Category Archives: EMFA

Европейският парламент гласува EMFA

Законодателният акт за свободата на медиите, предложен от ЕК през септември 2022 г., беше приет с огромно мнозинство в сряда с 464 гласа „за“, 92 „против“ и 65 „въздържал се“. Това е новина, защото през времето на законодателния процес срещу проекта определено имаше съпротива от държави, образувания и лица.

Става дума за регламент, който – както е известно – действа пряко, но за да се приложи този регламент, ще има нужда от промени в националното законодателство

Кои акценти от акта са избрали да посочат на сайта на Европейския парламент:

Защита на работата на журналистите

На властите ще бъде забранено да оказват натиск върху журналисти и редактори да разкриват своите източници. Използването на шпионски софтуер ще бъде възможно с разрешение от съдебен орган, разследващ тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи субектите ще имат право да бъдат информирани след извършване на наблюдението и ще могат да го оспорват в съда.

Редакционна независимост на обществените медии

За да се предотврати използването на обществени медии за политически цели, техните ръководства трябва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълги мандати. Няма да е възможно предсрочно прекратяване на мандата, освен ан ограничени основания.

Обществените медии ще трябва да се финансират по прозрачни и обективни процедури, като финансирането трябва да бъде устойчиво и предвидимо.

Прозрачност на собствеността

За да може обществото да разбере кой контролира медиите и какви интереси влияят върху съдържанието, всички новинарски и актуални издания трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни.

Справедливо разпределение на държавната реклама

Медиите ще трябва да отчитат и средствата, получени от държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително от страни извън ЕС.

Публичните средства за медии и онлайн платформи ще трябва да се разпределят чрез публични, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за държавните разходи за реклама ще бъде публична, включително общата годишна сума и сумата за обект.

По този въпрос виж: изменението на Закона за туризма от 2023 г., което вади средствата за онлайн реклама от ЗОП

Защита на свободата на медиите в ЕС от големите платформи

В акта се съдържа и механизъм за предотвратяване на произволно ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи, като Facebook, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от източници, които не са независими. Медиите ще бъдат уведомени, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор. Само след отговор (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако то все още не отговаря на нейните условия.

Медиите ще имат възможност да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден по силата на EMFA).

С приемането на този доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите за ЕС, изразени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа да се въведе законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите и да се наложат правилата на ЕС за конкуренцията в медийния сектор, за да се предотвратят големи медийни монополи, както и да се гарантира плурализъм и независимост на медиите от неправомерна политическа, корпоративна и/или чужда намеса; да се противодейства на дезинформацията и да се усили защитата на журналистите.

EMFA: остава ли изключението от забраната за шпиониране на журналисти

На 15 декември се провежда последният триалог по EMFA. Последни различия са свързани с член 4, защита на тайната на източниците.

Франция, Италия, Финландия, Гърция, Кипър, Малта и Швеция са държавите, които – според документи, получени от Disclose, в партньорство с Investigate Europe и Follow the Money -  активно се застъпват за разрешаване на наблюдението върху журналисти в името на „националната сигурност“. Жрналистическото разследване осветява “репресивните намерения на френското правителство срещу пресата, активно подкрепяни от крайнодясното италианско правителство и властите на Финландия, Кипър, Гърция, Малта и Швеция.”

В член 4 текстът забранява използването на шпионски софтуер срещу журналисти и медии, освен в случай на десет вида „разследвания на тежки престъпления“ (тероризъм, изнасилване, убийство).

Във вътрешен документ до Съвета на ЕС от 21 октомври 2022 г., Франция заявява, че „не приема въпросите, свързани с националната сигурност, да не бъдат разглеждани в рамките на дерогация“. Правителството на Елизабет Борн, представлявано от своя съветник по културата, иска добавянето на „изрична клауза за изключване“ към забраната за наблюдение на журналисти.

Това искане в крайна сметка получи подкрепа от мълчаливото мнозинство на другите държави-членки. На 21 юни 2023 г. 25 от 27 държави-членки на ЕС приеха нова версия на закона в Съвета на Европейския съюз и предизвикаха протеста на 80 европейски медийни организации и асоциации. Въпреки че текстът забранява принуждаването на журналисти да разкриват своите източници, извършването на обиски в тях или шпионирането на електронните им устройства, той разширява свободата на действие на разузнавателните служби: шпионски софтуер може да бъде използван при разследвания, свързани със списък от двадесет и две допълнителни престъпления, наказуеми с 3 на 5 години лишаване от свобода. Тези престъпления включват саботаж, фалшифициране, корупция или посегателство върху частната собственост. Следователно журналисти, работещи по тези теми и имащи връзки с източници, обект на подобни разследвания, могат да бъдат подложени на полицейско наблюдение.

Европейският парламент предлага да бъде разрешено наблюдение на журналисти, но под съдебен контрол, за „разследване или предотвратяване на тежко престъпление, несвързано с професионалната дейност на медията или нейните служители“ и без да се разрешава „достъп до журналистически източници“.

15 декември 2023 г.: Трети (и последен) триалог. Франция, заедно с шестте други държави-членки, планира активно да защитава възможността за шпиониране на журналисти, живеещи и работещи в Европейския съюз.

Очакваме резултатите.

OSCE, Teresa Ribeiro

EMFA: да отпадне изключението за използване на шпионски софтуер за целите на националната сигурност (член 4, нова ал. 4)

19 юни 2023 г

Гражданското общество и журналистическите асоциации призовават Съвета да защити журналистите срещу шпионски софтуер и наблюдение в Европейския закон за свободата на медиите (EMFA)

Уважаеми заместник-постоянни представители,

Ние, долуподписаните 60 организации на гражданското общество и журналисти, изразяваме нашата загриженост относно тревожните развития, свързани с проекта EMFA, по-специално разпоредбата на член 4 („Права на доставчиците на медийни услуги“).

Последният компромисен текст от 24 май крие сериозни рискове за демократичните принципи и основни права, по-специално свободата на пресата, свободата на изразяване и защитата на журналистите.

Последният компромисен текст:

(a) влошава законодателното предложение на ЕК, като предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане шпионски софтуер срещу журналисти;

(б) увеличава списъка с престъпления, срещу които е разрешено наблюдение на журналисти и журналистически източници; и

(в) елиминира правните гаранции, които защитават журналистите срещу внедряването на шпионски софтуер от държавите-членки.

Гражданското общество и журналистите са загрижени, че ако позицията на Съвета не бъде съществено преработена, EMFA ще легализира заглушаването на критични гласове.

Цялото открито писмо до КОРЕПЕР

EMFA: Медийното изключение

Още една кампания на неправителствения сектор и експерти: срещу идеята за т.нар. медийно изключение в чл. 17 на проекта за Европейски акт за свободата на медиите. Идеята на законодателя е повишени гаранции за съдържанието на медиите, които използват платформите онлайн, в сравнение със съдържанието, качвано от обикновените граждани.

Но кой е медия и кое съдържание в платформите е медийно? Проектът предвижда качеството “медия” да се декларира.  Неправителствени организации, правозащитници и експерти смятат, че това е врата, през която ще минава дезинформацията – и призовават медийното изключение да отпадне.

Така чл.17 се превръща в една от най-дебатираните разпоредби.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI .

На снимката – бившата служителка на Facebook Франсис Хогън, която разкри как платформата се използва за дезинформация.