Европейската комисия обявява обществена консултация за приоритетите на новата Стратегия на ЕС за информационно общество (2010-2015).
Срок 9 октомври.
Европейската комисия обявява обществена консултация за приоритетите на новата Стратегия на ЕС за информационно общество (2010-2015).
Срок 9 октомври.
По време на криза хората във Великобритания намаляват разходите си за почивка и спорт, но по-малко – за комуникация, според ново изследване на британския телекомуникационен регулатор (ВВС пише).
*
FT обръща внимание върху неустойчивия потребителски интерес към различните нови медии. Има данни, че интересът на най-младите към социалните мрежи намалява (различно за различните мрежи) и средната възраст в мрежите расте. Очаква се новата зона, към която да мигрират най-младите, да са игрите онлайн.
Европейската комисия отчита напредък в използването на цифровите технологии в ЕС (предходният доклад). Твърди се, че Европа е първият наистина мобилен континент, в който има повече мобилни абонати, отколкото жители (119 на сто насищане). Въпреки напредъка една трета от гражданите на ЕС никога не са използвали интернет. Едва 7 % от потребителите са извършвали онлайн покупки в друга държава om EC. България е между страните, в които според ЕК има изразено цифрово разделение (нееднородност от гледна точка на използването на предимствата на ИТ).
В бъдеще акценти са високоскоростният интернет, медийната грамотност, единният пазар онлайн.
През седмицата развитието на високоскоростния интернет беше посочено като приоритет и в САЩ. Новият шеф на FCC се зае с национален план за развитието на високоскоростен интернет. Като успех се отчита програмата всички училища и библиотеки да имат субсидиран достъп. Интересни са намеренията за използване на интернет за достъп на гражданите до вземането на решения.
Ето какво има в България – Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България, изготвена от ДАИТС (проект); мерките на предишното правителство; още
Днес в Официален вестник: Решение на Съда по дело Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-109/08).
Съдът констатира неизпълнение на Решение на Съда от 26 октомври 2006 г. по дело C-65/05 , нарушение на членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и по член 8 от Директива 98/34/ЕО за техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество и във връзка с правната уредба, приложима за електронните игри за компютри.
Като не е изменила националното си законодателство относно забраната за инсталиране и експлоатиране на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, Република Гърция не е предприела всички мерки за изпълнение на Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Гърция (C-65/05) и поради това не е изпълнила задълженията си по член 228 ЕО.
Осъжда Република Гърция да заплати периодична имуществена санкция в размер на 31 536 EUR за всеки ден забава на прилагането на необходимите мерки за съобразяване с Решение по дело Комисия/ Гърция, считано от постановяването на настоящото решение до изпълнението на посоченото Решение по дело Комисия/Гърция.
Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности еднократно платима сума от три милиона евро.
“Решението ни беше глупаво, заслужаваме си критиката.”
Правните сайтове коментират извинението на Джефри Безос, основател на Аmazon.com, което се е появило на сайта на компанията, заради начина, по който изтриха 1984.
Въпреки това делата срещу са факт, ето исковата молба на ученика, който си загубил бележките заедно с книгата (кешки аз да изгорех, а не списанието ми, за народа загуба велика).
Освен заради 18-те страници адвокатски труд, молбата е интересна и заради фактите, например твърди се, че Amazon.com не е предвидил възможността да изтрива цифрово съдържание по този начин (предполагах, че е предвидил в условията на договора).
Съобщение на пресслужбата на МС от днес:
“Министър-председателят Бойко Борисов разпореди правно-uнформационната система, поддържана от администрацията на Министерския съвет, да стане публично достъпна. Срокът за изпълнение на заповедта му е двуседмичен.
Решенията, които взима правителството, не се обнародват в „Държавен вестник” и гражданите и представителите на бизнеса нямат възможност да се информират за волята на кабинета.”
Не знаем какъв вид данни се поддържат в закритата досега система, част от актовете на МС се обнародват, но ако стават публични решенията от дневния ред и приложенията към тях – във всички случаи това е пътят. Много ясен е още споменът за критите правителствени законопроекти – уникален случай в новата история. Впрочем така ще се намали значението на фигурите, които имат достъп до тези решения, предоставят ги избирателно в разни посоки или извличат предимства за себе си от достъпа.
Наистина, прозрачността не е без последици – това е и заявка за носене на отговорност за взетите решения. Което сме забравили как става, защото сме забравили да виждаме субект на решенията, хора с имената си.
С пожелание публикуването да е веднага (в деня) – а не както парламентът си е дал 7 и 10-дневни срокове.
Днес в Официален вестник: Покани за представяне на предложения по работните програми за 2009 и 2010 година от Седмата рамкова програма на ЕО за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности
Крайните срокове за представяне на предложения и бюджетите са посочени в текста на поканата на интернет страницата на CORDIS.
На британската публична администрация се препоръчва използването на Twitter.
Лесно, евтино, прилага се успешно в някои ведомства. От кабинета на министър-председателя са издали и 20 страници указания.
Публикуван е поредният доклад COM(2009) 331 за публичния достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и ЕК в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1049/2001.
Един от най-важните нормативни актове в държавата – Правилник за организацията и дейността на Народното събрание – е обнародван в Държавен вестник, бр. 58 от 27 юли 2009, извънреден.
Видимо ли е Народното събрание, прозрачна ли е дейността му:
Наистина добра новина (интересно, защо излъчват? Грешка е отново и отново излъчването да се връща в нормативни актове)
(имат предвид парламентарния канал)
(имат предвид не парламентарния канал на БНР, а програма Хоризонт вероятно и засега БНТ 1 вероятно, а по-нататък ще се види)
(тук няма текст за публикуване в интернет, дано е по подразбиране)
Навсякъде става дума за открити заседания, може да има и закрити.
Има и елементи на внимание към гражданското участие, например в доклада за първо четене се включва резюме на постъпили предложения и становище по тях. (Но глава 7 заслужава повече внимание като цяло. Както и всяка от следващите глави.)
По глава 10, Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на ЕС, е предвидено следното (от гледна точка на прозрачността):
Да се надяваме, с публичен достъп. Защото позициите по 104.2 са “въз основа на оценка на интересите на страната и отражението на акта върху тях”.