Медийно право

Днес на пресконференция в МИЕТ министър Трайков направи изявление относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането  (АСТА):

Внасям в МС предложение за спиране на процедурата по сключване от страна на Р България  на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. Министърът на външните работи и аз ще координираме позицията на българската държава със страните–членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по Споразумението АКТА. Това означава, че България няма да предприема никакви действия по АКТА, включително внасяне за ратификация, до изграждане на единна позиция на страните – членки като цяло.

Министърът заявява още:

Песимист съм за идеята за регулация, която се опитва чрез санкции, а не чрез пазарни методи да защити една индустрия, която не е успяла да се адаптира към цифровата ера. Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права.

Не може и не бива. Същевременно обаче съдбата на въпросната регулация остава неясна.

Спиране на процедурата не е радикално  решение.

To е симптом за порок: споразумението не се основава на   балансирана  по същество и прецизна от правна гледна точка позиция.  В този смисъл има ново изказване на Вивиан Рединг, член на ЕК, в което тя се застъпва за съдебен контрол върху споразумението.

Има очакване, че  изграждането на единна  позиция няма да може да остане в затворените общества на администрация и лобисти. В противен случай сме изправени пред опасността,  очертана във форумите,

консолидацията на политическа и корпоративна власт да се превърне от общоизвестна тайна в законово утвърден стандарт.

Видео

Законопроект за хазарта е минал на първо  четене в българския парламент. Предвижда се регламентиране на хазарта онлайн, включително компетентност на комисията по хазарта да

Чл. 22. (1) 13. взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили разрешения по този закон, както и за ограничаване на достъпа  на интернет потребители до такива  сайтове.

България предприема изготвяне и движение на закона, преди   ЕС да има окончателно (публично оповестено) решение дали, евентуално доколко онлайн хазартът ще се регламентира на наднационално равнище в ЕС.

В края на 2010 г. Съветът в заключенията си за хазарта онлайн се произнася най-общо за ефективни мерки на национално равнище. Европейската комисия се заема с въпроса, провежда анализ,  през 2011 г. издава Съобщение COM (2011) 128  (Зелена книга относно хазарта  онлайн на вътрешния пазар) и  започва процес на обществена консултация, вж тук.

В съобщението се засяга и въпроса за филтриране/блокиране (стр.40):

Схеми за блокиране на плащанията и отговорност на доставчиците на услуги по интернет

Доставчиците на услуги за заплащане и комуникации (телекоми, телевизионни канали и доставчици на услуги на информационното общество) позволяват съществуването на хазартните услуги по интернет. С цел да се ограничат неразрешените и трансграничните хазартни услуги по интернет днес тези посредници са длъжни да използват следните видове методи:

•  филтриране по имена на домейни (DNS); чрез механизма за филтриране по имена на домейни се търси гарантиране на това, че на потенциалните потребители не се разрешава да играят на предварително определени неразрешени сайтове или същите се пренасочват към друг адрес (уебсайт) във основа на предварително изготвен списък на интернет адреси (имена на домейни) напр. от сайт .com към сайт в рамките на националната юрисдикция.
• блокиране на интернет протокол (IP); на всяко устройство, свързано към интернет, се определя уникален номер, известен като IP адрес, който съдържа името на неговия сървър. Блокирането на IP не позволява връзката между сървър/уебсайт и един или повече IP адреси.
• блокиране на плащане, може да се основава на кодовете на категориите търговци (MCC) на операторите; забраната на обработка на плащанията, свързана с определен код, обаче може да блокира позволени търговски транзакции, различни от плащания на залози и печалби.

ЕК иска мнения от всеки, който би пожелал да вземе отношение,  за прилагането на мерките от горните три типа.

Европейският парламент гледа онлайн хазарта през ноември 2011 и приема   резолюция, в която, освен другото, се казва:

• отхвърля един европейски правен акт за единно регулиране на целия сектор на хазарта, но въпреки това счита, че в някои области координираният европейски подход би имал явна добавена стойност в допълнение към националното регулиране, предвид трансграничното естество на хазартните онлайн услуги;
• признава свободата на действие на държавите  при определяне на начина на организация на хазарта, като същевременно се спазват основните принципи на Договора за ЕС за недискриминация и пропорционалност […];
• призовава Комисията да проучи възможността за представяне на предложение за правно обвързващи инструменти, с които банките, издателите на кредитни карти и другите участници в платежните системи в ЕС да бъдат задължени да блокират – въз основа на национални черни списъци – транзакциите между техните клиенти и доставчиците на хазартни услуги, които не са лицензирани в тяхната юрисдикция, без да бъдат засягани законните транзакции[…]

Съществено за разказа е, че резолюцията на ЕП  е от 15 ноември 2011 г.  и няма данни ЕК да е обявила резултати от подобно проучване.

Мотиви и становища на комисиите на ЕП.

Паралелно с опитите за приемане на наднационални мерки отделни държави опитват блокиране (съобщения за Словакия и Румъния). Очевидно България иска да прилага филтриране.

Съдът на ЕС  се е произнасял, че държавите имат право на рестриктивна политика, защото хазартът онлайн е свързан с редица рискове – но при спазване на принципа на пропорционалност.

Очаква се през  2012  да се реши ще се създава ли наднационално законодателство в ЕС  за хазарта онлайн. Решението е трудно, балансира се защитата на потребители, защита на децата и т.н., от една страна, и премахване на пречките пред единния пазар на услуги, от друга.

За четене:

• критичният анализ на EDRI в отговор на консултацията на ЕК;
• правен анализ.

Трайчо Трайков: Депутатите от ГЕРБ в София и в Eвропарламента ще гласуват еднакво за АСТА

+

Андрей Ковачев: Евродепутатите от ГЕРБ ще гласуват против ратифицирането на АСТА в ЕП

=

ПГ на ГЕРБ ще гласува против ратифицирането на АСТА в българския парламент/ вариант:  политическо решение за оттегляне на  подписа.

Вместо това

министър Трайков днес е казал само следното:

“Нямам никакво намерение да предприемам действия за ратификация преди да мине дискусията в Европейския парламент през юни”.

*

Европейската комисия е публикувала обяснителен текст за АСТА с FAQ. След подписването и в деня на протестите.

• What ACTA is about
• What ACTA is not about
• Transparency of negotiations
• Countries involved
• Timeline + прессъобщение с данни за хода на преговорите
• Next steps
• Frequently asked questions

И

Не е гладък пътят на АСТА:

•  Латвия спря ратификацията;
• Словакия спря  ратификацията;
• Германия не подписва, Интернет доставчиците не са доброволни шерифи | Германия, via Емил А. Георгиев

и у нас:

• Андрей Ковачев  | Евродепутатите от ГЕРБ ще гласуват против ратифицирането на АСТА в ЕП;
• IAB България  | ACTA създава среда на несигурност  за компаниите, инвестиращи в развитието на интернет и иновативни онлайн продукти с висока добавена стойност, като забавя развитието им и
• репортаж на Комитата от пленарната зала;
• Дебати | Капитал : Трябва ли Европейският парламент да подкрепи ACTA?

Логично е  позицията на ГЕРБ  към АСТА в ЕС и в българския парламент да е една и съща.

Протест.

ACTA/IPRED/TPPA/SOPA/PIPA – или?

Чехия спира процеса на ратификация на ACTA. Според чешкия министър-председател   въпросът за присъединяването изисква допълнителни анализи.

Правителството   “в никакъв случай няма да допусне ситуация  –  v žádném případě připustit situaci –  която по някакъв начин   застрашава  гражданските свободи и свободата на информация.”

Полша спира процеса на ратификация на АСТА. Според министър-председателя, процесът за ратификация на ACTA ще бъде замразен толкова дълго, колкото   е нужно, за да се преодолеят съмненията.

Според FFII  оценките на институциите за ефекта от това събитие са различни:

• представител на Eвропейската  комисия е  казал за ZDNet, че за ЕС това (може да) е край на ратификационния процес и на национално, и на наднационално равнище, защото ако една държава не ратифицира споразумението, то не може да влезе в сила за ЕС;
• представител на Съвета е изразил мнение, че в частта на изключителната компетентност на ЕС  споразумението може да влезе в сила, а в частта на споделената – само за ратифициралите държави.

Ако ЕК и Съветът останат  на различни позиции, очакването е да се сезира Съда на ЕС.

  Какво ли  значи по соломоновски

 Според в.Труд  министър-председателят по соломоновски  се е подписал под следното уверение: “Международното споразумение АКТА да бъде ратифицирано от НС на РБ, като за членовете, налагащи контрол на трафика в интернет, ще бъде заложена резерва, че се прилага действащото в момента българско законодателство”. (Борисов спаси интернет от договора АКТА).

Организациите, участвали в срещата, са Интернет общество, Сдружение за електронни комуникации и Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ).*

По начало не се оспорва, вж и  мнението на изготвилите доклада за Европейския парламент, че  резерви при ратификациите на АСТА не се допускат. Очевидно в правителството  се споделя  обратно мнение.

Съвсем различен въпрос   е – когато АСТА влезе в сила  такова, каквото е  (нисък праг – само шест ратификации) – как ще се прилага в различните държави.

АСТА и ратификациите

В  коментар  към решението на Съвета се припомня, че в АСТА има

• разпоредби в полето на  изключителната компетентност на ЕС  – затова е взето решение ЕС да стане страна по споразумението и
•  разпоредби  относно наказателното правоприлагане в областта на споделената компетентност.

ЕС няма намерение да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост. Това е така поради доказаната липса на съгласие, вж съдбата на IPRED2.  А и държави като Холандия са посочили аргумент за субсидиарност (Сommission of the European Communities v. Council of the European Union, C-176/03).  Затова ЕК предлага присъединяването на отделните  държави  от ЕС  (на всички държави, се казва в гласуваното от Съвета решение).

Ако ЕС е страна по АСТА, а държавата – не,  ще възниква  въпросът ефективно ли  е прилагането на АСТА с вече съществуващите мерки в националното право на държавата от ЕС, която не се е присъединила.

В този смисъл трябва да е ясно, че вчерашната среща  в МС има отношение само към националните мерки.

Особености на националното АСТА-прилагане

САЩ приема статус ‘sole executive agreement’ за АСТА,  с което се изключва необходимостта от законодателно одобрение. В ход е и нов проект  от същия тип Trans-Pacific Partnership Agreement (TPPA). В доклада на INTA, ЕП се отбелязва очевидната липса на желание да се търси нормална ратификационна процедура и поставя въпроса какво – при липса на възможност за ангажиране на американския законодател – ЕС може да очаква от САЩ.

Парламентите в Холандия, Германия и др. държави от ЕС са изразявали желание да не се променя националното право във връзка с присъединяване на ЕС  към АСТА (парл.въпроси Германия, 8 април 2010; Холандия, 23 .12.2010).  Това очевидно са резервирани държави,  те  (поне засега) изразяват резервираността си, като не подписват. С което си спестяват бъдещи  неясноти, съпътстващи прилагането.

Но резервираност   – както на национално, така и на наднационално равнище  – може да се изрази  и на този етап, стига да  има действителна воля за това.

Кампанията в ЕП

Всеки глас на българските членове  на ЕП има особена стойност. Публично изразиха позиция Ивайло Калфин, Надежда Нейнски, Светослав Малинов, Антония Първанова, Метин Казак,  Слави Бинев.

Отворен парламент  публикува анкета с евродепутатите  по темата АСТА, не подкрепят споразумението Кристиан Вигенин и Ивайло Кирилов.

В тази анкета се е появило твърдение, че когато АСТА влезе в сила след шест ратификации на държави, споразумението влиза в сила и за България.

Всъщност не.  Чл.40.2 АСТА:  Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент и т.н.

* По информация от Интернет общество  организацията не е участвала в срещата при министър-председателя, както сочи цитираната по-горе публикация в Труд.

*

Видео от БНТ: Георги Дамянов, Теодор Захов, Комитата, Йордан Караджов

• За споразумението срещу интернет пиратството
• Георги Дамянов:  След като ЕС се присъедини към АСТА, очаквам  директива за интернет
• Парламентът ще ратифицира АКТА с резерви
• Валентин Николов, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ: ГЕРБ няма да подкрепи  текстовете в споразумението АКТА, които позволяват следенето в интернет и биха засегнали личните права на хората.
• Министър-председателят пред Панорама (от 10-та мин.): България няма никакъв проблем

Кота нула

Към 23 януари т.г., когато проверявах  какво е положението  с АСТА в България,  официалната информация  за АСТА   се свеждаше до информация в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване  (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари.  Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България – което ми даде възможност и да напиша за предстоящото подписване на 26 януари в Токио.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – участва  Метин Казак.

Под натиска на мрежите

След  постинга от 23 януари  АСТА се превърна в тема за социалните мрежи.

Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.  И политиците    бързо се позиционираха.  Седмица по-късно   има  гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но   ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала  АСТА със симпатично мастило:  “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”

Това съобщение на министъра  вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума.

Ратификацията не е  някакво  благоволение или реверанс на тази власт  към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса  – и  по съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ  казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност –  трябва да обясни как точно.

Обсъждания? Може

По какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване),  има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие  споразумението ACTA да бъде подписано и сключено паралелно (1)  от ЕС и (2) от всички  държави от ЕС.  Държавите, включително България, са ангажирани с това решение.  България – по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че  – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите в частта, в която компетентност има ЕС.

Това – по въпроса за обществените обсъждания. И в бъдеще не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи  министъра на земеделието да я изрази на Съвета (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

Но – все пак –   за да се вземе решение Европейският съюз  да стане страна по АСТА,   остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват и самостоятелно?

Отделна тема.

*

Развитие на ситуацията:  човекът от партия ГЕРБ в сутрешния блок на  БНТ казва следното (позиция на управляващите):

От два-три дена знае за АСТА.  Ще иска резерви. Чете конституцията. Казва, че сега ще изготвим бг позиция. Ще покани експерти в комисия. Ще се анализира трябва ли да се променя бг законодателство. Ще се съобрази с гражданите. Ако обаче стане директива – трябва да го спазваме. Обаче депутатите в ЕП  ще изразят резерви. Да се обединим в усилията си да защитим правата. Не, той не  би казал, че има каша.

видеото на БНТ

ACTA, търговско споразумение за борба с фалшифицирането, беше подписано от България на 26 януари 2012.  Дори само на това основание АСТА ни засяга и интересува.

В цялата проблематика на АСТА има акценти, които заслужават анализ. Особено внимание заслужават:

(1) АСТА от гледна точка на съвременните демократични стандарти за нормотворчество и

(2) АСТА по същество от гледна точка на целите, регламентираните баланси  на интереси в цифровата ера, възможните ефекти   и степента на гарантиране на комуникационните права.

Разговорът по тези два въпроса има историческа част, която заслужава да се припомни, доколкото има публична информация за нея.

През 2008 г. Европейската комисия приема   стратегия за правата върху индустриалната собственост. В т.6.3. се предвижда ЕК  да работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането.  Съветът през септември 2008 г. потвърждава началото на работа върху АСТА.

Първият известен отказ на Съвета да предостави информация за споразумението се появява на сайта на  FFII през ноември 2008 г.  През следващите три години този стил на непрозрачност е основна тема  (писмото, с което Съветът отказва да предостави исканите документи относно ACTA).

През 2010 г. парламентарна комисия на Европейския парламент (INTA) иска достъп до проекта. Отговорът от ЕК е “не може да ви предоставим нещо, което не съществува. Няма такова споразумение.”

Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на канадски сайт.

Становището по АСТА на Европейския надзорник за защита на личните данни от 22 февруари  констатира непропорционалност на трите удара, проблеми при трансфер на данни към трети страни, липса на прозрачност (коментар на становището).

На 10 март Европейският парламент приема резолюция, в която се казва следното:

• 1.  посочва, че от 1 декември 2009 г. Комисията има правното задължение да предоставя на Парламента незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата на преговори по международни споразумения;
• 2.  изразява безпокойството си относно липсата на прозрачен процес при провеждането на преговорите по ACTA – положение, което противоречи на разпоредбите и духа на ДФЕС; изразява дълбоката си тревога, че преди началото на преговорите по АСТА не беше установена правна основа и не беше търсено одобрението на Парламента за мандата за преговори;
• 3.  призовава Комисията и Съвета да осигурят обществен и парламентарен достъп до всички свързани с преговорите по ACTA текстове и изложения, в съответствие с Договора и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;
• 4.  призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно заедно с партньорите си в преговорите по ACTA за изключване на възможността за всякакви по-нататъшни преговори с поверителен характер, както и да предоставят изчерпателна и своевременна информация на Парламента относно своите инициативи в тази област; очаква Комисията да представи предложения преди следващия преговорен кръг в Нова Зеландия през април 2010 г., за да изиска въпросът за прозрачността да бъде включен в дневния ред на тази среща, и да уведоми Парламента за резултатите от този кръг незабавно след приключването му;
• 5.  подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;
• 6.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;
• 7.  приветства уверенията от страна на Комисията, че всяко споразумение за ACTA ще бъде ограничено до прилагането на съществуващите ПИС, без да се засяга развитието на материалното право в областта на интелектуалната собственост в Европейския съюз;
• 8.  призовава Комисията да продължи преговорите по ACTA с цел повишаване на ефективността на системата за прилагане на ПИС срещу фалшифицирането;
• 9.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;
• 10. счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“;
• 11. подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС;
• 12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – страни по преговорите по ACTA.

Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на френски сайт  през юли 2010.

През септември 2010   на сайта ЕurActiv  се появява информация, че проектът не е предоставен, нито може да бъде публикуван, както са искали депутатите от ЕП, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта (ето го и  официалният източник : Европейски парламент, INTA 2011, стр.17).

На 9 септември 2010 Европейският парламент приема декларация  относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост на съдържанието му. Европейският парламент:

• 1.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага непряко хармонизация на законодателството на ЕС относно авторското право, патентите и търговските марки и че следва да бъде зачитан принципът на субсидиарност;
• 2.  Заявява, че Комисията следва незабавно да осигури публичен достъп до всички документи, свързани с текущите преговори;
• 3.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага ограничения върху справедливото съдопроизводство, нито да застрашава основните права, като например свободата на изразяване и правото на защита на личния живот;
• 4.  Подчертава, че икономическите и иновационните рискове следва да бъдат оценявани преди въвеждането на наказателни санкции, когато вече са въведени граждански мерки;
• 5.  Счита, че доставчиците на интернет услуги не следва да носят отговорност за данните, услуги по преноса и хостинга на които те предоставят, до степен, която би наложила предварително наблюдение или филтриране на тези данни;
• 6.  Посочва, че всички мерки, целящи засилването на правомощията за трансграничен контрол и конфискуване на стоки, не следва да нарушават глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства.

След обявяването на края на преговорите Европейският парламент приема нова резолюция от 23.11.2010 , в която се казва, освен другото, че ЕП:

• 5. изразява съжаление, че не са били оповестени всички преговорни текстове между 10 март 2010 г. и окончателния текст от 15 ноември 2010 г.;
•  6.   изразява съжаление, че тези преговори не се проведоха и Споразумението не беше сключено в рамката на съществуващите многостранни форуми (напр. СТО и СОИС), което е причина за настоящото тясно участие в тях, тъй като бяха изключени повечето от развиващите се страни;
•  7.   отбелязва, че членството в ACTA не е ексклузивно и позволява на развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика да се включат; затова приканва Комисията да се въздържа да налага споразумението на развиващите се страни и да призове другите страни по ACTA да се съгласят, че процедурите и условията за присъединяване към ACTA следва да бъдат подходящо гъвкави и да отчитат равнището на развитие на присъединяващите се страни съгласно заключенията на Съвета относно съгласуването на политиките за развитие;
•  8.   призовава Комисията и Съвета да изяснят правното основание; приканва Комисията да изясни разделението на компетенциите между Съвета и Комисията по отношение на раздела за наказателно правоприлагане в ACTA, включително по отношение на парафирането му; настоява на Парламента да бъде представено доказателство, че правното основание за преговорите по ACTA съответства напълно на Договора от Лисабон, преди споразумението да бъде парафирано;
•  9.   приветства многократните изявления на Комисията, че прилагането на разпоредбите на ACTA – особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда – напълно съответстват на достиженията на правото на ЕС и че споразумението няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим;
•  10. настоятелно призовава Комисията да се ангажира да предостави на Европейския парламент писмени доказателства, своевременно преди парафирането на споразумението, че ACTA няма да възпрепятства хармонизирането на изключенията и ограниченията за авторското право и сродните му права в ЕС; че няма да ограничи бъдещо разширяване на изключенията и ограниченията отвъд изброените в Директива 2001/29/EО; че няма да изключи бъдещи политически възможности и юридически действия за разширяване на достъпа до творчески произведения предвид технологическия напредък чрез използване на изключения; че няма да ограничи законодателните възможности във връзка с осиротелите произведения или да попречи на държавите-членки да въведат закони за разширяване на достъпа до осиротели произведения, закриляни от авторско право, които да ограничават мерките против посегателството над такива права;
•  11. призовава Комисията да потвърди, че ACTA няма да окаже никакво въздействие – сега и в бъдеще – на достиженията на правото на ЕС в областта на основните права и защитата на данните и продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС и Директивата за електронна търговия.

През 2011 г. се появиха обстойните експертни анализи.   Беше публикувано   становище на 27 водещи учени от университети и изследователски звена в Страсбург, Лондон, Кембридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и др., според което споразумението АСТА не е напълно съвместимо с правото на ЕС. Според становището

•  АСТА предвижда наказателноправни мерки за нарушения в областта на интелектуалната  собственост, което е по същество извън обхвата на правото на ЕС.
•  АСТА не предвижда в същата степен защитата, предвидена в правото на ЕС,  за частни субекти с нетърговска цел.
• Учените посочват общо 16 основания  и призовават ЕП и държавите – парламентите и правителствата – ако не се предприемат мерки по отношение на съществените отклонения от  правото на ЕС и сериозните  основания за загриженост за правата на човека и справедливия баланс на интереси, да не подкрепят споразумението.

• АСТА не трябва да се приема, докато не включи мерките за защита, които съществуват в правото на ЕС и международното право, се казва в становището.

ЕК отговори, че АСТА не ограничава свободата. През септември 2011 се появи проект за решение на Съвета, заедно с обяснителен меморандум,   който е приет и който изразява волята на държавите по същество и по процедура – от гледна точка на съответствието на споразумението с правото на ЕС.

На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави.

Правителството на България одобрява решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011, изменено през януари 2012.

11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

На 26 януари 2012 в Токио  22 държави от ЕС, вкл. България,  са подписали  АСТА. Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия.

Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни.

*

Проектът е изменян във времето, според експертите някои от първоначалните идеи са отпаднали.  Но това не отменя факта, че не само гражданите, но Европейският парламент  е неинформиран за хода на изготвяне на споразумението. Напълно излишно е да се коментира достъпът до проекта на   национално равнище.  Информационната асиметрия е основа за асиметрия и по същество.

Хрониката е основа за анализ на други два кръга въпроси:

• каква е правната природа на АСТА, защо се налага да се подпише отделно от ЕС и отделно от държавите от ЕС, какви са ефектите по всяка от двете линии и
• какъв е предметът на АСТА, целите, балансът на интереси  – и какво може да се очаква от мерките, предвидени в това споразумение.

Двата кръга въпроси изискват различна експертиза.  И са теми за отделен анализ. Който следва.

Пейо и Емил  , Боян, Комитата, ще видя кой още е писал.

Преди три години, в началото на изключително секретното изготвяне на АСТА, експерти прогнозираха, че

ако Холивуд  си е  поръчал подарък за Коледа,   това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement.

През 2010 г.  в експертен анализ АСТА беше наречена оръжието на развлекателните индустрии.

Сега АСТА получава нови оценки от експертите като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн.

Независимо от това медийната про-АСТА кампания има  преднина благодарение на съвършено несиметричната информация, с която разполагат държавата, съответно индустриите на съдържанието,  и гражданите.  Каквото и да кажат сега представителите на държавата,   едва днес  –  и не по-рано  –  АСТА официално   беше защитена в новините на една телевизия от ресорен държавен служител.

Про-АСТА кампанията има на своя страна и мощта на този  бизнес, който  е истинският двигател на предлаганото споразумение. Индустриите на съдържанието ни убеждават, че споразумението е отлично балансирано и в него няма нищо ново.

Отлично балансирано ли е споразумението? Или тъкмо обратното,  непропорционално се засягат правата на гражданите онлайн?

Според  Европейския  надзорник за личните данни  опасност има: масово наблюдение,  невидим мониторинг на милиони хора  – независимо  дали  са под подозрение  –  и систематично записване на данни.  Към това трябва да се добави предвиденото  приватизирано  прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция  (по-рано ЕП предложи  критерий  търговски мащаб).

Отделна тема е  какво означава фактът, че България е подписала АСТА в Токио, а например Германия не е.  Отделна тема  е и действието на АСТА в САЩ (sole executive agreement) – твърди се, че не може да обвърже законодателната власт за промени.

Съществено е, че (вероятно през юни) предстои гласуване в Европейския парламент.   Засега Метин Казак , член на ЕП, е говорил по АСТА – напълно в духа на официалната позиция (“ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите”).