Category Archives: BG Media

БНР: коя половина от кой ефир

Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните  – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:

  • да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
  • да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.

Сега ръководството на БНР подготвя РРС Кърджали.

Двете задачи  са рутинни за едно обществено радио:

  • програмната:  радиото да анализира информационните потребности  на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
  • техническата:  съдържанието освен да се произвежда, трябва и  да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите.  Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време.  Отделно от това има и подкасти онлайн,  те не обхващат винаги цялото съдържание, а  части, предавания или фрагменти. Така или иначе  въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората)   е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и  достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза –   обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.

Спирането на средновълнов предавател не е нито само технически, нито само финансов въпрос. Изглежда  просто: критерий е достъпът  до информация. Като всеки преход – ако  се преминава към УКВ –  и този преход  изисква грижа – иначе достъпът до информация прераства от технически въпрос в политически.

 Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:

първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.

В случая данни за такова проучване няма.  Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР  е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.

Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –

  • версия 1:  на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали  “да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио”.
  • версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за  Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
  • версия 3: “Половината от ефира ще е с предавания на турски език”, казват още от БНР. Коя половина  от кой точно ефир, остава да се разбере.

Така към проблема, свързан с липсата на проучване, се прибавя и втори проблем: небрежното и мъгляво комуникиране по темата какво ще прави БНР в Кърджали и защо. Липсата на мотиви и прозрачност по отношение на програмната концепция, обърканата информация  в контекста на наближаващите местни избори, смесването на съдържателни и технически въпроси поставиха отново БНР в центъра на вниманието.

Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС  чрез неадекватни ходове  в една безкрайно чувствителна област. 

По отношение на турския език:

от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България  – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания  и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.

Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични,  смисълът им е да достигат до хората  – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.

За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ  се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията  във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно  тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.

*

Доброто управление превръща  проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.

РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране,  критериите за съкращенията на разходите за персонала,  стрийминга и т.н.

Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.

Tagged

Има ли нужда БНР от посредници до аудиторията си

Вече стана дума за петте програми, които се появиха на сайта на БНР с марката Digital radio. Въпросът е какъв е интересът на българското обществено радио  да плати за програми с търговска марка Digital radio, за да ги включи в програмите на сайта си. Защо едно обществено радио с 1450 души, музикални състави от най-висок клас и златен фонд  плаща на външно търговско дружество за тези пет музикални програми Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.

Вече стана дума за това, че общественото радио има уникални функции и уникална мисия и не всичко, което някой   предлага да се качи на сайта на БНР, е допустимо и законно да се финансира с публичен ресурс. Според журналисти на заседанието на СЕМ в четвъртък генералният директор на БНР попитал къде пише – ако наистина е възникнал  такъв въпрос – ето тук : Съобщение на ЕК, основано на договорите и практиката на Съда на ЕС.

Вече стана дума за това, че БНР носи редакционна отговорност и трябва да има пълен контрол върху съдържанието, достъпно чрез сайта му.

Вече стана дума, че не се обсъжда технически въпрос – един плейър, едни стриймове – а програмна политика (5 от обявените 22 програми на общественото радио, според съобщението на сайта на БНР). От което следва, че не може решения от подобен тип да се вземат неизвестно на какви нива или еднолично.

Но сега за друго. Радиото получава публичен ресурс,  за да информира, но също и да се  развива като основен български културен институт. За какво плаща БНР на частно дружество: за стрийминг и за търговска марка, казва Мартин Захариев (Клубът на журналистите, БНР, водещ Ирен Филева).

Какво се оказва:   БНР, основен български културен институт,  става  един от клиентите на частно дружество и марката на това дружество се появява върху музикалните програми на сайта на  общественото радио.  Какъв е общественият интерес  да се сключва договор, по силата  на който на изхода на БНР (ако предположим, че правата за стрийминг на произведенията са на БНР – което е отделен въпрос, подлежащ на проверка)  се появява посредник към аудиторията?

Наистина ли няма кой в БНР да се занимае със стриймването, та да се налага да се възлага на колеги – директори/бивши директори/собственици на радиа от частния сектор? Наистина ли? След опита от Бинар? И не, не е убедителна тезата за цената, когато говорим за цифровото бъдеще на радиото.

Наистина ли тези програми вече се предлагат на телекоми и на всеки, който ги желае, срещу заплащане,  под марката на частно дружество? Наистина ли?  Офертите са на пазара  –  в каталозите на телекомите. Това казват и  прессъобщенията на частното дружество – партньор на БНР:

Каталог на Виваком, 2015:

digital radio  vivacom 2015

digital radio mtel 2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мтел предлага “иновативното радио” срещу  1.20 лв месечно.

Въпросът е принципен.  Да се коментират имена, лица, кой за избирането на кого като какъв е гласувал като депутат,  кой идва от частния сектор и  кой какво общо има с какво – има смисъл, но е друга тема.

*

 

Съветът за електронни медии на две заседания се занимава с петте програми.

На сайта на СЕМ е публикувано Решение, в което Съветът  указва на БНР

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

За звученето и неговото координиране

Правото на изразяване на мнение е защитено от конституцията, медиите са четвърта власт, журналистиката имат право на свободно изразяване, в допълнение българското законодателство предвижда и клауза на съвестта.

Мотивирани ли са журналистите да работят за правото на информация на аудиторията, да разработват сериозни теми, да разкриват нарушения: ето някои предположения на базата на публикации в  медиите и социалните мрежи в последните дни:

1. Отзивчивата прокуратура

Как прокуратурата чете вестници: факти, систематизирани от Росен Босев. Подборката е дълга, но въпреки това непълна –  липсва например светкавичното сезиране по сигнал на кметицата на Казанлък, с която прокуратурата работи добре –  и озадачаващото прилагане на чл.326 НК. Известни са случаи – някои са посочени в публикацията –  в които прокуратурата разпорежда проверка, насочена срещу авторите на публикацията, която има за цел да установи източниците им  – има и нееднаква практика по снемане на показанията от журналиста при самосезиране.

2. Деликатният премиер

Я елате, пиленца, при батко:   записи, показващи отдавна  известното отношение на премиера към вестник Сега: “Аз искам много внимателно и с голяма молба към вас, особено към тези медии бухалки на газовите посредници, които по стотици милиони на година взимаха като посредници от газа, които много услужливо техните вестници стоят така в сутрешните блокове, че да се виждат най-много… Какво от реформата сме орязали? […] Цяла сутрин слушах точно обратното. В медиите-бухалки на газовите посредници, които стотици милиони изгубиха на година вследствие на моите действия, се манипулира общественото мнение.”

И по-нататък към репортерка: “Съседът ми там има едни пуйки и като им кажеш така, и те точно по същия начин звучат. Кажете сега пак, не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, а просто така – прлю-рлю-рлю-лю”.

3. Стриктният към правилата директор на обществена медия

bnr zapoved fileva Както се вижда в социалните мрежи, водещата на предаването Клубът на журналистите в БНР получава искане за писмени обяснения, защото е създала предпоставки за некоординираност в звученето.

Поставени са въпроси за договор с частно дружество, какво точно го налага  и на базата на какъв анализ и каква процедура БНР дава достъп до чужди програми на сайта на общественото радио.  Ако говорим за координиране в звученето – това изглежда да са  уместни въпроси.

Наскоро програмният директор в същото обществено радио трябваше  да представи диплома по Публична администрация. Дали отстраняването му координира звученето, знае само ръководството.

4. Мултиплексите все пак

И като говорим за свобода в цифровото време:  кой е собственик на БТК и на предприятията, които имат засега разрешения за цифрово наземно разпространение на програми.  Пиер Луврие твърди, че вече не е. Той и не поиска разрешение от КЗК.

5. Контролът върху вестниците

zaemi

Тук се налагат допълнения,  по  всеки ред на схемата има промени (30 юли):

– промени в   Преса   –  вместо Тошо Тошев и Валери Запрянов –  Интегрирани пътни системи –  тук веригата е дълга (Медиапул: регистрираното в Сърбия “Ботса” ДОО, “Юлинор” ЕООД,  “Евробилд Проект” ЕООД) и води до Симеон Лозанов Симов, известен като подставено лице на Бисер Лазов, защитен свидетел по КТБ от лагера на Пеевски. И дори Преса спира да излиза.

– промени в  собствеността на Труд: ще играе ли пенсионерката Райна Иванова Велинова сериозна роля на медийния пазар? През юли в медиите е изнесена информация, основана на публични регистри, че на Райна Велинова са прехвърлени  Таргет Медиа и Делта Нюз  – дружества на Петьо Блъсков – син;

– Славка Бозукова чрез ново дружество Пи комюникейшън ще олицетворява вторите 50 на сто от Интермедия, издател  на Блиц и Шоу – първите 50 на сто вече са в ГМ Прес (в. Стандарт).  Новата директорка  Мастагаркова идва от ПИК. Началото на историята тук е от 2009.

6.  ТВ7,  смяна на собствениците, голямата картина изток – запад, нови официози

ТВ:  острие в хибридната война:   предупреждението на Илиан Василев.  Това е нов момент в родния телевизионен пейзаж,  макар че вече имаме впечатления от известната Алфа ТВ.  Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили, се очаква да е свързан с управлението на телевизията ТВ7.

От друга страна, интересно е да се следи как Канал 3 встъпва във функциите на ТВ7 от времето на Бареков, Може да се чуе същата линия на коментари, същия  погром върху хора  – с етикети (нищожество и пр.)  и същият апломб на  хора  от властта, които  легитимират този стил с участието си.

*

Индексите за свободата на изразяване за 2015  се изготвят на базата на факти като тези –  и  фактите са важни, а не индексите – които само регистрират отрицателната тенденция.

Програмите на БНР: ново пет

Сайтът на БНР се развива. Появи се BNR Player – на адрес  http://player.bnr.bg/ – място за достъп до програмите на Българското национално радио, общественото радио на България.

Общественото радио трябва да се слуша от всяка точка, чрез различни крайни устройства, огромното богатство  от  съдържание, с което БНР разполага, да е   достъпно, разположено по удобен за аудиторията начин, като информационните технологии помагат за бързото развитие на радиото като медия.  Дали технически не е добре всяка програма да продължава да остава достъпна от сайта и извън BNR Player е въпрос, по който има различни мнения, но така или иначе BNR Player е точка за достъп до програмите на Българското национално радио.

Колко обаче са те?

В съобщение на сайта на БНР се казва, че “BNR Player  стартира с 22 програми:    двете национални програми на обществената медия “Хоризонт” и “Христо Ботев”, както и осемте регионални – София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен. Потребителите могат да избират от единайсетте езика на Радио България.” Това са известните програми, формиращи облика на Българското национално радио през годините.

Какво  се случва с музиката на Българското национално радио, четем нататък съобщението: “Музикалните канали в платформата са единайсет – Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика, Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.”

Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика  обединяват съдържание под редакционната отговорност на Радио Бинар – БНР, един от новите проекти на общественото радио.

Но какво представляват

програмите Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop?

От сайта на регулатора става ясно, че

1. Това е услуга, предлагана от частно търговско дружество  – Уеб радио и ТВ ООД.

2.  “Диджитъл радио”/ Digital Radio/ е  достъпна през мобилни устройства (телефони 3G и таблети), интернет (през уебсайт http://www.digitalradio.bg), IPTV. Услугата съдържа 6 (шест) канала   – Digital Radio Rock, Digital Radio Pop, Digital Radio Pop Folk, Digital Radio DJ, digital Radio Hip Hop, Digital Radio Free, които са достъпни след индивидуална заявка от потребителя в избран от него момент и срещу заплащане

3.  Съдружници в търговското дружество според сайта на регулатора са “Ен Ер Джи – Нова Радио Генерация” ЕООД, Константин Вълков и Мартин Захариев  (*по-късно юридическото лице прехвърля дяловете си на Константин Вълков, но това не е отразено на сайта на регулатора).

  • Константин Вълков е програмен директор на Дарик
  • Мартин Захариев в момента е консултант на две парламентарни комисии, екс-депутат, продуцент.

Българското национално радио – в което работят 1450 души – е сключило договор, както се установи от разговор по БНР с Мартин Захариев, по силата на който изглежда е придобило права да разпространява съдържанието на петте от шесте програми (канала) , предлагани от горното дружество (без  Digital Radio Pop Folk).

Въпросите

са много. Наистина ли се налага от сайта на общественото радио да се  осигурява достъп до   програми на частно търговско дружество?  Каква е обосновката, как е направен изборът? Защо да има хип-хоп, а да няма поп- фолк? Защо точно такива програми са необходими на аудиторията?   Как точно е разрешено програмите на общественото радио да се превърнат в 22? През каква процедура на одобрение в БНР е минал процесът?

И още:

известен ли е регулаторът за тези нови програми

защо външно търговско дружество осигурява услугата, няма ли собствен капацитет БНР

кой осъществява контрол върху съдържанието предвид редакционната отговорност на БНР за съдържанието в нейните услуги

как се отнасят петте програми към мисията на БНР

при положение, че в радиото работят 1450 души,  поддържат се собствени състави, има собствен Златен фонд, има и музикална продукция – това ли са програмите, които трябва да се предлагат от сайта на общественото радио на България

кой печели – и не, не е слушателят,  подобни канали той може да  намери другаде

и накрая,  няма ли известен проблем в избора на търговски партньор предвид състава на съдружниците – и как е избран този доставчик

 Във вторник

СЕМ ще разглежда отчета на ръководството на БНР.

Не е ли време общественото радио да се поеме от ръководство, което разбира какво е обществено радио.

Вместо да осигури разпространение и популярност за безценното си съдържание, това ръководство посредничи на частни търговски дружества да достигат до аудиторията на общественото радио.

В  сряда

В особена посока тръгва разговорът за тези програми.  Имало нужда от плейър.  Естествено, никой не  спори. БНР не плащало толкова много.

Разговорът е  за принципи, стандарти, идея за възможно и невъзможно. Възможното поведение на ръководството на общественото радио:  въвеждат се нови програми,  допустимо ли е  – и на основата на каква преценка – да се плати  на частно дружество, за да се популяризира  търговската му марка на сайта на общественото радио -при това  когато всичко е изпълнимо от собствения персонал на БНР?

Основният въпрос в обсъжданата ситуация не е в това  дали БНР плаща малко или много.

Ако всичко се продаваше и купуваше  – и основният въпрос  беше просто  колко – в такъв случай виж следващия постинг.

Медийни законопроекти: какво предлага БСП

На дневен ред са три медийни законопроекта – за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Първият е с вносители Полина Карастоянова и др. Институционален. 554-01-123

Вторият е с вносители Стефан Данаилов, Янаки Стоилов и депутати от БСП. 554-01-132

Третият  не е внесен по предвидения ред – само се знае, че работна група в Министерството на културата се занимава с финансирането на обществените медии. Не е ясно в каква дълбочина на въпроса   групата има мандат да навлезе, но вариантите са два – или технически съгласувания и “отстраняване на сухи клони”, както казва ЕК, или проект по същество – мисия, принцип, източници, прозрачност и отчетност,  контрол ex ante u ex post – както си е редно. За този проект – толкова.

Проектът на Полина Карастоянова

отразява  разговора за обновяването на регулатора. Проектът съдържа една разпоредба – правилото, че указът на Президента и решението на НС при обновяването на двете квоти, се заличава.

През 2010 г. ГЕРБ се занима с регулаторите – след като Тройната коалиция беше минала през законите да формира нови състави (КРС – три дни преди парламентарните избори). Тогава ЗРТ е изменен по особена формула. Квотата на президента се обновява през три години, а квотата на парламента – през две. Защо стъпката е различна и защо квотата на парламента не се обновява също през три години, остава неясно.

Досега стъпката на обновяване за двете квоти беше с еднаква продължителност и  нямаше проблем мандатите на  новите членове от двете квоти да влизат в сила едновременно.

Занапред началото на мандатите от двете квоти няма да е съгласувано.

Проектът на БСП

е по-интересен. Той очертава областта на вълненията на БСП за общото благо в регулирания от ЗРТ предмет. Те са в седем области:

1. Принципи на радио- и телевизионната дейност.  Предлаганото изменение в чл. 17 е (основно) в интерес на доставчиците. То либерализира ограниченията в т.нар. тъмно време.

2. Квота за продукциите, създадени от независими продуценти. Предлаганото изменение в чл.19а.2 е (основно) в интерес на продуцентите и цели да промени баланса с доставчиците, които ще са длъжни да включват нови произведения до три години от създаването им.

3. Съвет за електронни медии. Променя се профилът на кандидатите – според БСП, изменение в чл. 25,  вече не са нужни членове на СЕМ с опит в електронните съобщения и икономиката, а само в журналистиката и правото. Те могат да бъдат и консултанти на регулираните доставчици – предлага се да отпадне правната пречка. Предлаганото изменение е в интерес на все по-пълното размиване между бизнеса и регулацията, както и в интерес на предполагаемите консултанти (и не мисля, че става дума за Пеевски).

4. Фонд Радио и телевизия. По някакви причини се заличава споменаването му.

5. Сила на звука. Предлага се на законово ниво принцип, който в момента е въведен на регулаторно ниво.

6. Правомощия на СЕМ в областта на авторското право – заличават се. В мотивите се казва, че СЕМ няма капацитет по въпроса.

7. Седмата голяма тема е рекламата. Тя заслужава отделно и специално внимание. Предложенията са в интерес на рекламния сектор.

Продуценти, реклама, право, консултанти,  СЕМ – това вълнува лявата БСП спешно.  В каква посока ще се развие този интерес – предстои да видим.

Междувременно

в последния час

на сайта на НС  се е появил нов ЗИД на ЗРТ от депутати от  БСП, 554-01-136

Новият законопроект на БСП

показва известно развитие: две от темите са отпаднали (4 и 6), а 2 и 3 са преработени.

Степента на откровеност е намаляла. Уважаемите депутати няма да настояват новите членове на СЕМ да са експерти само от областта на журналистиката и правото и няма да посягат на правната пречка за консултантите, само намаляват срока на ограничението след изтичане на мандата.  Днес се иска кандидатите за член на СЕМ да нямат друго гражданство, както и опитът им да бъде поне пет години.

Но пък исканията в интерес на продуцентите са се видоизменили: вече не става дума за включване в програмите, а за достатъчно средства за нови български произведения, които се разпространяват не по-късно от пет години от създаването им.

СЕМ ще продължава да се радва на правомощия в областта на авторското право.

Фонд Радио и телевизия не се заличава. Засега.

И рекламата все така е важна за БСП – и днес, поради което  съвкупността от предложения относно рекламата ще е предмет на отделно разглеждане.

*

От вносителите – депутатката Марияна Бояджиева пред БНР, първите 17 минути. Разказва какво тя мисли, че е внесла – или може би какво би искала хората да мислят, че е внесла.

Tagged

Няма свободни медии без върховенство на закона

Няма свободни медии без върховенство на закона.

В същото време свободните медии са и опора на правовата държава. За съжаление в момента има  серия не-медии, които са организирани срещу министъра Христо Иванов и посланията на реформата. Вижда се кой ги  финансира, особено след разпадането на тандема Цветан Василев – Пеевски.

Никакви европейски стандарти за медии не действат както трябва в държавата на фиктивните собственици и политико-медийните магнати. И един цифров преход не организираха както трябва по безпристрастни и недискриминационни условия. Външната правна рамка не е достатъчна, трябва прилагане. Затова подкрепата за върховенство на закона ще даде шанс на свободата  на медиите.

Ако не сте забелязали, лица  на критици на статуквото  са разлепени из София. Същите послания са в не-медиите.

Подкрепа за правосъдния министър,  реформа на правосъдната система и оставка на главния прокурор:

14 юли, вторник, 18.30, Съдебна палата

БНТ, БНР, БТК: какво декодираме с декодерите

Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС заличи за много хора границата между вероятното и невероятното. Много хора си казаха “Не, абсурд, изключено” – но съобщението се оказа вярно, дори Валерия Велева успя да вземе интервю от Пеевски като шеф.

Затова когато се чуе, че БНТ и БНР ще се сливат в едно търговско дружество, което придобива мултиплекс, и за достоверност се добавя  – защото   така искала  Европейската комисия – човек вече не смее да каже “Не, абсурд, изключено” – да не би Валерия Велева да е успяла вече да вземе интервю от придобития от новото търговско дружество мултиплекс.

В  кредитираните от КТБ медии (24 часа) се твърди, че според Полина Карастоянова ще се обсъжда евентуално създаване на голям медиен холдинг между БНТ и БНР по европейски модел. Европейски модел няма и не може да има, структурата на обществените медии е некоординирана зона и не се урежда от правото на ЕС.

Други становища по темата са изразени в  стенограма от  заседание на медийната комисия    от юни 2015.

Не Европейската комисия,  а съветник на две парламентарни комисии – Мартин Захариев,  десен продуцент, ляв екс-депутат и независим експерт – поставя въпрос за търговско дружество и  придобиване на Фърст Диджитал – “като в повечето западноевропейски държави”.  При това според него “има две много важни нови обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени : осъдителната присъда на Европейския съд, която е факт за съжаление, за пороци при провеждане на конкурсите за мултиплексите, и  разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за придобиването от БТК АД на мултиплексите”.

Какво следва от факта, че БТК придобива мултиплексите – и защо зрителят трябва да прави разлика между  БТК и компаниите с разрешения досега –  и какво има предвид Мартин Захариев  – е интересно   – защото   в решението на КЗК № АКТ-467-03.06.2015 по въпроса  за собствеността и на бивши,  и на бъдещи собственици  има (……)*.  Впрочем  ние си знаем, че цифровият преход е у (……)*.

Веселин Божков, несменяем шеф на КРС от 2007, акцентира върху факта, че сметката на носителите на разрешения не излиза. Причината:  “Няма бизнес кейс телевизиите да качват програми.” Няма – защото моделът не е мислен да е добър за телевизиите, а да е добър за преноса.

Доста спорове се водиха през 2008 г. кое трябва да е водещо при разрешенията за цифров пренос: съдържанието или преносът. В последна сметка властта – т.е. съветниците и правителството на Станишев – и съответно изменението на ЗЕС за цифровия преход – прие да е   водещ преносът, и при това положение  (……)*  реши да си осигури контрол върху преноса –    а пък телевизиите ще плащат.

Грешна сметка. От тази грешна сметка тръгнаха бедите.

Веселин Божков  сега констатира: “Съжалявам да го кажа, ние се намираме не на опашката на Европа, за съжаление се намираме на опашката и на някои развиващи се страни.” Но депутатът Иван Иванов (ДСБ) казва още през 2009 г. за ръководения от Божков орган : “КРС сам си пише правилата, по които ще дава разрешителни за честоти и сам ще си ги прилага. КРС нарушава стандарта за прозрачен и недискриминационен начин на даване на честотите”.  Правилата на КРС за раздаването на аналоговите честоти по обем реклама са в основата на телевизионния проект на Ирена Кръстева, вкл. чрез оборотните честоти през ББТ към ТВ7. С такива правила пътят е към опашката на опашката.

Пред БНР заместник-министър Валери Борисов оцени цифровия преход като успешен, защото аналоговият сигнал бил спрян, а хората били подпомогнати с декодери.  Нищо по-лесно от това да спреш. Въпросът е какво върви, не какво спира – и какво точно  декодираме с декодерите.

С днешна дата за отбелязване е поне следното:

1. В официалните формати на вземане на решения – Парламент (според заместник-председателя Иван Иванов), правителство (заместник-министър Валери Борисов)  – не се обсъжда сливане на БНТ и БНР. Още по-малко може да се твърди, че има правна основа в ЕС за общ европейски модел.

  • Следствие 1. Обсъждане на евентуален медиен холдинг  (идея на председателката на медийната комисия)  може да се проведе в контекста на  оценка и анализ на възможните пътища за развитие на обществените електронни медии в цифровото време.
  • Следствие 2. За да няма разнообразни тълкувания, вж стенограмата от последното заседание на парламентарната медийна комисия   на сайта на парламента –  [стенограма].

2. Председателят на СЕМ Георги Лозанов защити пред БНР  нов подход към обществените медии, произтичащ от конвергенцията на услуги и изискването за плурализъм. Според него сега БНР и БНТ работят като соцпредприятия, а трябва отделните програми и  онлайн услугите да имат хоризонтална управленска структура, което ще доведе до демократизиране на медийната среда и диверсифициране на центровете на власт в обществените медии, като заедно с това се засилят гаранциите за ненамеса на административното ръководство в редакционната дейност. Тази идея не е идея за административна шапка или механично сливане на техническите служби и администрацията, а ще доведе до засилване на плурализма и ще намали възможностите за редакционен контрол.

Диверсифициране на центровете на власт  и контрол винаги е отлична идея,  но дали в наши условия този подход (предвид и изискването за ясна редакционна отговорност по директива) няма да бъде подменен с  двойник “административна шапка”    е открит въпрос.

3. Решението по дело С-376/13 на Съда на ЕС   е за установяване на неизпълнение на задължения от държава  съгласно член 258 от ДФЕС. Ако Съдът на ЕС бъде сезиран  за неизпълнение на това решение  (член 260, параграф 2 от ДФЕС), Комисията може да предложи какви санкции да бъдат наложени, а Съдът взема решение по тях. Стремежът на България очевидно ще бъде това да не се допуска.

4. За целта правителството било  консултирало с ЕК подход към изпълнението на съдебното решение и според заместник-министър Борисов е изяснено, че в най-кратък срок трябва да се проведе обществена консултация, като са изпратени за консултация и евентуални въпроси.

  • Следствие 1. Между въпросите за консултация е и въпрос за  придобиване от страна на БНТ на т.нар. обществен мултиплекс (права върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър – за наземно разпространение на програми).  Това е опция, по която тепърва ще се работи и ще се анализират ефектите от подобна стъпка.
  • Следствие 2. Според заместник-министъра съдебното решение по дело С-376/13 се отнася само до търговските мултиплекси и не засяга обществения мултиплекс. Тази негова теза не изглежда да се подкрепя от решението,  не е ясно откъде следва такова разграничаване.
  • Следствие 3. Във връзка с предстоящата консултация правителството ще е добре да публикува стандарти за провеждане на обществени консултации както по законопроекти (защото може да има и законодателни предложения), така и по други мерки (ако за тях няма установени стандарти).  Вярно е, че ЗНА предвижда обществени консултации,  но на портала за целта се публикуват  проектоактове, не и консултационни документи, така е и на сайта на КРС.   Ще си позволя да сложа връзка към консултационния документ за въвеждането на медийната директива (2009) – втори въпрос е, че парламентът тогава  прие  разпоредби  въпреки изводите от консултацията – което поставя въпроса дали консултациите не са само за имитиране на дейност. Ето и образец от ЕК – обществена консултация по новата ревизия на медийната директива.  В допълнение Юлиана Николова обръща внимание върху факта, че проекти се внасят  преди изтичане на срока на обявената обществена консултация.

5. Идеи за обществена медия, регистрирана като търговско дружество, както и пряко финансиране на преноса от бюджета, са част от разговора за финансирането на обществените медии в ЕС.  Основен фактор тук е правната рамка на конкурентното право, в частност за държавната помощ, защото – както подчерта и заместник-председателят на НС Иван Иванов пред БНР –  финансирането на обществените медии в ЕС е строго регламентирано и се обуславя от обществената им функция.

  • Следствие 1. Разговорът за финансирането нито може да се води между другото, нито отделно, нито да предхожда   разговора за обхвата на обществената функция (мисия). Ако Министерството на културата е създало работна група за Фонд Радио и телевизия, вероятно анализът вече върви на широк фронт.
  • Следствие 2. В хипотезата  придобиване на обществения мултиплекс от БНТ  би трябвало да има отговор на въпроса ще има ли обществено финансиране за толкова програми, колкото са нужни за ефективно използване на мултиплекса само от обществените медии – или, алтернативно,  съответства ли на конкурентното право идеята БНТ да действа като търговец по отношение на програми на други медии.

Стана дълъг текст, но накратко:   какво ще декодираме с декодерите  ще може  да каже онзи   зад  скобите (……)*.  

По темата – едно предаване на общественото радио: Ирен Филева и интервютата с г-н Иванов (НС), г-н Борисов (МТИТС) и доц. Лозанов (СЕМ)

*

Update.

(…..)* е Цветан Василев чрез КТБ, обществената тайна се потвърди от самия Цветан Василев  – и обяснението (от Сърбия  в интервю) е следното:

всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти.

А защо сметката на Цветан Василев се оказа грешна е подробно обяснено тук:

На теория цифровизацията трябваше да вкара в абсолютно всеки дом в България висококачествена телевизия и радио чрез преминаването от аналогов към дигитален сигнал. Само че докато траеше цялата сага по структурирането на план за цифровизцията, а след това и за овладяването на мултиплексите, на практика пазарът на доставка на радио и тв сигнал до такава степен се разви, че обезсмисли дигитализацията. Нароиха се десетки доставчици на телевизия и радио по кабел и сателит като “Булсатком” и blizoo. Мобилните оператори също започнаха да предлагат пакетни услуги с интернет и телевизия към телефонията си. Всичко това вдигна качеството на услугата и значително свали цената й за обикновения потребител. Телевизиите имаха избор през кой оператор да пуснат съдържанието си и да избират на кого да платят за “преноса” му. Така задължението must carry* (задължен да разпространи) на мултиплексите просто нямаше как да прави пари без да има реципрочно задължения must offer all** (задължен да предложи всичко за празпространение). Така КТБ си остана с едни антени-тежести, които в крайна сметка през есента на 2014 г. и началото на 2015 г. си се върнаха обратно в изходна позиция, т.е. в БТК.

Впрочем идеи за must offer витаеха доста упорито из заинтересуваните кръгове, дори в групата по цифровизацията. Но това щеше да е толкова грубо ограничение, че не се стигна до официално формулиране на предложение.

БНР: “тези данни ни карат да не губим повече време”: най-добре

Колкото и малки да са стъпките, обещани от Радослав Янкулов в  концепцията   му, озаглавена Малки стъпки към големи промени, месеци преди края на мандата  има обещаване на стъпки, противопоставяне на хората в радиото   и намаляваща аудитория.   

Анализите и оптимизирането се обещават трета година:

  •  Ръководството още през май 2013 г. поема ангажимент за функционален анализ  на звената, взаимодействията им и връзката дейности – финансиране, за да се извърши оптимизиране на структурите, позициите и длъжностните характеристики на заетите в БНР.

Времето минава, Иво Тодоров е програмен директор, Васил Чобанов е шеф на Хоризонт. Появява се идеята за олекотяване на програмите, “много се говори по това радио”, предаването на Катя Лещанска изчезва и не го възстановяват, Деконструкция е подпряна с Конструкция, а Васил Чобанов престава да е шеф на Хоризонт.

  • През 2015 г.  анализи и оптимизиране продължават да липсват – няма и атестиране, няма и основа за намаляването на разходите за персонала. Ръководството поема ангажимент: независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес по отношение необходимост, заетост, натовареност – оптимизиране на структурите на БНР –  система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.

Времето минава, хората в радиото са разделени на протестиращи и контрапротестиращи, напрежения има и между програмите;  според ръководството вината е  на журналистите  – и те се сочат като виновни публично:  защото имало високи   хонорари – сякаш разпределението е метеорологично явление, а не е извършвано по време на мандата на същото това ръководство.

  • На 29 юни 2015 г. на  сайта на радиото се появява поредното съобщение за намерения – ще бъдат прецизирани правилата и критериите, по които се определят и изплащат хонорарите в БНР; продължаваме активно да работим за въвеждане на механизми за атестация на служителите и обвързването на резултатите от атестирането с разпределянето на средствата за възнаграждения, както и с кариерното израстване и развитие на работещите в БНР;  ще трябва да се свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите, които ще участват в Програмния съвет на БНР;  ще е ясна и по-ефективната система за реализиране на проекта „Евранет плюс“;   ще бъдат разработени в краткосрочен план и стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР.

Констатациите са тревожни:  “за последните месеци БНР отстъпва на други две радиостанции в ефира. Пазарният дял на програма „Хоризонт“ е намалял със 7%, два пъти е спаднал средния рейтинг, а 3% по-малко са слушателите – от 14% през януари на 11,2% през април.  Тези данни ни карат да не губим повече време и да вземем съответните мерки, както по отношение на програмите, така и за да оптимизираме дейността на Програмна дирекция “, казва  директорът Янкулов.

Според ръководството  не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията, няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на „Хоризонт”, „Хр. Ботев”, „Радио България“, както и ясно изразени, и програмно мотивирани „летни схеми” в ефирните програми, налице е и слабо популяризиране на резултатите от социологическите изследвания, както  и ефективното им използване за подобряване на програмното звучене на медията.

Няма съмнение, че съобщението от 29 юни 2015 е вид  самооценка. Ръководството признава кризата и регистрира опит  да се освободи от отговорност с едно отстраняване на програмен директор  “по взаимно съгласие” и назначаване на негово място на магистър по Публична администрация.

Негативната самооценка и негативната оценка на аудиторията променят ситуацията наистина: “тези данни ни карат да не губим повече време”, казва ръководството. Най-добре, стига толкова.

Навигатор за медийната свобода

За оценяване на степента на медийна свобода и тенденциите се използват много и различни индекси, трудно е всички те да бъдат следени паралелно и в сравнителен план.

За част от тях  Дойче веле предлага навигатор. Вероятно по-нататък могат да бъдат добавени и други индекси.

За БНР, хората и демокрацията

Задачата за намаляване с десет на сто разходите за персонала е по-трудно решима там, където не са създадени  предпоставки за диференцирана оценка.

В Българското национално радио търсенето на решение генерира и нов  проблем, който нито е обективен, нито е задължителен:  противопоставяне  на хората.

В  писмо на Управителния съвет на БНР до парламентарната медийна  комисия  се говори за диалог, но писмото допълнително задълбочава проблема. Твърдението на ръководството, че имало  фрапантни примери на разпределение на хонорари (ако се твърди фрапантност, във всеки случай тя е  невъзможна без одобрението/съгласието на същото това ръководство) прилича на  акт на дискредитиране на част от работещите в радиото.

Управителният съвет заявява още: “Независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес ще бъде извършен в отделните звена на БНР по отношение необходимост, заетост, натовареност. На базата на резултатите от този одит ще бъде извършено оптимизиране на структурите на БНР. От следващия месец се въвежда система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.”

По отношение на намеренията може да се отбележи, че:

  • намеренията се обявяват две години след началото на мандата;
  • ще се възлага анализ по отношение на необходимост:  но преди това ще трябва да се дефинира необходимостта;
  • нещо повече –  трябва  визия за общественото радио в цифровото време на базата на възприетите международни стандарти, за да се говори отговорно (обратното на безотговорно) какво общественото радио е и какво трябва да бъде;
  • в по-сложни ситуации експертизата е важна, за да могат промените да стъпят на здрава основа –  но резултатите от анализа са   само основа –  за управленски действия, отговорността остава в управленския екип;
  • атестиране и  оптимизиране са крайно затруднени в атмосфера на недоверие и нарушен диалог, ако хората   са стресирани, огорчени, противопоставени и предадени  на атаката на медии-които-живеят-от-скандали.

Разбира се, намаляването с десет  на сто на разходите за персонала е само една задача. Разговорът за ситуацията в БНР вече не е за задачата, а за капацитета да се  решават  задачи. Затова и проблемът не е синдикален, както се чу през седмицата от парламентарната медийна комисия,  а управленски.

Председателят на СЕМ направи опит да  катализира търсенето на изход от ситуацията, като даде едномесечен срок на БНР – “след който ще подаде оставка и ще пренесе кризата в регулатора”.

Първата стъпка в срока, за която научаваме от сайта на БНР: Управителният съвет на БНР реши да възложи ангажимент с предмет: „Избор на външен консултант, който да извърши функционален анализ, включващ преглед на системите за управление и контрол на БНР, и да предложи последващи мерки за тяхната оптимизация“. Опитът в провеждането на такъв ангажимент в други обществени медии (по смисъла на Закона за радиото и телевизията) ще бъде предимство при вземане на решението за избор. Покани за представяне на оферти са отправени до три реномирани международни одиторски компании, със срок за събиране на офертите – 08 юни 2015 г.

*

Има още една година до края на мандата на ръководството.

Мандатността е важен принцип, но времето е ценен ресурс. Идват и избори.  Моника Маковей коментира мандатността така: Мандатност без резултати? Това не е демокрация.

Мандатът е за постигане на определени резултати, както казва Маковей. Не просто да тече, докато изтече.

 *

Директорът на БНР поиска финансова проверка на радиото (1 юни)

Реакцията на протестиращите срещу искането за нови ревизии (2 юни)

“Ако протестиращите в БНР стоят като накацали птици, ще дочакат само смяната на сезоните” (Доц. Георги Лозанов пред Offnews, 4 юни)

Tagged