Медийно право

В ново решение по дело C‑553/07 на Съда на ЕО се обсъжда правото на достъп до информация, съхранявана от общинската администрация, заедно с прилагането на Директива 96/45/ЕО за личните данни.

Гражданин иска достъп до данни за всички случаи, при които отнасяща се до него информация, в частност стария му адрес, е била разкрита от общинската администрация на трети лица през последните две години – самоличността на тези лица и съдържанието на информацията, която им е била предадена.

Дават му данни за една година, така е предвидено в местното право (Холандия). Гражданинът се обръща към холандския съд, съдът пита СЕО: съвместим ли е този срок с принципа на пропорционалност.

Отговор: Държавите следва да определят срок за съхраняване на тази информация, както и свързан с нея достъп, които да установяват точно равновесие между, от една страна, интереса на съответното физическо лице да защити личния си живот, по-специално чрез предвидените в Директивата възможности за намеса и способи за защита, и от друга страна, тежестта, която задължението за съхраняване на тази информация представлява за администратора.

Днес в Официален вестник е обнародвано съобщение за определението на Първоинстанционния съд по делото T-96/07 Telecom Italia Media срещу Комисията.

Италия има различни решения за подпомагане на цифровизацията. ЕК е приела, че решението на Италия за субсидиране на цифрови декодери за 2004 и 2005 противоречи на общностното право, а аналогичното решение за 2006 – не.

Telecom Italia Media иска отмяна на решението на ЕК за 2005. Междувременно Италия взема решение да не пристъпва към възстановяване на помощта за 2005, поради което Първоинстанционният съд констатира отпаднал правен интерес.

Преди време попитаха Съда на ЕО в каква степен могат да се разкриват данни, свързани с лицата, за нуждите на борбата с пиратството.

Днес в Официален вестник – съобщение за определението на Съда по дело С-557/07. Според Съда, общностното право изисква при транспонирането (и се изброяват: Директивата за електронната търговия 2000/31/ЕО, за авторското право 2001/29/ЕО, за личната неприкосновеност в телекомуникациите 2002/58/ЕО и IPRED 2004/48/ЕО), държавите да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между разглежданите различни основни права.

Освен това, държавите са длъжни да не допускат да се основават на тълкуване на директивите, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност.

Относно понятието посредник, Съдът приема, че доставчик на достъп, който само доставя на потребителите достъп до интернет, без да предлага други услуги, например услуги за електронна поща или за прехвърляне или обмен на файлове, нито да упражнява правен или фактически контрол върху използваната от потребителя услуга, е посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО.