Tag Archives: лични данни

Правата на човека в цифровия свят: проследяване на електронните комуникации

Комисарят по човешките права към Съвета на Европа в нова публикация (2014) 1 обсъжда  върховенството на закона в интернет и в цифровия свят. В публикацията има констативна част, но и важни препоръки и предложения. Организацията за цифрови права в Европа извежда основните акценти, свързани с проследяването на електронните съобщения.

През седмицата Article 29 издаде поредния  Работен документ wp228, този път също посветен  на спазването на правата на човека при проследяването на електронните комуникации за целите на сигурността.

Неслучайно това е тема на специализираните институции, коментар на Techdirt.

Tagged

Съд на ЕС: видеонаблюдение и защита на личните данни

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C–212/13 František Ryneš/Úřad pro ochranu osobních údajů.

Гражданинът Ryneš пази къщата си с помощта на камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Преюдициалният въпрос е: „Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“.

Ако Директивата за лични данни се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според  заключението на Генералния адвокат Директива  96/45 за личните данни  разпоредбата за изключението  „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ не е приложима в конкретния случай.  Отделен въпрос е, че поведението на лицето вероятно е законосъобразно – разсъждения, които Съдът не възпроизвежда в решението.

Съдът:

Обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност може и в този случай  действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица.

Видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни.  То не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.

 

Tagged , ,

Съд на ЕС: видеонаблюдение и личен живот

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат  по дело C‑212/13  по преюдициално запитване в рамките на дело František Ryneš срещу Úřad pro ochranu osobních údajů.

Директива  96/45 за личните данни  не се прилага по отношение на обработването на лични данни, „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“.

Гражданинът Ryneš е   инсталирал под стряхата на къщата си камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Поставен е въпрос към Съда на ЕС дали в случая става дума за посоченото изключение – в който случай Директивата би била неприложима.

Установява се, че Ryneš използва камера, инсталирана под стряхата на къщата му. Камерата е фиксирана без възможност да бъде насочвана и записва входа към дома му, улицата, която е обществена, и входа на отсрещната къща. Системата позволява единствено видеозапис, който се съхранява в записващо оборудване при непрекъснато подаване, а именно върху твърд диск. След запълване на капацитета новият запис заменя стария. Записващото оборудване не е снабдено с монитор, поради което картината не може да се разгледа незабавно. Само г‑н Ryneš има пряк достъп до системата и данните в нея.

Единствената причина за използването на тази камера от г‑н Ryneš е защитата на собствеността, здравето и живота му, както и тези на неговото семейство. Той самият, както и неговото семейство, са обект на посегателства в продължение на няколко години , стъклата на прозорците  са чупени многократно.Благодарение на системата за видеонаблюдение са идентифицирани двама заподозрени. Записите са предоставени на полицията и впоследствие са използвани като доказателства в рамките на наказателното производство.

Ако Директивата се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според Генералния адвокат:

Изключението (обработването на лични данни, когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания)  не се отнася до крайната цел на обработването на лични данни, както е описана в преюдициалното запитване, а именно защитата на „собствеността, здравето и живота на собствениците [на жилището]“.

  • Личните занимания   са тясно и обективно свързани с личния живот на дадено лице, без да засягат чувствително личната сфера на други лица. Тези занимания могат при все това да протичат извън дома.
  • Домашните занимания са свързани със семейния живот и се осъществяват по принцип в домашна обстановка или на други места, споделяни от членовете на семейството, като например вила, хотелска стая или личен автомобил.

Видеонаблюдение, което включва и обществено пространство, не може да бъде разглеждано като изцяло домашно занимание, тъй като обхваща и лица, които нямат никаква връзка със съответното семейство и които желаят да запазят своята анонимност. Както отбелязва Съдът, „обстоятелството, че запазването на данните и последващото им използване се осъществяват, без“ съответните лица „да са информирани за това, може […] да породи усещане в съзнанието на съответните лица, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“.

ГА предлага на Съда заключение:

Използването на разположена върху семейно жилище система за видеонаблюдение за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, която обхваща и наблюдение на обществено пространство, не може да се окачестви като обработване на лични данни, което се извършва от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

В този смисъл  Директива 95/46 е приложима.

Фактът, че Директива 95/46 се прилага в такава ситуация, не предполага сам по себе си незаконосъобразност на действията на г‑н Ryneš. За сметка на това именно в рамките на Директива 95/46 трябва да се осъществи претеглянето между основните права, приложими по главното производство.

В конкретния случай ми се струва, че упражняваната от г‑н Ryneš дейност е законосъобразна и има за цел да защити ползването от негова страна на други основни права, като правото на собственост и това на семеен живот, смята Генералният адвокат.

 

 

Tagged ,

IP-адресите са лични данни, според Европейския надзорник за защита на данните

Днес в Официален вестник:   Становище на Европейския надзорен орган за защита на данните по проекта за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Надзорният орган изразява своето съжаление, че Европейската комисия не се е консултирала с него относно съдържанието на това споразумение.

Политиките на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения, ако бъдат включени в ACTA, биха имали   изключително голямо въздействие върху защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, правото на справедлив процес и свободата на словото.

Позовавайки се на определението за лични данни, съдържащо се в член 2 на Директива 95/46/ЕО: „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер“ , можем да заключим единствено, че IP адресите и информацията за действията, свързани с тези адреси, са лични данни във всички случаи, които имат отношение към темата. В действителност IP адресът служи като идентификационен номер, който позволява да се открие името на потребителя, на който този IP адрес е бил предоставен.

Според надзорника,

политиката на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения, в практикуваната понастоящем форма (включваща определени елементи на обща приложимост), представлява непропорционална мярка, поради което не може да се счита за необходима мярка.

По въпроса за задължението на  доставчиците да запазват информация:

Съгласно Директива 2002/58/ЕО, и по-специално член 6 от нея, събиране и съхраняване на данни за трафик, като IP адреси, се допуска само на основания, пряко свързани с комуникационната услуга, включително за целите на фактуриране на услугата, управление на трафика и предотвратяване на измами. С отпадането на тези основания данните трябва да бъдат заличени. Това задължение не засяга задълженията по Директивата за запазване на данни, която, както е посочено по-горе, съдържа изискванията за съхраняване на данни за трафик и тяхното пре- доставяне на полицейските и прокурорските служби за подпомагане на разследвания само на тежки престъпления .

Това означава, че когато носители на авторски права се обърнат към доставчици на интернет услуги след изтичането на ограничен период, последните не следва да разполагат с файловете с данни за дейността на потребителите, свързващи IP адресите със съответните потребители. Запазване на файловете с данни след изтичането на този период следва се допуска само при наличие на основания, свързани с целите, предвидени в закона.

Тезата за IP- адресите като лични данни  е известна теза на Европейския надзорен орган.  Съдебна практика в този смисъл има в   Полша,    Швеция и др.

По съображения за пълнота трябва да се каже, че има и обратна теза – IP-адресите не са лични данни според съдилища в Германия,  Ирландия и др.

А във Великобритания концепцията е, че можа да са – може да не са. Зависи, казва техният комисар за защита на данните.

Tagged , ,

Съдът в Люксембург срещу споразумението ЕС-САЩ за личните данни

Изненадващо Съдът реши, че споразумението, по силата на което пътниците за САЩ трябваше да предоставят лични данни, не предоставя адекватна защита на личните данни. Съдът беше сезиран от Европейския парламент с искане да се анулира решението на Съвета по пет причини – противоречие с общностното право и по същество, и по процедура. Според Съда, споразумението не се основава на Директивата за личните данни, би трябвало да е на друго основание.

САЩ реагира веднага, говори се за недопускане на пътниците на територията на САЩ. Още от ВВС.

Tagged , ,