Category Archives: EMFA

Рискове за медийния плурализъм при евентуално придобиване на Нова от Newsmax

Говори се за евентуално навлизане на Newsmax в България чрез придобиване на Нова Бродкастинг Груп. Групата притежава 11 телевизионни програми, радио, цифрова компания Нетинфо и печатни издания. Чрез Нетинфо групата управлява аbv.bg, vesti.bg и gong.bg, а също издава всекидневниците “Телеграф” и “Мач Телеграф”.

През седмицата Капитал пише, че Newsmax е фаворит. Newsmax се определя на сайта си като четвъртия по оценка кабелен новинарски канал в САЩ с 30 милиона потребители на платени услуги и продължава: Голям брой международни медийни партньори са лицензирали името и марката на Newsmax, за да стартират локализирани канали и програмиране на Newsmax на местни езици. Съгласно тези споразумения Newsmax обикновено получава комбинация от такси за лицензиране на марката, приходи от реклама и други приходи от партньорство. Компанията е подписала споразумения за разширяване на марката Newsmax в Германия, Италия, Гърция, Унгария, България и Украйна, с партньори, носещи местни езикови канали.

За проблематичната в много отношения българска медийна среда идеята за придобиване на голяма национална телевизия e възможност най-малко по две линии: първо, инвестиции от голям играч със значение за качественото новинарство и устойчивостта на медийната система; второ, навлизане на водещи технологии и практики, които да издигнат на ново ниво качеството на журналистиката и производството на съдържание при гарантиране на редакционната независимост и медийния плурализъм.

По първия въпрос – не е ясен инвестиционният план на компанията, след проучване Медиапул пише, че “Обикновено партньорствата на Newsmax позволяват запазване на предаванията, но телевизиите започват да излъчват предимно оригинални продукции на Newsmax срещу заплащане”. Това би означавало модел, при който съдържанието и марката Newsmax навлизат, без да поемат отговорност за устойчивостта на медийната система, но влияят върху редакционната линия. Ако Newsmax не инвестира у нас, но търси контрол върху съдържанието, това няма да е позитив за медийната ни система.

По втория въпрос оценката може да се основава на доста повече факти, известни от досегашната биография на медията. Основната тревога е по линията на редакционната свобода, редакционната независимост, медийния плурализъм. Влезлият в сила Европейски акт за медийната свобода/ EMFA има категорични разпоредби в това отношение, тъкмо поради необходимостта да се даде нормативна защита на качественото новинарство в основата на европейската демокрация. Регламентът изисква двойна – икономическа и неикономическа – оценка за медиен плурализъм при сливане и придобиване. Все още българският парламент не е приел изменение на закона, с което да уреди логичния факт, че неикономическата оценка в България ще се извършва от медийния регулатор, очаква се приемането на това изменение да стане скоро.

Чл. 22 -2  При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:

  • очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
  • гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
  • дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
  • когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
  • когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.

Чл.22-4 Когато има вероятност концентрацията на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, съответният национален регулаторен орган или служба се консултира предварително с ЕСМУ (представители на всички национални регулатори) относно своя проект на оценка или на становище.

Дори в държави извън ЕС, без защитата, осигурявана от правото на ЕС, при сделки, будещи тревога от гледна точка на риск за редакционната независимост, предварително се обсъждат мерки за гарантирането й. В последните дни по повод сделката Paramount – WBD се припомниха практиките в САЩ. Когато News Corp на Рупърт Мърдок купува издателя на Wall Street Journal Dow Jones през 2007 г., компанията се съгласява да създаде специална комисия, която да гарантира обективността и независимостта на публикациите на Dow Jones. Друга възможна линия на размисъл е защитата на журналистите при смяна на собствеността.

А едно изследване на Pew за консервативните медии показва колко силно идеологизирана е Newsmax.

Да стане ли Нова ретранслатор на една външна крайно консервативна и едностранчива политическа линия: този въпрос ни засяга. Оценките, свързани със сделката, предстоят, но по известните данни може да се обсъжда какви биха могли да бъдат рисковете за медийния плурализъм и на какво се основават:

ОснованиеФакти, върху които се основава рискътПри придобиване на Нова ТВ
Медийна линия на NewsmaxКрайнодясна, про‑Тръмп, силно идеологизирана, поляризираща обществото медияЗаплаха за значително въздействие върху редакционната независимост и медийния плурализъм. Всяка силно идеологизирана външна медийна компания, която придобива контрол, би могла да превърне новинарските и публицистичните формати в инструмент за политическо влияние, а не за плуралистична информация. Плурализмът не е просто “още един глас” или много гласове – има значение и какви са гласовете: проблематично е собственик да бъде силно идеологизирана и поляризираща компания
Възможна концентрацияНова телевизия има политематична програма със силно информационно и новинарско значение. Заедно с новинарска програма Nova News и радиото те биха преминали у външен политически оцветен играч, заплаха за медийния плурализъмЗасилване на зависимостите и политическо влияние. Типичният модел на партньорства на Newsmax е: запазване на местния канал, но постепенно доминиране на програмата от оригинално съдържание на Newsmax.
Медии, притежавани от външен силно поляризиращ източник, трудно запазват редакционна независимост.
Дезинформация, конспиративни теории, клевета – съответно последващи съдебни делаБогата история на разпространение на неверни твърдения и конспиративни теории в САЩ, тясно свързани с конспирациите за избирането на Тръмп за президент през 2020 и “откраднатите избори”. Извънсъдебни споразумения за десетки милиони по дела за клевета, фалшиви твърдения и конспиративни теории за манипулиране на изборите в САЩ през 2020 г. – Smartmatic, Dominion Voting Systems.В българските медии би навлязло лицето на конспиративните теории на консервативна Америка. Риск за качеството на информацията, достоверността и качеството на медийните услуги и общественото доверие. Придобиването би увеличило риска от нормализиране на дезинформационни практики, което е в противоречие с европейските ценности и целите на ЕС за борба с дезинформацията.
Липса на прозрачност – към моментаТайни посещения, срещи с премиера Радев, за които МС няма прессъобщение, необявени финансови намеренияПроблем за регулаторите и гражданския контрол върху медиите
Възможно несъответствие с европейските стандарти –

Директива за аудио‑визуални услуги

EMFA – изисквания за медиен плурализъм и редакционна независимост

евентуално DSA при конспиративни теории и дезинформация онлайн
Потенциални ефекти на европейската рамка –

EMFA, съобр.14 – Качествените медийни услуги противодействат на разпространението на дезинформация и на чуждестранното манипулиране на информация и намеса;
съобр.53 – не се ползват от медийното изключение доставчици на медийни услуги, които системно участват в дезинформация и др.

Разсъжденията са хипотетични, сделка няма, но шефът на Newsmax има посещение при Радев и снимка с него, снимката и позитивни материали за Радев се явяват на сайта на компанията. Добре е, че EMFA e в сила – медийният прлурализъм и редакционната свобода са ценности, които трябва да се вземат предвид при сливане и придобиване, като придобиването на Нова.

Редакционна независимост и редакционна отговорност: една дискусия и бележки по чл.6.3 EMFA

1

В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”

В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.

2

На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.

Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.

Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.

Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.

3

По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.

Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.

Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.

Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.

За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:

Франция, Закон 2016-1524

„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.

Португалия, Lei de Imprensa

В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.

Гърция, Закон 5253

Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.

Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.

EMFA: Комисията издава Hасоки за защита на медийното съдържание в онлайн платформите (чл. 18 EMFA)

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, ЕMFA) предвижда издаване на интерпретативни актове, които да подпомогнат прилагането на регламента. Един от тях е по член 18. Известно е, че член 18 съдържа спорна разпоредба, противоречива посрещана в различни среди – т.нар. медийно изключение. Но така или иначе медийното изключение е действащо право и трябва да се прилага. В прессъобщение на ЕК от 6 февруари 2026 се казва, че насоките по чл.18 се издават, за да гарантира, че “професионалната журналистика е призната и защитена в най-големите цифрови платформи в света.”

По-нататък в прессъобщението се казва още следното:

“Тези насоки ще помогнат на много големи онлайн платформи (VLOP) – както е определено от Закона за цифровите услуги – и доставчиците на медийни услуги да прилагат съответните разпоредби на Европейския закон за свобода на медиите.

Член 18, параграф 1 EMFA въвежда конкретни гаранции за защита на медийното съдържание онлайн, произведено съгласно професионалните стандарти, от неоправдано отстраняване. Тези предпазни мерки изискват VLOP да уведомяват доставчиците на медии предварително, когато възнамеряват да премахнат журналистическото съдържание и ясно да обяснят причините за решението си. На медийните доставчици също се дава 24 часа, за да отговорят, преди отстраняването да влезе в сила. За да се възползват от тези предпазни мерки, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират, че изпълняват определени елементи, като например да бъдат редакционно независими и да подлежат на регулаторен надзор, чрез функционалност, въведена от VLOP.

Насоките ще помогнат на VLOP при прилагането на функционалността за деклариране и ще насочат доставчиците на медийни услуги при попълването и обработката на техните декларации. Те също така очертават процедури за VLOP за консултиране с регулаторните органи, когато се съмняват, и включват организации на гражданското общество, включително проверяващи факти, при прегледа на декларациите.

Комисията разработи тези насоки чрез широка консултация с доставчиците на медийни услуги, гражданското общество и организациите за проверка на факти, регулаторните органи и представители на доставчиците на VLOP, наред с другото.

С повечето разпоредби, които са в сила от август 2025 г., ЕMFA е ключов законодателен акт за защита на медийния плурализъм и независимост в ЕС, като гарантира, че медиите – публични и частни – могат да работят по-лесно през границите на вътрешния пазар на ЕС, без неоправдан натиск и като се вземе предвид цифровата трансформация на медийното пространство.

Прочетете повече за Насоките по член 18 EMFA.”

Наред с чл. 4, чл. 18 от регламента предвижда евентуално участие на органите за журналистическо саморегулиране – по чл.18 параграф 1 става дума за участие в процеса на удостоверяване на качеството медия.

Доставчиците декларират, че са подчинени на регулаторни изисквания за редакционна отговорност в една или повече държави членки и на контрол от компетентен национален регулаторен орган или служба или се придържат към механизъм за съвместно регулиране или за саморегулиране, уреждащ редакционните стандарти, който е широко признат и приет в съответния медиен сектор в една или повече държави членки.

В случай на основателни съмнения относно спазването от страна на доставчика на медийни услуги на първа алинея, буква г), доставчикът на много голяма онлайн платформа иска потвърждение по въпроса от съответния национален регулаторен орган или служба или съответния механизъм за съвместно регулиране или саморегулиране.

Насоки по член 18 EMFA

06 февруари 2026

ЕК открива процедура за нарушение на EMFA – официално писмо засега само до Унгария

Европейската комисия открива процедура за нарушение и изпраща официално уведомително писмо до Унгария (INFR(2025)2194) за неспазване на няколко разпоредби съгласно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) (Регламент (ЕС) 2024/1083) и някои изисквания съгласно Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) (Директива (ЕС) 2018/1808).

Европейският акт за свобода на медиите (EMFA), който се прилага от 8 август 2025 г., е ключов законодателен акт за защита на свободата на медиите, независимостта и плурализма в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Комисията приема, че Унгария не спазва разпоредбите относно намесата в работата на журналисти и медии в Унгария, като ограничава техните икономически дейности и редакционната им свобода.

Освен това Комисията приема, че унгарското право не предлага адекватна защита на журналистическите източници и поверителните съобщения, нито ефективна съдебна защита, когато тези права са нарушени.

Унгария също така не спазва изискванията, свързани с обществените медии, прозрачността на собствеността на медиите, оценката на концентрациите на медийния пазар и разпределението на държавната реклама.

И накрая, Унгария също е в нарушение на някои изисквания по отношение на националните регулаторни органи по медиите съгласно AVMSD.

Поради това Комисията изпраща официално уведомително писмо до Унгария, която сега разполага с два месеца, за да отговори и да отговори на опасенията, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Унгария трудно ще състави задоволителен отговор при сегашното състояние на медиите, но същото не се ли отнася и за други държави.

Обнародван е ЗИД ЗЗК със значение за прилагането на EMFA

EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.

Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.

Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.

Конкурентният регулатор е предвидил изменение в конкурентния закон, засягащо прилагането на чл.22 EMFA, става ясно от публикуваните промени – Държавен вестник, бр. 95 от 7 ноември 2025 г.

Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:

§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:

1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и

2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“

Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:

§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:

„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:

1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;

2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;

3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;

4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“

8 август 2025: прилагането на EMFA започна

Съгласно член 29 от Регламент (ЕС( 20224/1083 (Европейски акт за свободата на медиите) регламентът се прилага от 8 август 2025 г., с изключение на чл.3, член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 17 и 28, които вече се прилагат, и чл.20, който ще се прилага отложено от 8 май 2027 г.

Изрично е записано, че регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Регламентът не се транспонира в националното законодателство, но това не означава, че националното законодателство не трябва да се подготви за прилагането на регламентите, когато е необходимо и уместно. Национални мерки се налагат за уточняване например на

  • органите, които прилагат регламента;
  • срокове;
  • санкции в случаи на неприлагане;
  • избор на опция при диспозитивни норми;
  • изключения, ограничения, дерогации;
  • процедури и изисквания към прилагането в специфичен контекст.

Целите на регламента са да защити медиите и журналистите от намеса, да постави под наблюдение медийния плурализъм и медийните концентрации, да установи справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама, да защити медийното съдържание в платформите, да изиска от държавите да гарантират достъп до качествено медийно съдържание, да посочи стандартите за измерване на аудиториите.

За журналистите и медиите регламентът предвижда права, но и задължения. Във всеки случай регламентът ще остане само текст, ако не се прилага. И въпросът не е в това, че Съюзът ще санкционира държавите при неприлагане на правилата. Въпросът е да не се пропуска възможността, която регламентът създава, действайки пряко.

На 10 юли 2024 Унгария внесе жалба в Съда за отмяна на Европейския акт за свободата на медиите (чл.263 ДФЕС). Следим дело C-486/24 Hungary v Parliament and Council.

Следим и модела Орбан, налаган върху медиите в Унгария след идването на власт на Орбан като премиер през 2010 г. и главно на основата на Закон за медиите от 2011 г., с който парламентарното мнозинство на Орбан консолидира контрола над унгарските медии като премиер. Медийният регулатор, съставен изцяло от неговата управляваща партия, получава правомощия да глобява новинарските медии за отразяване, което е “небалансирано или неморално”. Олигарсите на Орбан придобиват големите вестници, телевизионни канали и радиостанции. Уволняват редакционни екипи и предизвикват масови оставки от журналисти, които не желаят да следват партийната линия. До 2018 г. консолидацията е завършена. В страната е наложен доминиращ пропаганден проправителствен наратив.

България е на кръстопът: да прилага EMFA или да продължи с орбанизацията.

Прессъобщение на Европейския съвет за медийни услуги, официално създаден на 10 февруари 2025 г. на основание на EMFA, по повод началото на прилагането.

EMFA: от 8 февруари 2025 г. се прилагат разпоредбите за Европейския съвет за медийни услуги и за редакционната свобода

Съгласно Европейския акт за свободата на медиите чл. 7-13 за Европейския съвет за медийни услуги се прилагат от 8 февруари 2025 г. Актът е влязъл в сила и се прилага в своята цялост от 8 август 2025 г.

РАЗДЕЛ 2

Европейски съвет за медийни услуги

Член 8

Европейски съвет за медийни услуги

1.   Създава се Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ).

2.   ЕСМУ заменя Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с член 30б от Директива 2010/13/ЕС, и е неин правоприемник.

Член 9

Независимост на ЕСМУ

ЕСМУ действа напълно независимо при изпълнението на своите задачи и правомощия. По-специално, при изпълнението на своите задачи и правомощия ЕСМУ не търси и не приема указания от което и да е правителство, институция, лице или орган. Това не засяга правомощията на Комисията или на националните регулаторни органи или служби в съответствие с настоящия регламент.

Член 10

Структура на ЕСМУ

1.   ЕСМУ се състои от представители на националните регулаторни органи или служби.

2.   Всеки член на ЕСМУ има един глас.

3.   ЕСМУ взема решенията си с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.

4.   Когато дадена държава членка има повече от един национален регулаторен орган или служба, тези национални регулаторни органи или служби се координират помежду си, доколкото е необходимо, и определят свой съвместен представител. Този съвместен представител упражнява правото на глас.

5.   ЕСМУ избира председател и заместник-председател от състава на своите членове. Мандатът на председателя е едногодишен с право на еднократно подновяване. ЕСМУ може да създаде ръководна група. ЕСМУ се представлява от своя председател.

6.   Комисията определя свой представител в ЕСМУ. Представителят на Комисията взема участие в разискванията на ЕСМУ без право на глас. Председателят на ЕСМУ информира Комисията за дейностите на ЕСМУ.

7.   ЕСМУ може да кани експерти, а съгласувано с Комисията — постоянни наблюдатели на своите заседания.

8.   ЕСМУ приема свой процедурен правилник, след като се консултира с Комисията. Този процедурен правилник включва практическите правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси на членовете на ЕСМУ. […]

Членът на ЕК Майкъл Макграт отбелязва датата в платформата Х:

Заедно с разпоредбите за Съвета започва да се прилага и разпоредбата на чл.4, т. 1 и 2 и чл.6, т. 3 за правата на доставчиците на медийни услуги:

4.1.   Доставчиците на медийни услуги имат правото да упражняват стопанската си дейност на вътрешния пазар без ограничения, освен разрешените съгласно правото на Съюза.

4.2.   Държавите членки зачитат ефективната редакционна свобода и независимост на доставчиците на медийни услуги при упражняването на професионалната им дейност. Държавите членки, включително техните национални регулаторни органи и служби, нямат право да се намесват или да се опитват да влияят върху редакционните политики и редакционните решения на доставчиците на медийни услуги.

6.3. Без да се засягат националните конституционни разпоредби в съответствие с Хартата, доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения. По-специално тези мерки имат за цел:

а) да гарантират, че редакционните решения могат да се вземат свободно в рамките на установената редакционна линия на съответния доставчик на медийни услуги; и
б) да гарантират разкриването на всеки действителен или потенциален конфликт на интереси, който може да засегне предоставянето на новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития.

Tagged

Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) и българското медийно право

На 16 септември 2022  г.  Комисията представи предложение за регламент за   медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски акт за свободата на медиите, EАСМ) и   Препоръка на Комисията относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор.

В законодателното предложение се акцентира върху ограниченото  приложно  поле на въпросите,  хармонизирани на равнището на Съюза чрез Директива 2010/13/ЕС (т.нар. координирана зона),  и обстоятелството, че директивата се ограничава до аудиовизия. Вече приет и влязъл в сила, Регламентът съществено разширява координираната зона, в която се извършва хармонизиране на националните правила.

Новият инструмент на медийното право на ЕС е ориентир за посоката на развитие на националните законодателства на държавите от ЕС.  Какво е очакваното отражение на регламента върху българското медийно право е предметът на моя публикация в юбилейния сборник “25 години Европеистика” със съставители Станислав Костов и Любомира Попова.

Тезата ми е, че се налагат промени в законодателството – и то сериозни, например създаване на рамкови условия за реализиране на правото на достъп до качествена журналистика (чл. 3 ЕАСМ).

 Огнянова, Н. (2024) Европейският акт за свободата на медиите и българското медийно право

Tagged ,

Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, EMFA)

Днес в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите), OВ L, 2024/1083, 17.4.2024.

От 16 септември 2022 г. законодателното предложение измина дълъг път, понякога изглеждаше, че няма да бъде подкрепено – както вече се е случвало с проекти, съдържащи мерки за медиен плурализъм. В последна сметка днес регламентът е публикуван в Официален вестник на ЕС.

Започва нова, не по-малко важна фаза: прилагането. Датите според регламента:

Член 29

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 8 август 2025 г. Независимо от това:

  • член 3 се прилага от 8 ноември 2024 г.;
    член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 13 и 28 се прилагат от 8 февруари 2025 г.;
  • член 20 се прилага от 8 май 2027 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

*

Според някои представители на институциите регламентите действат пряко, поради което никой не трябва да прави нищо за прилагането им.  Няма да е възможно този регламент  да се прилага чрез бездействие, това е сигурно.