Медийно право

В прессъобщение на Европейския парламент по темата се извеждат като основни акценти:

• Покана за алгоритмична прозрачност и „режим за деца“, вкл. деактивиране на целенасочена реклама към деца;
• Кодекс на ЕС за поведение на инфлуенсърите; 
• Забрана на пристрастяващите функции, защита на децата от практики като споделяне и етични стандарти.

За да се защитят непълнолетните от въздействието на социалните медии, евродепутатите искат законодателството на ЕС да бъде по-добре прилагано. В доклад, приет във вторник от комисията по култура и образование на ЕП те казват, че онлайн средата трябва да се регулира от принципите на неприкосновеността на личния живот по дизайн и безопасността по подразбиране, подходящия за възрастта дизайн и алгоритмичната прозрачност.

Онлайн платформите са отговорни за защитата на децата

Посочвайки въздействието на пристрастяващите и убедителни характеристики на дизайна върху благосъстоянието на децата и младите хора, евродепутатите искат забрана на най-вредните практики за пристрастяване и настоятелно призовават платформите да включат гаранции, основани на риска, за своите системи за препоръчване. Те насърчават Комисията да въведе лична отговорност в случай на сериозно и трайно неспазване на разпоредбите относно защитата на децата.

Текстът също така подчертава необходимостта от повишена прозрачност около алгоритмичните системи на социалните медии, тъй като непрозрачните алгоритми и модерирането на съдържанието затрудняват способността на младите потребители да разберат защо определено съдържание се препоръчва, потиска или премахва, като умишлено подкопава капацитета им да навигират в онлайн съдържанието.

Евродепутатите също така подкрепят въвеждането на „режим за деца“, който деактивира целенасочената реклама и ограничава пристрастяващите дизайнерски характеристики за непълнолетни.

Регулиране на инфлуенсърите и предотвратяване на цифровото преекспониране на децата

Отбелязвайки „все по-значимата роля за оформяне на възприятията, стремежите и социалните нагласи на децата и младите хора“, които играят инфлуенсърите, евродепутатите искат Комисията и страните от ЕС да разработят кодекс за поведение на ЕС за тази дейност и за хармонизирано определение за „инфлуенсър маркетинг“.

Децата трябва да бъдат защитени от дейности за търговска експлоатация – напр. когато децата се използват като инфлуенсъри и споделяне – напр. когато родителите документират живота на децата си онлайн.

Законодателство на ЕС

Комисията трябва, твърдят евродепутатите, да осигури съгласуваност между всички ключови правни инструменти на ЕС, включително Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за AI и Закона за цифровата справедливост.

Евродепутатите също така имат предложения за

• задължителни етични стандарти за AI и симулиране на виртуални приятелства, за да се предотврати манипулирането на емоционалната уязвимост на непълнолетните;
• подобрена прозрачност за обучението на моделите на AI, включително ясна информация за наборите от данни и материалите, използвани за системите с AI, и мерките за закрила на детето;
• ограничаване на така наречените „измами на знаменитости“, които Комисията да класифицира като систематичен риск и да засили текущите разследвания съгласно DSA;
• онлайн платформите да гарантират, че системите за препоръчване и механизмите за модериране на съдържанието дават по-голяма видимост на надеждното и подходящо за възрастта съдържание и услуги, предоставяни от професионални медийни организации;
• изричната забрана на AI системи, генериращи, манипулиращи или променящи реалистични изображения или видеоклипове, изобразяващи сексуално съдържание на лице, което може да бъде идентифицирано без съгласие, и синтетично сдържание за сексуално насилие над деца (CSAM);
• систематичен мониторинг в държавите-членки на ЕС, включително разработването на сравними показатели, относно цифровите навици на децата, достъпа до образование и ефективността на мерките за защита, включително прилагането на възрастови ограничения, проверка на възрастта и настройки за безопасност.

Този кодекс подкрепя спазването на задълженията за прозрачност на Законодателния акт за изкуствения интелект (The EU AI Act), свързани с маркирането и етикетирането на генерирано от изкуствен интелект съдържание.

Кодексът насърчава последователно, практическо и пропорционално прилагане на задълженията за прозрачност на AI Act. Той не го замества, не замества и насоките на Комисията по член 50. Той обаче предоставя призната в целия ЕС практическа рамка за подписалите страни, която да докаже спазването на тези задължения.

Кодексът за прозрачност на генерираното от AI съдържание (PDF)

Формуляр за присъединяване и инструкции

Въпроси и отговори относно Кодекса

Германия може да е нокаутирана от Световното първенство, но е спечелила надпреварата да поеме контрола над британския The Telegraph, пишат британските медии. Днес Axel Springer обяви, че са преодолени всички регулаторни препятствия. The Telegraph най-накрая има нов собственик.

Собственикът и главен изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер обещава днес „цифрова трансформация, задвижвана от AI“ за The Telegraph, в допълнение към изданията като

Morning Brew;

Politico;

Business Insider – водещ глобален портал за финансови, технологични и корпоративни новини;
Bild – най-тиражният и популярен таблоид в Германия и Европа;
Die Welt – престижен германски ежедневник с фокус върху политиката и икономиката;
Fakt – най-големият ежедневник в Полша.

Всяка година Съветът за цифрови услуги и Европейската комисия публикуват доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) в Европейския съюз.

В току-що излезлия втори доклад по DSA се посочват системните рискове, като например разпространението на незаконно съдържание или заплахите за основните права, които възникват на много големи онлайн платформи. В него също така се прави преглед на мерките за смекчаване, предприети от платформите за противодействие на установените рискове.

Докладът предоставя отправна точка за разбиране на системните рискове в ЕС и представлява ключов инструмент за прозрачност и отчетност, който в крайна сметка допринася за по-безопасна и по-надеждна онлайн среда.

Подчертават се рисковете за децата и младите хора онлайн и как Законодателният акт за цифровите услуги изгражда ефективен дългосрочен подход за борба с тези рискове.

Днес Съдът на ЕС потвърди глоба от 4,1 млрд. евро срещу Google, наложена от ЕК за злоупотреба с господстващото положение на мобилната операционна система Android. Решението потвърждава констатацията на Европейската комисия за злоупотреба с Android с цел укрепване на пазарната позиция на Google Search, браузъра Chrome и други продукти на Google. В позиция на неправителствената организация за цифрови права EDRi се казва, че “Въпреки че това решение е мощно утвърждаване на антитръстовите усилия на Европейската комисия, които ще нарушат монополните практики на Big Tech, това също е напомняне колко важна е ролята на Законодателния акт за цифровите пазари #DMA”. Това решение урежда многодишен спор, започнат от FairSearch, лобистка група на конкуренти на Google.

DMA трябва да направи тези десетилетни съдебни битки ненужни, като забрани на gatekeepers като Google определени практики аз злоупотреба с господстващо положение.

Решението на Съда на ЕС: Жалбата, подадена от Google и неговата компания майка Alphabet срещу решението на Общия съд, е отхвърлена, включително се потвърждава наказанието, наложено за злоупотребата на Google Search с господстващо положение в контекста на операционната система Android.