Category Archives: EU Law

Изключения от авторското право в полза на слепите хора, лицата с нарушено зрение или с други увреждания

В Официален вестник:

Решение на Съвета за подписване от името на ЕС на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали

 

На 27 юни 2013 г. е приет Маракешкият договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. Договорът съдържа правила, които гарантират, че на национално равнище се прилагат ограничения или изключения от авторското право в полза на слепите хора, лицата с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали  и  способстват трансграничния обмен на копия в достъпен формат на публикувани произведения.

Четвърти годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз

Европейската комисия публикува четвъртия годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Според Комисията значението и важността на Хартата  нарастват: Съдът на Европейския съюз все по-често прилага Хартата в решенията си, а националните съдии осъзнават все по-добре въздействието на Хартата и търсят насоки от Съда на Европейския съюз.

В прессъобщението изрично се посочва решението по делото Åkerberg Fransson – заслужава си да бъде посочено – според което:

На следващо място, що се отнася до последиците, които националният съд трябва да изведе при противоречие между разпоредби от вътрешното му право и гарантирани от Хартата права, съгласно постоянната съдебна практика националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, дори тя да е приета впоследствие, без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

 

 

Италия, Google, отговорност за съдържание в YouTube

Делото срещу висши мениджъри на YouTube – Италия е завършило в тяхна полза.

Законодателят и първоинстанционният съд бяха на мнение, че се носи отговорност за видео, нарушаващо личната неприкосновеност на дете. Бяха издадени три присъди за лишаване от свобода за 6 месеца , условно.

Второинстанционният и Върховният съд са приложили Директивата за електронната търговия, в частта отговорност за хостинг.

Няма задължение за предварителен мониторинг: неотговорност на компанията и физическите лица, натоварени с управлението й.

Решението.

И в Испания в хода на делото Telecinco v YouTube се прилага Директивата за електронната търговия.

Не се признава твърдението на Telecinco, че YouTube носи редакционна отговорност като доставчик на медийна услуга. Съдът в Мадрид се позовава още на решенията  Sabam, C-360/10 и  Scarlet C-70/10  на Съда на ЕС, като приема, че отговорност за YouTube би била и против Хартата, и против посочената директива.

 

Съд на ЕС: независимост за органа за защита на личните данни

По дело C‑288/12 ЕК срещу Унгария с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС,  Съдът – за втори път за деня – се произнася в областта на защитата на личния живот и личните данни, в частност за независимостта на надзорния орган за защита на личните данни в Унгария.

В Унгария е приет закон в областта на личните данни , който влиза в сила на 1 януари 2012 г. Според този закон „независим орган, създаден с устройствен закон, следи за спазването на правата относно защитата на личните данни и достъпа до данните от обществен интерес“. В преходни разпоредби, приети от Парламента, се казва:  С влизането в сила на   закона  се прекратява мандатът на действащия комисар.

Факт:  когато със закон се прекрати предсрочно мандатът на независим (и по правото на ЕС)  орган или негов член, това е нарушение на правото на ЕС.

Съдът:

Учредяването на независими надзорни органи в държавите членки е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (решения Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, точка 23 и Комисия/Австрия, C‑614/10, EU:C:2012:631, точка 37), както впрочем е посочено в съображение 62 от Директива 95/46.

Съдът вече е имал възможност да подчертае, че надзорните органи, компетентни да наблюдават обработването на лични данни, трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. Тази независимост изключва по-специално всяко предписание и всяко друго външно влияние под каквато и да е форма, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да насочат решенията им и по този начин биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на справедлив баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни (вж. в този смисъл решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 30 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точки 41 и 43).

Съдът вече е постановявал, че самата опасност органите, упражняващи държавен контрол, да могат да упражняват политическо влияние върху решенията на надзорните органи, е достатъчна, за да попречи на независимостта при изпълнението на техните функции. Всъщност, от една страна, би могло да има „изпреварващо послушание“ на тези органи с оглед на практиката на контролиращия орган при взимане на решения. От друга страна, имайки предвид ролята на пазители на правото на личен живот, която надзорните органи изпълняват, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 изисква по отношение на техните решения, и следователно на самите тях, да бъде изключено всякакво подозрение за пристрастност (решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 36 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точка 52).

Безспорно установено е, че мандатът на комисаря не е бил прекратен на основание, предвидено в закона, и че официално не е подавал оставка.

В отговор на твърдението на Унгария, че се сменял институционалният модел,  Съдът казва:

обстоятелството, че това предсрочно прекратяване е резултат от промяната на институционалния модел, не може да го приведе в съответствие с изискваната от тази разпоредба независимост на надзорните органи.

Държавите  несъмнено са свободни да приемат и изменят институционалния модел, който считат за най-подходящ за техните надзорни органи. В това отношение обаче те трябва да гарантират, че няма да се наруши независимостта на надзорния орган, произтичаща от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, която включва задължението да се спазва продължителността на мандата на този орган съгласно изложеното в точка 54 от настоящото решение.

 Освен това, макар че както поддържа Унгария, комисарят и Националният орган се различават съществено по своята организация и устройство, на тези две образувания по същество са възложени идентични задачи, а именно тези, които следва да изпълняват националните надзорни органи по силата на Директива 95/46, което личи от възложените им съответни функции и от приемствеността в работата им по преписките, гарантирана от член 75, параграфи 1 и 2 от Закона от 2011 г. Поради това единствено тази промяна в институционалния модел не би могла обективно да обоснове прекратяването на мандата на лицето, на което са възложени функциите на комисар, без да има предвидени преходни мерки, позволяващи да се гарантира спазването на продължителността на мандата му.

Проверено е как действа Съдът, когато със закон се прекрати предсрочно мандат на   независим орган или негов член. Важно  решение.

Решенията за Германия  и  Австрия.

 

Tagged

Съд на ЕС: Директива 2006/24 невалидна

Директива 2006/24/ЕО e обявена от Съда за невалидна.

 

[1] Решението на Съда е резултат от действията на една неправителствена организация и няколко хиляди австрийски граждани. Те се обърнаха към съдилищата в Ирландия и Австрия, оспорвайки валидността на Директива 2006/24 от гледна точка на Хартата на основните права на ЕС.

Важен извод: успехът не е задължително да е масово усилие. И индивидуалното постоянство в защита на кауза може да доведе до успех.
„След осем години това оскърбление за основните права на европейските граждани най-накрая е обявено за незаконно. Осем години на злоупотреби с лични данни и осем години уверения от държавите-членки на ЕС и Комисията, че мярката е законна“, казва ръководителят на EDRI, организацията за защита на цифровите права.

[2] Наистина в последните десет години имаше ред индикации за проблем с предлаганите мерки за задържане на трафични данни:

  • Приемането на директивата беше трудно. През 2004 г. Франция, Германия, Швеция и Великобритания предложиха рамково решение за запазване на данните, но не се постигна единодушие на държавите и решението не беше прието. За да бъде приет обвързващ правен акт, беше променена процедурата – изискванията бяха оформени като директива, която може да бъде приета (както и стана) без единодушие през 2006 г.
  • Веднага след приемането Ирландия настоя, че директивата няма правно основание в договорите, защото директивите се използват само за хармонизиране на националните мерки в полза на укрепването на единния вътешен пазар, докато въпросната директива има цели, свързани с престъпността.
  • И по време на транспонирането в национални закони гражданите на различни държави изразиха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.
  • Бизнесът също изрази недоволство, тъй като запазването на трафични данни е свързано с определени разходи и промяна в организацията на телекомуникационните компании.
  • В страни, където гражданите имат право на конституционна жалба (Германия), Конституционният съд беше сезиран.
  • Европейският надзорник по личните данни изрази тревогата за напълно небалансираната система от мерки и за липсващите гаранции за личната неприкосновеност.
  • През 2011 г. ЕК изготви доклад за оценка на директивата ex post. Докладът потвърди, че директивата е с лошо качество, поради което е приложена различно, неясно и без баланс с правото на личен живот и лична неприкосновеност.
  • ЕК откри процедура срещу шест държави за ненавременно транспониране на директивата – и пет от тях я въведоха – без Германия.
  • През май 2013 – точно преди година –  Съдът на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Сега решението по делото ЕК срещу Швеция звучи съвсем по друг начин, например в тази част:

54      Що се отнася до възприетото от Кралство Швеция поведение по отношение на задълженията му по Директива 2006/24, не могат да бъдат приети наведените от тази държава  доводи, че забавеното изпълнение на посоченото съдебно решение се дължи на извънредни трудности от вътрешен характер, свързани с особеностите на законодателната процедура, както и на широкия политически дебат относно транспонирането на Директива 2006/24 и на проблемите поради трудните решения, изискващи претегляне на защитата на личния живот и необходимостта от ефикасна борба срещу престъпността. Както Съдът многократно е подчертавал, държавите членки не могат да се позовават на разпоредби, практики или положения от вътрешния си правен ред, за да оправдаят неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза

  • И накрая Digital rights Ireland и австрийски граждани се обърнаха към Съда – и в отговор на преюдициални запитвания  Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна.

[3] Факторите за успеха –

  • постоянството на гражданските движения;
  • все по-високото ниво на експертиза на организациите за защита на цифровите права и всеотдайността на техните експерти;
  • наистина неясният текст и наистина лошото прилагане, което компрометира дори – по оценка на самата ЕК – способността на ЕС да постига определени цели с правни средства.

[4] Правните последици от решението се основават на ДФЕС, според който

  • Според ДФЕС, ако искът е обоснован, Съдът на Европейския съюз обявява атакувания акт за недействителен. Независимо от това Съдът на Европейския съюз определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. (чл.264)
  • Институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.(чл.266)

В конкретния случай Съдът не е счел за необходимо да се произнесе подробно по правните последици на директивата.

Повече яснота има в заключението на Генералния адвокат, според когото :

  • 154. С оглед на изводите, до които достигам въз основа на гореизложените съображения, остава да разгледам последиците във времето от обявяването на Директива 2006/24 за невалидна.
  • 155. Във връзка с това следва да се припомни, че когато в рамките на производство, започнало на основание на член 267 ДФЕС, Съдът установи невалидност на приет от институции на Съюза акт, решението му има за правна последица да задължи тези институции да приемат необходимите мерки за поправяне на констатираната незаконосъобразност, като в подобен случай установеното в член 266 ДФЕС задължение при наличие на решение за отмяна се прилага по аналогия.
  • 158. При тези условия е основателно да се приеме установената невалидност на Директива 2006/24 да не поражда последици до момента, в който законодателят на Съюза не предприеме необходимите мерки за отстраняването ѝ, като следва да се уточни, че тези мерки трябва бъдат предприети в разумен срок.

Невалидността е от датата на влизане в сила на директивата.

[5] Ефектите за националните законодателства

 

  • Европейската комисия има съобщение по въпроса. Комисията напомня, че националното законодателство е задължително да бъде променяно в аспектите, противоречащи на правото на ЕС според решението. И още: решението не отменя възможността за задържане на данни по e-Privacy Directive (2002/58/EC).

 

В такъв контекст: какво е бъдещето на  ЗЕС?
Обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони.

В различните държави решението ще доведе до различни реакции. Не във всички нормите за задържане на трафични данни са резултат от транспониране на Директива 2006/24. Както ЕК напомня, в някои държави те са по силата на директивата от 2002 г.

Накратко: изглежда, че:

  • Един национален закон е задължително е да се промени, ако противоречи на Хартата.
  • Един национален закон може да се промени по силата на отпадането на определени задължения по силата на отменената директива  – и доколкото те не са предвидени другаде в правото на ЕС, например в ревизираната директива 2002/58.

Първи официални изявления: Финландската министърка на комуникациите:  Ще бъдат отменени  разпоредбите, произтичащи от директивата, с удоволствие ще се придържаме към решението на Съда.

[6] Доставчиците?

Какво става със задържаните трафични данни? Съдът не казва кои правни последици на обявената за невалидна директива са окончателни. Според експерти, по-нататъшната съдба на задържането минава през  национални решения. Потребителите вече могат основателно да твърдят, че задържането е в противоречие с правото на ЕС. Ако иска да избегне риска от отговорност, доставчикът може да обмисли и заличаване на данните.

И ЕС, и държавите предстои да преоценят и преразгледат въведените мерки.

Предизборната кампания е прекрасен повод да се постави въпросът за цифровите права в хода на кампанията.

Еврокандидат-депутатите трябва да имат позиции и ние да ги знаем:   задава се изготвяне и приемане на изключително важни актове в тази област – вж по-горе какво казва ЕНЗЛД.

 

*

 

На 11 април държавите ще обсъждат в Брюксел ефектите от решението.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: Блокиране на достъпа до уебсайт

Вчера стана известно Решение на Съда на ЕС  по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien  по преюдициални въпроси от австрийски съд. Конкретният казус е свързан със сайта kino.to.

Освен другите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се забранява чрез постановено от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки.

В аргументацията си Съдът обсъжда баланса на права:

56       взетите от доставчика на достъп до интернет мерки трябва да бъдат целеви, в смисъл че те трябва да служат за преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин. В противен случай намесата на посочения доставчик в свободата на информация на посочените потребители би била необоснована с оглед на преследваната цел.

Позовавайки се на тезата в решението Scarlet,  че интелектуалната собственост не се защитава на всяка цена,   Съдът приема следното:

61      Следва да се отбележи, че от член 17, параграф 2 от Хартата въобще не произтича, че правото върху интелектуална собственост е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (вж. в този смисъл Решение по дело Scarlet Extended).

62      При това положение мерките, предприети от адресата на разпореждане като разглежданото по главното производство във връзка с изпълнението на същото трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право.

63      Следователно, макар предприетите мерки за изпълнение на разпореждане като разглежданото в главното производство да не могат, в зависимост от случая, да доведат до пълно преустановяване на нарушенията на правото върху интелектуална собственост, те все пак не следва да се считат за несъвместими с изискването за намиране на справедлив баланс съгласно член 52, параграф 1 in fine от Хартата между всички приложими основни права, при условие обаче, че от една страна, те не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост.

64      С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.

Решението се различава от очакваното в светлината на практиката на Съда  Scarlet / Sabam и мнението на Генералния адвокат: той все пак – като прие, че доставчикът към клиента е посредник – твърдеше, че конкретна мярка за блокиране  не е принципно непропорционална.

Накратко, три години след решението  Scarlet  Съдът допуска блокиране и то без мерките към ISPs да са конкретни. Тежестта на вземане на решение се пренася върху посредниците. Някои са успели още в първите часове след решението да го нарекат  историческо, но други  виждат в решението нов риск за правата на гражданите –  вече заради поставените под заплаха от отговорност ISPs.

Коментарите предстоят,  Пейо и Емил

Tagged ,

Ходят ли европейците на кино

cinema Според  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория   посещението на кината в държавите от ЕС през 2013 намалява и достига второто най-ниско равнище от началото на века – 908 мил. продадени билети.

Спад има при четири от петте най-големи пазара:  Обединеното кралство (-4%), Франция (-5.3%), Германия (-4%) и Испания (-16%), само в  Италия  нараства (+6%).

България с 16.7 % ръст  е държавата с най-голямо увеличение на посещението на кино за 2013 г. в Европейския съюз.

Но: пазарният дял на българските филми е спаднал от 4.8% през 2012 до 0.6% през 2013 г. и по този показател  България е на последно място с Кипър (0.1%). На първо място остава Франция (33%), веднага след нея са Италия, Дания и Германия с близки стойности.

Делът на американските филми общо за ЕС  расте от 63% за 2012 на 68% за 2013.

И, разбира се,  в данните се включват и посещенията на граждани от други държави (така че заглавието не е съвсем точно).

Управление на интернет: позиция на ЕК

Европейската комисия публикува Съобщение COM(2014) 72 /4  за политиката на ЕС към интернет и управлението на мрежата.

Комисията предлага позицията си като основа на подхода на ЕС в бъдещите преговори за  управлението на интернет (Netmundial в Сао Паоло (април 2014),   Internet Governance Forum (август 2014)  и High Level ICANN meeting). Подходът ще бъде изработен с участието на Парламента и Съвета. Комисията призовава за прозрачност, отчетност и демократично участие в управлението на мрежата, за отворен интернет, за сигурност и стабилност.

Съобщението на ЕК беше предхождано от публична консултация за бъдещето на интернет.

Американската администрация приветства.

Съд на ЕС: такси за достъп до собствени лични данни

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело   C‑486/12  с предмет преюдициално запитване относно дължимите такси за предоставяне на лични данни.

На Х е наложена глоба за нарушение на правилника за движение по пътищата.  X се опитва да докаже, че не е получила известията за събиране на тази глоба, тъй като те не са изпратени на точния адрес. За тази цел X иска от общината   да ѝ бъдат съобщени    последователните промени в адресната ѝ регистрация. В отговор на искането тази община ѝ предоставя заверено извлечение от посочените лични данни, за което изисква да бъде заплатена такса в размер на 12,80 евро.

Х смята, че че от нея не може да се изисква заплащането на каквато и да е такса.

В отговор на преюдициално запитване Съдът приема, че

  • Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска публичните органи да събират такси, когато съобщават лични данни.
  • Държавите са длъжни да определят такъв размер на посочената такса, който да установи точно равновесие между (1) интереса на съответното физическо лице да защити личния си живот, по-специално посредством правото си да иска данните да му бъдат съобщени в разбираема форма и правото си на възражение и правото си да предяви иск или да подаде жалба пред съответния съд  и  (2) тежестта, която задължението за съхраняване на тази информация представлява за администратора. За да може да бъде гарантирано, че събираните при упражняването на правото на достъп до лични данни такси не са прекомерни по смисъла на тази разпоредба, те не трябва да надвишават по размер разходите за съобщаването на тези данни – което националната юрисдикция трябва да провери.
  • Тази горна граница не препятства възможността за държавите да определят по-малки по размер такси, за да могат да гарантират ефективността на посоченото право на достъп на всяко физическо лице.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: цифрова телевизия, държавна помощ, възстановяване

На 13 февруари Съдът се произнесе по преюдициално  запитване, отправено в рамките на спор между Mediaset и Ministero dello Sviluppo еconomico по повод възстановяването на държавната помощ,  предоставена на Mediaset в рамките на схема за помощи в полза на операторите за цифрово наземно разпространение на тв програми, която схема е обявена за несъвместима с вътрешния пазар с Решение  на Комисията относно държавна помощ за субсидирана покупка на цифрови декодери.

Преюдициалните въпроси се отнасят до компетентността на националната юрисдикция във връзка с възстановяването.

Съдът припомня, че прилагането на системата за контрол на държавните помощи е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга — на националните юрисдикции, като съответните им задачи взаимно се допълват, но са различни. Комисията не е длъжна да определи точния   подлежащ на възстановяване размер.  След приемането на Решение 2007/374 Комисията и Италианската република водят кореспонденция, за да се индивидуализират отделните получатели по обявената за неправомерна схема за помощи и да се определят конкретните суми, подлежащи на възстановяване.

Във връзка с това Съдът приема:

1)      За да гарантира изпълнението на решение на Европейската комисия, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда съответните помощи да бъдат възстановени, но не се индивидуализират отделните получатели на тези помощи и не се определят конкретните суми, които трябва да се възстановят, националният съд е обвързан от посоченото решение, но за сметка на това не е обвързан от становищата, изразени от същата институция в рамките на изпълнението на това решение. С оглед обаче на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, националният съд трябва да вземе предвид тези становища като елемент от преценката в рамките на висящия пред него спор.

2)      Когато националният съд определя точните размери на подлежащите на възстановяване помощи, а в решението си, с което дадена схема за помощи се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Европейската комисия не е индивидуализирала отделните получатели на съответните помощи и не е определила конкретните суми, които трябва да се възстановят, той може да направи извод — без да поставя под въпрос нито валидността на решението на Европейската комисия, нито задължението за възстановяване на съответните помощи — че подлежащият на възстановяване размер на помощта е равен на нула, ако това следва от изчисленията, направени въз основа на всички наведени пред него относими данни.

Защо се стигна до възстановяване на помощта за цифрови декодери.

Tagged