Category Archives: Digital

Алгоритъмът на X научава какво мразите и ви показва повече от него

Алгоритъмът на X научава какво мразите и ви показва повече от него, според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Aлгоритъмът на сайта дава приоритет на ангажираността преди всичко друго.

Когато потребител на X види публикация, която го ядосва или дразни – като прессъобщение от политик от политическа партия, която не харесва – има вероятност да отговори. X чете отговора като ангажираност и ще изпрати повече от дразнещите този потребител публикации. Това е логично, когато борбата е за задържане на потребителя в съответния сайт. Когато харесваш и републикуваш съдържание, само в малък процент от взаимодействията получаваш повече от същото. Но когато се възмущаваш, получаваш повече.

На такава ескалация са подложени повече демократите. Не е ясно защо: може да се окаже, че има повече дясно съдържание в X като цяло или може да се окаже, че демократите са склонни по-често да се ангажират с публикации, с които не са съгласни.

Nikita Bier – бивш ръководител на продукта на X – потвърждава за 404media : бяхме наясно, че гневните отговори карат хората да виждат повече от това съдържание и така актуализирахме алторитъма.

Франция: жалба до конкурентния регулатор заради Google AI Overviews

AFP съобщава, че близо триста френски вестника са се присъединили към жалба, подадена тази седмица от APIG, the Alliance de la Presse d’Information Générale, до органа за защита на конкуренцията във Франция заради обобщенията на Google, генерирани от AI, на резултатите от търсенето. Според издателите функцията ерозира трафика към новинарски уебсайтове, а използването на техните статии и друго съдържание от страна на американския технологичен гигант води до намаляване на приходите от реклами. Спадът идва от факта, че много потребители вече не кликват, за да прочетат оригиналния източник на информацията.

Google стартира своите AI обобщения във Франция в края на юли. Те се появяват над редовните връзки към резултатите от търсенето и обобщават информация от широк спектър от източници. Асоциацията на вестниците APIG иска регулаторът на конкуренцията да гарантира “изпълнението на ангажиментите на Google, поети през 2022 г”. като част от сделка за компенсации с френски медийни групи. Google предлага новите резюмета без тяхното съгласие, което според APIG е нарушение на сделката от 2022 г.

Органът за защита на конкуренцията вече е глобил Google с 250 млн. евро през 2024 г. за това, че не е спазил части от споразумението.

ЕС също обяви през декември 2025 г., че разследва дали Google нарушава правилата за конкуренция, като използва съдържание онлайн, за да обучава и предоставя AI услуги без съответно обезщетение.

AI в културните и творческите индустрии: покана от ЕК за предоставяне на данни

Ще се готви Европейска стратегия за изкуствения интелект в културните и творческите индустрии.

Европейската комисия отправя покана за предоставяне на данни, насочена към заинтересованите страни в културните и творческите индустрии (включително хора на изкуството, творци, носители на права, институции в областта на културното наследство и професионални и секторни сдружения), както и към доставчиците и разработчиците на AI, изследователите и публичните органи с компетентност в областта на културната политика. Гражданите се приканват да дадат своя принос за настоящата инициатива относно бъдещето на творчеството и да изразят вижданията си относно достъпа до култура, европейското творчество, опазването и насърчаването на културното многообразие и етичните иновации в ерата на AI.

Изкуствения интелект променя из основи създаването, съхраняването, взаимодействието и изживяването на изкуството и културата. Въпреки че открива нови възможности, изкуственият интелект създава и предизвикателства, които изискват целенасочени действия. Вече са предприети действия на ЕС в отговор на възможностите и опасенията, по-специално чрез инициативи като Стратегията за използването на AI, която насърчава внедряването на AI в стратегически сектори, включително културните и творческите индустрии, и като Акта за изкуствения интелект на законодателно равнище, който включва задължения за прозрачност и разпоредби в подкрепа на спазването на законодателството в областта на авторското право.

Комисията обаче все още не е определила цялостна стратегическа визия за AI за тези сектори, които играят уникална роля за подкрепата на европейската идентичност, демокрацията, социалното сближаване, конкурентоспособността и глобалното влияние.

Това е незаконодателна инициатива.

ПОКАНА

Нарушаването на ограничителните мерки на ЕС се криминализира

Завърши едномесечният срок за обществено обсъждане на предложението за изменение на Наказателния кодекс с цел Република България да изпълни ангажимента си за транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673.

Според законопроекта в особената част на Наказателния кодекс се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс, като в ал. 2 и 3 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. 

От субективна страна регламентираните в чл. 268а, ал. 1 – 3 от законопроекта престъпления са умишлени. Единствено в чл. 268а, ал. 5, в изпълнение на изискването на член 3, параграф 3 от Директивата, е предвидено престъпление, наказуемо при форма на вината – непредпазливост.

При установяването на съставите на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС, е избран подход, насочен към избягване на риска от прекомерна криминализация, като се предлага България да се възползва от предоставената от Директивата възможност да предвиди, че нарушенията на ограничителните мерки на Съюза, засягащи финансови средства, икономически ресурси, стоки, услуги, сделки или дейности на стойност под 10 000 евро, не съставляват престъпления.

За извършване на престъпленията по чл. 268а, ал. 1 – 3 се предвиждат наказания в размер лишаване от свобода от една до шест години и глоба в размер от 2 500 до 10 000 евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7 от НК. Размерът на наказанието лишаване от свобода кореспондира с изискванията на член 5 от Директивата.

Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „ограничителна мярка на Европейския съюз“, с цел въвеждане на изискването на член 2, точка 1 от Директивата и очертаване на кръга на актовете, в които са установени тези мерки, а именно български нормативни актове по прилагане на ограничителните мерки на ЕС и актове на ЕС с пряко приложение. “Ограничителна мярка на Европейския съюз“ е ограничителна мярка, приета от
Европейския съюз въз основа на член 29 от Договора за Европейския съюз или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз или установена в национален нормативен акт за прилагане на ограничителна мярка на Европейския съюз в Република България.“

България разполага със закон, наречен Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – но за съжаление заглавието подвежда, законът е само за прилагане на забраните по чл. 3м, нефт и нефтопродукти.

От 2022 г. има и Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена с Решение № 789 на Министерския съвет от 20 октомври 2022 г. (РМС № 789/2022 г.) – която трябва да разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на страната по ограничителните мерки и обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите по тях.

Специално по отношение на пропагандата и дезинформацията не е направено много. Особено като се има предвид, че мерките в Регламент 2014/833 не засягат само производителите на съдържание по Приложение XV, а и медиите, финансирани от лица от санкционния списък (като банки и търговски дружества, близки до Кремъл), а и разпространителите в каквато и да е среда, а и рекламиращите, а и медиите, републикуващи от съдържанието на медиите по Приложение XV – вж дело C-67/25 от 2 юли 2026 година.

Съд на ЕС: услуги на информационното общество, отговорност

Съдът на ЕС е приел важно решение по съединени дела C-188/24 | WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 |Coyote System.

Генерален адвокат по делата е Czpunar (заключение).

В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност.

Втори кръг важни отговори на Съда са свързани с отговорността на оператора на услуга на информационното общество. Операторът не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.

Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Франция изисква и от сайтовете за възрастни, базирани в Чехия, да въведат технически системи за строга проверка на възрастта на потребителите, а не просто декларативно кликване на бутон „Имам 18 години“. Основни положения по С-188/24:

  • Защита на непълнолетните: Основният мотив на Съда на ЕС е, че защитата на децата е легитимна цел от обществен интерес от най-висок ранг. Тя позволява на една държава (в случая Франция) да наложи строги изисквания към оператори на сайтове, установени в друга държава (Чехия).
  • Пропорционалност на мерките: Съдът постановява, че изискването за ефективна техническа проверка на възрастта (например чрез банкова карта или личен документ) е пропорционално средство за постигане на тази защита, тъй като обикновените текстови предупреждения не спират достъпа на непълнолетни лица.
  • Край на „абсолютния щит“ за неприкосновеност: Както и при Coyote, Съдът подчертава, че макар Директивата за електронната търговия да защитава свободното предоставяне на услуги в ЕС, платформите не могат да използват принципа на държавата на произход, за да заобикалят системно императивни норми за защита на човешките права и децата.


Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция. Второто дело С- 190/24 засяга френска забрана за разпространение на информация чрез навигационни системи относно специфични полицейски проверки на пътя (за алкохол, наркотици, засади). Съдът признава, че ако шофьорите знаят точната локация на внезапните проверки за алкохол или наркотици, те лесно биха ги избегнали. Това застрашава сигурността по пътищата и помага за неутрализиране на полицейските акции.
Именно в този контекст Съдът посочва, че когато едно приложение не просто съхранява данни, а неговите алгоритми активно филтрират, подреждат по приоритет и разпространяват информацията към потребителите въз основа на търговския интерес на самата платформа, тя губи статута си на пасивен и неутрален посредник. Поради това приложението носи отговорност и трябва да се съобрази с местните забрани.

Изводите според прессъобщението на Съда:

Два френски акта, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки.

Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.

При спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на
порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.

Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея.

Доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност.

Дори и при наличието на освобождаване от отговорност обаче, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност. Това заключение на Съда засяга и системите, които използват българските шофьори, за да им помагат да се с ъобразяват с видеокамери и полицейски постове по пътищата и магистралите.

EFF: Поверителност на данните, събирани от т.нар. здравни устройства

Все повече технологични устройства обещават да наблюдават нашето здраве и фитнес, да ни насочват към по-здравословен живот и да предоставят полезни здравни показатели. Но малко от тези инструменти предоставят обещания за поверителност и сигурност, които изискваме от всички технологии, показва проучване на EFF.

Проучванията показват, че около 40% от хората в Съединените щати притежават някакъв вид здравни устройства, които обаче не е ясно дали имат защити за поверителност. Компаниите, които правят тези устройства, събират изобилие от данни и много от тях споделят тези данни с трети страни за маркетинг или за влияние или ги използват за свои собствени цели, като обучение на модели на изкуствен интелект.

Фондация ЕFF се съсредоточава върху два аспекта 1) дали компанията споделя информация с правоприлагащите органи и правителствата и 2) дали предлага криптиране от край до край – което означава, че самата компания няма достъп до тези здравни данни като начало. Ето изводите:

Компаниите трябва да предоставят доклади за прозрачност за това дали и колко често предоставят данни на правителството, включително информация за това дали това е официално искане или неофициално искане. Само две от компаниите – Apple и Google (която притежава и Fitbit) – в момента публикуват доклади за прозрачност. Apple, Google и Whoop обещават да уведомят потребителите за искания на правоприлагащите органи в публично достъпна документация.

Поддръжката за криптиране от край до край е по-рядка и от отчетите за прозрачност. Apple Watch, поне с данни, които се съхраняват в приложението Health, е единственото популярно фитнес устройство, което поддържа криптиране от край до край. Собствениците на Apple Watch обаче трябва да помнят, че тази защита е само за данни, съхранявани в приложението Apple Health. Ако използвате други приложения на часовника си, тези данни вероятно не са криптирани. Никое друго популярно потребителско здравно средство не предлага криптиране от край до край за данните, които събира и съхранява онлайн. Нито Google, нито останалите.

Здравните данни са едни от най-личните данни, които произвеждаме, и повечето компании за носене изостават от времето, когато става въпрос за основни практики за поверителност и прозрачност. Сега е моментът да се подобрят тези практики.

ЕК: необходима е сигурност на децата в платформата TikTok

Европейската комисия е изпратила на компанията TikTok предварителни констатации, в които се посочва, че профилите на децата в онлайн платформата не отговарят на стандартите за безопасност, изисквани съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

В TikTok децата могат да изберат да зададат профила си като „публичен“. Това означава, че всеки потребител, включително и тези, които нямат акаунт в TikTok, може да има възможност да вижда съдържанието на непълнолетни лица. Тази настройка също така позволява съдържание, публикувано от „по-възрастни“ непълнолетни лица (на възраст между 16 и 17 години), да бъде препоръчвано на всеки друг потребител на TikTok чрез емисията For You.

Това излагане може да доведе до нежелан контакт от страна на потенциални извършители и до риск съдържанието да бъде използвано за кибертормоз. Тази функция потенциално дава на непознати прозорец в живота на детето.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги платформите, достъпни за непълнолетни лица, трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на своите услуги. Предварително Комисията счита, че настройките на профила на TikTok не отговарят на този стандарт, тъй като излагат твърде широко съдържанието в профилите на децата. 

TikTok има възможност да разгледа документите в разследващите досиета на Комисията и да отговори писмено на предварителните констатации на Европейската комисия. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, определена от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и достига 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

Прессъобщение на ЕК

Насоки на EDPB за защита на личните данни при web scraping

Европейският борд за защита на данните ( Европейски комитет по защита на данните, EDPB) е независим европейски орган, който гарантира еднаквото прилагане на правилата за защита на данните в ЕС. Този месец EDPB прие Насоки по повод обучението за целите на AI – Guidelines 03/2026 on web scraping in the context of generative AI

Web Scraping е процесът на събиране на суровия материал, на суровите данни от интернет, в официални източници в българската езикова версия се използва терлмин “извличане на данни”, но трябва да се прави разлика от извличане на информацията (TDM) – TDM е процесът на дълбочинен анализ и обработка с цел генериране на нови знания или обучение на изкуствен интелект=

Web Scraping – ът засяга само публичното онлайн пространство (уебсайтове), докато TDM e на базата на всякакви данни, отворени и затворени бази. TDM е интелигентният анализ.

Web Scraping – ът е често използвана техника и мащабна дейност по обработка на данни и често се случва без субектите да са наясно с това. В тези данни е вероятно да се съдържат и лични данни, което е довело до Насоките на борда. Създават се рискове за правата и свободите на индивида, и по-специално правото на защита на личните данни.

Насоките се фокусират върху ситуации, при които данните се извличат от интернет източници, в контекст на обучение генеративен AI. Засяга се само Scraping , извършван от частни субекти. GDPR се прилага за Scraping, когато включва операции по обработване на лични данни, като събиране, съхранение, организация и извличане.

Администраторът трябва да спазва принципа за ограничаване според целите, както и прозрачността като принцип. Това включва задължението да информира субекта на данните за обработване на личните им данни.

Изкуствен интелект и авторско право

Когато говорим за AI, лицата зад машинното самообучение настояват, че това самообучение трябва да се осъществи без съгласието на авторите или
собствениците.
Обучение. Съгласие. Вреда. Европейската аудиовизуална обсерватория (ЕАО) публикува доклад, свързващ тези три понятия, като се разглеждат възникващите правни въпроси по време на обучението на системи с изкуствен интелект. За тази цел се изследва как основните принципи на авторското право се прилагат към „входните“ фази на AI, както и към текущото взаимодействие между авторски права и генеративни и агентски AI. Първото (и може би очевидно) наблюдение е, че
подходите към авторското право и AI все още са много различни в зависимост от коя страна на Атлантика се намираме.

Анализът на ЕАО (юли 2026)

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.