Category Archives: EU Law

Съд на ЕС: повторна употреба на данни от публични регистри

В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

  • Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.
  • И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.
  • Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.
  • Тази дейност на държавата  не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си –  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.
  • Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собственост, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

Tagged

Съд на ЕС: информиране на потребителите при договори от разстояние

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

Tagged

Медиен плурализъм: Европейска гражданска инициатива

Европейският парламент вече е бил инициатор на директива за медиен плурализъм, но без успех. След влизането в сила на Лисабонския договор възможностите на ЕП нарастват, а Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)  допринася и гражданите – а не само индустриите  – да влияят върху (входа на) законодателния процес.

ЕГИ за защита на медийния плурализъм събира подкрепа.  Предложението е изготвено от известни експерти. На следващ етап ще се уточнява предмет, обхват и пр., засега усилията са били насочени към  обосноваване на  правното основание и целите.

Европейската комисия също има инициативи за повече медиен плурализъм. Нели Крус напомни, че се очаква доклад за медийната свобода и медийния плурализъм от експертна група, създадена точно преди година, през октомври 2011, под ръководството на бившия президент на Латвия. Заданието включва анализ на:

•  ограничения на медийната свобода, свързани с политически причини;
•  ограничения, свързани с икономически причини;
•  медийна концентрация и нейните ефекти;
•  правата на журналистите и евентуални заплахи за свободата;
•  независимост и функции на регулаторите;
•  фактори, свързани с  качеството на журналистиката.

Среща на комисар Крус с представители на българските медии

В отговор на откритото писмо до Нели Крус за проблемите на българските медии вчера се състоя среща. Тя се предаваше пряко – и онлайн, и по Канал 3.

Участниците се оказаха разделени на две – край масата и други. Място край масата даваше право на изказване. Там бяха представителите на двата издателски съюза и независими журналисти. Имаше изказвания и от групата на другите,  хората от залата.  Който би искал, вероятно би могъл да се изкаже.

Интересът към срещата беше поради темата: свободата, собствеността, концентрациите в медийния сектор.

Нели Крус идва в България  по друга тема: цифров дневен ред.

Поради това в цялата среща темата за свободата   стоеше в рамката на темата  за съдбата на медиите в цифровото време. И ако  по първата тема в България има ясно противопоставяне и се вижда кой къде стои, по втората тема (какво става с вестниците, нови бизнес модели, цифров преход, държавна помощ) имаше странни идеи и оценки, с  абсолютен връх оценките на Ирена Кръстева за хартията и четенето.

Както четем в  Кафене.нет, Нели Крус наблюдаваше внимателно със  сдържаността на иконома Джийвс, вдигнал вежда пред  малко внезапния   кариран костюм на господаря си.

Резултатът: “Очаквам конкретни предложения. Какво бихте направили, ако бяхте на мое място и разполагахте с инструментите, с които разполагам.”

Не е малко:  (1)  да се привлече вниманието на ЕК върху проблемите;  (2) да се получи възможност за предлагане на решения.

Асен Генов | видеозапис на срещата (първа част, втора част).

Капитал|   Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България

Съд на ЕС: българското дело за електромерите по стълбовете (С-394/2011)

Стана известно заключението на г-жа Kokott по дело С 394/11 Белов/ЧЕЗ.

Това е известният казус с електромерите, които в някои квартали и населени места в България се поставят на електрически стълбове на 7 метра височина, вместо на обичайната височина на равнището на очите.

Bъпросът към Съда е дали описаната практика съставлява дискриминация, основана на етнически произход.

Преди всичко  Генералният адвокат   смята, че Комисията за защита от дискриминация  следва да се счита за юрисдикция по смисъла на правото на Съюза и запитването от КЗД е допустимо.

Според Директива 2000/43/СЕ проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Г-жа Kokott предлага на Съда да реши, че

  • когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят главно хора от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход.
  • Такава мярка (обаче) може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:

– не могат да бъдат предприети по финансово приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответните квартали на града, и
– взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответните квартали, при преценката на което трябва надлежно да се отчетат опасността от стигматизиране на дадена етническа група и интересът на потребителите да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол.

Tagged

Цвят, марка, мода

Като марка нерядко се регистрира комбинация от цветове.  Но въпросът с регистрация на цвят като марка е   по-сложен.

  • В САЩ ключовото решение, допускащо регистрация на цвят като марка, е  Qualitex v. Jacobson (1995) за зелено-златния

На Qualitex се позовава съдът в ново решение Louboutin S.A. v. Yves Saint Laurent .  Става дума за  цвета в модната индустрия като индикатор за производителя, по-точно за червения цвят, по-точно за червената подметка.

Съдът се съгласява, че цветът може да функционира като индикатор, съответно да получи защита, при определени условия.   В случая изцяло червените (монохромни) обувки ISL  (и всички изцяло червени обувки в САЩ) не са в нарушение – каквото обаче евентуално би имало при  контраст между подметката и останалата част на обувката.

Решението

Барозу: Състоянието на Съюза (2010 – 2012)

От 2010 г. досега през септември председателят на ЕК Барозу очертава състоянието на ЕС в реч пред Европейския парламент. Ролята на това събитие е  заявена в началото на речта през 2010:

Отсега нататък речта за състоянието на Съюза ще бъде поводът да очертаем съвместната си работа за следващите 12 месеца.

Нели Крус: технологиите все по-ограничавани от действащото авторско право

През есента на 2010  Нели Крус*, вече член на  комисията Барозу 2,  в Авиньон говори за аналоговото авторско право, което не работи в цифровото време.

Delibertate.info   напомня за речта от 2011.

Поредната реч в същия смисъл две години по-късно:  Нека не чакаме все по-бързоразвиващите се технологии да бъдат все по-ограничавани от повече от остарялото право.

* aka Нийли Крус.

Mosley v Google: цифровите следи

Макс Мозли e бивш шеф на Международната федерация по автомобилизъм (FIA), известен в последно време с интереса на медиите към начина,  по който се забавлява, и войните на Мозли срещу тях.

Мозли спечели дело в Обединеното кралство (лична неприкосновеност)  и загуби   в Страсбург (право на предварително одобряване на публикации).

Сега Мозли съди Google  във Франция, Германия и другаде за цифровите следи:

Всеки опит на Мозли да съди търсачка генерира нови страници, с които той трябва да се бори, а пък и Google  има стандартен отговор – кажи ми адреса и ще прекратя достъпа.

B днешния Spiegel  се обсъжда евентуалната защита на Google.

Европейска стратегия за по-добър интернет за децата

 

Според родителите на 75 % от децата на възраст 6—17 години в Европа техните деца ползват интернет. 33 % от ползващите интернет на възраст между 9 и 16 години казват, че извършват това чрез мобилни телефони или други преносими устройства. Същевременно едва  56 % от децата на възраст 11—12 години   знаят как да променят настройките за личните си данни в мрежите.

В ЕС са разработвани множество политики на европейско равнище в помощ на децата. Те обаче са насочени към конкретни проблеми, например с ударение върху медийните канали  или технологичните платформи и не са  обединени в съгласувана рамка. Сега Европейската комисия публикува  Европейска стратегия за по-добър интернет за децата.

Стратегията се основава на четири стълба:

  • 1) стимулиране на качеството на онлайн съдържанието за младите хора;
  • 2) повече осведоменост и развитие на уменията за безопасна работа с интернет;
  • 3) създаване на безопасна онлайн среда за младите хора и
  • 4) борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца.

Комисията ще въведе показатели за сравнителна оценка, включително за анализ на използваните ресурси.

Практиката показва, че при въвеждане на такива мерки се проявява нагласа към свръхпротекция  чрез решения с непосредствен  (като че ли)  ефект  – забрани, филтриране и пр., доколкото образованието, създаването на умения  и подготовката за самостоятелни решения е и по-дълъг,  и по-всеобхватен   процес.