Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган. Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints) потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.
The Guardian съобщава, че Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo, както и правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.
Twitter води дело през 2014 г. – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния е потвърдил, че американското правителство в конкретния случай не е показало ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.
Microsoft настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.
В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск – от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите – да защитават данните им от намесата на правителството.
Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации
има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.
Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но ако:
- е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ – ясна и предстояща опасност) и
- засегнатите лица имат всички конституционни права да се защитят.
В България интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение пред два възможни риска –
- да има преобладаващ обществен интерес – и те да не съдействат на правозащитните органи или
- да разкрият данните на потребител – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.
Разпоредбата:
251 б (2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
Няма защо да смятаме, че – за разлика от САЩ – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.
Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.
