Category Archives: Media Law

Медиен плурализъм: Европейска гражданска инициатива

Европейският парламент вече е бил инициатор на директива за медиен плурализъм, но без успех. След влизането в сила на Лисабонския договор възможностите на ЕП нарастват, а Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)  допринася и гражданите – а не само индустриите  – да влияят върху (входа на) законодателния процес.

ЕГИ за защита на медийния плурализъм събира подкрепа.  Предложението е изготвено от известни експерти. На следващ етап ще се уточнява предмет, обхват и пр., засега усилията са били насочени към  обосноваване на  правното основание и целите.

Европейската комисия също има инициативи за повече медиен плурализъм. Нели Крус напомни, че се очаква доклад за медийната свобода и медийния плурализъм от експертна група, създадена точно преди година, през октомври 2011, под ръководството на бившия президент на Латвия. Заданието включва анализ на:

•  ограничения на медийната свобода, свързани с политически причини;
•  ограничения, свързани с икономически причини;
•  медийна концентрация и нейните ефекти;
•  правата на журналистите и евентуални заплахи за свободата;
•  независимост и функции на регулаторите;
•  фактори, свързани с  качеството на журналистиката.

Среща на комисар Крус с представители на българските медии

В отговор на откритото писмо до Нели Крус за проблемите на българските медии вчера се състоя среща. Тя се предаваше пряко – и онлайн, и по Канал 3.

Участниците се оказаха разделени на две – край масата и други. Място край масата даваше право на изказване. Там бяха представителите на двата издателски съюза и независими журналисти. Имаше изказвания и от групата на другите,  хората от залата.  Който би искал, вероятно би могъл да се изкаже.

Интересът към срещата беше поради темата: свободата, собствеността, концентрациите в медийния сектор.

Нели Крус идва в България  по друга тема: цифров дневен ред.

Поради това в цялата среща темата за свободата   стоеше в рамката на темата  за съдбата на медиите в цифровото време. И ако  по първата тема в България има ясно противопоставяне и се вижда кой къде стои, по втората тема (какво става с вестниците, нови бизнес модели, цифров преход, държавна помощ) имаше странни идеи и оценки, с  абсолютен връх оценките на Ирена Кръстева за хартията и четенето.

Както четем в  Кафене.нет, Нели Крус наблюдаваше внимателно със  сдържаността на иконома Джийвс, вдигнал вежда пред  малко внезапния   кариран костюм на господаря си.

Резултатът: “Очаквам конкретни предложения. Какво бихте направили, ако бяхте на мое място и разполагахте с инструментите, с които разполагам.”

Не е малко:  (1)  да се привлече вниманието на ЕК върху проблемите;  (2) да се получи възможност за предлагане на решения.

Асен Генов | видеозапис на срещата (първа част, втора част).

Капитал|   Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България

YouTube в Русия: шутки-шутками…

В Русия   на 1 ноември 2012 влиза в сила  Федеральный закон “О внесении изменений в Федеральный закон “О защите детей от информации, причиняющей вред их здоровью и развитию” и отдельные законодательные акты Российской Федерации”

B Twitter Николай Никифоров, род. 1982, министър на информацията на Русия  (руководитель Минкомсвязи) съобщава на последователите си как влизането в сила на закона ще се отрази върху YouTube в Русия,  по-специално заради филма Невинността на мюсюлманите:

  • Шутки-шутками, а из-за этого ролика 3-5 ноября на территории России может быть полностью заблокирован весь YouTube
  • А произойдет это из-за вступления в силу с 1 ноября http://rg.ru/2012/07/30/zakon-dok.html … – перечитайте пункты 7-10 статьи 15 (1)
  • Если закон принят, то он исполняется. Если будет решение суда и YouTube не снимет ролик, то доступ будет ограничен
  • Уверен, что все будет хорошо. Суд вынесет решение удалить ролик. И YouTube сам заблокирует его для РФ

В друго съобщение се вижда, че писмото-предупреждение  на Главната прокуратура до руския офис на Google  е препратено в централния офис на компанията.

Младият министър вярва, че всичко ще се развие  добре – а добре според него е руският съд  да се произнесе, че видеото е в нарушение на закона и YouTube да прекрати достъпа от Русия.

 

Още от csmonitor.com

Нели Крус: технологиите все по-ограничавани от действащото авторско право

През есента на 2010  Нели Крус*, вече член на  комисията Барозу 2,  в Авиньон говори за аналоговото авторско право, което не работи в цифровото време.

Delibertate.info   напомня за речта от 2011.

Поредната реч в същия смисъл две години по-късно:  Нека не чакаме все по-бързоразвиващите се технологии да бъдат все по-ограничавани от повече от остарялото право.

* aka Нийли Крус.

Силата на звука на телевизионната реклама

От началото на този месец са в сила норми за силата на звука на телевизионната реклама в Канада, повече.  

САЩ също прие норми за силата на звука на телевизионната реклама, влизат в сила през декември 2012.

Европейската комисия отговори на петиция   в Европейския парламент, че въпросът за силата на звука на телевизионната реклама е в компетентността на държавите.

Според съобщения в медиите от м. август т.г. и СЕМ предприема инициатива за промени в Закона за радиото и телевизията.

Факти, медии и post-truth politics

Оказва се,  има такъв термин:  post-truth politics.

Използва го Пол Кругман,  но още преди това Дейвид Робъртс и др.  за политическа култура, в която  се казва на черното бяло  или – с други думи – политическото и медийното говорене  губи  връзка с фактите.

И е: спекулативно, неточно, невярно, превратно, поръчково, манипулативно, изфабрикувано или   измислици, продавани за истина.

Причината може да се търси и в политиците, и в медиите. The Atlantic отбелязва, че все пак не всички медии са безкритични  и дава  окуражаващи примери.

Проекти като   Truth Teller (Washington Post) и Truth Goggles   са важни, но целта не е само да има повече такива проекти, а  по принцип медийното съдържание да не губи връзка с фактите.

Един пример от българската действителност: вестник Монитор под заглавие  Медиите в България са свободни  информира за доклад, според който България не е в групата на държавите със свободни медии (Freedom House 2012).

Tagged

Mosley v Google: цифровите следи

Макс Мозли e бивш шеф на Международната федерация по автомобилизъм (FIA), известен в последно време с интереса на медиите към начина,  по който се забавлява, и войните на Мозли срещу тях.

Мозли спечели дело в Обединеното кралство (лична неприкосновеност)  и загуби   в Страсбург (право на предварително одобряване на публикации).

Сега Мозли съди Google  във Франция, Германия и другаде за цифровите следи:

Всеки опит на Мозли да съди търсачка генерира нови страници, с които той трябва да се бори, а пък и Google  има стандартен отговор – кажи ми адреса и ще прекратя достъпа.

B днешния Spiegel  се обсъжда евентуалната защита на Google.

Търговско слово: свободата на словото на тютюневите компании

Американската администрация задължи производителите на цигари  да поставят върху опаковката   т. нар. графични предупреждения. Те  не са за гледане наистина.

Започнаха процеси, големите производители настояват, че така се ликвидира ефекта от рекламните кампании, защото всяка кутия се превръща в минибилборд за правителствената политика против пушенето.  В Охайо беше решено, че изискването е конституционносъобразно, в DC – обратно: че не е.

Апелативният съд във Вашингтон потвърди през седмицата, че изискването на администрацията нарушава правата на тютюневите компании по Първата поправка.

Решението е интересно в по-широк контекст по отношение на защитата на търговското слово. Като се позовава на Sorrell u на  Central Hudson –

Първата поправка изисква правителството не само да обоснове интереса от регулирането на търговското слово, но и да обоснове как регулирането допринася за постигането на целта, в случая ограничаване на негативните последици за здравето и пр.

с 2:1 съдът подкрепя тезата, че разпореждането  на администрацията е противоконституционно.  Очаква се спорът да бъде отнесен до Върховния съд.

Решението и особеното мнение

Сравнителноправен анализ

Европейска стратегия за по-добър интернет за децата

 

Според родителите на 75 % от децата на възраст 6—17 години в Европа техните деца ползват интернет. 33 % от ползващите интернет на възраст между 9 и 16 години казват, че извършват това чрез мобилни телефони или други преносими устройства. Същевременно едва  56 % от децата на възраст 11—12 години   знаят как да променят настройките за личните си данни в мрежите.

В ЕС са разработвани множество политики на европейско равнище в помощ на децата. Те обаче са насочени към конкретни проблеми, например с ударение върху медийните канали  или технологичните платформи и не са  обединени в съгласувана рамка. Сега Европейската комисия публикува  Европейска стратегия за по-добър интернет за децата.

Стратегията се основава на четири стълба:

  • 1) стимулиране на качеството на онлайн съдържанието за младите хора;
  • 2) повече осведоменост и развитие на уменията за безопасна работа с интернет;
  • 3) създаване на безопасна онлайн среда за младите хора и
  • 4) борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца.

Комисията ще въведе показатели за сравнителна оценка, включително за анализ на използваните ресурси.

Практиката показва, че при въвеждане на такива мерки се проявява нагласа към свръхпротекция  чрез решения с непосредствен  (като че ли)  ефект  – забрани, филтриране и пр., доколкото образованието, създаването на умения  и подготовката за самостоятелни решения е и по-дълъг,  и по-всеобхватен   процес.

След ACTA

2012  се очертава като година на натиск   за строги мерки за защита на интелектуалната собственост,  които да се приемат включително с участието на международни организации (като WIPO Broadcasting Treaty)  или чрез споразумения  като  ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement),  ТРР (Trans-Pacific Partnership Agreement) или CETA (Canada-EU Trade Agreement).

Впрочем по повод СЕТА канадски експерти коментират, че подобни мерки се съдържат и в споразумението ЕС – Южна Корея (подписано 2011).

Инфографика за ТРР  очертава основните проблеми, още от EFF.

В такава обстановка ЮНЕСКО последователно работи за разширяване на  свободно достъпната информация | т.нар. information commons. На форум  с подкрепата   на ЮНЕСКО  е приета Декларация  за медийната и информационната грамотност (юни, 2012). 

Декларацията е изготвена и приета с активното участие на международната федерация на библиотечните асоциации (International Federation of Library Associations and Institutions, IFLA).