В доклад на Търговския департамент на САЩ се посочват влиятелните и популярни сайтове, които – твърди се в доклада – подкопават предимствата на САЩ в иновациите.
От тях 10 са в ЕС, а други пет са в Европа, но в други държави.
Естествено thepiratebay.se. Но – очаквано или не – Zamunda.net, че и Arena.com. Съобщава се още, че оригиналната Zamunda съществува като Zelka.org, базирана в Холандия.
В Официален вестник на ЕС – съобщение за определение на Съда на ЕС по преюдициално запитване (дело C-376/12).
Запитването е отправено в рамките на спор между Sky Italia u Комисията за регулиране на комуникациите (AGCOM) за отмяна на решението за налагане принос към дружеството Sky Italia към финансирането на дейности на националния регулаторен орган, които не са подкрепени от бюджета на Италия.
Италианското законодателство прави разлика между административни такси, свързани с управление на сектора в рамките на компетентността на Министерството на икономическото развитие, и приноса на операторите за финансиране на регулаторна дейност от AGCOM. Въпросът е дали административните такси, наложени на операторите, са оправдани само по отношение на разходите, действително направени за издаване на регулаторни актове, или могат да покриват дейности на регулатора от всякакъв вид.
Според Съда:
Член 12 от Директива 2002/20/ЕO трябва да cе тълкува в смисъл, че допуска правна уредба, съгласно която дружествата – доставчици дължат такса за покриване на разходите на националния регулаторен орган, които не са финансирани от държавата, като размерът на таксата се определя в съответствие с приходите на тези дружества при условие, че
Едуард Сноудън заяви при разкритията си, че според него програмата за масово наблюдение и следене не би издържала контрол за конституционносъобразност.
Разкритията на Сноудън имат много ефекти, но през декември има интересно развитие именно по линия на съдебния контрол. В дела “от Ню Йорк до Калифорния” се обсъжда съответствието на програмата на Националната агенция за сигурност (NSA) с Patriot Aсt и 4-тата поправка на Конституцията на САЩ.
Първото съдебно произнасяне по темата е на федералния съдия Ричард Лайън във Вашингтон. Американски граждани се обръщат към съда във връзка със събирането на метаданни за телефонните им разговори. Съдията пише, че не може да си представи по-произволна инвазия в личния живот от това систематично и високотехнологично събиране на лични данни за практически всеки гражданин без предварително съдебно разрешение. Разпорежда да се спре събирането на данни за съответните граждани, а събраните данни да се унищожат.
Позицията на федералния съдия е, че в сравнение със световете, описани от Оруел, сега технологиите имат много по-големи възможности, всеки гражданин има телефон, а войната с тероризма вече не е изключително основание, защото може да продължава практически безсрочно.
Преди дни има и второ произнасяне, този път от федерален съдия Уйлям Поли в Ню Йорк, по искането на неправителствената правозащитна организация ACLU. Становището на съдията е, че програмата на NSA за подслушване и следене е полезна и в съответствие с Конституцията: атаката на на 11 септември 2001 показва “колко опасен и взаимосвързан е светът”, Ал-Кайда използва технологиите “срещу нас”, трябват ни данни, “за да съединим точките, свързващи терористите”. Той се позовава на решението на ВС на САЩ Смит срещу Мериленд от 1979 г., според което американците нямат обосновано очакване за защита на личния живот (“reasonable expectation of privacy“) по отношение на метаданните, с които търговски дружества (телефонни компании) разполагат.
Що се отнася до всеобхватността на следенето и събирането на метаданни, според съдията това се налага по метологически съображения (“This blunt tool only works because it collects everything”).
За разлика от съдия Поли съдия Лайън смята, че решението Смит срещу Мериленд е отпреди ерата на мобилните телефони и вече не е адекватно на новите възможности за намеса в личния живот. Той изразява и сериозните си съмнения в ефективността на всеобхватното следене и събиране на данни.
По оценка на експерти, двата съдебни акта са “като ден и нощ”, и двата ще бъдат обжалвани и се очаква случаят да бъде отнесен за разглеждане от Върховния съд на САЩ.
Успоредно със съдебния контрол в активна позиция са и засегнатите компании от информационната индустрия. В открито писмо на Apple, Google, Facebooк, Microsoft, Twitter, LinkedIn, Yahoo и AOL се настоява за нов баланс държава – граждани в областта на личните данни и защитата на личния живот. Президентът Обама и вицепрезидентът Джо Байдън проведоха среща с представители на 15 високотехнологични компании, които са заявили, че масовото следене и подслушване подкопава доверието на техните потребители и са поискали от президента агресивна намеса за реформа на режима на подслушване и следене.
Скоро след това на сайта на Белия дом беше публикуван докладът Свобода и сигурност в променящия се свят, който съдържа 46 препоръки.
Самият Сноудън споделя в интервю, че смята мисията си за завършена, но междувременно разкритията продължават: обзорна статия в The Guardian.
Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien GmbH/Constantin Film Verleih GmbH и Wega Filmproduktionsgesellschaft GmbH.
Австрийският Върховен съд се обръща към Съда с въпрос дали интернет доставчикът, който осигурява достъп до интернет само на потребителите на нарушаващия правата уебсайт, може да се смята за посредник, чиито услуги се използват от трето лице (от оператора на нарушаващия правата уебсайт) за нарушаване на авторските права, така че и спрямо този доставчик да може да се налагат съдебни забрани.
Сайт kino.to дава възможност на потребителите да гледат чрез стрийминг или да изтеглят филми, правата върху които са притежание в частност на Constantin Film и на Wega, без последните да са давали съгласие. Клиенти на интернет доставчика UPC Telekabel са използвали предлаганото от уебсайта kino.to.
Генералният адвокат смята, че и интернет доставчикът на потребителите на нарушаващия авторското право уебсайт трябва да се смята за посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторското право, поради което и на този доставчик могат да се налагат съдебни забрани.
Въпреки че мярката може да не е ефективна и въпреки че изисква разходи, ГА смята, че блокирането не е принципно непропорционално, а въпросът трябва да се обсъжда във всеки конкретен случай.
Европейската комисия открива консултация за преразглеждане на правната рамка на авторското право в ЕС.
На сайта на ЕК е публикуван консултационен документ.
Консултацията следва съобщението на ЕК за регулацията на съдържанието на единния цифров пазар в ЕС и стратегията за единен пазар на правата на интелектуална собственост в ЕС (IP/11/630).
Срокът на консултацията е 5 февруари 2014.
В Официален вестник на ЕС:
Становище на Европейския надзорен орган за защита на данните относно Съобщението на Европейската комисия Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа
В началото на годината Aereo спечели дело пред Апелативен съд в Ню Йорк срещу телевизиите, които искаха от съда да разпореди Aereo да прекрати разпространението на телевизионни програми.
Aereo предоставя на потребителя индивидуална антена, с помощта на която телевизионните програми, разпространявани наземно в областта на Ню Йорк, могат да се гледат онлайн. Съдът реши, че е законно една компания да предлага на абонатите това, което всеки абонат би могъл законно извърши лично, за да приема тв програми (напр. да си сложи антена на покрива).
Сега обаче има ново решение FilmOn, този път в обратен смисъл. Компанията FilmOn, Калифорния, използва, подобно на Aereo, технология за разпространение на сигнала с помощта на миниатюрни антени. Отново се обсъжда съществува ли еквивалентност между (1) какво лицето може законно да направи за себе си и (2) същото, извършвано от търговски доставчик. Съдът този път приема, че няма никаква принципна разлика между предоставяната от FilmOn търговска услуга и кабелното разпространение, така че отношенията между телевизиите и FilmOn трябва да са такива, каквито са отношенията между телевизиите и кабелните оператори.
И така, разрешеното на Източния бряг е забранено на Западния.
Коментарите по повод новото решение FilmOn са не толкова за самата компания, колкото принципно за законосъобразността на новите възможности за тв разпространение, особено в светлината на изтощителните войни за цената на преноса като последната CBS v Time Warner Cable, където има данни за миграция на абонатите на кабелната компания към алтернативни доставчици.
Различията в инерпретациите имат значение и за други дела в ход.
Работата отива към Върховен съд, възможно през 2015.
В ЕС Съдът на ЕС не беше благосклонен към TVCatchup.
Междувременно съдът в Пасадена, Калифорния, и на втора инстанция се произнесе в полза на компанията AutoHop по дело Fox v Dish – AutoHop. Делото е по повод практиката на сателитния оператор AutoHop да пропуска рекламата в предаванията, разпространявани наземно. Използва се аргументацията на решението Cablevision за законността на мрежовия DVR.
На сайта на Съда на ЕС вече могат да се видят исканията на Европейската комисия по делото ЕК срещу България за цифровия преход.
Някои смятат, че България не се е защитила достатъчно активно и затова делото за цифровия преход стига до съдебна фаза. Част от тях са истинската причина за делото. Кои са те? Асен Григоров попита преди време ресорния тогава министър в правителството на ГЕРБ Ивайло Московски за собствениците на мултиплексите. Нямам представа, каза Московски, но ще проверя и ще кажа в понеделник. И напомни, че преходът започна по правила, приети от Тройната коалиция.
Други положиха немалко усилия да се стигне до съд. Включително тези, за отстраняването на които бяха написани изисквания, процедури и условия, така че цифровият преход да се окаже в ръцете на онези, за които ще научим в понеделник.
Понеделник не е настъпил.
Нямаме представа – но имаме дело срещу България.
Ясно е от доста време: плащаме – пари, свобода или и двете.
*
Иск, предявен на 2 юли 2013 година – Европейска комисия / Република България
Дело C-376/13
Език на производството: български
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, Г. Колева, L Malferrari)
Ответник: Република България
Искания
Европейската комисия счита, че Съдът следва:
да установи, че като ограничава съгласно § 5а, алинеи 1 и 2 от ПЗР на ЗЕС до две броя на предприятията, на които може да бъде предоставен радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се издава разрешение да предоставят съответната електронна съобщителна услуга (като потенциално тези предприятия са можели да бъдат до пет), Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията;
да установи, че като забранява съгласно член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, ал. 3 от ЗЕС на предприятия – доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в Република България и свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива;
да установи, че като забранява съгласно член 48, параграф 5 от ЗЕС на притежатели на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива.
да осъди Република България за заплати съдебните разноски.
Правни основания и главни доводи
Европейската Комисия твърди, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2 параграфи 1 и 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО1 на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи (“Директива относно конкуренцията”), член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (“Директива относно разрешението”) и член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО3 на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (“Рамкова Директива”).Република България не е изпълнила изискването на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията, според който Държавите-членки не могат да предоставят, нито да запазят изключителни или специални права за изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи или за предоставянето на електронни съобщителни услуги. Посредством законодателен акт, Република България е ограничила до две броя на предприятията на които да бъде издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (като потенциално е можело да бъдат до пет) и които да осъществяват услуги като мултиплекс оператори на територията ѝ. Това е било направено на базата на критерии, които са били непропорционални и не са били обективни. По този начин Република България е създала специалн
и права за осъществяването на тези електронни съобщителни услуги.Република България не е изпълнила изискванията на член 2 параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата Директива, според които радиочестотите за осъществяване на електронни съобщителни услуги трябва да бъдат предоставяни на базата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии. Република България е определила критерии за участие в конкурсни процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални на преследваните цели; посредством приемането на критерии за предоставянето на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални и по този начин са могли да попречат на редица предприятия да участват в тези конкурсни процедури, Република България не е изпълнила задължението си по член 2, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията да гарантира правото на всяко предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги.
Статия по казуса, която излиза във вестник Труд, но след промяна на редакционната политика на изданието вече липсва на адреса си: Цветан Василев – Господарят на ефира
В Държавен вестник днес:
Решение № 494 от 22 август 2013 г. за актуализация на Плана за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет с Решение № 604 на Министерския съвет от 2012 г.
Окончателната дата се определя от Органа и се публикува на интернет страницата на МТИТС.
В периода от 1 септември 2013 г. до 1 ноември 2013 г. най-късно приключва съвместната работа на предавателите за наземно аналогово и наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (симулкаст).
Комисията за регулиране на съобщенията продължава разрешенията на предприятията за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с местно покритие за срок до окончателното преустановяване на разпространението на телевизионни програми чрез наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване в Република България. Окончателната дата за преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване се определя от Органа по цифровата телевизия, отчитайки изпълнението на ангажиментите на държавата по т. ІX.1 от Плана.
Взетото решение от членовете на Органа по цифровата телевизия, съдържащо окончателната дата за преустановяване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване и графика за спиране на аналоговите предаватели, се публикува на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чиято администрация изпълнява функциите на секретариат на органа.
Ангажираните в процеса органи ги вземат предвид при изпълняване на правомощията си съгласно настоящия План и приложимото законодателство.
В Официален вестник на ЕС:
Директива 2013/40 относно атаките срещу информационните системи.
Целта на директивата е сближаване на наказателните законодателства на държавите чрез установяването на минимални правила относно престъпленията и наказанията за тях в разглежданата област, както и да се подобри сътрудничеството на специализираните органи.
Търси се общ подход по отношение на незаконен достъп до информационни системи, незаконна намеса в информационни системи и данни и незаконно прихващане.
Директивата трябва да се прилага в съответствие с принципите за защита на правата, Хартата за основните права на ЕС и ЕКПЧ.
Изисква се държавите да предвидят и отговорност на юридически лица за престъпления, предвидени в директивата, при определени в нея условия.
Срокът за въвеждане е 4 септември 2015.
