Медийно право

Днес в Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда по съединени дела C‑457/11—C‑460/11  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС за тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО  относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Запитването е в рамките на спорове във връзка с възнаграждението, което   предприятията Epson Deutschland GmbH,  Xerox и др. трябвало да заплатят на VG Wort за пускането на пазара на принтери и/или плотери, а също и на персонални компютри.

Германският закон детайлно регламентира възпроизвеждане за частно ползване и за друго лично ползване. Изработването на единични копия от произведение, осъществено от физическо лице на какъвто и да е носител и за лично ползване, е законно, при условие че копията не служат пряко или косвено за стопански цели и не са направени от екземпляр, произведен по явно незаконен начин. Лицето, на което е разрешено да прави копия, може също да възложи изработването на копията на трето лице, ако това се прави безплатно или ако копията са направени върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати.

Зададени са различни въпроси, включително:

Дали възпроизвеждането чрез принтер се смята възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати?

Дали изискванията  за справедливо обезщетение , при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)], важат и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?

Според Съда:

• Да. Понятието за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, трябва да се тълкува като включващо възпроизвеждането, направено с помощта на принтер и персонален компютър, когато тези апарати са свързани помежду си.

• В тази хипотеза държавите членки могат да въведат схема, при която справедливото обезщетение се заплаща от лицата, които разполагат с устройство, допринасящо по несамостоятелен начин за единствения процес за възпроизвеждане на произведението или другия закрилян обект върху съответния носител, доколкото те имат възможност да възложат таксата на своите клиенти, като пълният размер на справедливото обезщетение, което се дължи като компенсация за вредата, претърпяна от автора в резултат на този един-единствен процес, по същество не трябва да се различава от определения за възпроизвеждането, осъществено само с едно устройство.

Решението

Днес в Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда по дело C‑342/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС за тълкуването на разпоредби от Директива 95/46/ЕО   за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

Според португалски закон работодателят е длъжен да води, дори за работниците без фиксирано работно време, регистър на работното време, на достъпно място.      В регистъра   се посочват часовете на започване и приключване на работния ден, както и паузите и почивките, които не са част от работното време, за да може да се определи броят изработени от работника часове дневно и седмично.

По делото: работниците регистрират работното време чрез поставяне на магнитна карта в устройство за разчитането ѝ, което се намира в помещението на магазин. При проверка се оказва, че регистърът на работното време не е достъпен за всеки работник, за което са наложени санкции на работодателя.

Питането: 

•  Дали понятието „лични данни“ обхваща регистрирането на работното време, т.е. посочването за всеки работник на часовете, в които започва и приключва работа, както и на паузите или периодите, които не се включват в работното време?

Да.

• Длъжна ли е португалската държава да предвиди  подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу случайно или неправомерно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, в частност когато обработването включва предаване на данните по мрежа?

Да.

• Допуска ли се национална правна уредба, която задължава работодателя да предостави на разположение на компетентния национален орган за контрол на условията на труд регистъра на работното време, така че да му позволи неговото незабавно консултиране, при условие че това задължение е необходимо за изпълнението от този орган на задачите му по контрол на прилагането на правната уредба в областта на условията на труд, по-конкретно що се отнася до работното време?

Да. 

Решението.