реагира,

защото перспективата правителствата да назначават управлението на обществените медии е твърде нерадостна, за да бъдат подминати събитията в Полша с безразличие:

Това е атака към организация, която ще престане да бъде независима след влизането в действие на приетите законови изменения. Според нас това е твърде сериозна крачка назад, която дълбоко ще засегне обществените медии.

Има официална реакция и на групата на регулаторите.

Процедурата, на която вчера ЕК даде ход, има за цел да се изяснят фактите, да се получи информация за ситуацията в по-голяма дълбочина и да се започне диалог с полските власти – с оглед “да се предотврати ситуация, в която върховенството на закона може да бъде поставено под въпрос”, според изявлението на заместник-председателя Тимерманс.

Комисията смята, че “върховенството на закона изисква зачитане на свободата на изразяване и основните права и обратно, не може да има такива без върховенство на закона”.

За пореден път и до нас достига предупреждението на ЕК, че

основните права са ефективни само ако се гарантират от съда: свободата на изразяване изисква уважение към правилата.

Писмото на г-н Тимерманс – трето поред – с което се слага формално начало на диалога по новата рамка за защита на върховенството на закона, също подчертава, че демокрацията е ефективна, ако съдът може да гарантира свободата на изразяване.

Как по-ясно да бъде казано: ако изготвянето на правилата се контролира от частни интереси, а не от принципи и ценности, ако съдът – трети в спора между двама – е под контрола или влиянието на страна по спора или по други причини не е безпристрастен – това означава липса на ясни и еднакви за всички правила на играта, а какви свободни медии може да има в такива условия?

От Полша се очаква да отговори на поставените въпроси до средата на март (2 месеца) – начало на известната тристъпкова процедура на механизма, преди да се обсъжда прилагането на чл.7 ДЕС. В медиите се обсъждат и вероятността, и възможността за прилагане на различните хипотези на чл.7 ДЕС – а заглавията почти задължително включват оценката “безпрецедентно”.

И състоянието на българските медии е доказателство за връзката, подчертана от г-н Тимерманс, между свободата и върховенството на закона: блокираната съдебна реформа; непрозрачните решения – включително за цифровия преход – и тишината относно прилагането на решението на Съда на ЕС 376/13; необезпокояваната концентрация на медийна и комуникационна мощ у този-чието-име-управляващите-не-споменават, включително върху наследството на КТБ; слуховете за мистериозни медийни законопроекти – които понякога се оказват верни – като този за закриването на Фонд Радио и телевизия; тъжните поръчкови топ-имена, които направиха пореден пирует покрай сюжета Доган – Местан; интересите на Малофеев, православието и пропагандата от изток – и това описание може да продължава.

В такъв контекст – и когато Европа се вълнува от защитата на ценностите на европейската демокрация – вчера премиерът Борисов коментира свободата на медиите:

В България медиите са зависими, но не от правителството.

Медиите зависят от олигарсите, големия бизнес, е казал премиерът.

Много повече. ПР-те на олигарсите пишеха и заданията на обществените поръчки – нямаме гаранции, че тази практика не продължава. От олигарсите идват ключови законопроекти. Делата в съдилищата с уж системата на случайното разпределение се разпределяха неслучайно в интерес на олигарсите. Ако олигарсите имат футболно хоби – може държавата да им помогне, а и те да помогнат – като станат членове на Обществения съвет на някоя обществена медия. А ако нямат футболно хоби, но са придобили БТК – още по-добре – могат да станат спонсори и на два футболни клуба, няма емоционални ограничения (Левски и Лудогорец).

Така настояването на Европа за върховенство на закона тихо угасва в територията на върховенството на олигарсите.

А както казва Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд:

Като председател на върховна институция видях как бяха бламирани ключови промени в конституцията и беше мой дълг да говоря. Мълчанието те прави съучастник в това, с което не си съгласен.

Nov 19 2015

Leave a comment

BG Law Making, BG Media, Media Law

Поредният ЗИД ЗРТ – в парламента

Изглеждаше, че законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията няма необходимите качества да бъде одобрен от Министерския съвет – но беше. След което беше внесен в Народното събрание, разпределен в комисия и дори гледан на първо четене вчера, 17 ноември 2015 г.

Предмет на изменителния закон: финансирането. Предвиждат се промени в терминологията – субсидия се заменя с трансфери от бюджета – и разпоредби от Глава пета (Финансиране) се отменят, включително заличава се Фонд Радио и телевизия.

Операцията е представяна като операция тип отстраняване на сухи клони, но не е точно така или най-малкото сухите клони не са точно тези.

По време на първото четене Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, е заела позиция, която може да бъде подкрепена изцяло: Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медия и модела й на финансиране.

След обсъждане медийната комисия е отложила гласуването на законопроекта.

Още по темата: аудио, 13 ноември 2015, водеща Таня Величкова, сутрешен блок на БНР

Tagged ЗИД ЗРТ