Category Archives: Media Law

Предварителното одобрение – напълно неприемливо

През седмицата  Ню Йорк Таймс   обърна внимание върху практика при отразяване на президентската кампания в САЩ:  кандидатите настояват материалите да не се публикуват без предварителното одобрение на самите кандидати  и щабовете им, като по този начин определят какво може и какво не може да се публикува за политиците. И – изненадващо – репортерите се съгласяват с тези изисквания, а одобряването се превръща в норма.

Как реагират   големите издания и агенции:

(1) съобщават за практиката на първа страница и

(2) ревизират политиките си, за да е изрично ясно на репортерите, че подобна практика е напълно неприемлива.

Предварителното, последващото или очакваното одобрение на  политиците   не е фактор   за редакционното съдържание.  В САЩ.

Съд на ЕС: регистриране в домейн .eu

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑376/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Pie Optiek SPRL срещу Bureau Gevers SA, European Registry for Internet Domains ASBL.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на разпоредба от Регламент (ЕО) № 874/2004 относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на  домейн от най-високо ниво .eu и принципите, които ръководят регистрирането.

Запитването е по повод два спора в Белгия за  името на домейн „lensworld.eu“ между едно белгийско дружество  и едно американско дружество, притежател на марката, на която отговаря това име на домейн.

Белгийското дружество иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от американското дружество  заявка.

Съдът:

  • домейнът от най-високо ниво.eu е създаден за да увеличи видимостта на вътрешния пазар във виртуалния пазар, който се намира в интернет, като установи ясно идентифицирана връзка със Съюза, с неговата правна рамка и с европейския пазар, както и да даде възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима;
  •   поради това се регистрират имената на домейните, заявени от всяко предприятие, което има седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, от всяка установена в него организация, без да се засяга прилагането на националното законодателство, както и от всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Съюза;
  • само „притежателите на предходни права, признати или установени от националното право или от правото на Общността“ — сред които регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността — както и публичноправните органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн;
  • следователно само притежателите на предходни права, които имат седалище, централно управление, основно място на дейност или пребивават в Съюза могат през този период да подават заявки за регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво.eu.
  • следователно  и лицензиантите на предходни права трябва в същото време да отговарят на критерия за присъствие на територията на Съюза и да разполагат, поне частично и/или временно със съответното предходно право вместо притежателя.
  •   и би било в противоречие с целите на Регламенти №733/2002 и № 874/2004, ако на притежател на предходно право, който разполага с това право в неговата цялост, но не отговаря на критерия за присъствие на територията на Съюза, се даде възможност — посредством лице, което изпълнява посочения критерий за присъствие, но не разполага, нито дори отчасти или временно, с посоченото право — да получи име на домейн .eu.
Tagged

Цифров преход: държавна помощ

В Официален вестник на ЕС:

Комисията уведомява Испания за решението си да открие процедура чл.108.2  ДФЕС по повод испанския модел на цифров  преход, който предвижда

  •  обезщетение за допълнителните разходи, които плащат обитателите на колективни сгради при адаптиране на своята съществуваща колективна инфраструктура за приемане на телевизия с цел запазване на достъпа до телевизия или при преминаване към друга платформа и
  • компенсиране на операторите за допълнителните разходи, свързани с тяхното задължение да излъчват едновременно в два честотни ленти.

Тези средства се предвижда да  бъдат осигурени от тръжната продажба на освободените радиочестоти на телекомуникационните оператори и  изплатени от държавния бюджет под формата на преки безвъзмездни средства.

ЕК започва разследване относно втората мярка – компенсацията за допълнителните разходи, извършени от радио- и телевизионните оператори поради задължението за паралелно разпространение на радио- и телевизионни програми в две честотни ленти по време на преразпределянето на честоти.

Получателите на обезщетения по мярка II са операторите на цифрова наземна телевизия на национално, регионално и местно равнище, както обществените, така и частните такива. Подпомагането е ограничено до покриване на разходите за паралелно разпръскване в районите на испанска територия, където разходите за покритие на цифрова наземна телевизия в процеса на преход са били за сметка на операторите и не са финансирани с публични средства.

ЕК има съмнения за потенциални изкривявания на конкуренцията между излъчващите оператори и потенциално между операторите на платформи:

  • пряко предимство за излъчващите оператори, които, благодарение на мярката, няма да се налага да поемат разходите по паралелното разпръскване;
  • непряко предимство за операторите на платформи за цифрова наземна телевизия, избрани от излъчващите оператори,  тъй като мярката им осигурява приходи, които може да бъдат по-ниски или дори да не съществуват в отсъствието на мярката.

Освен това, тъй като мярката е посветена на наземната платформа, Комисията се съмнява, че принципът на пропорционалност е спазен, тъй като са изключени неназемните платформи. Изключването също изглежда нарушава принципа на технологична неутралност.

Съд на ЕС: реклама на казина

Днес стана известно решение по делото   C-176/11 HIT и HIT LARIX v Bundesminister für Finanzen.

В Австрия рекламирането на казина, разположени в чужбина, изисква предварително разрешение. То се дава само ако  законовата защита на участниците в игрите, предвидена в другата държава,  най-малкото съответства  на австрийската законова защита. В частност в Австрия достъп до казината имат само пълнолетните лица, ръководството на казиното трябва да наблюдава поведението на участниците в игрите за да определи дали честотата и интензитетът на участието им в играта са заплаха за жизнения им минимум и клиентите на казината могат да предявят   граждански иск срещу ръководството, което не изпълни задълженията си.
Словенските дружества HIT и HIT LARIX експлоатират казина в Словения. Те искат от Bundesminister für Finanzen (федерален министър на финансите, Австрия) разрешение да рекламират в Австрия своите казина, които се намират в Словения. Министърът отхвърля тяхното искане, тъй като HIT и HIT LARIX не са доказали, че словенските законови разпоредби относно хазартните игри осигуряват равнище на защита на участниците в тях, сходно с предвиденото в Австрия.

Въпросът към Съда: дали правна уредба като австрийската е съвместима със свободното предоставяне на услуги.

Да.

Съществуват големи различия в държавите, при липсата на хармонизация  държавите   са свободни да установяват целите на своята политика в областта на хазартните игри и да определят с точност търсеното равнище на защита.

Подобна правна уредба, която ограничава свободното предоставяне на услуги, е обоснована от целта за защита на населението от рисковете, свързани с хазартните игри.

 

 

Становището на Генералния адвокат

Tagged

Бъдещето на медийното законодателство

По съображения за пълнота – ето официално съобщение за бъдещето на медийното законодателство на сайта на правителството:

10 Юли 2012

Работна среща относно бъдещето на медийното законодателство в България се проведе днес в Министерския съвет. Участие в дебата взеха представители на президентската институция,  Народното събрание, СЕМ, на двата съюза на издателите на печатни издания, Фондация „Конрад Аденауер“ и на администрацията на кабинета.

По време на разговорите бяха обсъдени идеите на двата съюза и Фондация „Конрад Аденауер“ за законодателни промени, за да се гарантира прозрачност в собствеността на печатните медии, в авторството на информацията, която намира място на техните страници и отговорността за нейната истинност. Бяха обсъдени и въпроси, свързани с разпространението на вестниците и рекламата в тях.

В рамките на срещата се взе решение издателските съюзи да формулират свои конкретни предложения за законодателни промени, които да бъдат обсъдени и приети първо в гилдията със съдействието на Фондация „Конрад Аденауер“, а след това да се разгледат от Комисията по културата, гражданското общество и медиите в Народното събрание и ПГ на ПП ГЕРБ.

 

ACTA: какво реши днес правителството

Правителството днес е гледало точка (40)  за АСТА в дневния си ред.

Решението  е: отказва да даде съгласие България да се включи в производството по постановяване на  становище пред Съда на ЕС  по делото, образувано от ЕК,  за съвместимост  на АСТА с Договорите, в частност с Хартата.

Така преценило – така решило, няма да се дава становище пред Съда за съответствие на АСТА с Хартата. Макар че защо не.

Но постингът е за друго: под какво заглавие излиза на сайта  на МС информацията, че България няма да пише становище:

България окончателно се отказва от АСТА

Как например? България можеше да изложи  пред Съда аргументи за несъответствие на АСТА с Договорите – така че днешното решение няма общо с друго, освен с факта, че са решили да не представят каквото и да е становище.

Собственикът в сянка

Действащото правителство отчете шумно изменението в Закона за депозиране на печатните издания, с което се предвиди глоба за печатни издания (издатели, разпространители), ако не поддържат актуална информация за собствеността в регистъра на печатните издания (каталога с декларациите за собственост) към Министъра на културата.

Днес се е появило отворено писмо от журналистите във вестник Класа, които си търсят правата по отношение на “издателя Милен Герасимов и собственика в сянка Красимир Гергов”.

Не само че не се прави нищо по отношение на собствениците в сянка, но не се прави и нищо по отношение на печатните медии извън регистъра.

И Капитал има подобни наблюдения. Поредният случай на имитация на правила.

Но разбира се, тук има хора, чиито отношения  със закона се изчерпват с това   да си поръчат някоя норма в него.

Цифров преход – планът приет

Днес МС е приел План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България. Но никак не е маловажно съпровождащото изявление  на министъра на финансите, което поставя под въпрос смислеността на тази процедура.

Правителството прие Планът е изготвен в изпълнение на изискване на Закона за електронните съобщения и с него се изпълняват поети от страната ни ангажименти пред Европейския съюз и международни организации.

Планът включва етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) с крайна дата за изключване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване в България на 1 септември 2013 г.

 Министър Дянков:

В момента цифровизацията не е по силите на бюджета и държавата възнамерява да поиска отлагане на прехода към ефирно цифрово излъчване пред Европейската комисия. Това каза днес вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, минути след заседанието на кабинета, на който бе приет планът за прехода към дигитално излъчване в страната.

Не е по силите на бюджета, не съм убеден, че дори е смислено толкова стотици милиони да се дават за тази процедура, при положение че междувременно технологиите напредват доста и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.

Министър Московски:

Българите ще имат възможност да гледат дванадесет безплатни телевизионни програми от септември 2013 г. Ивайло Московски информира, че средствата ще бъдат отпускани поетапно, като приоритет ще има осигуряването на честотен ресурс за комуникационната мрежа за ж.п. линията Пловдив – Свиленград.

План DVB-T, обнародван ДВ бр.57/27 юли 2012

СРС-тата: година след скандала

Годишен доклад

на Подкомисията  за парламентарен контрол и наблюдение по чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС)

върху  процедурите по разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства

за периода от 20.04.2011 г. до 20.04.2012 г.

 Пълен текст на доклада

Специалните разузнавателни средства (СРС) отдавна вече не са изключителен способ за събиране на информация, който се използва, когато са изчерпани всички други способи и средства на оперативно-издирвателната дейност и разследването.

Напротив – разследващите вече го използват като конвенционален способ за събиране на информация, улеснени  от това, че действащото законодателство не осигурява необходимия баланс между нуждите на обществото от защита на лични права и свободи и борбата с престъпността.

Също толкова формален и занижен е контролът върху предоставянето на достъп до трафични данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), разрешението за което се дава от председателя на районния съд по седалище на органа, който е поискал достъпа.

Асен и Комитата с гледната точка на министър-председателя по темата, видео

ACTA | 4 юли 2012 | Значи е възможно.

Европейският парламент отхвърли ACTA с 478: 39 (165). Споразумението няма да влезе в сила нито за ЕС, нито за държавите от ЕС. Пет от тях дори не  подписаха.

За първи път Европейският парламент, упражнявайки правата си по Договора от Лисабон, отказва сключване на международно търговско споразумение.

Споразумението е подписано и от държави  (САЩ, Япония, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Швейцария, Мексико и Мароко), които все още могат да предприемат действия с ефект влизането му в сила.

С особена тежест е позицията на САЩ, двигател на АСТА, тъй като САЩ биха могли да използват за прилагането на АСТА т.нар. механизъм по Раздел  301 на ТЗ на САЩ (U.S.’s  Special 301 process). Както се изяснява в съобщение на EFF, няма ясно обявена официална позиция (все още обмисляме). Интригата, освен другото, е в правната квалификация: ако споразумението ще се одобрява

  •   като търговско споразумение,  се изисква одобрение на Конгреса, или
  • като друг вид правен акт (sole executive agreement),  може да влезе в сила само с одобрение на президента, но за да се избегне първата процедура (одобрение на Kонгреса),  е предвидена проверка за определени конституционни изисквания. EFF иска информация дали те са изпълнени.

Гласуването в ЕП вчера има формален и символен ефект.

  • Формално,  преграден е пътят на един  недемократичен опит за налагане на неясни и определено небалансирани правила, подкрепяни от индустриите на съдържанието. Както посочва EDRI, приемането на споразумението би  попречило за години напред да се приеме една адекватна на днешната действителност система за авторски права в Европа.
  • Но гласуването показа още, че всеки глас е важен.  Гласовете на гражданите срещу корпорациите.  Много съобщения вчера започваха със Значи е възможно!

Преди време във FTBlogs  се твърдеше, че

България се отказа от ратифицирането на АСТА след протести, предизвикани от желанието на българите да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет.

Всъщност не.

Всъщност не за да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет. Не виждам FTBlogs да са написали днес, че евродепутатите са отхвърлили АСТА, за да запазят неограничен достъп до пиратско съдържание в интернет.

Сега да се приготвим за следващия ход. Наесен: IPRED 2.