Медийно право

Интересно решение, въпросът точно по този начин не е третиран още в съдебната практика на ЕСПЧ – Arlewin v. Sweden (application no. 22302/10).

Шведски бизнесмен е обсъждан като фигура от сенчестия бизнес в  телевизионно предаване изключително за аудиторията в Швеция,  на шведски и  с шведски водещ. Оказва се обаче, че редакционната отговорност (с езика на директивата, но за яснота)  е на доставчик на медийна услуга в Обединеното кралство.

Бизнесменът подава иск в Швеция, но от него се изисква да обжалва в съд  в Обединеното кралство.

Според ЕСПЧ, Швеция е имала задължението по член 6 от ЕКПЧ за осигуряване на   ефективен достъп до справедлив процес.  Не може да се каже, че насочването към съд в ОК е  била разумна  практическа алтернатива за лицето. По мнение на Съда, налице е ограничение на  правото на справедлив съдебен процес, нарушение на чл.6 ЕКПЧ.

Делфи срещу Естония беше  шоково решение на ЕСПЧ, като се вземе предвид и решението на Голямата камара. Според решението сайтовете  носят отговорност за коментарите на трети лица под публикациите, когато коментарите съдържат реч на омразата.

Миналата година излезе решението Index.Hu:  при определени обстоятелства не се носи отговорност за коментари.

Ето и ново решение – Pihl v. Sweden  – според което отново при определени обстоятелства не се носи отговорност за коментари.

В блог се появява коментар, според който шведски гражданин – Mr Rolf Anders Daniel Pihl – има нацистки прояви. В блога е отбелязано, че авторите на коментарите носят отговорност за твърденията си, че това не са позиции на блога и коментаторите се призовават да спазват определени правила. Скоро след това засегнатото лице също в коментар оспорва казаното и иска заличаване на твърдението. Така и става – коментарът е заличен с бележка, че твърдението е невярно, и извинение.

Въпреки това засегнатото лице настоява да получи обезщетение за вреди по силата на – както лицето смята – позитивното задължение на държавата да гарантира прилагането на чл.8 ЕКПЧ и да привлече към отговорност издателя – малка неправителствена организация – към отговорност. След като получава отказ в Швеция, лицето се обръща към ЕСПЧ.

Съдът в [27] се позовава на известния вече баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, включително на известните вече критерии от решението Фон Хановер, и накрая достига до решението Делфи:

27. В това отношение, що се отнася до конкуриращи се интереси по член 8 и член 10 от Конвенцията, Съдът е установил следното, както е обобщено в Делфи AS [139]: Съдът е установил, че, както е въпрос на принципи, правата, гарантирани в съответствие с членове 8 и 10 заслужават еднакво уважение, и резултатът не трябва, по принцип, да варира в зависимост от това дали жалбата е била подадена в Съда на основание член 10 от Конвенцията от издателя или по силата на член 8 от Конвенцията от лицето, което е било предмет на тази статия.

28. …за конкретната оценка на въпросната намеса се вземат предвид: контекст  на коментарите; мерките, прилагани от дружеството, за да се предотврати или премахне клеветнически коментар; отговорността на авторите на коментарите и др.

След обсъждане Съдът заключава, че

• с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът,
• и че националните съдилища са действали в рамките на своята свобода на преценка и при справедлив баланс между правата на жалбоподателя по силата на член 8, и  свобода на изразяване по член 10 ЕКПЧ.

Жалбата на Mr Rolf Anders Daniel Pihl е недопустима.

На 16 март 2017 Съдът за правата на човека постановява решение по делото Olafsson v. Iceland (Application no. 58493/13).

Исландски сайт Pressan  публикува статии и интервюта, в които авторите твърдят, че кандидат за парламента, участник в предстоящите избори,   преди време е злоупотребил сексуално с деца. Авторите са информирали също полицията и органите за защита на децата.

Според закона към отговорност може да се привлече издателят или редакторът, ако авторите не са идентифицирани. Въпреки че в случая авторите са известни, те не са привлечени към отговорност. И въпреки че съдът признава необходимостта от дискусия и съществуващия обществен интерес, в последна сметка е осъден Олафсон, редактор, доколкото засегнатото в публикацията лице (кандидатът за депутат) не е осъдено с влязла в сила присъда.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и установява, че

• има намеса в свободата на изразяване;
• намесата е предвидена в закона;
• по въпроса дали намесата е необходима в едно демократично общество ЕСПЧ има практика  – [48] за да се приложи член 8 ЕКПЧ, атаката срещу репутацията на едно лице трябва да достигне определено ниво на сериозност и  да уврежда правото на неприкосновеност на личния живот. Критериите, които са от значение  при балансиране на правото на свобода на изразяване срещу правото на неприкосновеност на личния живот са: приносът  към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъждания казус; методът за получаване на информация и достоверността; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

В случая Съдът подчертава, че е спазено общото изискване   журналистите систематично и официално да се дистанцират от съдържанието на твърдение, който може да обиди или провокира другите или да навреди на репутацията им, както и че [56]  наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю,  би затруднило сериозно приноса на пресата за обсъждане на въпроси от обществен интерес и подобно наказание не следва да се предвижда , освен ако не са налице особено силни основания за това. Освен това  [57] Съдът счита, че жалбоподателят е действал добросъвестно и се е убедил, че статията е написана в съответствие с възприетите журналистически правила за проверка на фактическото твърдение.

Следователно намесата не е необходима в едно демократично общество. Не е извършен прецизен баланс между правата по чл.8 и чл.10, така както изисква ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.