Category Archives: BG Media

Jan 21 2015
Leave a comment
BG Media, Media Law

Националната комисия по журналистическа етика: първо заседание и ръководство

От 2005 г. в България съществува Национален съвет по журналистическа етика.

Учредителите на Съвета формират комисии, които следят за спазване на Етичния кодекс на българските медии, досега две – за печатни и електронни медии. Приемат жалби от 2006 г.

От 2015 ще работи една  Национална  комисия по журналистическа етика  с  12 члена. Днес се проведе първото заседание и единодушно беше избрано ръководството – председател Александър Кашъмов, негови заместници – Весислава Антонова и Петя Миронова.

Има нужда да се обсъдят правилата – и в съвсем близко време започва работата по същество.  Има заварени и новопостъпили жалби.

Сайт на адрес http://www.mediaethics-bg.org

mediaethicbg  [at] gmail.com

 

Jan 18 2015
Leave a comment
BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Изисква ли директивата страх, после тишина

 

В прессъобщението на  КФН до медиите се посочва, че в българския закон “практически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз” и това е вярно. Но страхът от огромни санкции, който  трябва да доведе до тишина по важни финансови теми,   е стил Мавродиев.

1.

Първо  рециталите на директивата – там  са мотивите, принципите, насоките за прилагане. В рециталите европейският законодател е сметнал за важно да запише следното:

(44) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от Хартата за основните права на Европейския съюз, по-конкретно от член 11 от нея, и от член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. В това отношение настоящата директива по никакъв начин не е пречка държавите да прилагат техните конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите.

По никакъв начин, следователно, директивата не създава правно основание, което да допуска  намеса  без предварителна оценка на баланса на права с чл.10 ЕКПЧ. Би трябвало с  максимална добросъвестност  да се приложат съвместно  директива, Конвенция за правата на човека и Хартата за основните права на ЕС.

2.

Какво са пазарните манипулации според директивата – разпоредбата, която засяга медиите, е член 1.2.в:

Член 1
2) Под „манипулиране на пазара“ се разбират следните поведения:

[…] в) разпространяването на информация, независимо дали чрез медиите, включително интернет или по какъвто и да е друг начин, които дават или могат да дадат фалшиви или измамни указания за финансови инструменти, включително и пускането на слухове и разпространяването на фалшиви или измамни сведения, когато лицето, извършило това разпространение, е знаело или е следвало да знае, че информациите са били фалшиви или измамни.
Когато става въпрос за журналисти, действащи в изпълнение на техните професионални задължения, това разпространение на сведения трябва да бъде оценено, без да се засяга приложението на член 11, като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения.

“Като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия.”  Как да стане това? – има препратка към член 11 от директивата –  не КФН да се прави на етична комисия, а да се използва експертиза:

[…] Тези разпоредби могат да включват създаването на консултативни комитети при всеки компетентен орган, чийто състав би следвало да отразява, доколкото е възможно, разнообразието на участниците на пазара, независимо дали са емитенти, доставчици на финансови услуги или потребители.

Едва ли който и да е експерт би препоръчал императивно да се разкрива тайната на източниците. А за вярно-невярно и може ли да се пише за Пеевски, ако името му отсъства от регистрите – има   практика на ЕСПЧ, стандартите са проверими.

3.

Нещо повече: от  сайта на КФН научаваме, че комисията “ще съобразява надзорната си практика с трите Насоки на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) относно общото приложение на Директивата.” Насоките също са на сайта – и  релевантната Насока, т.4.14, гласи, че за да има пазарна манипулация чрез медия:

Лицето, разпространяващо информация, знае, че е невярна или подвеждаща и я  разпространява, за да създаде (in order to) неправилно или подвеждащо впечатление.

Доколкото се вижда, това е указанието за надзорната практика:  КФН трябва да докаже, че медията знае, че информацията е невярна, но цели създаване на неправилно впечатление. Тежестта на доказване е за КФН.

4.

Законът (чл.9) изисква КФН да огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове. Предстои да разберем дали  е огласявана такава политика; предвижда ли тя (специално по отношение на медиите)  оценката по рецитал 44;  как е прилаган чл.11, за да се установи балансиран подход. Не става дума само за конкретните решения, а за цялостната дейност на регулатора.

За принципите на дейност има парламентарен контрол.

За законността на актовете има съдебен контрол.

А и съществуват  любимите на Джон Кери жълти павета:

— Пътят за Изумрудения град е застлан с жълти павета — обясни магьосницата, — така че няма да се заблудите.

 

 

 

 

 

 

Jan 15 2015
1 Comment
BG Content, BG Media

КФН като медиен надзорник

В последните години натиск върху медиите за критични публикации се осъществява или поне се правят опити да се осъществи през други закони, по начало предвидени с други цели: ЗЗК, ЗКИ,  ЗКФН. От  прессъобщение на КФН става ясно, че в последните дни има още издадени наказателни постановления. Как Комисията за финансов надзор действа като медиен надзорник:

1.

Преди месец стана ясно, че КФН настоява Капитал да разкрие тайната на източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи правдоподобно, но  ВАС описва фактите така:

“Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във Фейсбук, е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси :

  • Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: “За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие.”
  • Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
  • Да посочи източника на информацията, която е публикувала.

В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН.”

Искането на информация   е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането. Мотиви:

“Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […] Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.”

Да се иска разкриване на тайната на източниците за този коментар изглежда абсурдно:

  • Защото е коментар, а не твърдение за факт.
  • Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: “първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо”.
  • Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е. Особено в светлината на  факта, че е обект на публикации в Капитал, които правят връзка между дейността на Стоян Мавродиев в областта на офшорните дружества и Брендо.
  • И, без това да е последната причина:  защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK  съдът казва: Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че [в конкретния случай] това е необходимо в едно демократично общество.

Такъв изглежда да е и горният случай.

2.

Месец по-късно наказателните постановления на КФН са факт – като санкциите  за Икономедия са по-тежки например от глобата, наложена на KPMG за занижен контрол и значителни пропуски по казуса КТБ.

За публикацията Паниката е по-голяма от проблема, в която се засягат дружества,   свързвани с Делян Пеевски, се определя санкция 100 000 лева. Твърди се в частност, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са свързани с Пеевски. Впрочем според прокуратурата няма разминавания между факти и регистри  –  и сигналите за обратното прокуратурата намира за  изолирани и неподкрепени. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.

За да обоснове санкцията,  КФН прави анализ за съответствие на публикацията с  Етичния кодекс на българските медии, след което  интерпретира разпоредбата за свободата на изразяване в ЕКПЧ. Решава, че винаги за КФН се допуска разкриване на тайна на източниците – и  налага отделна глоба по този въпрос.

Проблемите с не-банката КТБ не са причинени от медиите – но публикациите за КТБ също бяха оспорвани докрай. Сега всички се позовават на тях. И се говори за отговорност на институциите, които били бездействали – но преди това се говореше само за отговорността на медиите, които сигнализираха за проблема. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

 

 

Dec 26 2014
Leave a comment
BG Media

Eвробарометър 82: интересувате ли се от новини

В последния  Еurobarometer 82  има нови данни за ролята на медиите   в отделните държави в ЕС.

В България се гледа телевизия:  по брой на гледащите всеки ден или почти всеки ден България е на първо място, 93 на сто.

Само  11 на сто от българите четат вестници  всеки ден или почти всеки ден, след нас в това отношение са само гърците със 7 на сто. В скандинавските държави над 70 на сто четат вестници всеки ден.

И при радиото България е на последно място в ЕС – 29 на сто слушат   радио всеки ден или почти всеки ден.

И като цяло – логично –   по интерес към медиите за новини (колко често четат, гледат, слушат новини) – българите са на последно място в ЕС. Една трета от гражданите са по-редовни, една трета поглеждат, една трета – рядко, практически не (методиките и дефинициите са в приложенията).  С по една трета с интерес  са още Румъния, Гърция и Унгария.

eb82 media use index

Ако е вярно разпространеното мнение, че българите политиканстват,  очевидно за това не се изисква непременно да  се следят новините в пресата, радиото, телевизията и интернет.

Dec 17 2014
Leave a comment
BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Рекламата в обществената телевизия: КЗК се самосезира

По време на преговорите за председател на парламентарната комисия за култура и медии незабелязано и  изненадващо беше публикувано съобщение на КЗК. За него – накрая. Става дума за пари: за рекламата и нейното значение за медиите.

Нещо повече –

Който държи рекламата, държи най-важния вход към финансирането на медиите – особено ако осигурява  едновременно реклама за медиите и  аудитория за рекламодателите. Затова държавите контролират икономическите субекти на границата между рекламата и медиите. Тук не е така.  Тук заобикалянето на закона генерира уважение.

Нещо повече –

тук може да контролираш и втория вход – публичния ресурс. Ако ти позволят.  Как – много просто, бившият министър  Мирослав Найденов обясни в прословутия си запис – достатъчно е да предоставиш все на същия привилегирован бизнес да готви техническите задания за обществените поръчки –  “те физически са го правили, като писане на технически задания, няколко човека”. Те са  ПР-те на привилегирования бизнес – но в случая те са  държавата –  или по-точно играят държавата, а от друга – печелят поръчките. Понякога ЕК се намесва, вижте имената.

Нещо повече –

може да влияеш и върху законодателството. Как – много просто. Като говорим   за ролята на председателя на една парламентарна комисия:  помни ли някой Даниела Петрова,  председателката на медийната комисия по време на предходното изменение на Закона за радиото и телевизията (2010) – тя  внесе ред предложения направо за второ четене. В преиода 2009-2010  рекламният бизнес получаваше своето:

  • беше заличена  разпоредбата, според която рекламните филми и рекламните интервюта се включват във времетраенето на рекламата, така остана неясна самата дефиниция за реклама – вж какво сполетя Испания по този повод;
  • беше заличена  разпоредбата, според която новини не се прекъсват за реклама;
  •  допусна се самопромоция не само за “собствената програма”, а за “собствените програми” – тази   промяна е в полза на медии, които имат по няколко радио- и телевизионни програми и могат неограничено да ги представят във всяка от своите програми (крос-промоция) – вж обратен пример Обединеното кралство;
  • беше заличена  нормата, която забраняваше лица на публична длъжност да участват в търговски реклами;
  • беше заличена  правната пречка активен играч и собственик в рекламата да има и собственост в електронни медии – вж обратен пример Обединеното кралство.

Ако собственик на рекламна агенция има собственост в телевизия, преди  заличаването на ограничението  – ако не друго – той  трудно можеше да легализира доходи, получени от сделка с дялове в тази телевизия. След заличаване на ограничението можеше. Така и стана.

Нещо повече –

регулаторът КРС още по времето на Станишев, но все под председателството на   сегашния председател Божков, раздаде честоти без конкурс на основание на критерий обем реклама. Ирена Кръстева и Красимир Гергов взеха 80 на сто от въпросните честоти.  ВАС потвърди това решение. Но какво толкова, ВАС  потвърди и решението за мултиплексите, преди да се включи ЕК.

Нещо повече –

пийпълметрията се смята дълго време за свързана и контролирана.

Нещо повече –

по случайно съвпадение  точно сега  КЗК започва производство за оценка на ограничението на рекламата в обществените медии – дали е необходимо и пропорционално.

С Решение 1500 на Комисията за защита на конкуренцията от 5 декември 2014 г. се образува дело с предмет застъпничество за конкуренцията.

КЗК се самосезира на основание на чл.38, ал.1, т.1  за извършване на оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в т.ч. чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗРТ).

По директива телевизиите имат право на до 288 минути на денонощие, а  за  БНТ има ограничение 15 минути на денонощие и 4 минути на час, от които може да използва до една трета между 19 и 22 ч. Ще се изследва дали БНТ не е поставена в неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии. Същото за БНР.

КЗК приема, че във връзка със сигнал “възниква необходимостта от задълбочена оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3), предвидвиждащи ограничения по отношение на рекламното време в БНТ и БНР. В този контекст са налице основания да бъде образувано производство за застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК, в рамките на което да бъдат оценени конкретните мотиви и специфичните цели на разглежданата правна уредба, като се прецени дали от нея възникват ограничения за конкуренцията, както и дали и доколко тези ограничения са необходими и пропорционални на поставените специфични цели. В хода на проучването следва да бъдат взети предвид и източниците на европейското право на конкуренцията, регламентиращи статута и характера на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, но така също и практиката в другите държави членки на ЕС. Следва да се подчертае, че с оглед спецификата на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е възможно посочените първоначално констатирани ограничения да са обосновани и оправдани предвид защитата на определени обществени интереси, гарантирани от държавата.”

  • Интересът на автора на сигнала Българска асоциация на рекламодателите, БАР е разбираем. Още стотици минути реклама на денонощие в обществените медии. Какви са ефектите за търговските медии, тяхното финансиране и плурализма  не е работа на БАР.
  • БНТ вече беше искала изменение на закона за 12 минути на час реклама. През 2006 с поправка в ЗРТ, обявена за техническа грешка и отменена по-късно, БНТ дори беше получила за кратко време по законов ред тези 12 минути. (Макар че друг път ръководството на БНТ е заявявало, че би приело и пълна забрана за реклама, стига да е осигурено устойчиво финансиране.)
  • Секторът на рекламата с радост ще приветства каквото и да е увеличение в БНТ, рекламният бизнес винаги е имал интерес към БНТ, преди 10 години един генерален директор си отиде предсрочно по тази причина.

Три интереса в една посока.

Аудиторията я няма на картата на интересите, или поне горният обзор не съдържа такива данни.

Има  решение на КЗК от 2005 г. , преди близо десет години, по искане на РГ Политика в културата и аудиовизията, на базата на предоставен анализ на източниците за финансиране –  в решението ограниченото времетраене на рекламата не се поставя под съмнение.

Да прави оценка дали ограничението за реклама е необходимо и пропорционално  означава конкурентният регулатор да се произнася и по законодателния избор каква да е пропорцията на различните източници на финансиране в България. Картината на съотношенията в държавите е  известна:  става дума за обществена услуга, всяка държава е избрала собствен модел за компенсиране, изборът е некоординирана зона, националните условия са различни, комбинацията от източници също, има държави от ЕС  с повече реклама, има и без.

Как  точно ще се оценява необходимост и пропорционалност на ограничението за реклама – остава да видим.

 

feeИзточник ЕСРТ

Решението на КЗК от март 2015

С оглед на гореизложеното и предвид възможността на България като държава членка на ЕС сама да определя избора си на модел на финансиране на обществените си медии, в който може да включва и реклама, поради фактическото несъществуване на предвиденото в ЗРТ финансиране от фонд „Радио и телевизия“, както и при условие че държавната субсидия е недостатъчна за изпълнението на обществената функция на БНТ и БНР, КЗК счита, че принципно е налице необходимост от допълнително финансиране чрез други източници, какъвто е излъчването на реклами.

Според КЗК въведеното с чл. 90 от ЗРТ ограничение на рекламното време по БНР и БНТ не е от естество да наруши принципа на конкурентна неутралност, тъй като е свързано със статута на БНТ и БНР на национални обществени телевизия и радио, произтичащите от това задължения и най-вече получаваната субсидия от държавния бюджет. На практика, по-стриктните ограничения по отношение на рекламното време, което БНТ и БНР могат да предлагат, са свързани с осигуряване на възможност за по-ефективното упражняване на дейността им на обществени оператори чрез осигуряване на повече програмно време за функциите им по тази дейност. КЗК е на мнение, че позволеното рекламно време за БНР и БНТ следва да е ограничено в сравнение с рекламното време на търговските доставчици на медийни услуги, доколкото е необходимо да се избегне свръхкомпенсирането на националните обществени доставчици на радиоуслуги, съответно аудио-визуални медийни услуги, което би било в нарушение на правилата на конкуренцията и получаваната държавна субсидия може да представлява забранена държавна помощ. КЗК счита, че регламентираното в ЗРТ ограничение на рекламното време за националните обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, следва обаче да е гъвкаво и да подлежи на периодично преразглеждане, така че да бъде определяно за съответния период, за който бъде установен недофинансиране чрез държавна субсидия.

 

Още по въпроса в минало време  – все за това:
Tagged , , ,
Dec 14 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, EU Law, Media Law

ЕС: финансиране на културните и творческите индустрии

Достъпът до финансиране е ключов за културните и творческите индустрии.

Мрежата от експерти в областта на културата (EENC) публикува аналитичен доклад (ноември 2014) за финансовата рамка на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, изготвен по възлагане на ГД Образование и култура (DG EAC) на Европейската комисия –  Възможности за достъп до финансиране на културните и творческите индустрии в ЕС . Докладът (автори Cornelia Dümcke, Zora Jaurová, Péter Inkei) съдържа обзор на финансови механизми и регулаторни инициативи,  както и примери за иновативни практики.

В допълнение интерес представлява и докладът от 2013 г., който разглежда същия въпрос на национално равнище (16 държави от ЕС) – Тенденции в общественото финансиране на културата в държавите от ЕС.

Tagged , ,
Dec 12 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, Media Law

Защита на тайната на източниците: “ролята на журналистите е да предупредят, особено за лоши новини”

Свободата на медиите зависи не само от медийни закони. БНБ вече имаше искания на базата на Закона за кредитните институции, Комисията за финансов надзор се активизира  на основание на друг закон – Закон за КФН.

Първо   Капитал разказа за две писма,  подписани от КФН, с които се иска информация за източниците, на основата на които са написани една статия и статуси във Фейсбук. От самата КФН са съобщили, че са изпращали писма и до други медии по  повод други публикации. Наскоро има и нова публикация на Люба Йорданова Как се обезвреждат медии.

Сега Биволъ разказва, че е застигнат от подобни писма. От изданието са внесли данни  от разследвания  в БНБ и в прокуратурата. БНБ е обещала проверка. Вече има реакция на организацията Репортери без граници.

Малко повече за нормативната рамка и стандартите, свързани с практиката на ЕСПЧ*.

България

В българското право принцип на защита на тайната на източниците е записан изрично в Закона за радиото и телевизията. Според ЗРТ (чл.15) доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация пред Съвета за електронни медии, пред аудиторията и пред ръководството на доставчика. Защитата не е абсолютна, законът допуска разкриване при определени обстоятелства.
Защита на тайната на източниците на специално основание е предвидена в Закона за достъп до обществената информация. Според ЗДОИ (чл.19) достъпът до информация за медиите се извършва при зачитане на тайната на достъпа.

Процесуалните кодекси у нас не съдържат привилегия за журналистите/хората от медиите да не разкриват източниците си. В други държави от ЕС такава привилегия е регламентирана, например чл. 109, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Франция се предвижда, че „всеки журналист, който се яви като свидетел относно информация, придобита във връзка с журналистическата му дейност, има право да не разкрива източниците на тази информация.”

Съд за правата на човека

В такава ситуация е полезно да се използва подборка от дела на Съда за правата на човека (ЕСПЧ)   по темата за защитата на тайната на източниците.  Практиката на  Съда по прилагане на чл.10 от Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) прибавя яснота по темата.

1. През 1996 с решението Goodwin v United Kingdom ЕСПЧ признава принципа на защита на тайната на източниците. Според решението «защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. […] Без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация. Като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“
2. В решението по делото Tillack v. Belgium се изяснява, че националните институции преценяват дали е налице належаща социална необходимост и в това те разполагат с известна зона на преценка (т.55). В конкретния случай е важно още, че при преценката дали да се разкрие тайната на източниците се взема предвид и степента, в която са обосновани фактите – Тилак е бил под подозрение заради „неясни и непотвърдени слухове“, поради което няма преобладаващ обществен интерес да се оправдае намесата в свободата на изразяване.

3. В решението по делото Financial Times   and others v the United Kingdom Съдът обсъжда защитата на тайната на източниците, след като националните съдилища са приели, че приоритет имат целите на правосъдието. ЕСПЧ приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на засегнатото юридическо лице Interbrew да бъде обезщетено – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.

4. В по-ново време важно решение на ЕСПЧ (Голям състав)  относно тайната на източниците е решението по делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие именно той се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

5. В решението Ressiot and Others v. France Съдът стига до извода, че правото на журналистите да не разкриват своите източници не може „да се дава или отнема“ в зависимост от оценка на вида и характера на източниците: то е неразделна част от правото по чл.10 ЕКПЧ. Съдът последователно приема в решенията си, че разкриването не може да се позволи без доказателства за съществуването на належаща обществена необходимост. В случая според Съда правителството не е доказало такава необходимост. Дори ако мотивите са релевантни, те не са достатъчни, за да оправдаят намесата. Използваните средства не са разумно пропорционални на преследваните законни цели, като се вземе предвид интересите на едно демократично общество в осигуряването и поддържането на свободата на пресата.

6.  Жалбоподателите по делото Martin and Others v. France са журналисти, публикували статии в пресата на базата на доклад на Сметната палата. Изнася се информация относно управлението на публични средства от страна на избраните длъжностни лица, които се критикуват в доклада. „Това е тема от общ интерес, която журналистите са имали право да доведат до знанието на обществеността. Ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“ С оглед на горното, Съдът заключава, че правителството не е доказало, че конкуриращите се интереси – защитата на журналистическите източници и предотвратяването и разкриването на престъпление – са правилно балансирани. Причините за намеса са релевантни, но не достатъчни. Намесата е била непропорционална и е нарушила правото на жалбоподателите по чл.10 ЕКПЧ.

7. Същата линия на аргументи продължава в решението Telegraaf and others v. The Netherlands. Съдът настоява, че разкриването трябва да се ръководи от ясни критерии, включително  като вземе предвид дали съществуват по-леки мерки за постигането на законовата цел. Безпристрастен орган трябва предварително (ex ante) да оцени дали разкриването създава сериозен риск от компрометиране на самоличността на източниците [..]. Препоръчва се да има специален ред, за да може преди използването на материала да се ограничи използването на информация, която би могла да доведе до идентифицирането на източниците.

Накратко, към разкриване може да се премине:

  • ако въпросната информация е в предмета на делото;
  • ако не съществуват други начини за получаване на информацията;
  • ако се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  • ако съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В някои държави от ЕС правната рамка е още по-конкретна, например в Обединеното Кралство има изрична норма, според която съдилищата могат да изискват от журналистите да разкрият източниците си „само ако разкриването е необходимо за интересите на правосъдието или за националната сигурност или за предотвратяване на безредици или престъпления” [ Contempt of Court Act, 1981, S. 10.]

Тъй като принципът е да не се предоставя информация за източниците, а разкриването е изключение, би трябвало основанията на изключението да се тълкуват стеснително. Ако се върнем към повода, неотложната необходимост се доказва предварително, а не впоследствие;  същото е по отношение на факта, че не съществуват други начини за получаване на информацията.

* обзорът е  цитиран в  Как се обезвреждат медии, тук  е пълният вариант на подборката.

Tagged ,
Dec 05 2014
2 Comments
BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law

Новините на турски език

Въпросът за новините на турски език възниква периодично. Най-напред при създаването на Закона за радиото и телевизията. Законът изисква обаче обществените медии да направят нужното, за да информират адекватно гражданите от всички социални групи. Това е част от обществената мисия на БНТ и БНР: “Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.”

Обществените медии по дефиниция работят   безпристрастна и качествена информация за дневния  ред на обществото да достига до всички български граждани,  а в допълнение – и до българите зад граница, какъвто е ангажиментът на БНТ Свят.  Радио България  на БНР излъчва  уникални радиопрограми на 11 езика. Съдържанието онлайн, видео и подкасти са част от изпълнението на тази функция. Законът не предпоставя конкретни програмни решения или услуги, нито начин на разпространение (онлайн, сателит, кабел, спектър).

Решенията на медиите са динамични, зависят както от потребностите, така и от развитието на технологиите, така и от потребителските модели. Не се спори например, че младежката аудитория може да се достига все повече онлайн – и обществените медии се съобразяват с това, когато вземат програмните си решения.

Новините на турски език се обсъждаха широко във връзка с предложението на ПП Атака съществуването на новини на турски език да се реши с референдум. Това беше в началото на управлението на ГЕРБ (2009) – вж например

За и против новините на турски – БНТ, Сутрешен блок.

Още тогава имаше позовавания на проучвания, че новините не се гледат и е възможно да се търсят други програмни решения, за да се изпълни задачата за информиране, но и за търпимост и разбирателство.

Пет години по-късно същият въпрос се поставя от Патриотичния фронт. Петър Москов  (Реформаторски блок), подчертава днес в Народното събрание: няма отстъпление от позицията, че БНТ работи за информиране на всички български граждани, включително на гражданите, за които българският не е майчин език:

  • принципите и ценостите са важни, но програмните решения подлежат на промяна; в последна сметка въпросът е какво казваш, и още: за да бъде една общност интегрирана с помощта на  националната телевизия, програмните решения на телевизията трябва да бъдат ефективни.

При обсъждане на компромиса е направено предложение новините да се включат в БНТ2, но естествено в този разговор – за ефективните програмни решения – БНТ не е обект, а e субект.

Dec 04 2014
Leave a comment
BG Law Making, BG Media

Комисията, културата, ресурс

Избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии е повод да се говори отчетливо за

[1] остатъчното място на политиката към културата и медиите, включително на финансирането за култура и медии;

[2]  лобистките интереси в културата и медиите.

Самият Слави Бинев  заяви, че е най-подготвен в държавата  – но не в културата, а за привличането на финансов ресурс. Да не се забравя, че привличането на ресурс ще е от институционална позиция, тоест трябва да има пълна увереност, че ще се работи за общото благо. Парламентът не е допуснал Бинев до шефско място в комисията по фондовете (защо?), но го допуска до шефско място (и власт по отношение на ресурса) в комисията по култура и медии.

Бинев поясни как ще запълни дефицита в познанията си:  “викам двама лобиста и ме брифват за пет минути за секунди”. Първият депутат, който взе думата в подкрепа на този подход, се оказа Полина Карастоянова, също от ПФ.  Помните ли Четвъртата световна среща на медиите в Мадрид? Срещите на медиите – тези топли прегръдки с властта.  Дума пише, че на четвъртата среща гостуват Георги и Зорка Първанови, Сакскобурготски, Красимир Гергов, Полина Карастоянова.  Освен за медии, в Мадрид се говори за голф: “Голф индустрията е една от най-модерните прояви на елегантния туризъм“, казва Красимир Гергов, а друга проява е “възможността за съчетаване на ски-спорта с голфа в курорти като Банско”. Медии, реклама,  голф, културен туризъм   се явяват в документи под   формулата “креативни и рекреативни индустрии”.

Карастоянова тогава присъства в този бизнес така, според търговския регистър изглежда да е така и днес:

Национален борд по туризъм Полина Кръстева Карастоянова – изпълнителен директор.

 

Красимир Петров Гергов – председател.

 Управителен съвет: Красимир Петров Гергов, Полина Кръстева Карастоянова, Радосвет Радев, Георги Вълчев, Цоло Вутов, Георги Крумов, Тихомир Трендафилов, Калин Пешов, Кънчо Стойчев, Радка Минева, Георги Гергов, Лъчезар Тодоров, Марин Митев, Благой Рагин, Младен Мутафчийски, Марио Захариев, Мартин Захариев, Николай Калоянов.

Тя  е   била и “основно лице на софийската организация на ГОРД”, в ГОРД са личности като Румен Ралчев, проф. Валери Стефанов, Любо Ганев, Валентин Михов, Любен Дилов-син. Проф. Стефанов  например не е чужд на културата, колекции и пр., помним активната му роля по въпроса с правната уредба на културното наследство.

И заместник-председателят на комисията по култура и медии от АБВ – Петър Кадиев – по информация на  Дневник е бивш областен лидер на ГОРД.

Хора, свързани от години, някои – със свързани бизнеси.

Което не ни интересува до момента, до който тези свързани бизнеси не започнат да си имат комисия.

*

[update] Десет дни по-късно Полина Карастоянова е вече председател на парламентарната комисия.

Dec 02 2014
Leave a comment
BG Law Making, BG Media

Бинев, arbiter elegantiae

През изминалата седмица  Слави Бинев беше избран за председател на парламентарната Комисия по култура и медии.

Бинев  –  arbiter elegantiae?

Според Уикипедия  именно с Бинев и съперничеството борци – каратисти се свързва навлизането на думата  мутра в българския език.

Въпреки това политически сили   с високи цели за медиите в програмите си подкрепиха този избор* –   с коментара, че това   пореден много тежък компромис, който този път може би е прекален (РБ).

Обяснението:

  • ще се реагира  не на име и на едно назначение, а на действията – “нека да дадем шанс”;
  • Бинев е изпратен в парламента от хората, налице е легитимен избор;
  • за съжаление ръководството на парламентарната комисия за култура и медии  се предоставя  на остатъчен принцип, след разпределението  в  основните  сектори – каквито културата и медиите очевидно не са;
  • председателите на комисии са избрани ан блок, след споразумение за разпределение на позиции между политическите сили – и Бинев не  е бил известен като номинация предварително.

Защитата:

  • произнасял името на Пеевски, когато другите мълчали – много  неща е произнасял като човек, свързан с Атака, не е никак оптимистично да ги припомняме.
  • бил добър администратор –  визия и ценности са важни, и справедливост при баланса на интереси – тази позиция има съществено влияние върху по-нататъшното европеизиране на медийното законодателство – и изобщо не е техническо администриране.

Обратното мнение, което споделям и аз: две основания:

  • първо: въпросът не е само в избора на Бинев:  има  широко споделено разбиране  назначенията вече да се извършват на базата на отнапред определени критерии. Да има най-накрая минимален праг за хората, от които зависи бъдещето на цели сектори? Как е избран  Цветанов в комисията за СРС и как е избран  Светлин Танчев с наркопоправката в комисията за фондовете  – минават ли те минималния праг?
  • второ: специално за медиите: от тези, които само прилагат закона  – СЕМ –   се изисква да имат  обществен авторитет и професионално признание (ЗРТ).  А от този, на когото се връчва отговорността да въвежда стандартите в медиите, не се изисква нито обществен авторитет, нито професионално признание.   Бойко Василев откри Панорама  на БНТ с предупреждението, че новият председател  бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио Реакция  е третата медия, която заяви позиция. Асоциацията на българските журналисти също реагира.

[4-12] Нека с по-късна дата да добавя и трета гледна точка, на Стефан Попов: По-добре без комисия.   По принцип  – и конкретно в този парламент заради “представителната логика”:

  • От такава комисия няма никаква нужда, както няма нужда от подобно министерство (има нужда от агенция за стопанисване на музеи и др. административни неща).
  • Съставът на цялата комисия (Росен Петров, проф. Станилов, Л. Иванов и пр.) е такъв, че кой точно да й е председател – Росен Петров ли?
  • [защото] такива са изборите, такъв е парламентът, такава е представителната логика, как да бъдат изолирани едни депутати за сметка на кои други?
  • [и защото]   какъв предпочитате да стане депутатът Сл. Бинев – председател на съществена комисия като вътрешен ред, енергетика, образование?
  •  Прави са само от БНТ и БНР, понеже имат конкретни аргументи за недопустима намеса в работата им от страна на Слави Бинев.

Това е картината. Подходът към този сектор не показва грижа за реформата там. Което си е основание за протест.

* Дневник публикува списъка на народните представители, гласували за избора на Бинев.

 

 

 

 

 

← Older posts
Newer posts →