Медийно право

Един човек си носел ракети за тенис. Не му разрешили да ги качи на борда на самолета. Той искал да знае къде пише, че не може да има ракети за тенис на борда. Така стигнал до секретен анекс на регламент. После питал съда може ли да му забранят със секретен анекс да си носи ракетите по самолетите. Защото, казал човекът, в Договорите пише друго.

Според мнение на генерален адвокат по дело C-345/06 Gottfried Heinrich, регламентите или части от тях, които не са публикувани в Официален вестник на ЕС, така както изисква чл.254.2 ДЕО, не съществуват за правото.

Включително непубликуваният (секретен) анекс към регламент 622/2003, свързан с авиационната сигурност. Не съществува за правото. Не поражда задължения за частноправни субекти.

Решението

Съдът (голям състав) реши:

Приложението към Регламент (ЕО) № 622/2003 на Комисията от 4 април 2003 година за определяне мерки за прилагане на общи основни стандарти относно сигурността на въздухоплаването, изменен с Регламент (ЕО) № 68/2004 на Комисията от 15 януари 2004 година, което не е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, няма задължителна сила, доколкото цели налагането на задължения на частноправните субекти.

Тревожно писмо от американската правозащитна организация ACLU до Групата за защита на личните данни Article 29 в ЕС за риск от неправомерно наблюдение на телекомуникациите на европейците помежду им и с трети страни.

В писмото се обръща внимание, че Националната агенция за сигурност на САЩ (National Security Agency, NSA), приема нови програми (напр. ‘Terrorist Surveillance Program’, TSP), които освен че следят вътрешния трафик, правят възможно наблюдение върху комуникациите, които често минават през САЩ, между европейците. Американското правителство използва информация без знанието на лицата.

ACLU призовава Група 29 да проведе анализ и да информира гражданите за състоянието на програмите на САЩ за проследяване, които засягат ЕС, както и за евентуалните споразумения със САЩ за обмен на лични данни.

Вече имаше подобни казуси със SWIFT и PNR.

България участва в Група 29 чрез членове на Комисията за защита на личните данни.

Днес в Официален вестник е публикувано становището на Европейския надзорен орган за личните данни относно проекта за решение на Съвета за  засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност

Това решение трябва да въведе  принципите на т.нар. Договор от Прюм в правната рамка на ЕС – т.е. ако сега договореностите важат само за седем държави (подписалите Договора), решението ще обвърже всички 27 държави от ЕС. Текстът засяга лични данни и лична неприкосновеност, и е проблематичен от тази гледна точка.

Европейският надзорник отново настоява мерките за борба с тероризма и престъпността да се приемат само едновременно с балансиращо решение за защита на личните данни в съответната област.

Решението на Съвета относно Прюм не бива да влиза в сила преди държавите-членки да са приложили общо рамково решение относно защита на данните в рамките на третия стълб. Това условие следва да бъде конкретно установено в инициативата и да бъде обект на съответните предварителни проверки на правилното функциониране на гаранциите за защита на данните  – особено във връзка с ДНК профилите и пръстовите отпечатъци.

Да си представим кой би могъл да има достъп до тези бази, когато те се създадат, за какви цели – и какви са гаранциите за гражданите. В държавата България.

Румен Петков представлява държавата България в Съвета. Този, който разпореди на сайта на МВР да се изнесат личните данни на журналисти от ВВС.

Групата Член 29 публикува доклада си за състоянието на защитата на личните данни при търсене в мрежата. Търсенето дори е дефинирано – като услуга, подпомагаща потребителите да намерят определена информация в мрежата. В контекста на Директивата за електронната търговия това е вид услуга на информационното общество.

Докладът засяга големи компании като Майкрософт и Гугъл, които следва да съобразят дейността си и с общностното законодателство за защита на личните данни. Медиите акцентират върху препоръките в доклада, напр. събраните данни да се заличават след определен срок (6 месеца).

По една случайност (или може би не) преди два дни излезе и американският доклад на  FTC по темата за потребителското поведение в мрежата и защитата на потребителите в новите условия.  Още