Мотивираното становище на ЕК – нарушение № 2011/4025 разкрива безнадеждната картина на българския цифров преход:
[1] България е държавата, в която е възможно да
- не се посочват критериите, съгласно които броят на предприятията, които могат да предоставят мултиплексни услуги, е ограничен,
- нито преследваната цел,
- нито е предоставено обяснение относно пропорционалността на ограничението.
“При липса на каквито и да е обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за такова ограничение и непосочена цел от общ интерес, Комисията стигна до заключението, че тази разпоредба представлява нарушение.”
[2] България е държавата, уверяваща Европейската комисия, че „чрез предоставяне на по-голям капацитет на предприятията се осъществява възможност за предлагане на повече канали с разнообразие на съдържанието (…)“ и че „пет предприятия ще имат по-ограничени ресурси и намален брой и разнообразие от канали“.
Този маниер ни е познат от решения на КЗК, в които обичайно се твърди, че концентрацията водела до по-добро качество на услугата – поради което концентрациите били в интерес на гражданството, ето пример:
Комисията приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията, поради което същата следва да бъде разрешена.
“Напротив, мнението на Комисията е, че плурализмът на мненията се гарантира най-добре чрез ниски тарифи за разпространение, които биха се получили в резултат от силна ценова конкуренция между операторите на мултиплекси.”
[3] България е държавата, уверяваща след получаването на писмото на ЕК от 22 март 2012, че “Доколкото ни е известно, изискване (от ЕК) за отмяна на проведените конкурси не е налице”. Изменили сме ЗЕС, ще обявяваме нов конкурс.
Изключването от конкурсите на предприятия, свързани с телевизионни канали, които не попадат под юрисдикцията на България, не може да бъде оправдано от гореспоменатите цели от обществен интерес. Следователно критерият за избор е в нарушение на правото на ЕС, пише ЕК.
“Нито изменението на ЗЕС, нито обявеният търг оказват влияние върху това заключение.” (стр. 16 от писмото)
[4] България е държавата, в която е възможно чрез ЗЕС да се предвиди изключване на оператора на мрежа от конкурса, а след това – историята мълчи защо – същата държава да одобри връщането му в играта:
“Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС е поел контрола над два мултиплекса през 2010 г.”
“Сценарият, който според българските власти е трябвало да бъде предотвратен чрез член 48, параграф 5 от ЗЕС, се е осъществил без тези органи да вземат, доколкото е известно на Комисията, никакви мерки за предотвратяване на вероятността от нарушаване на конкуренцията.”
“Фактът, че Конституционният съд на България е премахнал това ограничение, не променя това заключение, тъй като никой от конкурсите не бе анулиран и последствията от споменатите нарушения все още не са преодолени.”
Изискване за отмяна не е налице? Сценарият, който българските власти твърдят, че е трябвало да бъде предотвратен, се е осъществил – вече при регистрации в Кипър и ОАЕ!
[5] България е държавата, в която регулаторът може да извади 43 канал от списъка на честотите, да го даде на Българската национална телевизия за наземно разпространение на БНТ2, въпреки че няма положително решение на СЕМ, а после с едно писмо на министъра (“Този механизъм създава сериозни притеснения за отклонения от европейското конкурентно право”) държавата да си вземе честотите обратно от обществената телевизия. На сайта на БНТ още стои съобщение за 43 канал. 
[6] България е държавата, в която и ВАС е правораздал в полза на процедурата – Решение №11018/2011
С поглед напред:
Според отговора на Министерството на транспорта до Капитал, статуквото ще се пази – защо? – защото “В Брюксел са наясно, че това може да доведе до предявяване на претенции спрямо държавата за пропуснати ползи (бел. авт. – от страна на спечелилите две компании), което едва ли е по-добър сценарий в сравнение със санкции от Брюксел.”
Това за какво е аргумент?! За порочните процедури, наречени конкурси, ще се плати:
- Ако статуквото се запази – ще се плати с възможността да имаме прилична медийна среда.
- В противен случай – само с парите ни.
