Медийно право

В Официален вестник на ЕС:

Комисията уведомява Испания за решението си да открие процедура чл.108.2  ДФЕС по повод испанския модел на цифров  преход, който предвижда

•  обезщетение за допълнителните разходи, които плащат обитателите на колективни сгради при адаптиране на своята съществуваща колективна инфраструктура за приемане на телевизия с цел запазване на достъпа до телевизия или при преминаване към друга платформа и
• компенсиране на операторите за допълнителните разходи, свързани с тяхното задължение да излъчват едновременно в два честотни ленти.

Тези средства се предвижда да  бъдат осигурени от тръжната продажба на освободените радиочестоти на телекомуникационните оператори и  изплатени от държавния бюджет под формата на преки безвъзмездни средства.

ЕК започва разследване относно втората мярка – компенсацията за допълнителните разходи, извършени от радио- и телевизионните оператори поради задължението за паралелно разпространение на радио- и телевизионни програми в две честотни ленти по време на преразпределянето на честоти.

Получателите на обезщетения по мярка II са операторите на цифрова наземна телевизия на национално, регионално и местно равнище, както обществените, така и частните такива. Подпомагането е ограничено до покриване на разходите за паралелно разпръскване в районите на испанска територия, където разходите за покритие на цифрова наземна телевизия в процеса на преход са били за сметка на операторите и не са финансирани с публични средства.

ЕК има съмнения за потенциални изкривявания на конкуренцията между излъчващите оператори и потенциално между операторите на платформи:

• пряко предимство за излъчващите оператори, които, благодарение на мярката, няма да се налага да поемат разходите по паралелното разпръскване;
• непряко предимство за операторите на платформи за цифрова наземна телевизия, избрани от излъчващите оператори,  тъй като мярката им осигурява приходи, които може да бъдат по-ниски или дори да не съществуват в отсъствието на мярката.

Освен това, тъй като мярката е посветена на наземната платформа, Комисията се съмнява, че принципът на пропорционалност е спазен, тъй като са изключени неназемните платформи. Изключването също изглежда нарушава принципа на технологична неутралност.

Европейският парламент отхвърли ACTA с 478: 39 (165). Споразумението няма да влезе в сила нито за ЕС, нито за държавите от ЕС. Пет от тях дори не  подписаха.

За първи път Европейският парламент, упражнявайки правата си по Договора от Лисабон, отказва сключване на международно търговско споразумение.

Споразумението е подписано и от държави  (САЩ, Япония, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Швейцария, Мексико и Мароко), които все още могат да предприемат действия с ефект влизането му в сила.

С особена тежест е позицията на САЩ, двигател на АСТА, тъй като САЩ биха могли да използват за прилагането на АСТА т.нар. механизъм по Раздел  301 на ТЗ на САЩ (U.S.’s  Special 301 process). Както се изяснява в съобщение на EFF, няма ясно обявена официална позиция (все още обмисляме). Интригата, освен другото, е в правната квалификация: ако споразумението ще се одобрява

•   като търговско споразумение,  се изисква одобрение на Конгреса, или
• като друг вид правен акт (sole executive agreement),  може да влезе в сила само с одобрение на президента, но за да се избегне първата процедура (одобрение на Kонгреса),  е предвидена проверка за определени конституционни изисквания. EFF иска информация дали те са изпълнени.

Гласуването в ЕП вчера има формален и символен ефект.

• Формално,  преграден е пътят на един  недемократичен опит за налагане на неясни и определено небалансирани правила, подкрепяни от индустриите на съдържанието. Както посочва EDRI, приемането на споразумението би  попречило за години напред да се приеме една адекватна на днешната действителност система за авторски права в Европа.
• Но гласуването показа още, че всеки глас е важен.  Гласовете на гражданите срещу корпорациите.  Много съобщения вчера започваха със Значи е възможно!

Преди време във FTBlogs  се твърдеше, че

България се отказа от ратифицирането на АСТА след протести, предизвикани от желанието на българите да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет.

Всъщност не.

Всъщност не за да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет. Не виждам FTBlogs да са написали днес, че евродепутатите са отхвърлили АСТА, за да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет.

Сега да се приготвим за следващия ход. Наесен: IPRED 2.