Category Archives: Media Law

Cablevision, Aereo и интелектуална собственост

Aereo е компания, която предоставя  на потребителите  индивидуални HDTV антени, с помощта на които те могат да  гледат онлайн в реално време програмите на NBC, ABC, CBS, Fox и още 2о регионални и местни телевизии в областта на Ню Йорк.

През март телевизиите се обръщат към съда в Ню Йорк с искане да постанови прекратяване на тази – пиратска според тях – дейност на Aereo, която непоправимо руши телевизионния бизнес и, например, вече се отразява негативно върху възнаграждението, което те получават от кабелните компании.

Според  Aereo  става дума за нова алтернатива (a cloud-based DVR service), за още един начин за достъп на потребителите до телевизионното съдържание, с което  се увеличава техният избор и конкуренцията.

Съдът приема аргументите на Aereo u не допуска исканата мярка, като се основава на решението Cablevision  [Cartoon Network   v. CSC Holdings].

Решението Cablevision от 2008 г. несъмнено е ключово по темата. То показва адаптивността на правото, съответно на съда, паралелно с развитието на технологиите. Съдът беше забранил  на кабелния оператор Cablevision  използване на нова технология – т.нар. мрежов цифров видеозапис – алтернативна на използването на  индивидуални DVR, но апелативният съд се произнесе, че

Конгресът не е целял подобни рестрикции пред развитието на технологиите и използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение на изключителните права на производителите на съдържание.

В решението Aereo съдът има още по-голямо основание да прецени, че технологиите са под контрола на потребителите, не на доставчика – защото в този случай антените са индивидуални   (amicus brief ) .

Los Angeles Times  напомня че решението Cablevision  се основаваше на  решението Sony Betamax [ Sony Corp. of Am.  v. Universal City Studios]:  не е забранена технология, която има поне една законна употреба.

Според първи коментари съществено е, че решението признава законността на стрийминга,  без да е необходимо  съгласие на носителите на права.

Засега.  Спорът продължава в съда.

Лична неприкосновеност на децата онлайн: САЩ и ЕС

  • САЩ

COPPA e американски закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Act of 1998). Законът създава строги правила за събиране и използване на лични данни на децата (под 13 години) като потребители на онлайн съдържание и услуги, вкл. налага пълни забрани за някои дейности или изисква удостоверимо родителско съгласие за други.

Прилагането на закона се възлага на Федералната търговска комисия (FTC). В момента комисията провежда консултация с цел по-адекватни прилагащи актове предвид развитието на онлайн технологиите и потребителските практики.  Консултационният документ е интересен като ориентир колко далече е практически възможно да стигне правната  защита на децата онлайн.

Например досега законът се съсредоточава върху услуги и сайтове, насочени към деца. За тях са предвидени допълнителни тежести и ограничения. Сега  се предлага разширяване на обхвата със сайтове и услуги, които – без да са насочени директно към деца – съдейки по съъдржанието им е вероятно да привличат аудитория, която включва непропорционално голям процент деца в сравнение със средния процент на децата спрямо населението.

Предлагат се промени  (разширяване на обхвата на) дефинициите за оператор (доставчик на услуги) и лична информация.

  •  Европейски съюз

Европейският съюз принципно поддържа високи стандарти за защита на личните данни, но конкретно в разглежданата област САЩ  имат детайлни технологични изисквания, които видимо едва сега ще се въвеждат в ЕС. Политиката, доколкото е изразена в съобщенията  на ЕК

не е особено многословна по въпроса, в частност:

От отрасъла  се очаква да:

  •     въведе прозрачни, съобразени с възрастта автоматични настройки за защита на личните данни, с ясно означение и предупреждения за непълнолетните лица относно евентуалните последствия от въвеждането на каквито и да е изменения в техните автоматични настройки за защита на личните данни и контекстуално показване на зададеното ниво на защита за всяко сведение, което те трябва да въведат, задължително или не, при създаване на профил в интернет;
  •     въведе технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността.

Комисията:

  •     ще предложи нов регламент за защита на личните данни, в който се отделя специално внимание на неприкосновеността на личния живот на децата и се въвежда правото на субекта „да бъде забравен“;
  •      ще предложи през 2012 г. общоевропейска рамка за електронно  удостоверяване на автентичността, която ще позволи използването на лични характеристики (възраст, в частност), за гарантиране спазването на възрастовите разпоредби на предлагания регламент за защита на данните;
  •     ще подкрепя научноизследователската и развойна дейност за разработване и внедряване на технически средства за електронно идентифициране и удостоверяване на автентичността при съответните услуги в целия ЕС.

Държавите следва да:

  •     гарантират прилагането на законодателството на ЕС в тази област на  национално равнище;
  •     насърчават отрасъла да приеме мерки за саморегулиране и да следят за тяхното прилагане на национално равнище;
  •     подкрепят дейностите за повишаване на осведомеността на национално равнище.

Предложението е да се съчетаят инструменти от законодателството, саморегулирането и финансовата помощ.

Предлаганата нова правна рамка на защитата на личните данни включва регламент, който засяга (и в някакъв смисъл синхронизира с)    материята на COPPA:

Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителя на детето.
Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимо съгласие, като взема предвид наличната технология.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите-членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове  с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за методите за получаване на удостоверимо съгласие.

4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие.

Новата правна рамка не е приета,  ще трябва и време за изготвяне на делегирани актове, така че днешните деца по-добре да не разчитат на точно тези мерки за защита.

Социални медии: САЩ и ЕС

Калифорния приемa законодателство, създаващо задължение за определени образователни  институции да имат публично оповестена политика по отношение на социалните медии, включително по отношение на защитата на личния живот  | Senate Bill 1349.

За целите на акта  се дефинира  чрез примерно изброяване (обхват) и понятието социални медии:

Social media means an electronic service or account, or electronic content, including, but not limited to, videos or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant and text messages, e-mail, online services or accounts, or Internet Web site profiles or locations.

За сравнение: работното понятие за социални медии, използвано от  Европейската комисия, така както е  дефинирано в Правилата на ЕК за използване на социалните медии.

И френският министър на културата призна: HADOPI не постига целта си

Няма съмнение, идеята за трите удара (или, както някои предпочитат, трите предупреждения или градирания отговор) най-активно беше налагана в Европа от френското правителство. През годините френските министри на културата дадоха имена на инициативи (напр. плана Албанел) за борба  с пиратството, а кулминация на инициативите беше законът HADOPI.

Трите удара доведоха до такива реакции в ЕС, че и Комисията, и Европейският парламент бяха принудени по-късно в хода на изготвянето на АСТА да декларират, че не подкрепят такъв вид мерки:

ЕП приветства многократните изявления на Комисията, че ACTA  няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим.

Въпреки това Франция започна да прилага режима и миналото лято стана ясно, че само за първите 10 месеца агенцията, създадена със закона, е получила  18 милиона уведомления  за евентуални нарушения на авторски права в интернет. Ето   последният доклад (юли 2012) , в който пак има милиони и хиляди (един милион  евентуални нарушения, 99 хиляди – с две предупреждения, 314 – предадени на съда за налагане на санкции).

След всичко това поредният министър на културата в интервю казва, че работна група се занимава с ефективността на мерките за защита на цифровото културно съдържание и специално на закона HADOPI, който не изпълнява мисията си, а ограничаването на достъпа до интернет изглежда непропорционална мярка.

Което се твърдеше от самото начало и едва ли трябваше да се проверява емпирично.

Телевизия 2020

Големите търговски  дружества със сигурност имат данни (генерират, купуват, доставят), за да готвят бизнес стратегиите си. По-интересно е с помощта на какви данни държавата формира политиките си.

Трудно е да се предвиди как ще се развиват медиите глобално и у нас към 2020. Френската компания Idate  е завършила изследване  Next Gen TV 2020, в което има оценки на очакваното развитие на аудиовизията, стратегии, сценарии и модели за тв/видео пазара.

Очакват например развитие на свързаната към интернет телевизия (Connected TV), така че към 2020  г.   2/3 от т.нар.  ОТТ (over the top)  услуги  да се приемат чрез тв устройства, а 1/3 – чрез PC.

Eвропейската комисия вече констатира, че и сега продаваните телевизионни приемници могат да бъдат свързани с интернет,  но тази възможност действително се използва едва при 20 % до 30 % от тях.  Естествено при по-бърз интернет, повече  свързани устройства и повече налично  съдържание се очаква и  бърз растеж на свързаната телевизия.

Предвижда се  още нелинейните услуги да увеличат дела си от 3 до 12% към 2020.   Освен тв приемници  и свързваните към интернет устройства (таблети, смартфони, конзоли)  осигуряват  достъп до  нелинейни услуги. В края на 2011 г. броят на свързаните към интернет телевизори, конзоли за игри, автономни телевизионни приставки, плейъри за дискове Blu-ray и др.  в Европа е достигнал 47 милиона.

Предвижда се  растежът да е различен в различните държави от ЕС, по-конкретно  Испания и Италия да имат по-високи темпове от Франция и Великобритания.

Конкретните числа, свързани с очаквания растеж  на различните услуги,  са различни за държавите с  развита кабелна телевизия (Германия, Холандия и др.) и останалите. Тоест заварената инфраструктура е   фактор.

Вижда се, че Европейската комисия използва този тип данни и оценки за формиране на регулаторната си политика към телевизията.  Това, което не се вижда, е

  • дали българската публична администрация разполага с подобни данни и оценки и
  • ако да – как ги използва, ако не – как формира политики.

По повод сценариите за цифров преход, които държавата несъмнено обмисля.

Цифров преход: за какво говори вицепремиерът Дянков

В Държавен вестник, бр.57/2012 е обнародван   План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България.

Цифровият преход в голямата част от държавите в ЕС е приключил, с изключение на Полша (юли 2013) и  Румъния  (януари 2015). При приемането на плана имаше симптоматично изказване на вицепремиера Дянков: “и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.”

Междувременно ресорният министър Московски заяви, че цифровизацията на наземното разпространение на телевизионни програми ще се реализира, дори повече – открива се процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:  Кампания по информиране на населението относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T).

Съществени теми за обсъждане са

  • какво представлява в последна сметка планът сега, как са решени практическите проблеми, за които се говори в V.4 ;
  • какви са сигналите от Европейската комисия по процедурата за мултиплексите;
  • как, кога и от кого  ще се осигурява финансиране за освобождаване на спектъра;
  • процедурата за информационна кампания на министър Московски.

Но във връзка с  изказването на вицепремиера какво е смислено и какво – може би въобще не,  специален  интерес представлява докладът на британската парламентарна комисия по комуникации Broadband for all – an alternative vision, публикуван през седмицата. Според председателя на комисията

На правителствената стратегия й липсва точно това – стратегия

и още –

Ако телевизията се разпространява  чрез интернет например, както вярваме, че може да бъде, тогава ключови моменти в живота на нацията като Олимпийските игри биха могли да бъдат недостъпни за общностите, които нямат  добра комуникационна инфраструктура

 

Ако телевизията се разпространява чрез интернет например.

Ако това е  идеята и на вицепремиера Дянков,  за нея трябва да се знае повече, защото засяга

  • и държавата – приоритети в политиката към широколентов интернет и към цифрова телевизия;
  • и инвеститорите в мрежи и оборудване,
  • и потребителите, които сега срещу  8.3  милиона без ДДС ще бъдат информирани за някакви други неща.

 

Шеги в Туитър – в последна сметка може

Излезе решение по делото Paul Chambers v DPP    (Twitter joke) – това е за младежа, който разбира, че   летището в Нотингам е затворено заради лошото време и  изпраща съобщение в Туитър, че  смята да  вдигне летището във въздуха.

Седмица по-късно длъжностно лице от летището случайно забелязва съобщението и младежът е осъден за заплахи онлайн.

В последна сметка съдът приема, че съобщението  е шега в рамките на допустимото, лоша шега или проява на лош вкус, но без намерение на младежа да заплашва.

Сатиричен или груб коментар, непопулярно или неизискано мнение, неприятни или болезнени за някого твърдения са в рамките на защитеното слово, защото иначе  –  ако Шекспир живееше по времето на Туитър –   какво да кажем  за   The first thing we do, let’s kill all the lawyers.

Артикъл 19 по случая

Съд на ЕС: такса за изграждане на инфраструктура плаща само собственикът

Известно е решението по съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11 с предмет преюдициални запитвания  в рамките на производства по делаVodafone España SA и France Telecom España SA.

Общини в Испания приемат данъчни правилници, според  които доставчици на услуги се задължават да заплащат такси за изключителното използване или за специалното ползване на имоти, публична общинска собственост, за да предоставят услуги по снабдяване от обществен интерес, независимо дали тези предприятия са собственици на съоръженията, които са необходими за доставката на посочените услуги и които фактически са разположени във въпросните имоти.

Vodafone España и France Telecom España са далекосъобщителни оператори, които доставят мобилни телефонни услуги в Испания.

Испанският съд пита дали държавите  могат да предвидят, че освен оператора, собственик на електронната далекосъобщителна мрежа, такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да заплащат и операторите, които просто получават услуги по взаимосвързаност и които следователно могат само да се свържат с тази мрежа и да я използват.

Не.

Не се допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, само я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

*

Във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно.

Член 13 от Директива 2002/20 има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

Tagged

Съд на ЕС: времетраенето на тв реклама

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за производство по преюдициално запитване (Дело C-234/12) от Италия, отправено в рамките на делото Sky Italia Srl/AGCOM,  което би могло да  доведе до интересен нетривиален отговор:

Дали правна уредба, като съдържащата се в италианското законодателство, която установява по-малка продължителност на рекламата в платената телевизия в сравнение с рекламата в безплатната  телевизия, се допуска от

(1) Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, общия принцип на равенство и нормите на Договора за функционирането на Европейския съюз в областта на свободното движение на услуги, на правото на установяване и на свободното движение на капитали и

(2) член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно относно плурализма

и дали  по този начин не се нарушава конкуренцията , съответно дали не се  благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама.

Съдът не се произнася всеки ден относно евентуално  господстващо положение на пазара на телевизионната реклама, така че  –  внимание.

Tagged

Прилагане на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

Днес Европейската комисия продължава да съобщава за резултати от анализа на прилагането на Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.

Поредните четири държави, от които се иска информация, са Обединеното кралство, Финландия, Португалия и Финландия.

Срещу Полша е открита процедура за нотифициране на  частично въвеждане на директивата. Останалите държави  – между които и България – предоставят информация по определени въпроси, свързани с  точното и навременно прилагане: юрисдикция, право на отговор, защита на децата, значими събития и кратки репортажи, търговски съобщения и др.