Category Archives: EU Law

ЕС: издателската дейност – в стратегиите за цифрова Европа

Издателската дейност в движение   е становище на Европейския  икономически и социален комитет  относно издателската дейност във времето на безпрецедентната цифрова революция.

Извършването на цялостен анализ на ролята на книгоиздаването в социалното, икономическото, културното, научното и художественото развитие на Европа, в който се отчитат правата и нуждите на други заинтересовани страни, включително книготърговците, писателите, илюстраторите, печатарската индустрия и свързаните с нея отрасли, книжарниците, организациите за защита на правата за възпроизвеждане и потребителите, би трябвало да бъде непосредствен приоритет. Необходимо е Европейската комисия да включи печатната индустрия в списъка на отраслите, които ще вземе под внимание при обмислянето на стратегии за цифрова Европа.

Секторът трябва да бъде насърчен да промени коренно икономическите и технологичните модели, характерни за неговото развитие, и да заеме централно място в управлението и разпространението на информацията, без да се ограничава до ролята на изпълнител.

ЕС: защита на данните

На 25 януари 2012 г. Комисията прие пакет за реформа на правилата на ЕС за защита на данните, в който бе включено предложение за регламент, съдържащ общите правила за защита на данните, и предложение за директива относно защитата на данните в сектора на правоприлагането.
Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) прие становище, в което се съдържат подробни забележки за двете законодателни предложения.

ЕНОЗД изразява огромно разочарование от предложената директива за защита на данните в областта на правоприлагането. ЕНОЗД изразява съжаление, че Комисията е предпочела да регулира тази област със самостоятелен правен инструмент, който ще осигури неадекватно ниво на защита много под нивото на предложения регламент.

Подробен критичен анализ и перпоръки

Медийна директива: ЕК иска от Съда санкция за Полша

Европейската комисия се обръща към Съда на ЕС с искане да се наложи санкция на   Полша за неизпълнение на задължението за пълно прилагане  на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Полша не е въвела в националното законодателство разпоредби  на директивата, свързани с услуги по заявка. Това означава, че доставчиците на такива услуги не са задължени да защитават зрителите, особено децата, от скрита реклама  или от враждебна реч. Отсъства и изискване  за европейска квота при нелинейните услуги.

В съответствие с нови положения в договорите  (чл.260.3 ДФEС) Комисията предлага дневна глоба от 112 190,40 евро  от датата на евентуалното положително решение на Съда до датата, когато Полша уведоми Комисията, че  е  приложила директивата изцяло.

INTA срещу ACTA

Последната (преди пленарното гласуване на 4 юли) парламентарна комисия INTA също отхвърли  ACTA  (12 за, 19 против).

Пресконференция след гласуването (в момента):

  • Рядко текст е гледан толкова подробно – в пeт комисии.
  • Гласуването не е срещу защитата на интелектуалната собственост, а срещу конкретните мерки.
  • Комисията не подкрепи предложението да се изчака решението на Съда.
  • Гласът на гражданите е важен.
  • Очакват се  новите инициативи на ЕК за борба с пиратството.

ЕС: политика в областта на конкуренцията 2011

Доклад относно политиката в областта на конкуренцията 2011 г.

2011 г. беше една бурна година.
В този икономически контекст лоялната конкуренция продължава да бъде неотменно условие за пълната реализация на вътрешния пазар и ключов компонент на общата стратегия за принос към възстановяването на европейската икономика и разцвета на глобално ниво.
В съобщението е представено как политиката за конкуренция и действията за прилагането ѝ, предприети през годината, са допринесли за постигането на по-широките цели на политиката на стратегията „Европа 2020“ и са подкрепили растежа, заетостта и конкурентоспособността на икономиката на ЕС.

ACTA в ЕП: остава гласуването в INTA и пленарно гласуване

На 21 юни от 10 часа  последната парламентарна комисия ще гласува становище за  ACTA.  Проектът препоръчва на ЕП да отхвърли споразумението.

Постъпили са три проекта за изменения в становището. Два от тях  – на членове на ЕНП – препоръчват на ЕП да даде съгласие при определени условия, а третият – да се изчака решението на Съда на ЕС.

Защо не трябва да се допусне одобряване на изменение – от FFII.

От България в INTA – Метин Казак;  съставът.

Съд на ЕС: кратки репортажи

Австрийският регулатор   трябва  да   реши   спор между Австрийската обществена телевизия ORF и Sky Австрия, притежател на изключителните права за излъчване на някои мачове.

ORF има право на достъп, не  се налагат допълнителни разходи за  предоставянето на достъп, но Sky настоява за компенсация. Според  медийната директива  дори ако се предвиди  компенсация (може и да не се предвиди), тя не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.

Точно преди година регулаторът пита Съда на ЕС дали директивата, която ограничава компенсацията до преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп до кратки репортажи, представлява   посегателство върху свободата на стопанска инициатива и правото на собственост на притежателите на изключителните права – права по Хартата (дело C-283/11 Sky Österreich GmbH/Österreichischer Rundfunk (ORF).

Стана известно  заключението на Генералния адвокат.

Не.

Спорната разпоредба на Директивата не е в противоречие с Хартата на основните права. Всъщност с тази разпоредба законодателят на Съюза установява справедливо равновесие между правото на собственост и свободата на стопанска инициатива на притежателите на изключителни права за излъчване, от една страна, и свободата на осведомяване и медийния плурализъм, от друга. Нещо повече, с оглед на установяването на европейско пространство на мнения и информация ограничаването на компенсацията до преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп е най-ефикасното средство за предотвратяване на разпространението на информация изолирано в отделните държави членки и в зависимост от икономическата значимост на съответната телевизия.

 

Tagged

Европейска гражданска инициатива: подкрепа онлайн

В Държавен вестник е обнародвано изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Изменението урежда  възможността за подкрепа, включително  онлайн,  на европейска гражданска инициатива.

Чл. 53а. (1) Европейска гражданска инициатива се извършва чрез подписка при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011.
(2) Изявленията за подкрепа от поддръжниците на предложена европейска гражданска инициатива се събират на хартиен носител или по електронен път.
(3) В случаите, когато се събират изявления за подкрепа онлайн, получени чрез системата за събиране онлайн на данни, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е органът, компетентен да удостовери, че използваната за целта система за събиране онлайн отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011, чрез определени от министъра акредитирани лица по чл. 57, ал. 1 от Закона за електронното управление.
(4) Преди да започне събирането на изяв­ления за подкрепа, организаторите правят искане до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да удостовери дали системата за събиране онлайн на данни, която ще бъде използвана, отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011.
(5) Методиката, правилата за извършване на оценката за съответствие, определянето на акредитираните лица по ал. 3 и изискванията към тяхната дейност се уреждат с наредба на Министерския съвет. […]

Отговорност и неотговорност на посредниците онлайн

Европейската комисия открива консултация за отговорността на посредниците онлайн.

Публикуван е въпросник за процедурите по отношение на незаконно съдържание онлайн. Директивата за електронната търговия въвежда т.нар. условна неотговорност :  доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a) доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или

б) доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Комисията е установила, че разпоредбата се прилага по различен начин и по различен начин се интерпретира  запознаване   или експедитивно. В някои случаи незаконното съдържание стои дълго в мрежата, в други достъпът до съмнително съдържание се прекратява  веднага поради страха от евентуална отговорност.

ЕК издаде съобщение и работен документ  по темата, но сега се обръща за повече информация към страните.

В този контекст представлява интерес съобщение от  Google,  че сега за една седмица компанията получава повече искания за реакция срещу нарушения специално на авторското право, отколкото за цялата 2009 г.  Google  публикува информация за исканията (‘Transparency Report’).   Microsoft   води по брой на исканията.  Възможно обяснение за този факт е, че Microsoft има  технологична възможност да следu продуктите си и да установявя /доказва  нарушенията. По делото GEMA германският съд е казал, че  иска всяко отделно URL при претендирано нарушение.

Поредното  съдебно решение за отговорността онлайн, което заслужава отбелязване, е Payam Tamiz v Google Inc. & Google UK Limited  [2012] EWHC 449 (QB).  Търси се отговорност за клевета онлайн.

Съдът е преценил, че  Google не е отговорен за постинги и коментари в  Blogger  и  няма статус на издател.  Едно лице няма статус на издател, ако само участва като оператор  или доставчик на достъп до комуникационна система, с помощта на която се разпространяват  определени твърдения или се предоставя достъп до тях, ако лицето няма ефективни възможности за контрол над авторите.

  • Аргументите на Google:
    • Вlogger.com предоставя  платформа за свободен обмен на информация и идеи;
    • Цензурирането  е практически  невъзможно за Google, защото в Blogger публикуват над 250 000 думи в минута;
    • Цензурирането е недопустимо,  защото това би означавало да се упражнява редакторски контрол над съдържанието на материала;
    • Компанията е само  неутрален доставчик на услуги;
    • Компанията  няма как да знае дали коментарите  са  истинни или не  и  не може   да се очаква да разследва и да проверява  верността или неверността на твърденията, направени от блогърите;
    • Все едно  собственик на стената, върху която различни хора са избрали да пишат графити,  да е отговорен за съдържанието на тези графити (вж и решение Godfrey v Demon).

    Според съда реакцията на Google е разумна –  първо е изпратено само известие  до собственика на блога за жалбата на засегнатото лице,   след известно време е прекратен достъпът до блога.

ЕК за Националната програма за реформи 2012 и Конвергентната програма 2012-2015

Публикувано е съобщение на Комисията COM(2012) 302 final provisoire –
относно Националната програма за реформи на България за 2012 г.
и за представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012—2015 г.

В медиите се появиха оценки, че докладът е разбиващ. Ако нещо разбива, това не са докладите.

За образованието и науката:

Процентът на хора с трудности в четенето, по математика и точни науки в България е най-високият в ЕС (по данни на PISA от 2009 г.), което показва наличието на значителни структурни пречки пред осигуряването на качествено образование. Ниските постижения в образованието са свързани със слабия достъп до образование на групите в неравностойно положение, по-специално на ромското население, недостатъчната автономия на училищата, липсата на стимули за повишаване на успеха, слабостите в националната система за оценка и недостатъчната отчетност.

Във висшето образование напредъкът остава твърде ограничен, въпреки че неотдавна бяха положени някои обещаващи усилия.

Планираните изменения на Закона за висшето образование трябва да бъдат изпълнени като основен приоритет за растежа и да бъдат съпътствани от адекватно управление, инвестиции и политическа решимост.

В България равнището на научните изследвания и иновациите е ниско. Инвестициите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) трябва да бъдат увеличени, за да бъде постиганата целта от стратегията „Европа 2020“, а за иновациите трябва да бъде създадена подходяща стратегия. Администрацията за НИРД в България е разпокъсана. България трябва да укрепи своите университети и да разработи стратегия, с която висшите учебни заведения да участват в иновационните дейности. Не съществуват рамки за насърчаване на сътрудничеството между университетите и частния сектор, а финансирането следва да се разпределя прозрачно, на конкурентен принцип и според заслугите.

Препоръка:

Да ускори реформата на съответните правни актове, уреждащи дейността на училищата и висшите учебни заведения, и да ускори съпътстващите мерки, като се съсредоточи върху модернизирането на учебните програми, подобряването на обучението на преподавателите и осигуряването на достъп до образование на групите в неравностойно положение. Да подобри достъпа до финансиране за новосъздадени предприятия и за МСП, по-специално за тези, които участват в иновационни дейности.

*

Решение на Народното събрание, ДВ бр.38/2012

 

Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като взе предвид, че актуализираната Национална програма за реформи (НПР):
  • запазва националните цели в изпълнението на стратегия „Европа 2020“, дефинирани в НПР 2011 – 2015 г.;
  • включва мерки в съответствие с интегрираните насоки за растеж и заетост и седемте водещи инициативи по стратегия „Европа 2020“;
  • осъвременява макроикономическия сценарий за развитие в съответствие с последните публикувани прогнози на Европейската комисия и Международния валутен фонд;
  • представя изпълнението на планираните структурни реформи за повишаване на потенциала за растеж на икономиката и постигане на по-висок жизнен стандарт при спазване на бюджетните ограничения,
реши:
Задължава правителството при последваща актуализация да докладва пред Народното събрание за изпълнението на мерките, заложени в програмата, преди всичко в областта на фискалната политика, електронното управление, подобряване на енергийната ефективност, административната реформа, както и реформата в системата на здравеопазването и образованието.