Заключението на Генералния адвокат по дело С-461/10 Bonnier Audio AB и др. v Perfect Communication Sweden AB е от края на миналата година, но заслужава внимание в светлината на очакваните важни решения на Съда през 2012 – едно от тях е именно по делото Bonnier Audio.
Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски права.
Преюдициалното запитване: Допуска ли се, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?
Съдът за пореден път е поканен да се произнася по Директива 2006/24. Правният въпрос е свързан с решението по дело Promusicae (C-275/06) и с Определението по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten (C-557/07) .
Заключението на Генералния адвокат:
Прилага се IPRED1 [2004/48]
Член 8 от Директива 2004/48 гласи следното:
„1. Държавите членки гарантират, че във връзка с производството [относно нарушение] на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на [ищеца] компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:
а) е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;
б) е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;
в) е установено, че в търговски мащаб [предоставя] услугите, използвани за действията по извършване на нарушение; или
г) е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.
2. Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:
а) имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;
б) сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.
3. Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които: […]
д) се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни“.
Като говорим за буква д) – по отношение на личните данни в ЕС действат Директива 95/46, Директива 2002/58 и Директива 2006/24.
Балансът на права в Швеция е уреден така: Разпореждане за разкриване на информация може да се постанови само ако е обосновано от по-висш интерес по отношение на евентуалните неудобства или други вреди за неговия адресат или на всеки противопоставим интерес.
ГА приема, че:
- името и адреса на абонат, които следва да се идентифицират въз основа на IP адрес, са лични данни (42);
- но самоличността на лицето, което може да е извършило нарушение на правата на интелектуална собственост, не може да се установи единствено въз основа на IP адрес, когато няколко лица могат да използват достъпа до мрежата, който се идентифицира със същия този IP адрес. Такъв е случаят например при безжичните мрежи без ефикасна защита, неразрешеното външно контролиране на свързани с интернет компютърни системи, както и положенията, при които няколко лица могат да използват една и съща компютърна система. Все пак ми се струва, че в някои държави членки IP адресът може да се използва като указание за самоличността на лицето, което евентуално е извършило нарушението (43);
- според посочените по-горе Решение по дело Promusicae и Определение по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten Директива 2002/58 не изключва възможността държавите да предвидят задължение за разкриване на лични данни в рамките на гражданско производство, но правото на Съюза не изисква държавите да предвидят подобно задължение (58);
- основните права в областта на защитата на личните данни и на личния живот, от една страна, и в областта на защитата на интелектуалната собственост, от друга страна, трябва да се ползват от една и съща защита. Ето защо не трябва да се дава предимство на носителите на права на интелектуалната собственост, като им се позволи да ползват лични данни, законосъобразно събрани или запазени за цел, която не е свързана със защитата на техните права. Събирането и използването на посочените данни с такава цел при спазване на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни, предполага предварителното приемане от националните законодателни органи на изчерпателни разпоредби в съответствие с член 15 от Директива 2002/58 (62).
И заключението е, че Директива 2006/24 допуска прилагането на национална разпоредба, съгласно която в рамките на гражданско производство и с цел да се идентифицира даден абонат доставчикът на интернет услуги е задължен да предостави на носителя на авторското право или на негов наследник информация за абоната, на когото посоченият оператор е предоставил IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на посоченото право – при едно условие: такава информация се запазва, за да може да се разкрие и използва за тази цел в съответствие с изчерпателни национални законови разпоредби, приети при зачитане на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни.
В България вече мина един тур на обсъждане (при въвеждането на 2006/24) дали задържането на данни да се използва за нуждите на защитата на интелектуалната собственост – вж отвореното писмо в подкрепа на такова законодателно решение.
Емил А. Георгиев очаква “Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58”.
Така или иначе, националните дебати за баланса са в рамките на очакваното решение Bonnier Audio + реформата на правото на ЕС за личните данни + ревизията на Директива 2006/24
