Category Archives: BG Media

Nov 27 2014
Leave a comment
BG Law Making, BG Media

За подкрепа на отговорната и етична журналистика

Асоциацията на европейските журналисти – България проведе среща, в продължение на която на вниманието на МС и НС се предлага да обсъдят мерки в подкрепа на отговорната и етична журналистика.

Текстът на призива, заедно с имената на подкрепилите го журналисти, експерти, организации – от сайта на АЕЖ – България:

*

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност, правозащитниците и гражданското общество сме все по-силно разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности в немалка част от медиите в България.

Утвърждаването на ролята на медиите на „обществен страж в демократичното общество” и възстановяването на доверието в медиите като достоверни източници на общественозначима информация и идеи изисква не само активизиране на усилията на журналистите.

Необходима е също така и ясна и безкомпромисна политика на държавата за разграничаване от практики на стимулиране и поддържане на медии, които отявлено нарушават етичните стандарти, законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни практики, като създаде ясни и съобразени с етичните изисквания на журналистиката правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основолагащ принцип в случая траябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

Във връзка с изложеното се обединихме около следните предложения:

1. Да бъде въведено задължително изискване за участие в обществени поръчки да бъдат допускани, като изпълнители или подизпълнители, единствено медии, подписали националния Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г.

Допустимо е и е разпространена практика да съществуват и други допълнителни браншови кодекси или кодекси на индивидуални медии, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели. За целите на законността, ясните правила и единното третиране на всички медии в България, предлагаме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърденият национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и на който е придадена юридическа стойност и сила на държавна принуда в изпълнението му с изрична разпоредба в Закона за радио и телевизия.

2. Да бъде въведена забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Предлагаме тези правила да се отнасят до всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства, както и до търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала над 50% и общинските предприятия.

*

През октомври – ноември 2014 има и други инициативи, които показват известно активизиране на хората в сектора и търсене на решения. Беше учредена Мрежа за свободно слово.

Освен срещата, организирана от АЕЖ през ноември,  подобна дискусия се състоя и в Червената къща като част от форума Време за действие.

Не всички участници гледат оптимистично на възможностите секторът да се оттласне от ниската точка, до която е достигнал. Освен недоверието към правни мерки,  зад които се очаква да стоят идеи за цензура, като блокиращ фактор се очертава  натрупаното недоверие вътре в колегията.

Два цитата от водещи журналисти, за да е ясно за какво става дума:

  • Няма никакъв начин да приемем решения, в които участват хора, които сме гледали каква журналистика правят през годините.
  • Няма никакъв начин да приемем решения отгоре, взети без наше участие, решенията трябва да се изготвят отдолу, с участието на сектора.

Очевидно очертава се  търсене на начин.

Sep 28 2014
Leave a comment
BG Media

Мрежа Свободно слово

На 9 септември в БТА се състоя среща, посветена на въпроси от дневния ред  на медиите в България. Част от участниците са основатели на Свободно слово – организация, активно защитавала свободата на медиите и независимостта на журналистите в по-ранните години на прехода. Успоредно с това в Българското национално радио действа Синдикат Свободно слово. В срещата участваха и представители на Асоциацията на европейските журналисти.

Беше взето решение дейността на Свободно слово да бъде възобновена и продължена, като желание за присъединяване изразиха и журналисти и други участници, заети професионално с медии. За да може организацията да включва и отделни лица, и медии и неправителствени организации, като същевременно реагира бързо и ефективно на възникващите напрежения и проблеми, беше подкрепена идеята за Мрежа Свободно слово, като наименованието, членството и технически въпроси на учредяването ще се уточнят на следваща среща.

  • Още на първата среща бяха поставени въпроси, свързани с предавания и водещи в Българското национално радио. Повод са предавания, спрени временно (лятна -зимна схема: От петък до петък, предизборна кампания: Деконструкция), но зад повода стои въпросът за стандартите в общественото радио. Според ръководството има обосновани решения, според журналистите има натиск, станал особено очевиден във връзка с опасността от банкова криза. Включи се и регулаторът, който се срещна с Управителния съвет и според председателя на СЕМ е настоял за прозрачност при вземането на решения. Впрочем това е и едно от основните искания на Синдикат Свободно слово: за прозрачно и мотивирано вземане на решения.
  • Вторият случай, за който има сигнал в мрежата, е за журналиста Иван Бакалов и публикациите в Е-вестник  под  заглавие Клептокрация, публикувани през 2011. Те се отнасят до Инвестбанк и банкерката Петя Славова, която сега съди Иван Бакалов, като оценява вредите за доброто си име на 100 000 лева.  Иван Бакалов  защитава позицията си.   Мрежа Свободно слово организира пресконференция в негова подкрепа.

Активизирането на дейността на журналистите в защита на правата им и свободата на медиите е много важно  и заслужава подкрепа. Саморегулирането е в пауза.  Регулаторът традиционно е атакуван от две страни – за намеса – дори когато коментира, без да санкционира – от една страна, и за бездействие – от друга.  Но и ролята на регулатора е в определени граници:  стандарти трудно се налагат отгоре, без подкрепа на критична маса хора в медиите, които да са убедени, че има нужда от правила  – и правилата да се прилагат.

От медиите става ясно, че за заведените дела ще бъдат изпратени сигнали и до институции на ЕС.

След независимата гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона, подкрепена от близо 7000 души  –  Харта 2013 – и   Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм,  подкрепена у нас от над 14 000 души,  Мрежата Свободно слово е поредна стъпка за акумулиране на енергия за промяна.

Ако от отделните инициативи най-после се стигне до така необходимото обединение на хората в медиите на основата на правила, принципи и демократични стандарти,  промяната има шанс.

*

Мрежата още няма сайт, но желаещите да се присъединят, както и  проявяващите интерес могат да следят Маргиналия, която отразява проявите,  блогове и сайтове на изразилите вече желание да участват,  и разбира се, този блог.

Tagged
Aug 10 2014
1 Comment
BG Content, BG Law Making, BG Media

Технологиите за контрол

Информацията от вчера за косвеното финансиране на издатели от страна на КТБ допълва разказа за несвободата на медиите в последните години.

През 2010 г.   по времето на управлението на ГЕРБ в закон беше предвиден публичен регистър за медийната собственост и тази мярка беше широко рекламирана като решение за прозрачността на собствениците на печатните издания –  “до действителен собственик”. Изменението в закона не беше с цел регулиране на медийни концентрации, а  – според мотивите  – с цел да може да се търси отговорност в случай на засягане на доброто име. През 2010 г. проблемът с концентрациите изобщо не се признаваше за валиден от управлението на ГЕРБ.

Тенденцията беше налице и преди 2010,  по времето на Станишев. По негово време се променяха законите, за да се продаде успешно ТВ2  и да се организира овладяването на цифровата телевизия в бъдеще. Въпросната телевизия е добър пример за ролята на фактора консултанти.  Независимо от собствеността, посочена в регистрите, с договори се урежда правото на консултанта да запазва контрол върху позиции, свързани с новините.

От това време датира продажбата на ТВ7   с  консултанти Кръстева – Пеевски  :  “НБМГ на Ирена Кръстева и синът й – зам. министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ 7 и в.  Експрес  от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите  ТВ Седем ЕАД и  Експрес БГ  АД”, се казва в  съобщението,   ТВ7  започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009),  а Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с  аналоговите бележки). Тогава бяха и опитите за овладяване на регулаторите с увеличаване на състава им. При Станишев.

През 2010 година – ако се върнем към регистъра за собствеността – се заговори за прозрачност, но беше съвършено ясно, че само се имитира дейност.  Тогава се отмени  ограничението за вертикална интеграция на медии и реклама.Медийното съдържание по времето на ГЕРБ показа  – въпреки уверенията на Борисов, че ГЕРБ няма медии – че положителното отразяване на властта беше абсолютно доминантно в десетки медии, поръчковата журналистика цъфтеше, държавните пари пребиваваха в КТБ, в същата посока с благословията на Станишев и довършителните действия през 2010  заминаха и разрешенията за  мултиплексите. Когато ВАЦ реши да се изтегли от България, допълнително стана ясно за каква игра на прозрачност става дума. Беше обявено, че сделката по придобиването е с банкови кредити, но при конфликта на собствениците стана ясно, че  дружествата, с чиито активи се обезпечават кредитите, стигат  до Любомир Павлов.

По време на кризата държавата стана основен източник на финансов ресурс,  а  средствата за информационни кампании се управляваха така, че скоро  ЕК санкционира България   –   ПР-и на властта първо са изготвяли технически задания, а след това са печелели поръчки. Депутатът  Пеевски и КТБ, властта и парите  работеха в единен ритъм и се защитаваха от интереса на медиите с всички средства. Местан отричаше, че   депутат на опозиционната ДПС   лее дитирамби за управляващите – Пеевски няма вестници – а Ирена Кръстева спечели дело срещу Икономедия за атаки и увреждане на доброто име с недоказани твърдения.

Тогава американският посланик, този любител на киното и джаза,  каза нещо за неясната собственост  на банките, а шефът на БНБ Искров веднага обяви, че на него собствеността на КТБ му е ясна. При събитията през 2014 се оказа, че все пак зад т.нар. омански фонд има люксембургска офшорка и връзката на КТБ с Оман е косвена: “люксембургското дружество Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л. в качеството му на дружество, косвено контролирано от фонд  Генерален държавен резерв  на Султаната на Оман, има право да придобие акции с право на глас от Корпоративна търговска банка АД.” Това –  по повод недоказаните твърдения.

Когато ГЕРБ излезе от властта, твърденията започнаха  да се потвърждават. Вежди Рашидов призна, че ГЕРБ е оставил “всички мангизи да минават през банката, парите са на Доган, а Пеевски е боздуганът отпред с майка си.” Първото служебно правителство на Плевнелиев се зае с въпроса. Но дори през 2013 темата остана табу, дори  медии като Дойче Веле и Економист  не се разминаха с натиск от страна на КТБ, а от  Еми Барух и Иван Бедров се искаше да доказват широко известни, но трудно проверими в онова време факти.

Трудно проверими – до разпадането на тандема Василев – Пеевски. Тандема пари – власт. Защо: защото парите пожелали да играят самостоятелно за властта – “Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата”, според Пеевски,  и защото Пеевски  „стигнал прекалено далеч и се вживява като властелин на България”, според Василев.

Медиите след разпада: част продължават да остават на Пеевски, въпреки обявената сделка Халпени.  Вчера Протестна мрежа публикува документи за финансови отношения на още три издателя с  кредитирани от КТБ търговски дружества. Не че от съдържанието досега не може да се направи извод за ориентация на тези медии, но връзката принадлежи към труднопроверимите факти. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците  Труд  и  24 часа ), “Обединени свободни медии” АД (издател на  Преса и  Тема ) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в  Стандарт прес ,  Шоу  и  Блиц  и издател на вестниците  Марица  и  Струма). Съответно сега са внесени молби за несъстоятелност в СГС  срещу тези издатели. Венелина Гочева казва днес, че атаката се дължи вероятно на факта, че българите имат доверие на 24 часа – очевидно включва и  Пеевски, който избра точно 24 часа да даде ексклузивното си интервю. И да, тези финансови връзки по странен начин обясняват новия Български медиен съюз като съюз край КТБ.

ТВ7, за която се твърди, че е собственост на Алегро Кепитал, на по-високо ниво (според някои източници) има собственик на същия адрес, на който е  Бългериън Акуизишън Къмпани.  Какви са тези пари по произход и каква  точно е ролята на Цветан Василев подлежи на изясняване. С днешна дата се водят дела за несъстоятелност на ТВ7, като в играта се появява и Ноу Фрейм Бареков, което е друга тема. Според Капитал в конфликта Ноу Фрейм – ТВ7  Цветан Василев е успял да  запази студиото в Герман.

Публицистиката в бТВ олеква, а очакванията за свободно и качествено новинарство, свързани с Венелин Петков, засега остават очаквания. Качествена журналистика на хартия в днешната българска среда  е  подвиг.  И качествена журналистика изобщо. За БНТ и БНР трябва да се говори отделно. Там освен общите проблеми има и специфични трудности.

На сметката на кръга Цветан Василев е и цифровата наземна телевизия. Скандалът е голям, ако фитилът наистина догаря. Типичен случай на пълно загърбване на обществения интерес заради корпоративния. Сега желанието е сметката да се поеме от  бюджета.

В разпространението на печатните издания е Лафка.

Според информация  за средствата, предоставени за информационни кампании по времето на правителството Орешарски, на първо място е  България он ер .

И така, технологиите за контрол, за които има информация, са все повече –

  • пряк натиск  върху журналистите в медиите, търговски или обществени;
  • косвен натиск върху журналистите чрез контрол върху назначенията на ключови позиции – ръководител на програма, ръководител на новините, маркетинг, юристи и др.
  • участие в собствеността, включително вертикална интеграция от рекламата до разпространението;
  • пряко финансиране с публичен ресурс – бюджет, оперативни програми;  насърчаване на проправителствено поведение и санкциониране на  проявите на независимост;
  • корпоративно  финансиране – пряко или косвено;  в частност  и финансиране чрез реклама;
  • операции върху състава на регулаторите; натиск на парламента върху СЕМ и опит за изземване на функциите;  особености на поведението на конкурентния регулатор по въпроси, свързани с медиите;
  • присвояване на саморегулирането;
  • възможността (отпадането на забраната в закона) ръководни длъжности в регулатора и обществените медии да бъдат заемани от сътрудници на бившата ДС също.

 

Кризите дават шанс за подготовка и приемане на ефективни мерки.

Но разбира се, мерките са само думи, ако липсва  политическата воля за прилагането им.

 

Jul 11 2014
3 Comments
BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Медиен плурализъм: Европейска гражданска инициатива и не само

На 19 август 2014 изтича срокът за подкрепа на Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм.

Това съобщение изглежда изисква по-нататъшни уточнения:

  • какво е медиен плурализъм;
  • какво е Европейска гражданска инициатива (ЕГИ);
  • с какво ЕГИ може да е полезна за медийния плурализъм;
  • практически: какво може да се направи.

Медиен плурализъм

Медиен плурализъм е характеристика на демократичната медийна среда. Британският регулатор казва, че   медиен   плурализъм е налице, когато има:

  • разнообразие на съдържанието, включително на гледните точки, в рамките на отделните медии (вътрешен плурализъм) и медийната система като цяло (външен плурализъм) и
  • предотвратяване отделен собственик на медия или глас да има твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред.

Проблемът с голямото влияние  е много сериозен: и не става въпрос само за собственост – а именно за влияние. Вестниците формално може да са на Ирена Кръстева или на Халпени, а влиянието да е на (фактора) Пеевски, не на конкретното физическо лице  – а на  партийно-корпоративните интереси зад тялото Пеевски.

*

Европейска гражданска инициатива

Най-малко един милион граждани от най-малко седем държави могат да предложат на ЕК да придвижи определено законодателно предложение. Обикновено става дума за предложения, които  не са включени в намеренията на ЕК.  Такава е ЕГИ за медиен плурализъм. Има изготвено законодателно предложение в защита на медийния плурализъм.  Български партньор е Move.bg,  неправителствени организации и медии също се включват в акцията.

С какво може да е полезна ЕГИ за медиен плурализъм:  предлага се приемане на директива, съдържаща мерки срещу концентрациите, за системно наблюдение върху плурализма и рисковете, за ограничаване на възможността политици да контролират медии. Методологията за системно  наблюдение върху плурализма на ниво ЕС е в развитие  – през 2009 г. са уточнени над 200 индикатора, целта е всяка държава автономно да е в състояние също да прави оценка.

*

Гарантира ли ЕГИ медийния плурализъм

Трябва да се вземат предвид следните обстоятелства:

1. ЕК не е длъжна при всяка ЕГИ да дава ход на законодателна процедура. Може и мотивирано да откаже.

2. Ако даде ход и директива бъде приета,  тя се въвежда в националното законодателство от българския парламент – такъв, какъвто е.  Какъвто сме го избрали.

3. Дори да бъдат въведени адекватни мерки в българския медиен закон, писаното право не гарантира резултата.  То само създава предпоставки  – и едва ако нормите да бъдат прилагани  добросъвестно и еднакво, ще доведат до резултат.

4. Прилагането на правото зависи от институциите – от парламента, от регулаторите,  от съдебната система.  Има проблем: Ако парламентът отменя ограничения, неудобни на медийните магнати. Ако конкурентният регулатор не   прилага конкурентния закон. Ако регулаторът за електронни съобщения раздава честоти по критерий обем реклама. Ако ВАС потвърждава решението на регулатора за аналоговите честоти. Ако ВАС не вижда проблем в решението за мултиплексите. Ако спорът между Цветан Василев и Пеевски случайно е разпределен в неслучайни съдии.

*

Какво може да се направи

ЕГИ за медиен плурализъм е  възможност за гражданите да поискат ЕС да приеме допълнителни мерки за защита на плурализма.  До момента са събрани по-малко от 117 000 подписа,  двата прага не са достигнати – за брой подписали и за брой държави.  За да бъде призната България като държава, подкрепила ЕГИ за медиен плурализъм, трябва тук да бъдат събрани 13 500 подписа, в момента са събрани 3000 (22 %), в другите държави са по-нисък процент. На тази карта може да се следи състоянието на ЕГИ по държави.  До 19 август се събират подписи на адрес http://www.mediainitiative.eu/

Подкрепата на инициативата  не отменя задължението да се решават собствените ни вътрешни  задачи, напротив.

Избори,  качествен парламент, независими регулатори, безпристрастен съд. Реформи. Закони. Отговорна журналистика.

Участие в bTV

Участие в България он Ер

Jun 17 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media, Media Law

Няма фирми, защото няма право по закон

Собствеността и контролът върху медиите.

Това, което се вижда:  проблемът е системен и засяга не  медиите – засяга държавата.

Ето какво казва банкер днес:

  Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, пише във всички медии, че той е собственик на Булгартабак и на редица други фирми. Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Така е с Пеевски, така беше  с  Красимир Гергов:  “относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.”

 

Извод първи. В България монополистите без фирми   са  над законите.

Ако искат,  ги спазват – ако искат,  ги пишат според интереса си.

Красимир Гергов промени закона.  Пеевски написа нов.

Извод втори. В България днес е ноторен факт  това, което вчера е увреждане на конкурента, клевета или набедяване.    Шеф на КТБ   се позовава не на документите, които държи, а на медиите, които години наред КТБ притискаше и заплашваше със съд.

Пример са делата пред ЗЗК и ВАС за публикации на Дневник и Капитал   – недоказани факти днес се сочат от КТБ като ноторни:

От решение на ВАС: […] Установено е,че в статия на в. „Капитал”, брой от 17.04.10 г., раздел „Какво ни чака”, е посочено, че „трескавото изкупуване на вестници … от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес”; че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”, както и че „търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по- голяма част от българския медиен пазар”.

Първите страници на Монитор и Телеграф тези дни са абсолютното доказателствоtelegraph201-1.qxd, че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”.

 

 

 

 

 

 

Интервю на Цветан Василев за бТВ

Jun 01 2014
Leave a comment
BG Media, Media Law

КЗК: сделката Халпени – Ирена Кръстева

Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по уведомление, съгласно което   “Медия Мейкър Лимитид“ (Media Maker Limited) – Ирландия има намерение да придобие контрол върху следните дружества: „Телеграф“ ЕООД, „Монитор“ ЕООД, „Политика Днес“ ЕООД, „Компакт – Меридиан“ ЕООД, „Експрес БГ“ ЕАД, „Пресмаркет“ ЕООД и „Издателска къща Борба“ АД.

“Медия Мейкър Лимитид“ (Media Maker Limited) – Ирландия е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците на Ирена Кръстева – Пеевски.

КЗК установява, че придобиването на 100 % от капитала на „Телеграф“ ЕООД , „Монитор“ ЕООД, „Политика Днес“ ЕООД, „Компакт – Меридиан“ ЕООД , „Експрес БГ“ ЕАД  и „Пресмаркет“ ЕООД, както и на 50% от капитала на „Издателска къща Борба“ АД  от страна на господин Патрик Халпени (ирландски гражданин) чрез “Медия Мейкър Лимитид“, Ирландия не представлява концентрация между предприятия, тъй като той (физическо лице) не контролира други предприятия и не осъществява стопанска дейност.

Текстът на решението –  №697/27 май 2014 

вж и Ирландец на хоризонта

May 16 2014
Leave a comment
BG Content, BG Media

Медийната кампания 2014 в решения

Създаването на практика по отношение на правилата за предизборна кампания е интересно за ефективността на всеки закон. През 2005 е свален клип на ПП Атака заради нарушени права на БНТ. През 2007 е спрян клип на ПП Атака (Да спрем фесовете) ” по чл.64 ал.4 ЗИДЕП за нарушаване на добрите нрави, честта и доброто име на кандидати”.  Решението на ЦИК тогава:

предизборен клип на ПП Атака, с който грубо се нарушават разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и на чл. 64, ал. 4 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ) и на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията.

И през 2014 ПП Атака отново  е с принос към създаване на практика по глава 12 от новия ИК:

  • Решение № 350-ЕП / 13.05.2014   ПП Атака е санкционирана за нарушение на ИК за клип,   изглеждащ като коктейл от   *нарушени авторски права (клип без съгласието на автора), *нарушени  права върху лични данни и лична неприкосновеност (според практиката на Комисията за защита на лични данни използване на чужда снимка/видео е нарушение), *дискриминация  и още – вж clubz.bg и dnevnik.bg. На адрес ataka.tv – сайтa на телевизията на ПП Атака  клипът е свален –   забраната е и за разпространение  онлайн.
  •   Решение № 381-ЕП / 15.05.2014  Клип на ПП Атака с участие на дете. Председателката на ЦИК е защитавала мнение  да се препрати преписката към Агенцията за защита на децата. ЦИК приема, че има нарушение на ИК (добри нрави).
  • Решение № 312-ЕП / 08.05.2014; Решение на ВАС ; Решение № 385-ЕП / 15.05.2014   Благодарение на бързата гражданска реакция се създава  практика относно билбордовете и външната реклама на телевизията на Атака и означението Алфа- Атака чрез три последователни решения на ЦИК – ВАС  – и отново на ЦИК:

Върховният административен съд приема, че дори в рекламните материали да не е налице призив за подкрепа и неподкрепа на ПП „Атака”, в случая става въпрос за забрана за недопускане в търговска реклама да се правят внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет. В тази връзка и с оглед съдържанието на представените в преписката писмени доказателства и други материали – диск и книжка, Централната избирателна комисия приема, че изображението на стилизирания образ на профила на Волен Сидеров върху рекламните пана, чрез които се рекламира телевизия „Алфа”, както и съдържащия се върху рекламата надпис АТАКА, представляват внушение по смисъла на чл. 191 от ИК в полза на ПП „Атака”.  Постановява премахване на рекламите (билбордове, стени на сгради и др.) на телевизия „Алфа”, съдържащи стилизирания образ на Волен Сидеров, надпис АТАКА и номер 20, независимо дали съдържат и надпис „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.

Междувременно – извън кампанията – но във времето на кампанията Сидеров печели дело за клевета (на първа инстанция) в Бургас  срещу журналист в Скат и дело в Окръжния съд срещу Валери Симеонов за „лумпени, малоумници, прости и тъпи хора”, но малко преди това губи от Яне Янев  в СГС (решението не е влязло в сила) за „лумпен”, „измекяр” и „презерватив…на Б.…”

Други решения на ЦИК за кампанията досега:

  •  Решение № 364-ЕП / 13.05.2014 – Всяка неделя, ЦИК приема за неустановено дали в предаването се използва платена или безплатна форма. Остава неустановено защо ЦИК не установи.

 За Централната избирателна комисия остава открит въпроса платена или безплатна форма е използвана при излъчването на този агитационен клип, както и дали водещият на предаването „Всяка неделя” е решил по собствена преценка да го излъчи в предаването си след края на разговора с двете кандидатки.

  • Решение № 351-ЕП / 13.05.2014 – ПП Атака срещу Бареков за твърдения като „Сидеров извърши най-голямото предателство, превърна се в мекере, защото продаде партията си и българските патриоти на Лютви Местан и ДПС”.

 

А има и факти, за които още няма решения.

ataka_nAtaka2_n

 

Apr 14 2014
Leave a comment
BG Media, Media Law

Ирландец на хоризонта

press

 

След смяна (1969) е картина на художника Любен Гайдаров.  Днес обаче въпросът е какво идва след  смяната на собствеността на НБМГ Холдинг.

Според съобщенията,  компания Мedia Maker Limited, регистрирана на 9 април т.г. – тази седмица –  ще поеме собствеността на НБМГ Холдинг, в КлубZ има повече по темата. Патрик Халпени, собственик и представляващ,   участва в ръководните органи на групата Communicorp до 2012, когато е освободен.

В медиите не се забелязват изблици на ентусиазъм от съобщението за замяната на Кръстева с Халпени. Впрочем ИПК Родина и  разпространението на печата остават, както са.

За купувача  – доколкото е купувач – Халпени е индикативно, че е партньор (от Communicorp) на депутата от Коалиция за България Мартин Захариев в  Радио 1 Рок . Ако интересът на Пеевски (магистрат – медиен магнат – депутат –  кандидат за евродепутат) е да излезе от разказа за медиен магнат, какъв е интересът на  Халпени да влезе като физическо лице  в българския разказ остава неясно.

В България Communicorp участва в седем лицензирани доставчика на радиоуслуги и една телевизия, на базата на честоти, първоначално предоставени на Тангра, ТНН, Метрорадио, Контакт, Българска радиокомпания, Сити.  През 2006 г. Мартин Захариев съобщава:  “ние фактически предпоставяме лидерството на Communicorp на българския радиопазар“.

В други държави разрастванеmo на компанията не върви така безпроблемно. Според доклад на TI за Ирландия  през 2012 Communicorp увеличава дела си в най-голямата издателска група Independent News and Media (INM), която притежава Irish Independent и Sunday Independent, както и други национални и регионални печатни издания, от 22 на сто до позволения максимум от 29.9 на сто (правилата).

Под натиска на общественото мнение ирландският медиен регулатор BAI разглежда случая и решава, че  не става дума за контрол, а само за съществен интерес в медиите.   Националният съюз на журналистите иска спешна ревизия на законодателството, за да се изясни в какви граници едно лице може да има съществен интерес.

През 2014 г.  в ирландската преса отново се коментира  доколко ирландското законодателство може да се справи с контрола върху медийните концентрации специално относно собственика на Communicorp О’Брайън и печатните издания в Ирландия.  Според Irish Times

вместо яснотата, която се очаква в една демокрация по въпроса кой контролира някои от най-продаваните вестници и популярни новинарски сайтове, съществува “конструктивна неопределеност”, с която сме свикнали, но отстрани изглежда забавна и объркваща.

За сравнение се привежда правната регламентация в Австралия, според която собственикът на Communicorp  О’Брайън има несъмнен контрол върху издателската група INM и това става ясно при операциите на О’Брайън в Австралия. Според австралийското законодателство INM е преценено   като контролирано от О’Брайън  дружество, докато според ирландския медиен регулатор той има само съществен интерес в него.

Собственост, контрол, съществен интерес – все интересни теми в контекста на очакваните мерки за прозрачност на медийната собственост и за медиен плурализъм у нас.

 

 

 

Mar 28 2014
2 Comments
BG Media, Media Law

Кой притежава колко процента от какво

Лидерът на ДПС е поставил важни въпроси в свои интервюта. Един от въпросите е за медийния монопол. Изразена е позиция, която е важно да се отбележи:

  какъв дял имат различните видове медии върху формирането на общественото мнение  е същината на медийния монопол.

Така е,  OFCOM,  комуникационният регулатор на Обединеното кралство,  вижда между задачите си предотвратяване  на твърде голямо влияние на едно лице върху общественото мнение и политическите процеси.

Лидерът на ДПС твърди, че

Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А  дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

Така ли е?


1. За чие влияние става дума.

Пеевски липсва в регистъра на печатните издания. Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /24.03. 2014 г./

В регистъра на МК е Ирена Кръстева. Тя  е финансирана  – именно за медии – от КТБ.    Поли Паунова попита и мандатоносителят Станишев отговори:

Кой влиза в кръга КТБ?
– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.
Делян Пеевски от този кръг ли е?
– Предполагам, че да.

 

 

2. За кои медии става дума.  Моите медии (Пеевски). Приятелски медии (Цветан Василев):

Валерия Велева: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” (из известния портрет)

  • ТВ7: Цветан Василев за Дойче Веле: Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес. Аз съм инвестирал в бизнес проект. Цветан Василев за Нека говорят:Аз имам единствено интерес в ТВ 7, защото представлявам интересите на няколко инвеститора. И това е единствената ми инвестиция. Друг е въпросът, че медиите на г-жа Кръстева на практика, като приятелски медии, подпомагат и защитават моите позиции.  Какъв монополист съм, след като ТВ 7 има 3-4% пазарен дял.
  • Нюз7: бивша ББТ до 2013, като през юли 2009 КЗК разрешава концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД, София върху „Балкан Българска телевизия” ЕАД (Решение 2009/807).
  • SUPER7  също, Бареков напомни, че е бил директор на три телевизии.
  • ТВ7  и ББТ имат славна история, свързана с придобиване на честоти  – (1)  от държавата без конкурс: Ирена Кръстева взема 58 от общо 102 –  и (2) от ПроБГ/ТВ2/БТВ Екшън – “честоти втора употреба”, защото – както председателят на СЕМ обяснява тогава пред “168 часа” – който   купи честотите на ПроБГ, придобива право да бъде качен без конкурс на мултиплекс.
  • Радио: ако се доверим на медиите от 2011,  SBS продава на   Best Success Serv. BG, близка до семейството, музикалната телевизия The Voice и радиостанциите  The Voice, Magic, Витоша  и Веселина.
  • Сайтове.

През 2012 Best Success взема и в. Новинар.

Ето една   графика отпреди време.  Собствеността е в динамика, но все пак.

 

 

3.  Производството е следващ важен фрагмент от веригата.

Цветан Василев за Дойче Веле: Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК – Родина АД – издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия “Цариградско шосе” в гр. София. Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект – в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина. Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект.

От последните дни: Цветан Василев и Ирена Кръстева са в борда на “Обединени български вестници” АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина, пише “Биволъ”, който отбелязва, че има данни за кредитиране от КТБ на свързани лица в нарушение на закона, които обаче ДАНС и СГП не са изследвали.

 

4. Разпространение и  достъп до медийното съдържание.  Който контролира разпространението и достъпа – контролира информацията.

  • БТК. Контролът  върху цифровото разпространение на тв програми е епична сага: обособяване  на НУРТС, приватизиране, преобразуване, трансформиране  –  и сега в Съда.
  • Контролът върху разпространението на печатни издания не е специално потвърден в секторния анализ на КЗК, но пък е казано, че има хоризонтална и вертикална интеграция. Че няма данни за добър анализ. И да дойде ЛАФКА.

*

Като добавим участието на пазара на права (например спортни права) и на  рекламния пазар, дори и на пазара на продажби на крайни устройства, обсъжданото влияние може да се окаже твърде голямо. В секторния анализ на пазара на разпространение на печатни издания КЗК признава затрудненията си с данните за пазарните дялове. Данните са основа за регулаторните решения, дефицитът на данни не бива повече да продължава.

Извън конкретния случай:  една държава трябва да може да организира  надеждна система за оценка на медийното влияние  – при това  не  само по повод уведомяване за предстояща медийна концентрация, а периодично и редовно.

Да има мерки за предотвратяване и –  ако влиянието се окаже твърде голямо – да има мерки за редуцирането му.

 

 

Jan 05 2014
Leave a comment
BG Media, EU Law

Свобода на изразяване в ЕС: Индекс на цензурата

Пeu-map freedom index 2013рез декември международната организация Index of censorship публикува поредния си доклад за свободата на изразяване.

Вижда се, България е в категорията с най-лошо състояние на свободата на изразяване.

Така серията доклади, показващи устойчива негативна тенденция, продължава.

Авторът на доклада Майк Харис припомня писмото от март 2013 на външните министри на Германия, Холандия, Дания и Финландия, в което се призовава за създаването на механизъм за защита на демокрацията, върховенството на закона и правовата държава. В отговор  и комисар Рединг се включи в разговора за възможностите за намеса на ЕС в подкрепа на демократичните стандарти.

← Older posts
Newer posts →