Днес в Официален вестник е публикуван Регламент № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии (EIT).
Днес в Официален вестник е публикуван Регламент № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии (EIT).
Има предложение за допълване на доклада Боно относно културните индустрии, който ще се гласува в сряда, 9 април, от Комисията за култура и образование на Европейския парламент. Информацията е от EFF. Българските представители в Европейския парламент имат възможност да подкрепят предложението в следния смисъл:
В този смисъл е и Препоръката на Съвета на Европа от април 2008.
Същевременно продължава инициативата за по-широко разпространение на приложения вече във Франция модел за сътрудничество между доставчиците на достъп, носителите на права и полицията [L’État, c’est IFPI]. Според обсъжданото в момента съобщение на Комисията [Творческо съдържание онлайн] може да се очаква препоръка в този смисъл. Ако участниците в обсъждането подкрепят идеята за доставчиците на достъп като “инструмент на изпълнение на санкциите” [Обменяш файлове? Губиш достъп]. Затова е важно да се участва в обсъжданията.
Идеята за т.нар. сътрудничество на държавата, носителите на права и доставчиците може да има далече стигащи последици. В момента се организират събития, които да обясняват защо правилният път за борба с пиратството минавал през такова сътрудничество.
И обратно, има инициативи, които обясняват какви са ефектите от идеите лично на Саркози. Швеция е между страните, които няма да прилагат модела на Франция.
Изричният запис в Доклада Боно би допринесъл за ограничаване на практиката за “изключване” от интернет.
*
България няма функциониращ единен европейски номер за спешни повиквания 112.
Днес е първият случай от началото на членството ни, в който Европейската комисия е изпратила до България последно предупреждение (reasoned opinion, мотивирано становище) – преди съдебната фаза за неизпълнение на задължения.
ЕК досега е изпратила десетки (над 70, по думите на министър Грънчарова) съобщения за откриване на административна процедура срещу България, но за пръв път имаме неизпълнение, преминало във втора фаза.
Ако продължаваме така, след втора фаза идва трета фаза – съд, решение, имуществени санкции. Тогава гражданите не само нямат телефон 112, но и плащат за нямането (от бюджета).
Всичко върви гладко, като по учебник.
ПП Емел Етем казала, пишат вестниците, че има риск България да бъде дадена на Съда в Страсбург. В скоби редакторите поясняват озадачено, че трябва да е имала предвид Съда на ЕО в Люксембург.
От таксите от зрители бяха отделени 14 милиона паунда за финансирането на цифровия преход на британския обществен оператор Channel 4.
Днес Европейската комисия започва анализ дали това решение съответства на изискванията на общностното конкурентно право за финансиране на телевизия.
Британският конкурентен регулатор е гледал спор (първа инстанция , втора инстанция) между Rapture TV и BSkyB за цената на включването на цифровата програма в електронното програмно ръководство (EPG – техническо решение, което дава възможност за избор на програми) на BSkyB.
Медиите проследяват спора поради важните изводи за функциите на телекомуникационния регулатор, за цените и регулирането им, за правото на едно предприятие на информация за бизнес модела на другото предприятие.
По собствена инициатива Европейският парламент обсъжда въпроса за цифровия дивидент. Работи се върху доклад, който се очаква да бъде гласуван през юли, след като Съветът гледа предложенията на ЕК по реформата на регулаторната рамка.
По-конкретно, ЕП формулира въпроса така: Кое е водещо – икономическите принципи, гарантиращи най-ефективна употреба на спектъра, или трябва да се придаде по-голяма тежест на целите в обществен интерес?
Отговорът е предизвестен: и двете са важни, всички сектори имат нужда от спектър, ефективното използване е съществено, но трябва да се държи сметка за някои обществени приоритети, дори ако се излиза извън икономическата логика.
Позицията на ЕП не помага много, защото всяка държава решава за себе си колко да излезе извън икономическата логика и заради кои обществени приоритети. Съобщение за общественото обсъждане, състояло се на 27 март в ЕП
Управляващите (агресивно) : Очернят, очернят българската държава пред ЕС. Това е кампания за дискредитиране на България.
Барозу (раздразнено) : Корупцията и организираната престъпност нямат място в Европейския съюз, те не могат да бъдат толерирани. Честно казано, не може непрекъснато да повтаряме, че още трябва да се направи. Европейската комисия не може да бъде съдия и да замени изпълнителната и съдебната власт.
Хор (с гняв) : Пращай колониалната администрация. Рила ни е мила. Оставка, във всеки случай.
Стефан Гамизов, Гласове (мрачно) : Всичко, което се случва, цели да доведе колкото е възможно по-бързо Бойко Борисов до някакъв висок властови пост. За съжаление сме поставени в трагичното положение да избираме между лошо функционираща демокрация и добре функционираща диктатура.
Хор (замислено): Това ако е избор. Да спасим Рила. Пращай колониалната администрация. И не бъркайте затвора с оставката.
Еircom е ирландски доставчик на интернет достъп.
Другата страна по делото са четири големи звукозаписни компании (обичайните – EMI Records (Ireland) Ltd, Sony BMG Music Entertainment (Ireland) Ltd, Universal Music (Ireland) Ltd, Warner Music (Ireland) Ltd).
За пръв път в Ирландия се предприема опит по съдебен ред да се принуди доставчик на интернет достъп да ограничава обмена на файлове. Акцията е предизвикана от отказа на доставчика да филтрира или блокира по друг начин разпространението доброволно. Ищците казват, че има как да се филтрира ефективно – например да се използва софтуер от Audible Magic Corporation.
Доставчикът казва, че няма да използва Audible Magic – и следва дело IRMA v. Eircom. Digital Rights Ireland обяснява отново за какво става дума : представете си, че пощите отварят и гледат дали е законно съдържанието на всяко писмо.
Войната е продължение на политиката с други средства. Молят те да филтрираш, ако не филтрираш, те съдят. В момента това е ситуацията в ЕС: държавите се опитват да подпишат споразумения с доставчиците на интернет достъп, производители на съдържание и други, в които доставчиците доброволно да се съгласят да контролират съдържанието. Някои държави успяват, други – не.