Category Archives: EU Law

EС – САЩ: Споразумение за резервационните данни на пътниците (PNR)

В Официален вестник на ЕС:

Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати

В Приложение са определени видовете PNR данни:

1. Код за идентифициране на записа с PNR данни
2. Дата на резервация/издаване на билет
3. Дата(и) на планирано пътуване
4. Име(на)
5. Налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.)
6. Други имена в PNR данните, включително брой на пътниците в един запис с PNR данни
7. Цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)
8. Цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за трансакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към трансакцията във връзка с пътуването)
9. График на пътуването за конкретен запис с PNR данни
10. Пътническа агенция/туроператор
11. Информация за споделяне на кодове
12. Разделена информация
13. Статут на пътника по отношение на пътуването (включително потвърждения и регистрация за полета)
14. Билетна информация, включително номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи
15. Цялата информация за багажа
16. Информация за мястото, включително номер на мястото
17. Общи бележки, включително информация за OSI, SSI и SSR
18. Всякаква събрана APIS информация
19. Всички настъпили във времето промени в записа с PNR данни, посочени в точки 1-18

Член 11
Достъп за физическите лица
1. В съответствие с разпоредбите на Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act ) всяко физическо лице, независимо от своето гражданство, държава на произход или местожителство, има право да поиска своите PNR данни от DHS. DHS своевременно предоставя такива PNR данни, при условията на разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Разкриването на информация, съдържаща се в PNR данни, може да подлежи на разумни правни ограничения, приложими съгласно правото на САЩ, в това число ограничения, които могат да бъдат необходими за защита на чувствителна информация, свързана с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност и правоприлагането.
3. Всеки отказ или ограничаване на достъпа се отправя своевременно в писмена форма до физическото лице, поискало достъп. Такова уведомление посочва правното основание за неразкриване на информацията и информира лицето за правните средства за защита, предоставени съгласно правото на САЩ.

 

 

 

Решение на Съвета за подписване на Споразумението и Декларация

Решение на Съвета за сключване на Споразумението

Съд на ЕС: труд на българските студенти в държави от ЕС

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело  C‑15/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело Leopold Sommer срещу Landesgeschäftsstelle des Arbeitsmarktservice Wien.

Leopold  Sommer иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия,   като шофьор на непълно работно време. Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена.

Това искане е отхвърлено с решение на Arbeitsmarktservice Wien   на основание на  Закона за трудовата заетост на чужденците.  Г‑н Sommer подава жалба по административен ред срещу  решението, тъй като поради присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. те вече нямат качеството на  граждани на трети страни.

В отговор на зададените преюдициални въпроси Съдът реши, че

  • условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО;
  • национална правна уредба, която предвижда, че трябва да се извърши системно проучване на пазара на труда и че издаването на разрешение за наемане на работа е допустимо само когато свободната длъжност, която се заема от чужденеца, за когото е отправено искането, не е достъпна за местен или чуждестранен гражданин, който е на пазара на труда и желае и е в състояние да упражнява заявената трудова заетост, не може да бъде съвместима с Директива 2004/114/ЕО.
Tagged

Лична неприкосновеност на децата онлайн: САЩ и ЕС

  • САЩ

COPPA e американски закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Act of 1998). Законът създава строги правила за събиране и използване на лични данни на децата (под 13 години) като потребители на онлайн съдържание и услуги, вкл. налага пълни забрани за някои дейности или изисква удостоверимо родителско съгласие за други.

Прилагането на закона се възлага на Федералната търговска комисия (FTC). В момента комисията провежда консултация с цел по-адекватни прилагащи актове предвид развитието на онлайн технологиите и потребителските практики.  Консултационният документ е интересен като ориентир колко далече е практически възможно да стигне правната  защита на децата онлайн.

Например досега законът се съсредоточава върху услуги и сайтове, насочени към деца. За тях са предвидени допълнителни тежести и ограничения. Сега  се предлага разширяване на обхвата със сайтове и услуги, които – без да са насочени директно към деца – съдейки по съъдржанието им е вероятно да привличат аудитория, която включва непропорционално голям процент деца в сравнение със средния процент на децата спрямо населението.

Предлагат се промени  (разширяване на обхвата на) дефинициите за оператор (доставчик на услуги) и лична информация.

  •  Европейски съюз

Европейският съюз принципно поддържа високи стандарти за защита на личните данни, но конкретно в разглежданата област САЩ  имат детайлни технологични изисквания, които видимо едва сега ще се въвеждат в ЕС. Политиката, доколкото е изразена в съобщенията  на ЕК

не е особено многословна по въпроса, в частност:

От отрасъла  се очаква да:

  •     въведе прозрачни, съобразени с възрастта автоматични настройки за защита на личните данни, с ясно означение и предупреждения за непълнолетните лица относно евентуалните последствия от въвеждането на каквито и да е изменения в техните автоматични настройки за защита на личните данни и контекстуално показване на зададеното ниво на защита за всяко сведение, което те трябва да въведат, задължително или не, при създаване на профил в интернет;
  •     въведе технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността.

Комисията:

  •     ще предложи нов регламент за защита на личните данни, в който се отделя специално внимание на неприкосновеността на личния живот на децата и се въвежда правото на субекта „да бъде забравен“;
  •      ще предложи през 2012 г. общоевропейска рамка за електронно  удостоверяване на автентичността, която ще позволи използването на лични характеристики (възраст, в частност), за гарантиране спазването на възрастовите разпоредби на предлагания регламент за защита на данните;
  •     ще подкрепя научноизследователската и развойна дейност за разработване и внедряване на технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността при съответните услуги в целия ЕС.

Държавите следва да:

  •     гарантират прилагането на законодателството на ЕС в тази област на  национално равнище;
  •     насърчават отрасъла да приеме мерки за саморегулиране и да следят за тяхното прилагане на национално равнище;
  •     подкрепят дейностите за повишаване на осведомеността на национално равнище.

Предложението е да се съчетаят инструменти от законодателството, саморегулирането и финансовата помощ.

Предлаганата нова правна рамка на защитата на личните данни включва регламент, който засяга (и в някакъв смисъл синхронизира с)    материята на COPPA:

Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителя на детето.
Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимо съгласие, като взема предвид наличната технология.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите-членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове  с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за методите за получаване на удостоверимо съгласие.

4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие.

Новата правна рамка не е приета,  ще трябва и време за изготвяне на делегирани актове, така че днешните деца по-добре да не разчитат на точно тези мерки за защита.

Социални медии: САЩ и ЕС

Калифорния приемa законодателство, създаващо задължение за определени образователни  институции да имат публично оповестена политика по отношение на социалните медии, включително по отношение на защитата на личния живот  | Senate Bill 1349.

За целите на акта  се дефинира  чрез примерно изброяване (обхват) и понятието социални медии:

Social media means an electronic service or account, or electronic content, including, but not limited to, videos or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant and text messages, e-mail, online services or accounts, or Internet Web site profiles or locations.

За сравнение: работното понятие за социални медии, използвано от  Европейската комисия, така както е  дефинирано в Правилата на ЕК за използване на социалните медии.

И френският министър на културата призна: HADOPI не постига целта си

Няма съмнение, идеята за трите удара (или, както някои предпочитат, трите предупреждения или градирания отговор) най-активно беше налагана в Европа от френското правителство. През годините френските министри на културата дадоха имена на инициативи (напр. плана Албанел) за борба  с пиратството, а кулминация на инициативите беше законът HADOPI.

Трите удара доведоха до такива реакции в ЕС, че и Комисията, и Европейският парламент бяха принудени по-късно в хода на изготвянето на АСТА да декларират, че не подкрепят такъв вид мерки:

ЕП приветства многократните изявления на Комисията, че ACTA  няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим.

Въпреки това Франция започна да прилага режима и миналото лято стана ясно, че само за първите 10 месеца агенцията, създадена със закона, е получила  18 милиона уведомления  за евентуални нарушения на авторски права в интернет. Ето   последният доклад (юли 2012) , в който пак има милиони и хиляди (един милион  евентуални нарушения, 99 хиляди – с две предупреждения, 314 – предадени на съда за налагане на санкции).

След всичко това поредният министър на културата в интервю казва, че работна група се занимава с ефективността на мерките за защита на цифровото културно съдържание и специално на закона HADOPI, който не изпълнява мисията си, а ограничаването на достъпа до интернет изглежда непропорционална мярка.

Което се твърдеше от самото начало и едва ли трябваше да се проверява емпирично.

Съд на ЕС: права върху компютърни програми

Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.

Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател.    Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори   правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.

Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генералния адвокат, че

ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.

Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди,  този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.

Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което  е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право,  стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.

Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.

При тези условия всеки последващ  приобретател  може да се позове на предвиденото в   директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.

Tagged

Телевизия 2020

Големите търговски  дружества със сигурност имат данни (генерират, купуват, доставят), за да готвят бизнес стратегиите си. По-интересно е с помощта на какви данни държавата формира политиките си.

Трудно е да се предвиди как ще се развиват медиите глобално и у нас към 2020. Френската компания Idate  е завършила изследване  Next Gen TV 2020, в което има оценки на очакваното развитие на аудиовизията, стратегии, сценарии и модели за тв/видео пазара.

Очакват например развитие на свързаната към интернет телевизия (Connected TV), така че към 2020  г.   2/3 от т.нар.  ОТТ (over the top)  услуги  да се приемат чрез тв устройства, а 1/3 – чрез PC.

Eвропейската комисия вече констатира, че и сега продаваните телевизионни приемници могат да бъдат свързани с интернет,  но тази възможност действително се използва едва при 20 % до 30 % от тях.  Естествено при по-бърз интернет, повече  свързани устройства и повече налично  съдържание се очаква и  бърз растеж на свързаната телевизия.

Предвижда се  още нелинейните услуги да увеличат дела си от 3 до 12% към 2020.   Освен тв приемници  и свързваните към интернет устройства (таблети, смартфони, конзоли)  осигуряват  достъп до  нелинейни услуги. В края на 2011 г. броят на свързаните към интернет телевизори, конзоли за игри, автономни телевизионни приставки, плейъри за дискове Blu-ray и др.  в Европа е достигнал 47 милиона.

Предвижда се  растежът да е различен в различните държави от ЕС, по-конкретно  Испания и Италия да имат по-високи темпове от Франция и Великобритания.

Конкретните числа, свързани с очаквания растеж  на различните услуги,  са различни за държавите с  развита кабелна телевизия (Германия, Холандия и др.) и останалите. Тоест заварената инфраструктура е   фактор.

Вижда се, че Европейската комисия използва този тип данни и оценки за формиране на регулаторната си политика към телевизията.  Това, което не се вижда, е

  • дали българската публична администрация разполага с подобни данни и оценки и
  • ако да – как ги използва, ако не – как формира политики.

По повод сценариите за цифров преход, които държавата несъмнено обмисля.

Съд на ЕС: такса за изграждане на инфраструктура плаща само собственикът

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

Tagged

Препоръка на ЕК за свободен достъп до научна информация

В Официален вестник на ЕС:

Препоръка на ЕК относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Добра новина, стъпка в правилна посока: Европа 2020  предвижда в перспектива мерки за свободен достъп до публикации и данни от публично финансирани научни изследвания и превръщането на достъпа до публикациите в основен принцип на проектите, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС.

С препоръката от 17 юли ЕК настоява за

ясни политики за разпространение на научни данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, както и за свободен достъп до тях.

Съд на ЕС: времетраенето на тв реклама

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за производство по преюдициално запитване (Дело C-234/12) от Италия, отправено в рамките на делото Sky Italia Srl/AGCOM,  което би могло да  доведе до интересен нетривиален отговор:

Дали правна уредба, като съдържащата се в италианското законодателство, която установява по-малка продължителност на рекламата в платената телевизия в сравнение с рекламата в безплатната  телевизия, се допуска от

(1) Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, общия принцип на равенство и нормите на Договора за функционирането на Европейския съюз в областта на свободното движение на услуги, на правото на установяване и на свободното движение на капитали и

(2) член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно относно плурализма

и дали  по този начин не се нарушава конкуренцията , съответно дали не се  благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама.

Съдът не се произнася всеки ден относно евентуално  господстващо положение на пазара на телевизионната реклама, така че  –  внимание.

Tagged