Медийно право

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

• ако регулация означава правна уредба – вън от всяко съмнение Наказателният кодекс, ЗАПСП и пр. се прилагат и за съдържание онлайн. Изборният кодекс дори е предвидил право на отговор за съдържание онлайн;
• ако регулация означава въздействие от медийния регулатор – изводът е същият. Решението по дело C-347/14 с предмет преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  се отнася до уточняване на обхвата на медийната директива и според Съда на ЕС в обхвата се включват онлайн аудиовизуални медийни услуги. Компетентен орган е СЕМ.

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е, че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори/медията,  а за посредниците онлайн. Неслучайно е важно кой е медия и кой не е. И неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

• първо, защото има риск решението кое е законно /кое е незаконно да се взема от интернет компания (трите удара във Франция или трудностите с правото да бъдеш забравен);
• второ, защото вече има принцип в правото на ЕС – за  условната неотговорност на посредниците според Директивата за електронната търговия. Този принцип вече е в смущаващо взаимодействие със съдебната практика на ЕСПЧ (Делфи срещу Естония), както и с национални законодателства на държави от ЕС (за отговорност на социалните мрежи). В този дух и писмо на преподаватели от университетите в ЕС –   Open Letter to the European Commission – On the Importance of Preserving the Consistency and Integrity of the EU Acquis Relating to Content Monitoring within the Information Society

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

В Обединеното кралство е въведен двоен икономически и неикономически контрол (контрол за плурализъм) при сливане и придобиване на медии.

Как работи британският модел най-ясно се вижда при конкретните сделки – както сега, когато Мърдок чрез 21st  Century Fox иска да придобие големият доставчик Sky.

Регулаторът Ofcom предаде доклад  на министъра на медиите и културата Карън Брадли за резултатите от приложения тест от обществен интерес  – без изненади, в доклада се сочи, че придобиването   повдига опасения от обществен интерес. Но те бяха   единствено във връзка с потенциалното влияние   върху дневния ред на британските новини.

Сали Бротън – Микова обръща внимание върху факта, че Ofcom погрешно   пренебрегва загрижеността за плурализма, който не е свързан  с новините. Това е интересно в светлината на евентуалното изменение на законодателството и у нас.

Развлекателни предавания

Новините са от решаващо значение за информирането на гражданите, но това не е единственото съдържание, което може да оформи обществения мироглед или ангажимент с политически въпроси или процеси, пише Бротън.  И за развлеченията  има убедителни доказателства, че  влияят върху  мненията за правоприлагането и гражданските свободи, позиции по въпросите на равенството между половете и политическите предпочитания. Знаменитости, които се появяват в телевизионни предавания, могат да повлияят върху политическите позиции и нивата на ангажираност. Съществуват и все по-големи доказателства за нюансираното влияние на сатирата и политическите комедийни предавания. Следователно, докато акцентът върху съдържанието на новините е оправдан, изключването на   друго съдържание от съображенията за потенциалните последствия на сделката   не е оправдано.

Спортни предавания

Спортните права   са обект на ожесточени   войни за наддаване. До 2016 г. двамата най-големи притежатели на футболни права   са доставчици на интернет услуги –  BТ и Sky. Прехвърлянето на спортното съдържание на платени платформи и платформи само онлайн може сериозно да засегне способността на хората от по-бедните общности, възрастните хора и хората в селските райони да имат достъп до спорта, пише Бротън.

Вертикална интеграция: мултиплатформено господство

Сделката ще даде на Murdoch Family Trust комбинация от  медийна собственост и собственост на мрежи за разпространение на съдържанието. Потенциалът на вертикалната интеграция е огромен.  Интеграцията има вредни последици за достъпа на зрителите до съдържание.

По тревогата в академичните публикации личи, че въпреки сложната и многостепенна процедура с участието на конкурентен и медиен регулатор  и  министър, въпреки очевидната заплаха за медийния плурализъм и дори за медийната независимост, сделката изглежда напълно възможна.