Category Archives: BG Media

ТВ7: медията като оръжие срещу едни 300 милиона

Корпоративна търговска банка в битността си на банка на властта е финансирала   медии. Dнес и финансовият министър е потвърдил:  300 милиона за ТВ7.  (07052015 стенограма, извадки)

Сега имаме достъп до данни, но  миналата година   The Economist    публикува опровержение от Цветан Василев за своя публикация, посветена на връзката на ТВ Седем с банката. “КТБ не финансира медии”, пише Цветан Василев в опровержението. Само преди година.

Сега ТЦ – ИМЕ  изпраща  писмо до министър-председателя и главния прокурор за едни 288 милиона:  ТЦ-ИМЕ АД е предоставило горепосочената сума през периода 2009 – 2014 г.,  като сумата е използвана от заемополучателя Краун Медиа ЕАД (компания – майка на ТВ Седем) за финансиране на дъщерното му дружество ТВ Седем ЕАД.

А от своя страна  ТЦ – ИМЕ е кредитирана от  КТБ.

Диляна Грозданова, основател на ТВ Седем, пред бТВ: 

Беше една голяма одисея – беше ни подметнато, че няма да получим ефирен лиценз – затова продадохме. Един месец след като се продаде телевизията,  дадоха национален лиценз на ТВ7  – на Цветан Василев беше телевизията, сега дали пряко или непряко. Трябваше да се пази тайна, това беше изискване от страна на тези, които щяха да купят телевизията – доколкото знам, са се излели 300 милиона лева, нейните заеми – идеята беше да служи като инструмент и служеше на тези, които бяха тогава в тандем, Цветан Василев и Дилян Пеевски – не става дума за свобода на словото, става дума за пари – и за желание да се използва този властови ресурс по-нататък… На всички им харесваше да използват медията като оръжие – и тъй като даваха доста добри пари, взеха доста добри журналисти – по моему не се оказаха добри, след като изпълняваха поръчки – пари и власт.

Хубав разказ,  от първо лице, но малко късно.

*

По темата:  Игра с криви зарчета  в  Култура  – с други думи споделям горното мнение  на министър-председателя: не сме правова държава;  малко повече за проекта ТВ7 от това, което е казала Диляна Грозданова;  кога се обръща късметът,  а главно –  две наистина хубави препратки към Тери Пратчет.

 

Свободата на изразяване през 2014 – доклад на Freedom House

Freedom House публикува поредния си доклад за състоянието на свободата на изразяване.

Констатирани са глобални негативни   тенденции.

Състоянието на свободата на изразяване в България за 2014 е представено кратко, като се акцентира върху

  • значението на правото на достъп до информация и тенденцията към нарастване на броя на отказите;
  • платената журналистика особено по време на кампании;
  • враждебна реч, насочена към малцинствата и бежанците и Сидеров поименно;
  • феноменът Пеевски поименно – де факто собственик на медии и причина за продължителен протест;
  • непоносимост на властта към критика, акции за сплашване срещу журналисти, инцидентите с журналисти;
  • плурализъм, но застрашена независимост на обществените БНТ и БНР;
  • концентрацията като основен проблем, дефицит на правила за прозрачност на собствеността, НБМГ   поименно –   контролира  печатни издания, разпространението на печатни издания  и онлайн платформи;  субсидиране на групата чрез депозити на държавни дружества в определена банка;
  • нарастваща роля на държавата за финансирането на медиите и ефектите от това – несигурност, натиск, нарушени стандарти;
  • социалните медии играят   ключова роля за антиправителствени протести през годината.

България остава частично свободна.

Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс

2015-04-17-3На 17 април Катедрата по История и теория на журналистиката във ФЖМК – Софийски университет организира кръгла маса за състоянието на журналистиката и медиите с финансовата подкрепа на германската Фондация  Фридрих Еберт,   ръководство –  доц. Мария Нейкова.

Съобщение и снимки от сайта на Фондация  Фридрих Еберт.

Специализираният сайт за права на човека Маргиналия   публикува  кратък текст   по изказването ми на кръглата маса, озаглавено   Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс. Основната теза е, че влияние и натиск върху медиите на практика се оказва не чрез медийноправната рамка (главно ЗРТ), а чрез други закони и от други институции.

Публикацията не включва втората теза от изказването –  за дистанцията медии – власт  и за неписаните правила, които не позволяват на журналистите  жанра Рани от близост с властта. Поводът беше самолетът за Лувъра, но подобни въпроси сега повдига журналистиката с марка ТВ7:  приемлива ли е тезата “не всички хора са финансово независими, за да задават въпроси”…

[Снимка: ФФЕ]

Русия, ЕС и въпросът за пропагандата

Baltic-StatesВ България програмата РТР Планета се приема свободно.

В Литва  – вече не.  Медийният регулатор на Литва – Комисия за радиото и телевизията – взе решение да прекрати временно разпространението на програмата на територията на Литва. Решението влиза в сила днес, 13 април 2015 г.

Причината, посочена в съобщението на регулатора, е враждебна реч. И по-рано регулаторът е вземал решения за ограничаване на достъпа до отделни предавания, за които е констатирал насърчаване на омраза и настроения в полза на  военна намеса в работите на суверенна държава, както и    разпространение на манипулативна информация – но сега решението се отнася до цялата програма.

Решението на литовския регулатор е интересно от политическа, правна и техническа гледна точка.

Политически  – Литва се противопоставя, впрочем не за пръв път, на пропаганда, която идва от Русия и нарушава закона. И през предходни години има решения на литовския регулатор срещу РТР Планета и НТВ Мир  за пропаганда, насочена главно към  рускоезичното население в трите прибалтийски държави. Подобни решения са вземани и в Латвия през 2014 г. за временно ограничение на разпространението на програмите  Россия РТР  и РТР Планета, някои са издържали и съдебна проверка  (напр. Decision 95/2014).

Технически решението на регулатора означава да се спре препредаването. Литва няма източна граница с Русия, от запад граничи с Калининградска област.  Сателитното разпространение  в Литва се осъществява от компанията  Viasat, част от Modern Times Group, регистрирана в Швеция.  Всички кабелни оператори в Литва са прекратявали разпространението.  Според литовски медии Viasat е единствената компания, която не се е съобразила  с предишни ограничителни решения на регулатора. Аргументите на Viasat са били, че изпълняват договор с изправен техен клиент  и че  Viasat  като шведска компания не е длъжна да се съобразява с решенията на литовския регулатор, а с правото на ЕС.

Решението на регулатора е за прекратяване на препредаването | rebroadcasting, не се споменава изрично за мерки по отношение на достъпа онлайн. Външният министър на Литва е изразил съжаление, че забраната не е ефективна мярка срещу  пропагандните руски медии.

Юридически регулаторът може да задължи доставчиците под собствената си юрисдикция да спрат препредаване на определена програма. Както си вижда от цитираното съдебно решение, в Латвия са провеждани срещи с асоциациите на доставчиците, за да се обсъди и техническата изпълнимост на решението да се прекрати достъпа до отделни предавания.

Сега решението е  по отношение на цяла програма. Програмата РТР Планета  е произведена и се предоставя за разпространение  от ВГТРК, Всероссийская государственная телевизионная и радиовещательная компания –  руската държавна  компания за радио и телевизия, която произвежда и предоставя за разпространение Россия 1, Россия 2, Россия Культура, Россия 24/Вести, както и “международната версия на Россия 1” – РТР Планета. Важно за разказа е, че според съобщението на литовския регулатор  програмата е регистрирана за разпространение в Швеция. Защо е важно – отговор дава Директивата за аудиовизуални медийни услуги: враждебната реч е основание за изключение от свободата на препредаване на програми в ЕС.

Член 3

1.  Държавите-членки гарантират свобода на приемането и не ограничават препредаването на тяхна територия на аудиовизуални медийни услуги от други държави-членки на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива.

2.  По отношение на телевизионното разпространение държавите-членки могат временно да се ползват от дерогация от параграф 1, ако са изпълнени следните условия:

  • а) телевизионно разпространение, идващо от друга държава-членка, открито, сериозно и тежко нарушава член 27 (защита на децата) и/или член 6 (подбуждане към ненавист);
  • б) през предшестващите 12 месеца телевизионният оператор е нарушил разпоредбата/ите, посочена/и в буква а), най-малко в два предишни случая;

  • в) съответната държава-членка е уведомила писмено телевизионния оператор и Комисията за твърдените нарушения и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;

  • г) консултациите с излъчващата държава-членка и Комисията не са довели до приемливо уреждане в рамките на 15 дни от уведомлението, предвидено в буква в), а твърдяното нарушение продължава.

Комисията в срок от два месеца след уведомяването за взетите мерки от държавата, взема решение относно това дали мерките са съвместими с правото на Съюза. Ако тя реши, че не са, от държавата  ще се изисква спешно да прекрати съответните мерки.

Литовският медиен регулатор  е изпълнил предвидената в директивата процедура и е уведомил лицето, което носи редакционна отговорност за програмата, шведския регулатор и ЕК. След изтичане на срока, в който според директивата се търси споразумение, решението на Литва влиза в сила. То е за три месеца, но срокът може да бъде продължаван. Говорител на Viasat е заявил, че ще се съобрази с решението  на регулатора. В същото време годишният доклад на MTG за 2014, оповестен преди дни,  очертава сложен период за компанията  в Русия:  новият медиен закон ограничава  чуждата собственост до 20 на сто и забранява  рекламата в платената телевизия.  MTG разпространява повече от десет свои програми в Русия, обявява намерение да пусне нови платени канали в Русия и към момента притежава близо 40 на сто от регистрираната в Делауер  СТС Медия, оперираща в Русия.   В същата компания 25 на сто притежава Национална медийна група  – частен  медиен холдинг, чийто борд има решение да се оглави от Алина Кабаева.

Ако  се върнем към началото:   руската пропаганда  работи не само в Прибалтика.  Британският регулатор вече е санкционирал за нарушения в отделни предавания  Russia Today UK, която  има пет часа собствена програма и в останалото време предава RT, основна пропагандна  програма на Кремъл. В момента има сигнали за нови нарушения.  Вън от всяко съмнение пропагандата е и тук, да се надяваме, че политически, технически и юридически сме готови за нея.

Tagged

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура

Градът е Казанлък.  Сезонът е дъждовен. Медиите отразяват наводнения и как общината се справя с тях. По сигнал на кмета  журналист с критична публикация получава призовка да се яви за привличане в качеството обвиняем. Основанието : чл.326 НК:”който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”. Обвинението: за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез интернет и по телевизия,  с които е предизвикана паника сред населението.

Случаят в Казанлък заслужава внимание, защото става дума за перспективата прокуратурата да се превърне в поредния мега – гига – ултра – медиен регулатор.  Подобна заявка наскоро направи и Комисията за финансов надзор, прилагайки дори Етичния кодекс на българските медии –  но прокуратурата винаги е особено внушителна: все пак става дума за наказателната репресия.

Вече беше коментирано от магистрати, че чл.326 НК не може да се тълкува разширително и да се прилага в защита на финансовата стабилност, защото разпоредбата е изготвена с оглед друга ситуация: фалшив сигнал за бомба,  фалшив сигнал на тел.112 за взривно устройство , фалшив сигнал на тел.112 за инцидент, фалшив сигнал на тел.112 за прострелване, фалшив сигнал на тел.112 за убийство и др.под. Във връзка с това се появи и проект за нова разпоредба в НК, която да инкриминира “разпространение на заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението”. Проектът за подобна разпоредба срещна неодобрение, например съдия Павлина Панова от ВКС пояснява, че  престъплението трябва да е със специална цел, т.е. целта на разпространяването трябва да е да се причини вреда или да се набави облага. Това престъпление ще е осъществимо само при пряк умисъл, т.е. ще е престъпление само деяние, което цели тази вреда или облага.

прокуратура привлича обвиняем 326 нкПоловин година по-късно прокуратурата регистрира нов опит да приложи чл. 326 НК – този път за критични медийни публикации, засягащи дейността на една община. Прокуратурата се активизира (самосезира) по сигнал на кмета,  както  месеци по-рано  –  по сигнал на БНБ, по сигнал на Агенция ПИК, по сигнал на свързано с Пеевски търговско дружество.

Казусът има контекст, кметът и собственикът на медиите заемат позиции в политически партии, но това е тема за други разсъждения. В случая става дума за смразяващия ефект, който има върху медиите  една отзивчива прокуратура. Cелективно отзивчива.

В тревожната рамка на законодателни предложения за още повече власт на прокуратурата.

Към темата още:

Репортери без граници: индекс 2015

В индекса за свобода на изразяване, изготвен за поредна година от неправителствената организация Репортери без граници  България вече е на 106-то място, с 6 места по-надолу от миналата година (динамика по години) и много под изглеждащите проблематични Италия, Унгария и Гърция. Между причините са посочени събитията от края на годината, КФН и натискът за разкриване на тайната на източниците.

За отбелязване е последното изречение в статията Какво мислят  враговете на свободните медии в Италия  Камора,  Ндрангета и Коза Ностра : постигнали сме уникални резултати, само българските ни колеги ни задминават.

 

 

 

 

 

 

 

 

Тютюневата реклама

Държавата ни съветва какви цигари да купуваме. Легални. Прилича ли на една държава  да ни съветва какви цигари да купуваме?

Тютюневата реклама не е спряна. Нито даже по БНТ.

Има решение на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) от тридесети януари 2015 г. Препоръчва се кампанията да се съобрази с решението.

Решението създава впечатление за компромис. Има недоволни и от двете посоки – про-Кой:  защото изобщо е констатирано нарушение   и  анти-Кой: защото комисията е крайно щадяща към кампанията и интересите зад нея.

Решение № 197 на ЕК от 30.01.2015 (Жалба относно Медийна кампания „Булгартабак-Холдинг” АД в партньорство с Министерство на финансите, Агенция „Митници”, „Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010” и „Асоциация на производителите на ориенталски тютюн”

Ето крайно предпазливото заключение: “Обсъжданата кампания, разгледана в нейната цялост от визии и текст, и обсъдена в съвкупност със специфичния обществен контекст и нагласи, в които се появява, смесва идеята за борба с контрабандата по принцип и призива към употреба на тютюневи изделия, чиято реклама е напълно забранена, с което прекрачва границата на етичното.”

Но:

  • Етичната комисия не вижда проблем в публично-частното партньорство в тютюневата кампания: “Съвместните действия, включително и организирането на кампании, между държавни институции и частни фирми по обществено значими теми, не е прецедент и не представлява укоримо поведение.”
  • Етичната комисия не смята, че Булгартабак има полза от кампанията. “Що се отнася до твърденията, че кампанията всъщност подсъзнателно внушава да се купуват единствено цигари с марката на Булгартабак, комисията намира същите за некореспондиращи с действителната ситуация. “

Лично мнение: съвсем кореспондиращи са дори:    ефектът в значителна степен е в полза на Булгартабак и Лафка. За разлика от  дадената за пример кампания на Smirnoff  Не карай пил – защото Smirnoff не печели  от успеха на Не карай пил.    А Булгартабак и Лафка печелят. Реклама с търговски цел и ефект  се представя за социална. На това основание се изключва вероятно и от отчитането на рекламата.

Търговска реклама – на забранени продукти –  с подкрепата на държавата – извън времетраенето за търговска реклама – продължаваща и след решението на Етичната комисия. Найс, а.

Към СЕМ:  по-рано кампанията звучеше като демонстрация, десет дни след решението – като провокация.

 

 

И с медиите е така

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи като вляза в съда, да не изляза оттам.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казват за нарушението Монитор и Политика, годината е 2010: “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”

Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Но защо?

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

 

 

 

 

 

 

 

Свобода за кого: защо мерките за медиен плурализъм отпаднаха от програмата на ГЕРБ

Всички са за медиен плурализъм, дори  в медийните империи.

Всички са за прозрачност на собствеността и контрола върху медиите, и фиктивните собственици, и наемниците на фиктивните собственици,  сигурно и  консултантите.

До момента, в който стане дума за предприемане на мерки.

Вероятно не е било лесно да се постигне съгласие по приоритет 18.1 в проекта за правителствена програма –   гарантиране на медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите.  В окончателния текст предвиденото в работни варианти  въвеждане на правила се е превърнало в  обсъждане на възможността за въвеждане, изискването за спазване на Етичния кодекс на българските медии е заменено със спазване на (кой да е) етичен кодекс.

Създаване на специализирано звено  за оценка на медийния плурализъм изобщо е отпаднало от програмата. В медиите има  две обяснения:

Обратно мнение  –  в подкрепа на оценката за плурализъм:

  • Защо мерки  в защита на плурализма са необходими и кой печели от свободата

Защото при деформирана медийна среда, каквато е нашата, ненамесата е свобода – но свобода за големите да стават още по-големи. В САЩ се наблюдава същата реакция – “Първата поправка се използва като средство да се държи държавата далече от свободата на корпорациите“.

Защото не е възможно резултат в тази област да се постигне чрез саморегулиране. Етична комисия не може да ограничи предприятие да не придобива друго предприятие.

  • Защо оценката за медиен плурализъм (плурализъм на собствеността и контрола) не е в компетентността на конкурентните регулатори

Защото конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така. В конкретни условия с по-малък пазарен дял медия или медийна група може да има значително влияние и това може да се илюстрира с пример от Обединеното кралство, където не беше разрешено придобиване на  17 на сто от една сателитна медия, а само дял от 7.5 на сто.

Защото самата КЗК в свое решение и пред медиите  е обосновавала липсата на задължение (впрочем и експертиза) да провежда неикономически анализ, както и още:

“напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.”

Защото в държавите от ЕС специализиран орган  провежда неикономическия анализ – напр.   конвергентният регулатор за електронни съобщения и медии в ОК или в някои държави – специален медиен конкурентен регулатор.

Защото едно предприятие може да придобие значително влияние не само чрез сливане или придобиване на друго. Оценка трябва да се прави не само при сделки, а текущо.

Не е лесно да се премине към ефективна оценка за плурализъм – но с течение на времето няма да става по-лесно.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2014

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за усъвършенстване (опростяване) и пилотно прилагане на инструмент за  Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС.

Анализират се правни, икономически и социални индикатори.  Пилотното изследване е проведено през 2014 г. в девет държави от ЕС, между които и България. Резултатите са представени в България през есента на 2014 г. с участие на представители на институции, медии, експерти.

В бъдеще подобна оценка ще се проведе във всички държави от ЕС, а изучаването на медийния плурализъм се предполага да се провежда текущо.

Резултати от МРМ 2014 по области и държави,  включително резултатите за България.

mpm bg