Category Archives: Media Law

Тайна на източниците: BG практики

Би трябвало журналистите в  България да нямат проблеми със защитата на тайната на източниците –  стандарт, изведен при прилагането на Конвенцията за правата на човека.

Но опити на институции да изискват  разкриване на тайната на източниците има  – и тези опити трябва да стават известни.

КФН по-добре да повиши ефективността на  ФН,  защото става ясно, че ФН не е бил ефективен и не медиите са виновни за това.

А и – както пише днес самият Цветан Василев – КТБ: При една медийна атака банката би устояла.

 

 

Медиен плурализъм: Европейска гражданска инициатива и не само

На 19 август 2014 изтича срокът за подкрепа на Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм.

Това съобщение изглежда изисква по-нататъшни уточнения:

  • какво е медиен плурализъм;
  • какво е Европейска гражданска инициатива (ЕГИ);
  • с какво ЕГИ може да е полезна за медийния плурализъм;
  • практически: какво може да се направи.

Медиен плурализъм

Медиен плурализъм е характеристика на демократичната медийна среда. Британският регулатор казва, че   медиен   плурализъм е налице, когато има:

  • разнообразие на съдържанието, включително на гледните точки, в рамките на отделните медии (вътрешен плурализъм) и медийната система като цяло (външен плурализъм) и
  • предотвратяване отделен собственик на медия или глас да има твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред.

Проблемът с голямото влияние  е много сериозен: и не става въпрос само за собственост – а именно за влияние. Вестниците формално може да са на Ирена Кръстева или на Халпени, а влиянието да е на (фактора) Пеевски, не на конкретното физическо лице  – а на  партийно-корпоративните интереси зад тялото Пеевски.

*

Европейска гражданска инициатива

Най-малко един милион граждани от най-малко седем държави могат да предложат на ЕК да придвижи определено законодателно предложение. Обикновено става дума за предложения, които  не са включени в намеренията на ЕК.  Такава е ЕГИ за медиен плурализъм. Има изготвено законодателно предложение в защита на медийния плурализъм.  Български партньор е Move.bg,  неправителствени организации и медии също се включват в акцията.

С какво може да е полезна ЕГИ за медиен плурализъм:  предлага се приемане на директива, съдържаща мерки срещу концентрациите, за системно наблюдение върху плурализма и рисковете, за ограничаване на възможността политици да контролират медии. Методологията за системно  наблюдение върху плурализма на ниво ЕС е в развитие  – през 2009 г. са уточнени над 200 индикатора, целта е всяка държава автономно да е в състояние също да прави оценка.

*

Гарантира ли ЕГИ медийния плурализъм

Трябва да се вземат предвид следните обстоятелства:

1. ЕК не е длъжна при всяка ЕГИ да дава ход на законодателна процедура. Може и мотивирано да откаже.

2. Ако даде ход и директива бъде приета,  тя се въвежда в националното законодателство от българския парламент – такъв, какъвто е.  Какъвто сме го избрали.

3. Дори да бъдат въведени адекватни мерки в българския медиен закон, писаното право не гарантира резултата.  То само създава предпоставки  – и едва ако нормите да бъдат прилагани  добросъвестно и еднакво, ще доведат до резултат.

4. Прилагането на правото зависи от институциите – от парламента, от регулаторите,  от съдебната система.  Има проблем: Ако парламентът отменя ограничения, неудобни на медийните магнати. Ако конкурентният регулатор не   прилага конкурентния закон. Ако регулаторът за електронни съобщения раздава честоти по критерий обем реклама. Ако ВАС потвърждава решението на регулатора за аналоговите честоти. Ако ВАС не вижда проблем в решението за мултиплексите. Ако спорът между Цветан Василев и Пеевски случайно е разпределен в неслучайни съдии.

*

Какво може да се направи

ЕГИ за медиен плурализъм е  възможност за гражданите да поискат ЕС да приеме допълнителни мерки за защита на плурализма.  До момента са събрани по-малко от 117 000 подписа,  двата прага не са достигнати – за брой подписали и за брой държави.  За да бъде призната България като държава, подкрепила ЕГИ за медиен плурализъм, трябва тук да бъдат събрани 13 500 подписа, в момента са събрани 3000 (22 %), в другите държави са по-нисък процент. На тази карта може да се следи състоянието на ЕГИ по държави.  До 19 август се събират подписи на адрес http://www.mediainitiative.eu/

Подкрепата на инициативата  не отменя задължението да се решават собствените ни вътрешни  задачи, напротив.

Избори,  качествен парламент, независими регулатори, безпристрастен съд. Реформи. Закони. Отговорна журналистика.

Участие в bTV

Участие в България он Ер

ЗЕС след обявяването на директива 2006/24 за невалидна

Една седмица след обявяването на Директива 2006/24 за невалидна  омбудсманът Константин Пенчев е сезирал Конституционния съд   с искане да се обявят за противоконституционни   текстове от ЗЕС, които регламентират събирането на трафични данни.

Медиапул има становището на ВКС по конституционно дело 8/2014.  Според  съдиите  въведените възможности за достъп до личната кореспонденция на интернет потребителите са “безусловни, всеобхватни и постоянни, което положение е конституционно нетърпимо”.

Връзка към публикацията на Борис Митов  – в очакване на решението на КС.

Съд на ЕС: видеонаблюдение и личен живот

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат  по дело C‑212/13  по преюдициално запитване в рамките на дело František Ryneš срещу Úřad pro ochranu osobních údajů.

Директива  96/45 за личните данни  не се прилага по отношение на обработването на лични данни, „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“.

Гражданинът Ryneš е   инсталирал под стряхата на къщата си камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Поставен е въпрос към Съда на ЕС дали в случая става дума за посоченото изключение – в който случай Директивата би била неприложима.

Установява се, че Ryneš използва камера, инсталирана под стряхата на къщата му. Камерата е фиксирана без възможност да бъде насочвана и записва входа към дома му, улицата, която е обществена, и входа на отсрещната къща. Системата позволява единствено видеозапис, който се съхранява в записващо оборудване при непрекъснато подаване, а именно върху твърд диск. След запълване на капацитета новият запис заменя стария. Записващото оборудване не е снабдено с монитор, поради което картината не може да се разгледа незабавно. Само г‑н Ryneš има пряк достъп до системата и данните в нея.

Единствената причина за използването на тази камера от г‑н Ryneš е защитата на собствеността, здравето и живота му, както и тези на неговото семейство. Той самият, както и неговото семейство, са обект на посегателства в продължение на няколко години , стъклата на прозорците  са чупени многократно.Благодарение на системата за видеонаблюдение са идентифицирани двама заподозрени. Записите са предоставени на полицията и впоследствие са използвани като доказателства в рамките на наказателното производство.

Ако Директивата се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според Генералния адвокат:

Изключението (обработването на лични данни, когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания)  не се отнася до крайната цел на обработването на лични данни, както е описана в преюдициалното запитване, а именно защитата на „собствеността, здравето и живота на собствениците [на жилището]“.

  • Личните занимания   са тясно и обективно свързани с личния живот на дадено лице, без да засягат чувствително личната сфера на други лица. Тези занимания могат при все това да протичат извън дома.
  • Домашните занимания са свързани със семейния живот и се осъществяват по принцип в домашна обстановка или на други места, споделяни от членовете на семейството, като например вила, хотелска стая или личен автомобил.

Видеонаблюдение, което включва и обществено пространство, не може да бъде разглеждано като изцяло домашно занимание, тъй като обхваща и лица, които нямат никаква връзка със съответното семейство и които желаят да запазят своята анонимност. Както отбелязва Съдът, „обстоятелството, че запазването на данните и последващото им използване се осъществяват, без“ съответните лица „да са информирани за това, може […] да породи усещане в съзнанието на съответните лица, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“.

ГА предлага на Съда заключение:

Използването на разположена върху семейно жилище система за видеонаблюдение за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, която обхваща и наблюдение на обществено пространство, не може да се окачестви като обработване на лични данни, което се извършва от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

В този смисъл  Директива 95/46 е приложима.

Фактът, че Директива 95/46 се прилага в такава ситуация, не предполага сам по себе си незаконосъобразност на действията на г‑н Ryneš. За сметка на това именно в рамките на Директива 95/46 трябва да се осъществи претеглянето между основните права, приложими по главното производство.

В конкретния случай ми се струва, че упражняваната от г‑н Ryneš дейност е законосъобразна и има за цел да защити ползването от негова страна на други основни права, като правото на собственост и това на семеен живот, смята Генералният адвокат.

 

 

Tagged ,

Право да бъдеш забравен: още съдебни решения

В ново съдебно решение (Equustek Solutions Inc. v Jack , 2014 BCSC 1063) – този път в канадската провинция Британска Колумбия – на Google е разпоредено да не включва в резултатите   от търсенето сайт,  свързан с   продажба на пиратски стоки.

Първото канадско решение след решението на Съда на ЕС за правото да бъдеш забравен. Доколкото става ясно, досега носителят на права е искал блокиране на отделни URL, а сега Google е получил от съда нареждане да не   индексира (да  де-индексира) сайта на компанията.

Отново, както и при нас, според съда Канада има юрисдикция върху Google  Canada. Michael Geist се вълнува в блога си докъде ще се стигне, ако всеки има юрисдикция върху търсачките.

Отново, както и при нас, се обсъжда ролята на търсачката, благодарение на която има достъп до въпросния сайт  – пасивна или активна. В Канада приемат, че Google е невинен наблюдател, но   несъзнателно улеснява   продължаващите нарушения.  Не е точно така в решението C-324/09 на Съда на ЕС с предмет преюдициално запитване в рамките на производство L’Oréal и др./eBay, където се прави извод, че операторът има активна роля, която му дава възможност да се запознае или да контролира данните относно тези предложения, когато оказва съдействие при представянето им в интернет.

Google обжалва.

Интелектуална собственост: план за действие на ЕС

В Официален вестник:

Съобщение на ЕК  “Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС”.

Съобщението започва с твърдение за съществуващ консенсус, който ЕК има намерение да обновява:

Съобщението се съсредоточава върху прилагането на правата на интелектуална собственост. То има за цел да надгради консенсусната позиция, че политиката за упражняване на ПИС трябва да бъде съсредоточена върху борбата срещу нарушенията   с търговско измерение, които нанасят най-големи щети. Намерението е да бъдат предложени нови инструменти за упражняване на ПИС, като например подходът „следвай парите“, който е насочен към лишаване на нарушителите в търговско отношение от приходните потоци, подтикнали ги към подобни дейности.

По-нататък ЕК очертава дейности, които има намерение да извършва за защита и борба с нарушенията.

Допълнително:

  • Съобщение на ЕК за стратегия за защита на правата на ИС в трети страни
  • SWD за защита на правата на ИС в трети страни

Държавна помощ за филми: прозрачност

Европейската комисия изменя някои свои съобщения, включително Съобщението относно  държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения.

Посоката е прозрачност и либерализация. Новото съобщение за измененията.

Прозрачността улеснява правоприлагането за националните и регионалните органи, като повишава информираността относно отпуснатите на различни равнища помощи, а оттук и за гарантирането на по-добър контрол и проследяване на национално и местно равнище. Прозрачността дава и възможност да бъдат намалени задълженията за докладване и административната тежест, свързана с докладването.

Нов текст:

„Държавите  гарантират публикуването на следната информация на подробен уебсайт за държавни помощи на национално или регионално равнище:

—

пълния текст на одобрена схема за помощ или решението за отпускане на индивидуална помощ, както и на разпоредбите за тяхното прилагане или връзка към тях,

—

самоличността на предоставящия орган или органи,

—

самоличността на индивидуалните бенефициери, формата и размера на помощта, отпусната на всеки бенефициер, датата на предоставяне, вида на предприятието (МСП/големи предприятия), региона, в който се намира бенефициерът (по NUTS ниво II), и основния стопански сектор, в който бенефициерът упражнява своята дейност (на равнище група по NACE ).

Това изискване може да отпадне за индивидуални помощи под 500 000 евро. За схеми под формата на данъчно предимство информацията за размера на индивидуалните помощи може да бъде предоставена в следните диапазони (в млн. евро): [0,5—1]; [1—2]; [2—5]; [5—10]; [10—30]; [30 и повече].

Тази информация трябва да се публикува, след като бъде взето решението за отпускането на помощта, да се съхранява в продължение на най-малко 10 години и да бъде достъпна за широката общественост без ограничения. От държавите членки няма да се изисква да публикуват горепосочената информация преди 1 юли 2016 г. “

Либерализирането на правилата дава възможност на Комисията да се съсредоточи върху случаите, които нарушават най-силно конкуренцията, като същевременно се остави повече гъвкавост на държавите  да въведат помощи, нарушаващи конкуренцията в по-малка степен.

 

 

 

252а НК, при всяване на смут и страх

За предложеното от Йордан Цонев по идея на БНБ   допълнение в НК:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Мотивите:

През последните дни чрез разпространение на невярна информация и слухове, беше направен опит за дестабилизация на държавата чрез атака срещу българската банкова система, без каквито и да е основания за това, което нанесе вреди както на отделни банки, така и на техните вложители, които бяха принудени предсрочно да прекратяват депозитите си като губят лихвата по тях. В резултат, се наблюдаваше напрежение сред вложителите на някои от търговските банки. Това наложи държавата, в лицето на Правителството и Централната банка да ангажира значителни ресурси за нормалното функциониране на банковия сектор и успокояване на населението и фирмите. Подобни атаки са пряко насочени срещу спестяванията на българските граждани и фирми, и срещу финансовата стабилност, като основен елемент от националната сигурност на страната.

По тази причина е необходимо в Наказателния кодекс да има специализиран текст, който да криминализира подобни прояви, свързани с всяване на смут и страх в населението чрез разпространяване на невярна информация по отношение на банките и финансовите институции. Подобен текст има превантивна цел, за да осигури спокойното функциониране на финансовия сектор и да предотврати в бъдеще възможността банковата и финансовата стабилност на страната да бъде подронвана по подобен криминален начин.

*

Има достатъчно критични анализи в медиите, които обосновават защо предложената разпоредба е необоснована, неадекватна и непропорционална (безсилие  и  глупост), най-малко защото:

  • “заблуждаваща или невярна информация”:  при пълната непрозрачност по отношение на някои банки, особено работещи с публичен ресурс като КТБ, всяко и всякакво съобщение е с риск да е неточно или частично да отразява ситуацията.
  • “или други сведения”: и за истина се предвижда наказание.
  • “които могат да доведат”: няма значение дали целта е да се засегне  доверието,  дали цели паника и  нестабилност – или, напротив, публикацията предупреждава за проблем:  предвижда се затвор  за вестоносците, не за причинителите на негативна тенденция или криза.
  • “лишаване от свобода”:   предвидените глоби в Закона за кредитните институции са високи, няма данни да са прилагани и не е ясно какво налага ескалация. Криминализиране, дори повече – предвиждане на санкция лишаване от свобода – дори с превантивна цел  – не е мярка, която може да се гласува на основата на пет изречения мотиви.

Смут и страх в населението всява липсата на държава.  Грешките на главния прокурор  в частност също.

 

ВС на САЩ: достъп до информацията в цифровите устройства: само с изричен съдебен акт

В решение по делото Riley v. California  Върховният съд на САЩ единодушно (9:0) реши, че достъп до информацията в цифровите устройства може да има само при изричен съдебен акт, дори да става дума за телефон на правомерно задържан гражданин.

Накратко, полицаи да претърсват телефони на задържани е нарушение на Конституцията. На САЩ.

Какво казва съдът: съвременните приложения предлагат широка гама от инструменти за управление на подробна информация за всички аспекти на живота на дадено лице. Има приложения за новини за  Демократическата партия   и за Републиканската партия; приложения за алкохол, наркотици, хазарт и зависимости; приложения за споделяне на информация за молитвени нужди; приложения за проследяване на бременността; приложения за планиране на бюджета; приложения за  хоби или занимания; приложения за   романтичния живот. Има приложения за покупка или продажба на почти всичко, и записите на такива сделки могат да бъдат достъпни в телефона за неопределено време. Собственик на  смарт телефон   има инсталирани средно по 33 приложения, които заедно разкриват целия живот на потребителя.

Допълнително съдът взема предвид, че потребителите се възползват от  изчислителни облаци. 

Полезно решение не само за американци,  с много сериозна подготовка  по делото на неправителствения сектор: EPIC, досие

 

 

Aereo загуби във ВС на САЩ

Днес има две ключови решения на ВС на САЩ, едното е за Aereo.

Важно решение – засяга кабелни оператори, облачни технологии, препредаване на програми – бъдещето на телевизията и повече, бъдещето на технологиите.

Върховният съд (6:3) реши, че с разпространяването на тв програми Aereo извършва нарушение. От двете интерпретации (на компанията – че с индивидуалните антени става дума за лично ползване и на телевизиите – че има използване без разрешение на носителя на права) съдът дава предимство на телевизиите, а разпространението разглежда като аналогично на кабелното разпространение.

Този път Aereo не успя. Първите коментари от компанията са, че ще продължат с иновативните технологии. За последиците 

Печелят телевизиите, които твърдяха, че Aereo печели незаконно от бизнеса със съдържание. Те ще могат   да продават права на кабелните мрежи, както преди.

Решението


*

В сравнителен план решението може да се свърже с решението на Съда на ЕС по дело  C‑607/11 ITV Broadcasting  по  преюдициално запитване

дали понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения,

–        което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,

–        посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,

–        като се има предвид, че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.

 Решението:

Понятието „публично разгласяване“  трябва се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения,

–        което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,

–        посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,

–        въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.